Вчера си въобразих, че темата за мен е изчерпена и че мога да изляза от нея. Тази сутрин обаче се събудих с друго усещане и с друга представа. Нещата по някакъв странен начин успяха да се синтезират и аз вече имах разбирането, че нищо не е свършено и че напротив, всичко едва сега започва.

Влизайки с подобно намерение в дира, в една много по-смислена тема на Миро, прочетох и следното: "Защо си отиваш така бързо? Нали си социално ангажиран? Постой, виж какво става в това, което е според секта, изучи го ОТВЪТРЕ и ако смяташ, че наистина е обществено опасно, опитай по мирен път да обясниш на хората." Това предложение го тълкувам като добронамерено желание за оказване на съдействие в това, да успея да разбера и ще разчитам на него, защото лично аз не желая нищо повече от това. Желая да се опитам да стигна до истината и когато тази истина се очертае, да успеят да я видят и тези, които в момента са в нея без да успяват, както да я познават откъм нейната цялостност, така и да разсъждават по нея.

Вчера изградих един образ на клуба и на нещата, случващи се в него, от позицията на човек външен на всичко това, човек може би предубеден, може би краен, но във всеки случай опитващ се да бъде обективен. Отвън, извън атмосферата и валидните тези, идеи и норми за вашата среда, нещата изглеждат точно по този начин. И да съм бил рязък в определени неща, няма да се извинявам. Предупредих, че ще провокирам. След всичко това, след вече отправената покана съм тук с ново разбиране и нова задача. Онова, което ми е вече ясно, е че медитацията, упражнявана от вас, е в състояние да ви даде свръхсетивността и в същото време, може би като компенсаторен момент, понижава рационалността. Аз ще се опитам да свърша именно това. Ще се опитам да разбера и да рационализирам онова, което представлява медитацията и вашия клуб. И вие, които сте вътре, трябва да ми помогнете. Защото може би и на вас ще бъде полезно, да видите онова, което вероятно не успявате, защото сте част от него. Така че очаквам съдействие. Аз пък тръгвам към очертаването на проблемите.

Благодаря за провокацията.

Мисля си, че свободата и диалогичността се постигат именно чрез разширяване на границите на културната среда и нет-а в това отношение е идеалният инструмент...

Вместо сблъсък на ценности - желание да опознаеш чуждите ценности.... да откриеш не толкова това, което ни разделя, а онова, което ни обединява....

Така от "сектансткото" обособяване и отхвърляне на тези - "които не могат да се засмеят на виц-а ти" можем да излезем на полето на общуването...

Ще се радвам ако останеш

Радвам се, че осъзнаваш моята добронамереност и това, че не желая да излизам извън Доброто. Това за мен е ръководещо и определящо. Ако желаеш да ми помогнеш, ако желаеш да бъдеш искрена, можеш да ми напишеш нещо в темата за енергиите. За това как си ги представяш и до къде извеждат. Не ви провокирам в момента и нямам задна мисъл да ви унизявам. Действително искам единствено истината. Заради самия мене, но и заради вас.

Радвам се, че след фръцването като обидена госпожица, имаш желание да разшириш гледната си точка.

Задавах ти куп въпроси вчера с намерението да те накарам да видиш, че нещата не винаги са такива, каквито изглеждат на повърхността. Ти не ми отговори. Разбирам твоето мълчание.

Онова, което ми е вече ясно, е че медитацията, упражнявана от вас, е в състояние да ви даде свръхсетивността и в същото време, може би като компенсаторен момент, понижава рационалността...Ще се опитам да разбера и да рационализирам онова, което представлява медитацията и вашия клуб. И вие, които сте вътре, трябва да ми помогнете

Ето тук има поле за добронамерена дискусия. Можеш да разглеждаш медитацията по два начина. Будистите я наричат:
# Аналитична медитация - това е логическата взаимовръзка между обектите външни спрямо теб
# Едновърхова медитация - това е концентрацията, или отпускането, в самия себе си, в собствените си усещания и възприятия

Едното не изключва другото. Рационалността, за която говориш, помага във видимия свят, така да го нарека. Примерно, като ходиш на работа и имаш задачи, ти използваш рациото си, за да ги решаваш. Но ги решаваш значително по-лесно, ако разбираш природата им, за което пък помага медитацията. Нещата са свързани. Колкото по-широк хоризонт имаш, толкова повече виждаш.

Спирам се на последното. Вече имах възможност да констатирам рязко разграничаване в интелектуалното ниво на словесните изяви на един и същ човек. Например и най-често в Миро. Започвам да го отдавам на това, че когато някой, може би, е излязъл от медитация, има понижено ниво на рационални способности. Има ли истина в това или няма?

"Пътят към Ада е постлан с добри намерения"...:)))))))))

Не се тормози - и да искаш не можеш да ни унизиш....

За енергиите ще ти напиша най-подробно...:)))) В това отношение си жив Миро - той така непрекъснато ни подтиква да сме откровенни и да споделяме...

Ако изобщо се интересуваш от темата за енергиите - може би е удачно първо малко да попрочетеш някаква литература; да понаблюдаваш как са нещата при теб и така да стъпим на някакво общо поле .... Не е задължително, просто идея

Що се отнася до въпросите, които си ми задала, съжалявам, но вече онова не е актуално. Сега е значима другата фаза. Онова го надскочихме и не виждам причина излишно да задълбаваме в него.

Това за четенето е добре, но няма кога. По случайност тези дни съм онлайн в това време. Все пак нека да започнем отнякъде. Стигам до извода, че върху основата на сексуалността се развива и способността за пренос на енергии между хората. Е ли това така или не е?

Да те питам и още нещо. Очевидно във вашата група има различна степен на приобщеност към Миро. Някои, така да се каже, са по-близки, а с други контактите са на по-официално ниво. Ти къде си по отношение на това?

Всичко, което казвам, е мое наблюдение, моя опитност, а ако цитирам някого, го подчертвам. Има разлини състояния, в които човек превключва биокомпютъра си, както канали на телевизионни станции. Всичко зависи от честотата, т.е. от сетивността и съобразителността. Ето, сега ми хрумна допълнение към темата на Аконитин за добродетелите - аз намирам Съобразителността за такава.

По този повод и философията на Адвайта в частта й за имперсонализацията на човека не харесвам. Защото човека е създаден със всичките си сетива, които би трябвало да ползва по най-добрия начин. Да се върви в коловози на утъпкани мисли е ограничително, но също толкова е неуместно и да не могат да се правят причино-следствени връзки.