Паневритмията обединява и издига индивидуалната енергия на практикуващите, като я свързва с енергията на космоса. Затова, понякога над кръга на паневритмията се вижда един друг кръг...за него няма да говорим.

Благодаря ти за това и не само. Не знам дали всичко го разбирам както ти искаш...но имам две години на разположение.

"Войничките", усещате, в това няма съмнение.
Енергията е автентична, но тя е само гост в това тяло. Мисля, че няма пречка да гостува във всяко едно.

Брате мой,

не се отричай от егото си - то е като да се отречеш от това да имаш крака, ръце и прочее телесни дадености....

Оня ден четох нещо много хубаво от беинса дуно и ще ти го прераскажа с мои думи: чак след като постигнете равновесие между материалното и духовното тогава започва живота; и без едното и без другото не може....

миналата година една приятелка ми се обади и ми каза - дай да облеем един мой приятел с всичката ни любов защото е в голямо затруднение. отначало като че се съгласих, но после се отказах. защото, колкото е по-силна светлината толкова са по-дълбоки сенките....

Да си източник не е като да си чешма на която ту да пускаш ту да спираш кранчето.... не можеш да контролираш нещо, което не е твое... Когато си действително източник ти дори не мислиш за това; то е естествено състояние за теб.... това са така мисли на лично ниво.

Но ти повдигна оная тема за групите...

Аз прочетох постинга на леля и си помислих, че това, което ти казах за чакането може да се приеме не както го мисля. Заради това сега искам да дообясня: за да се постигне и съпреживее онова вътрешно безсловесно общуване е необходимо изравняване.... и това е, за което трябва време.

Ако сме накуп за 4-5 дни много интензивно това може и да се получи по-бързо, а може и да доведе до конфликт който да забави нещата. нещата такива каквито са в момента предполагат този срок от около 2 години....

Чак като стане това изравняване можем да мислим за нас като за едно, което има да свърши определена задача. Но нека първо действително се съпреживеем като едно.

Понякога не само се вижда този кръг, а част от участниците са участници и в двата кръга /защото този - горе винаги си го има/...Тогава Е празник...

Дъгата

Редактирано от Изrpeв на 01.07.03 11:14.

Винаги съм усещал, че си изминал доста голяма част от пътя. Доказваш го все повече. Желая ти успех. Колкото до времето - две, или 20 - мисля, че не е вече от значение за теб. Колкото и да са - ще те водят само напред......

Да, така е. Но тези неща са толкова ефирни, не могат да се изкажат. Истинските неща не се казват, те се усещат.

Не се отричам от егото си. Знаеш ли, това, което написах за миналото е една закачка на Вътрешният Аз. Той ме води към свободата, затова му се доверявам. Той знае, че ме е страх да кажа това пред хората, защото е ясно как ще се тълкува. Човек от нищо не бива да се страхува, нито от това, което няма, нито от това, което има. Човешкото в мен казва, ти тез работи забрави да ги пишеш, защото това е его. Но това ми го казва не друг, а егото. Тук е тънкият момент, егото иска да си изграждаме конкретен образ пред хората и ни изпива всичката енергия за да го поддържаме. Но Азът казва, защо не, напиши го. Той винаги всичко знае... :)

Ясно е кой е приятелят. Интуицията ти е била правилна. Насочването на светлина с очаквания е най- грубо вмешателство. Истинската светлина е без очаквания. Истинската любов не цели нищо, ти я излъчваш не за да направиш някой еди какъв си(щото такъв не ти харесва..примерно), тя нещо друго. Щом подходиш с нагласата, Той има проблем, трябва да му помогна, нещо не е наред. Първо ти го определяш и заемаш по- горна позиция, второ помощтта, както и любовта, възникват, когато човек спре да се занимава с тях.

Източникът е само гост в човешкото тяло. Не знам природата му, затова не мога да говоря за него. Просто може да се усеща и това е достатъчно.

Не знам кога ще се постигне нужният баланс за да се осъществят нещата за групите. Може след ден, може след две години...или никога. Никой няма да свърши нашата работа.

Да, все повече го осъзнавам, все по-дълго ми се остава "там"... Няма дума, която да го определя, но не е "там", защото не е място...

Дъгата

Редактирано от Изrpeв на 01.07.03 14:41.

Ясно е, че никой не знае къде точно се намира...и това е може би най- хубавото. Но ще се радвам да споделям този път с хората с които съдбата ме среща. За време не мисля, то е пред нас.