Добре е, че не си Кали. Надявам се да не почнеш да твърдиш, че и тя се е пробудила, това, че е от вашата група, се вижда. Искам само и на теб да кажа, както се опитах да кажа на Хуанжи - не се захласвай, повтаряйки във всеки постинг , че видиш ли вече си се събудила. Сигурна ли си, че това не е само една малка, мъничка трансформациика, на която въобще не трябвя дя се спираш, защото пътят май едва сега започва. И сигурна ли си, че няма в тоя клуб други още по-трансформирани, или по различен начин трансформирани, макар и не от същата група? И изобщо замисляш ли се, че това е НЕДОКАЗУЕМО. Не ме карай да си мисля, че цялата информация, която съм изчела за и от просветлени е фалшива - искам да кажа, че те започват да говолят за тези трансформации едва когато са постигнали достатъчно високо ниво но трансформация без каквито и да било илюзии.

Нещо много съществено за да не смятам твоята трансформация за последното стъпало е: " Може да ти звучи като бла- бла от човек, напуснат от задравия разум. Ако това, че съм семейна, магистър-инженер, може да е мерило за нормалност, то мога да го декларирам " - сама кажи до къде си с трансформацията. Та ти се отъждествяваш още с всичките си титли и семейно положение.
Същото за мен е без всякаква стойност и значение. И министър-председател да си, и метач - аз търся и виждам в теб нещо съвсем, съвсем различно.
Един съвет, ако още приемаш такива - не е нужно да отваряте път за каквото и да било и за когото и да било. Нещата просто си стават. Както това с припомнянето. Самата мисъл за такава ИДЕЯ звучи..........смешно.
Лично аз не искам да се движа по път, който някой друг ми показва. Но бих искала да ми покажеш себе си такава, каквато си . Тогава, ако усетя, че ми е полезно, може да ми се прииска да го достигна и аз...
Пишеш ми в мъжки/женски род. Ето тук улучи - макар и в мъжко тяло аз съм на такъв етап на развитие, когато не зная дали съм мъж, или жена, понякога усещам и двете. Търся да го разбера. Както виждаш - далеч под твоето ниво......

"Спомените" са голямо препятствие.
Изобщо мистичните преживявания са тежък съблазън.....

Припомнянето има за цел по-скоро да освободи блокажи и е част от цялата практика, но по никакъв начин не може да се ползва за групова работа....

Апропо, колкото пъти разговарям с някого за спомени от минали прераждания и все попадам на царе, исторически известни куртизанки и прочее драматични персонажи.... Тази забележка няма отношение към споделеното от теб, но думите ти ме накараха да се замисля над това мое наблюдение...

Често хората объркват водещите си архетипи със спомени от миналото... даже си мисля, че най-често така се получава....

Но това си е една огромна тема и не знам дали има някой, който да се е интересувал от нея извън рамките на популярните четива.

Здравей Миро /за Миро, а и за другите от клуба/

Покани ме в Кюто, а за да споделям САМО с ТЕБЕ, а не го включваш!?!И
сега ще трябва да е вклуба. Или това е някаква "твоя тактика"??? Нямам против и там и тук съм си все това и сигурно ще съм искрена по един и същи начин.
Та мисля си, "Е сега трябва да си доволен." Такъв диалог се заформи в темата. Нищо че не етова, което очакваше. Или поне погледнато на пръв поглед. Такава активност, има и споделяне /тук там по темата/ и проблясъци разни. Но главната, основна активност е срещу тебе. Срещу Миро, който се мисли за мнооогооо голяма работа. За учител, за знаещ или незнам си там какъв. Ще поучава, сравнява и оценява. Абе кой е той, та ще си позволява това??? Ще насилва хората да споделят, да говорят за секса. За секса и енергиите. За секса и духовността. Да бе как не. За секс. Що не е за нещо по-безопасно. От секс се забременява. После деца, отговорности. Няма мърдане.
Ами ако и като се говори за него стане нещо подобно? Вземе, че ти се разкрепости съзнанието и допусне от подсъзнанито да изплува кой знае какво . Опасно е. И не е за всеки. Най-вече за духовните. Те искат всичко да е чисто и свято. Непорочно и незнам какво си.
Та Миро изглеждаш ми като изкупителната жертва. "Абе четем те. Интересно е това, което пишеш. Ценно е. Ама няма да стане на твоето. Не си ни учител."
Няма да пишем, щото не ......., и ще си го изкараме на тебе.
И ще си го отнесеш.И защо? Защото,как беше," бъркаш с пръчка в блатото, в застоялата вода" или нещо подобно. Ще мирише, ще е неприятно, но може и да се раздвижи.
За мен блатото не са хората от клуба, а тяхното остаряло мислене и страхове. Но всеки следва пътя си и когато му дойде момента му светва лампичката и проумява с ума, усеща с душата си и го прави с тялото си. И така става за малко цялостен в едно нещо, в един аспект от развитието си. До следващия път.
Мога да споделям много, но нямам усещането някой да има нужда от това. Това не е упрек към никого, а факт. А пък аз съм така. Ако усетя че някой има нужда от нещо и аз го имам, го давам. Но ако още го нямам какво да се напъвам.
Това, което бих споделила в клуба, действително вече съм го споделяла с приятели и съм го поглеждала, така да се каже от техния поглед. Но това е истински, жив опит и бих го споделила искрено в клуба. Можеше и да бъде полезен, а можеше и да не. Лично аз когато се нуждая от нещо, се намира начин то да се появи. Чрез най-невероятни пътища и хора. Така и със споделянето за секса, а и самия секс. Хубаво ли е, а и може ли предвариелно всичко да се предвиди и да си подготвен. Ами то се губи толкова много така.
А имненията на хората от клуба съм сигурна биха обогатили нещата много повече. Но естествено ще пиша в клуба. Даже имам една идея, но ми трябва малко време.

