Миро с право задава въпросът защо се появявам тук и какво желая. Отговарям веднага. Аз съм част от новата култура, от новото време. Споделям разбирането, че то е невъзможно без нови хора и докато те се стремят да постигнат Цялото, докато създават подобия на секти, ние се опитваме да утвърждаваме новия морал, да парираме всички явления, които са в състояние да открият процеса на деперсонализация и асоциализация, все неща и взаимоотношения, характерни за всяка секта. За обществата, в които има гурута, които твърдят, че владеят истината и които изискват определен тип поведение и определени отказвания.

Мисля, че все повече хора ще се замислят върху това, върху което се замислям аз. Културата на виртуалното, нещото, което къде съзнателно, къде безсъзнателно се опитваме да вършим, тук и сега, а не в опасните за общественото здраве типове поведения. Моят патос, както вече имах възможност да споделя, не произтича от това, че срещу себе си имам един малък противник, който така или иначе няма да успее в това, с което се е захванал. Големият ми страх е, че след него може да се появи някой по-умел и по-зъл. И за това е добре да се знаят някои неща. Какво и докъде може да се стигне по този път? Може ли нищожният да те изведе до голямото? Какво са виденията и нещата постигани в процеса на медитацията, чудо и потвърждение на значимостта на гуруто или обикновена физиологическа реакция?

С една дума, моето значение е в това, което е част от времето и което е изцяло заангажирано със случващото се в реалния живот. От тези позиции съм тук и от тези позиции повеждам тази борба. Какво са те, ще се опитам да покажа впоследствие.


КУЛТУРАТА НА ВИРТУАЛНОТО

Един призрак броди в поднебесната. Призракът на призраците.

Няма по-стар конфликт от конфликта на личността с нормата. Когато райските двери се затварят зад Адам и Ева, това, което свършва, е безвремието. Започва историята. Историята на нормите, на рамките , в които индивидите съществуват или в хармония, или в конфликт. Историята на случайния субект и на неговото място и значение в обществената постройка. От събранието на свободните мъже в атинската демокрация до феодалното право на първата брачна нощ.

Всяка епоха маркира сама границите на собствената си култура. Всяка епоха има институции, които реализират и репресират всичко, което се противопоставя на тази култура. Историята на променящите се цивилизации е и историята на различни култури. На старите и на новите такива. На техните космогонични, етични, социални, естетически, правни и битови особености. Всеки обществен конфликт е и сблъсък на различни култури. На различни културни версии в отделната част или в цялото.

Провалът на обществото, в което съществувахме довчера, е нищо повече от провал на неговата култура. На неговата неспособност да удържа индивида към определени норми всред конкуриращи го модели. Привидността и ритуалността се превърнаха в основни характеристики на социалистическата парадигма. В инструменти за деперсонализация на индивида в обществен план. Мрачната решителност на репресивната система капсулираше конфликтите без да може да ги разреши. Когато перестройчика Горбачов със закъснение започна да ревизира нормите и нещата в този свят станаха неуправляеми. Конфликтите отдавна бяха решени на личностно ниво. Там вече съществуваха други ценности. От другия битов стандарт до свободата на личността.

Времето, в което съществуваме понастоящем, е нищо повече от илюстрация на онова, което се случва, когато течението твърде дълго е било задържано, а после голямата вода отнася всичко. Когато старите норми и институции са били разрушени, а новите не са създадени или не работят. Когато дълго подтисканата личност се оказва в ситуация, в която задръжките съществуват преди всичко на субективно ниво. Историята на крайностите ражда отвратителни деца. От света на привидното и ритуалното личността се оказа в света на неустойчивото и враждебното. В обкръжението на изпуснати от бутилката агресивни и хищни духове.