Пиши как си? Как я караш? Пиши как се чувстваш в тази ситуация?
Но моля те, не ми отговаряй само с едно изречение.
До скоро

И аз за това си мислех. Другото много характерно припомняне, което съм чувала е, че всички са живели в Тибет или са били индиански вождове, шамани и т.н...

стреми се в тебе да е тихо

Не ти ли се струва, че ако една тема се повтаря повече от веднъж годишно става досадно.... а на Миро това му е единствената тема

Не знам защо ти звучи като захласване... Може би защото от както съм започнала да си задавам въпроса "Раждане и смърт- само това ли е?!", интуитивно съм се стремяла към него. Сега, когато го направих, част от Пътя ми се откри и за това се радвам
Никога и никъде не съм твърдяла(както и huanji), че това е върхът в развитието(трансформацията) и друго нищо няма. В други постинги съм писала, че най- важното за мен е, че се потврждава следваната от мен посока по моя Път. В каквото съм сигурна, го споделих, защото съм го преживяла.
Нямам и намерение да ДОКАЗВАМ каквото и да било, защото то не може да се прожектира on-line на всички, не може да се вкара в математически формули, графики и статистики(някога може и да стане). А и едва ли е нужно- на сила хубост не става .
Когато споменавам за образованието и семейното си положение, то е защото исках да покажа, че съм и земен човек с интереси и в рационалното .
Всеки живот е един урок и до колко ще го усвоим, е право на личен избор.
Да ли си в мъжко или женско тяло има значение единствено за държавната служба по статистика. Когато танцувахме в Светлината, душите ни бяха безполови.
Аз също продължавам да търся средтствата, защото единствено ясното е Пътя.
Поздрави и светлина .

ti talkuvash chuzdo Vizdane- huandzi e pisal ot drugoi energiino nivo, toi sam e preosmislil postinga si-sled kato go re napisal-vatre v sebe si
zabelezitelno e che e imal smirenieto da opishe grandomanskoto si visdane za sebe si- v obraza na velik shaman/tsar-taka kakto go e vidial- smirenieto mu se isiavaiva v tova che e spodelil edno taka grandomansko vizdane - bes da obiasniva che za nisto ne pretendira -i s tova negovoto spodeliane go otdelia ot grandomaniata na visdaneto mu,

Chudemka, Ti imash mnogo Golemi Misli
extasat na huandji st eotmine
negoviat san e samo poesia v patia mu kam Neisvestnoto

"Нека кажа и още нещо за тези разговори с д-р Щайнер, чийто предмет беше идеята за прераждането. Пове чето от хората на т. нар. днес "културна среда" гледат на прераждането - въпреки Лесинг и Гьоте -като на лудост, а още по-безумно им се струва твърдението, че някой може и да знае нещо за предишните инкарна ции на един конкретен индивид. Разбира де, най-интимните и лични неща в тази област не подлежат на пу бликуване. За тях не може да се разказва конкретно, живо и увлекателно. И все пак начина, по който д-р Щайнер говореше за прераждането беше като едно завещание към човечеството и това завещание не тряб ва да се крие от него. Тук нямаше дори намек за ласкателство на човешката суетност. Напротив - той с ог ромна загриженост отстраняваше всичко, с което тази суетност би могла да се превърне в една опасна сила. В същото време д-р Щайнер беше недостъпен за каквото и да е човешко любопитство. Много пъти съм на блюдавал как го отрупват с въпроси. Като един истински воин на Духа, без много шум и сили, той пре сичаше всички преки или косвени опити "да се изнесе" нещо от духовния свят, както и всякакъв стремеж към сензации. Деликатният усет за ситуацията изключваше въпроси като: "Кой съм бил аз в предишния живот?" И ако все пак някой имаше неблагоразумието да зададе подобен въпрос, Рудолф Щайнер веднага го отдалечаваше за дълго от себе си. Ние знаем отношението на Рудолф Щайнер по въпроса за Кришна-Мурти: той считаше за най-голяма окултна грешка, ако с оглед на предишни инкарнации, някой започва