При все това нищо в историята не е неизменно. Нормите падат, свалени от други норми, а културите имат свои валидни предпоставки. Ако погледнем на историята не като на низ от конкретни събития, а като различни модели на взаимоотношения на индивида с обществото, ще бъдем принудени да констатираме независещи от времето реализации и модификации на две основни социални тенденции – демократизация и авторитаризъм. Тези тенденции не присъстват механично и последователно. Независимо от спецификата на цивилизациите, независимо от политическите системи те съществуват паралелно. Като доминиращ модел и като материализиращи се тенденции. Спиралата на диалектическото развитие включва в демократичните периоди все по-широк кръг хора, участващи в упражняването на властта и разпределението на благата, а епохите на авторитаризъм се нуждаят от все по-значима обществена подкрепа. Погледната от този ъгъл, всяка епоха умножава във времето своите демократични тенденции в онази степен, в която и политическата система зависи от все повече хора, в степента, в която все повече хора са мотивирани да бъдат важна част от системата. Това, което днес осмисля историческите процеси в обществен план, е переодичния санкциониращ вот на избирателите. На пренебрегваното, незачитано, но винаги и в крайна сметка побеждаващо обществено мнение. На личностите, които в условията на демокрацията са не само жертви, но и съдници. В средата на бурноразвиващите се технологии това мнение все повече се овеществява в едно специфично достижение на цивилизацията. Все повече се глобализира от индикатор в коректив. Естествено, става въпрос за интернеткомуникацията и за културата на виртуалното.

Две са нещата, които определят спецификата на виртуалното поведение и общуване. Свободата и диалогичността.

Няма абсолютна свобода, но и няма по-голяма свобода от тази, която придобива всеки юзър в инетпространството. Условието на тази свобода е анонимността и отсъствието на принуда извън неизбежната манифестация на индивидуалността. На онези вътрешни основания, които мотивират избора на определен ник, определена роля и определена позиция в определена среда.

Опозицията на тази перспектива е диалогичността. Словесните репрезентации в инет не притежават монолитната самодостатъчност на произведенията на изкуството. Тук всичко е реплика или началото на репликите. Свободата на личностните изяви е непрекъснато санкционирана от мнението на останалите. Позициите са или утвърждавани или коригирани и в потока на подобни взаимоотношения и присъствията следват контурите на епохата. На сблъсъците и на конфликтите на времето в зависимост от силата на аргументите.

По този начин и културата на виртуалното е една възможност и една санкция. Тя е естествения резултат на утвърждаването на демократизацията на съвременното общество и на развитието на технологиите. Онзи етап, в който общественото мнение престава да бъде безучастно в значимите зони на вербалното и започва да огласява и своите позиции. В тази си изява то е изцяло зависимо от своите фундаментални характеристики. От свободата и диалогичността.

Свободата на индивидуалността в плана на общественозначимите трактовки е продължена в свободата от всички онези фактори, които се опитват да диктуват тези в медийното пространство. В свободата да не бъдеш наеман и да зависиш от редактори и рекламодатели. Свободата да можеш да кажеш всичко и да бъдеш ръководен единствено от вътрешните си подтици, от своята добросъвестност, ангажираност или от своята ограниченост и обремененост. При все това във виртуалната култура позициите не увисват като статични емблеми на нечии благородни усилия или обяснима безпомощност. Те биват диалогизирани и полемизирани. Към тях биват прикачвани всички онези обстоятелства и факти, които другаде могат да бъдат спестени. Тази среда фокусира и пречупва през своите призми всичко, което възниква като събитие и като информация. Тя съществува реално и е реално заложена в динамично развиващото се съвременно общество. Нейните прояви са все по-видни и по-категорични в различни сайтове, в които субектите на старата култура започват да отчитат определен натиск. В опита на някои политици да спечелят точно тази среда. Може би не всички осъзнават, но виртуалната култура настъпва методично и целеустремено. Нейната агресивност ще расте в степента на развитие на технологиите, на интелектуализацията на обществото, на неудовлетвореността от реалнонесъществуващото. Тя все в по-голяма степен ще се превръща в истинския контрапункт на старите норми. В много по-голяма степен, отколкото това са в състояние да вършат традиционните медии в своите монологични изяви. Защото те лансират единствено послания и становища, и защото са в състояние да бъдат контролирани, да бъдат рупор на авторитаризма. Културата на виртуалното е способна на нещо повече. На много повече.

Аз малко се затрудних с изчитането на формата поради това, че е по-скоро предназначен за статия в модерните напоследък LifeStyle-списания и за да мога адекватно да вникна в текста се наложи да си го разпечатам...

Не мога да коментирам чиито и да било предпоставки за борби и прочее и поради това ще пропусна да коментирам първите 3 абзаца.

1. "няма по-стар конфликт от конфликта на личността и нормата"...

Има един по-стар конфликт и той е - дали идеята за божественото да се персонифицира или не.
Ако божествеността се персонифицира, то това води до един тип конфликти; ако не се персонифицира - до друг. Консфликтите са плод на потенциалната невъзможност да се въплътят които и да било идеи и идеали във вида, в който ни се привиждат....

...
Пропускам следващите няколко абзаца поради императивната невъзможност да се коментира подобен прелет над историческата действителност, за които доста по-обемни трудове са се оказали недостатъчно пълни.

Ще пропусна и доста произволните обобщения от типа - "две социални тенденции - демокрация и авторитаризъм". не знам от кой учебник е преписан текста, но определено не виждам смисловата връзка между този абзац и преамбюла - "Може ли нищожният да те изведе до голямото"...

...

За свободата на юзъра - питай оро дето хакера го трие поголовно и ежечасно. А за диалогичността питай двамата титани в нашите среди Мулето и Оро... (майтапче)....

....

Абзаците по-долу... ако ги прочета в "Егоист" ще ми харесат ... но да ги чета в клуб Ошо... ами мяза ми на интелектулано позьорство... - ето упражнявам " общественото мнение престава да бъде безучастно в значимите зони на вербалното и започва да огласява и своите позиции". А, това май и в "Егоист" няма да го напечатат.

....

И в края на мъчителното ми провиране всред казионно-официланите фрази и смислово неясни словосъчетания аз пък си задавам един такъв въпос:

какво общо има всичко това с " Какво са виденията и нещата постигнати в процеса на медитацията, чудо и потвърждение на значимостта на гурото или обикновена физиологична реакция"

Не мога да бъда виновен за твоето неразбиране. Нямам никакво отношение към това за къде ти се струва подходящо. Той ме пита какво представлявам и аз му отговарям. Това, че не схващаш, че има подобна култура не е случайно. Защото темите ви тук са извън действителността. Аз не мога да нося последиците на това. Аз съм представител на нещо по-различно, от това, което се утвърждава тук като начало на някаква секта. Ако си в състояние, разкажи по подробно за нещата, които вършите и за това на какво ви учат, какво очакват от вас и какво изискват от вас. Гурутата.

Що се отнася до конфликта за персонификация на божеството това пък съвсем не го разбирам. Между кого и кого е този конфликт. Или мислиш, че преди божеството да е било персонифицирано е нямало норми. И не е ли това също едно норма. Неперсонифицираното или персонифицирано божество.

Най-смешното, което прочетох обаче, како, е това че съм бил преписал отнякъде всичко това. Навярно, според теб, от някой соц. учебник. От времето, когато никой не знаеше какво е инет.

С една дума, много неумело за подобни смели констатации.

Редактирано от maestoso на 11.06.03 18:00.

Казваш, че си част от Новото време значи ... Това, както някои и от писанията ти, ми напомня за едно друго Ново време, за което се сещам веднага една история. Една възрастна баба попитала Симеон: “Сине, все искам да те питам нещо, вие ли измислихте Новото време или учените?”.”Ние, бабо, ние” отвърнал гордо Симеон. Бабата поклатила глава в знак на разбиране и казала “Зер чедо, и аз така си мислех. Ако бяха учените, първо щяха да го изпробват на кучетата.”

Та, Маестосо, напомняш ми на всички така наречени нововремеци – не само тези от последните 2 години, но и тези от социалистическо време, които искаха да изграждат светлото бъдеще и т.н. Общото между тези хора е че човек не разбира от нещо и започва да критикува веднага. Ето виж се и ти . Влизаш тук и казваш “Това е секта. Има гуровци. Аз ще се боря с всичко това”. Като политкомисар влязъл в църква. Нито си медитирал някога, нито пък си запознат с религиите, а с дейността тук – още по-малко. А съдиш ...

Да приемем обаче за момент, че тук е секта и има някакъв си Гуру. Теб какво те бърка това ? Да си упълномощен от някого да вдигаш революция или да раздаваш правосъдие? Да приемем, че го правиш в името на другите (звучи като в името на Народа). На някого да е направено лошо? Някой да е изяден или изнасилен? На някого да му е изпит мозъка? Представи си, че някой прочете постингите ти тук и е коренно несъгласен с теб. Даже те смята за общественоопасен. Отива в залата, където тренираш и казва “Тази зала е хубаво да се затвори, защото от вдигането на железа ума вегетира и се ражда секта на хора пълни с агресия”. Аз не бих подкрепил горния човек, въпреки че неговите методи могат да наподобяват на твоите. Замисли се .