ше да налага своя авторитет. Сега, в епохата на "Съзнаващата Душа", всеки трябва лично да воюва за свои те убеждения. В исторически аспект положението на Рудолф Щайнер се утежняваше и от това, че според него е настъпил онзи час, когато отделният човек трябва все по-ясно да се досеща откъде идва и защо попа да в една или друга житейска ситуация. Да, човекът ще се ориентира все по-трудно в своя живот, ако той продължи да го разглежда само в рамките от раждането до смъртта. Но всяко кокетиране с миналите въп лъщения, всяко повърхностно любопитство в тази област беше за Рудолф Щайнер истинска "напаст", "чу ма" -той многократно прибягваше към тези думи. За един от истинските последователи на Рудолф Щай нер беше недопустим например начинът, по който теософските либерално-католически среди говореха - дори и във вестниците - за това как в техните църкви са заети почти всички места, определени за апостоли те и средновековните светци, как свободните места са вече съвсем малко.
Веднъж го попитах, дали нещо повече от суетност и празно любопитство кара хората да говорят за прераж дането - особено за прераждането на великите личности. Той отвърна, че човек е имал по-верен образ за хо рата, с които е живял, отколкото за самия себе си. Това се отнасяло и за сегашния живот. По този въпрос в своя най-близък приятелски кръг Рудолф Щайнер никога не допускаше прояви на гордост и стремеж към сензации. Понякога се учудвах каква нищожна част от лекторското време на д-р Щайнер пред Антропософ ското Общество беше посветена на въпроса за прераждането. Във всеки случай много по-малка, отколкото тази, посветена на човешкия егоизъм.
Това беше известно на всеки. От друга страна той съветваше своите ученици да засилят вътрешната си ак тивност по отношение на тези въпроси. "Виждате ли, до тези неща трябва да стигнете сами." "Четете още за тази епоха, по-нататък отново ще говорим..." Според мен една от най-забележителните черти на Рудо лф Щайнер се криеше в това, че огромни тайни останаха несподелени с нито един човек на Земята. И тези тайни за прераждането на човека - умряха ли те със смъртта на Рудолф Щайнер? Никакви намеци, никак во загатване. Би ли могло да се очаква "нещо" от неговите случайни реплики? Разбира се - не. Той казва ше само това, което можеше да помогне, и избягваше всичко, което можеше да навреди, дори и в далечно то бъдеще. Какъв само беше видът му в интимните разговори на тази тема!! Големите му тъмни очи става ха още по-будни. Подбираше бавно, много бавно думите си с такова съзнание за своята отговорност, какво то човек изобщо не може да си представи. Сякаш незнайно как се беше озовал в един храм и свещенодей ствуваше там под погледа на висши сили. Впрочем напълно ясно беше, че обновеното в християнски сми съл учение за прераждането, не може да има по-добър и по-съвестен вдъхновител. Много често, докато слушах как Рудолф Щайнер обсъжда тези въпроси, аз вътрешно си казвах: ако изобщо може да се посочи човек достатъчно нравствен и знаещ, запознат основно с всички възможни опасности по отношение на себе си и другите, тогава провидението би изпратило точно него! И начина, по който той разбулваше тази мис тична сфера от живота, повтарям това, е според мен едно свято завещание не само за Антропософското Об щество, но и за цялото човечество."

ФРИДРИХ РИТЕЛМАЙЕР

"М О Я Т А С Р Е Щ А С РУДОЛФ ЩАЙНЕР"

Електрическите устройства модулатор/демодулатор наистина са тема за съседния клуб Инженер.
С параметрите си служим само на рационално ниво, за да ни е по- лесно за оценка.
А универсална е само ЛЮБОВТА.
Усещаме по различен начин думичките и точно за това се раждат дискусиите, защото всеки открива това, което може и иска зад тях.
Появявам се по интуиция .
Убедих се, че рецепти за това как да медитираме и как да се пробуждаме, няма. По простата причина, че сме индивидуалности на различен етап на разбиране и развитие. Най- правилното средство и начин, е това, до което всеки сам от личен опит е достигнал. Важен е Пътя, който води към ЛЮБОВТА. А ти знаеш колко е хубаво, когато не си сам и има други, с които да я споделиш.
Поздрави и светлина

Да, ти го каза много точно. Искаше ми се Хуанжи сам да стигне до него. Всъщност не малко хора по един, или друг начин имат единични, или многократни "връщания " в миналото. И аз съм имал такова и тъкмо го бях повярвал, когато проумях, че то май пътя едва сега започва. Сега съм склонен да мисля, че много често неща от колективната памет се приемат като лично преживяно и то е защото силата на изживяване е голяма. Оттук и опасността. Вживееш ли се в изживяването, нямаш ли силата да го забравиш, трудно се продължава.