Сега как да ти обяснявам какво е медитация в съседните ти теми, като ти имаш мнение АПРИОРИ? Всъщност, ако се задълбочиш, ще видиш, че основната характеристика на една секта е, че за определен брой въпроси тя има фиксирани отговори АПРИОРИ, отговори, които не се подлагат на съмнение или обсъждане.

Виж си твоите писания и виж моите и ми кажи кой е по-голям сектант ?

Това не ми пречи да подновя предложението си за прегръдка. Какво ще кажеш?

Реших да се изкажа в тази тема(от няколкото които си пуснал),тъй като я намирам най-новаторска и разкрива
личността ти в цялата и пълнота,ако мога така да се изразя!Честно да ти кажа много се забавлявах на твоето експозе,наистина си излял творческата си енергия и ти пожелавам да достигнеш все по големи висоти!
А по въпроса за спасяването ни от гуруто Миро,направо оплеска работата!Идеята е добра признавам ,но след тия твои теми постинги и малкото за които имаше шанс да се измъкнат от лапите на гуруто Миро,можеш да ги отпишеш вече.

Поздрави

Опс, тъкмо бях декларирал, че ви оставям на собствената ви съвест и си отивам, и ти ме върна от вратата. Да видим какво си ми спретнал?
Това за нововремците и другите простотии го пропускаме по липса на сходство. Това, че не разбирам и се бъркам, обаче не мога да го пропусна. Защото дали разбирам или не разбирам трябваше да ми го кажеш в онези теми, в които съм упоменал нещата. Там трябваше да кажеш "Не е верно. Не съм се опитвал да манипулирам. Да карам някого да се отрича от миналото си заради пътя и т.н." Ти обаче не си го казал там. И това не е случайно, защото сигурно си е така. И като си е така нещата отиват към секта. И щом си отиват натам и аз имам право да се намеся. Защото не е вярно, че не разбирам от религии. Разбирам от това, което ми е нужно. От източно православие. И постановката "теб какво те бърка това" е хем неприемлива, хем вредна. Бърка ме това, което трябва да ме бърка и то се нарича ангажираност. Не социализъм, не нововремство, а ангажираност и отговорност за всичко, което става около нас. Разбираш ли го това или разбираш единствено от медитации?

Що се отнася до позицията ти, че съм по-голям сектант от теб, това си е направо обидно. Аз не манипулирам, а убеждавам. Не вкарвам някого в свърхсетивността и във виденията и не му казвам, венчан съм с Цялото и трябва да вървиш след мен, да започнеш да се отказваш от миналото и да започнеш да ми предаваш всичко онова, което е твоята истинска, единствена и цялостна същност. За да бъде някой отворен и за да можеш ти да го поведеш.

Относно прегръдките. Стига с тия прегръдки. Прегръщай се с жена си, както аз се прегръщам с моята. Поовладей малко сексуалното си любопитство, престани да подпитваш този и онзи за това. Започни да се държиш като нормален човек и най-добре изобщо да се откажеш от тази си дейност. Защото, както разбирам, Ошо е бил депортиран от Щатите и още 21 държави са му отказали убежище и защото, ако и ние бяхме правова държава, и при нас следва да се случи именно това. Медитирайте си самостоятелно и не се опитвай да се упражняваш в манипулациите, в депорсонализациите и асоциализациите.

Все пак не бъди толкова голям песимист.
Колкото до темата за културата на виртуалното, положил съм само едно теоритично начало, защото не видях желание у някой друг да го направи. Най-важното е да осъзнаем, че седейки пред РС-тата и ние вършим нещо, и ние създаваме нещо. Понятия, отношения, общества. Дискутираме, критикуваме и се борим. Правим нещо в реалното не само за себе си, а за всички. Защото освен задълженията към себе си имаме и още едно задължение. Към народа си, онова, което е непознато на мировци.

е мозайчна. До този извод стигам, след като те прочетох. Всъщност, това е феномен на модерността, човек няма възможност за систематизиране на знанията си, няма принципите чрез които да борави с добитите знания и личността му се превръща в една мозайка от мнения, аморфен конгломерат от знания, без знанието за вътрешните механизми управляващи явленията. От тук, една вечна непълнота, фанатизъм в правилността на мнения взети наготово, приети за верни аксиоматично. Без вникване.
Първо няма култури на социалистическо и капиталистическо общество, ннямаше време да се оформят, и двата типа общества са продукт на една култура. Без познаване на механизмите наложили определени обществени норми, няма как последните да бъдат сметнати за повее или по-малко нужни. Нормите не са се появили от нищото или по желание на някой, те са били оформени от някакъв исторически (или дори предисторически) процес, свободното им отхвърляне или заменяне (без някаква осъзната или дори изстрадана причина) повече прилича на хазарт, отколкото на някаква проява на разум.
Съвременната форма на демокрация не е разширила кръга на хората, които имат власт, просто е замазала очите на тези, които не разполагат с такава (например, винаги съм се чудил, след като народа е работодател на избраните да го управляват (забележи, а не да му служат или да упражняват властта на избралия ги народ), как така няма механизъм да уволнява (да маха) тези свои работници, които явно нямат качествата, нужни за длъжностите на които са назначени).
Уф, уморих се, иначе има още много какво да се каже, ама тези бля-бля-бля дето ги изчетох ме измориха и ме поядосаха малко, ама за последното друг път.

Всяка прилика с действителни лица и събития е умишлена и целенасочена

Защо си отиваш така бързо? Нали си социално ангажиран? Постой, виж какво става в това, което е според секта, изучи го ОТВЪТРЕ и ако смяташ, че наистина е обществено опасно, опитай по мирен път да обясниш на хората. Вярно, че социалната работа не е лека, но ти си смел и ще се справиш с кръста.

Позволи ми сега да навлезем в детайлите по тази тема, обещавам ти, че ще се включа и по другата (само малко търпение).
Що се отнася до позицията ти, че съм по-голям сектант от теб, това си е направо обидно. Обиждащ се значи? А аз не ти се обидих като ме нарече сектант. Още повече с измислени аргументи. Какво пък, всеки има право на мнение .

Аз не манипулирам, а убеждавам. Я да видим колко е вярно това. Няколко реда по нагоре стои следната фраза, която според теб аз съм казвал: Да карам някого да се отрича от миналото си заради пътя . Би ли ми казал къде съм казал на някого да се отказва от миналото си или си си я изсмукал от пръстите??! Иначе значи, че караш именно по класическата схема на манипулаторство. Измисляш си една теза и върху нея градиш дворец : Ти обаче не си го казал там. И това не е случайно, защото сигурно си е така. И като си е така нещата отиват към секта. И щом си отиват натам и аз имам право да се намеся. Пример като за учебник по манипулаторство. Признавам обаче че не го правиш съзнателно, а от неразбиране .

Маестосо, слушай внимателно сега. Никого не карам да ме следва! А и никого НЕ ИСКАМ да ме следва. Всеки да следва СЕБЕ СИ. Ако не разбираш смисъла на горното твърдение, мога да повторя и обясня .

По-надолу казваш, че разбираш от Източно Православие. Чудесно . Ако искаш да влезем в детайлите на Източното Православие и на това, което е казвал Исус Христос. Аз поне изпитвам любов към Христос, за теб не знам. Може, ако не си разбрал едно нещо, да го кажа също ясно – не съм ошовист. От Ошо съм научил цял куп полезни за мен неща, но не го следвам. Не ми е нужно да следвам някого друг. Така, че както обичам Ошо, така обичам и Христос.

Ошо е бил депортиран от Щатите и още 21 държави са му отказали убежище и защото, ако и ние бяхме правова държава, и при нас следва да се случи именно това Нали разбираш, че Ошо е бил депортиран, а не аз. Аз съм бил в Щатите и мен никой не ме е депортирал. Ако имаш въпроси за Ошо, обърни се към него. Аз не съм му адвокат. Толкова е просто ... Аз, Миро, пиша в Клуб Ошо, но аз не съм Ошо. Аз съм си аз и нося отговорност, за моите действия. Точно както ти за твоите, а не за тези, които са разпнали Христос.

Медитирайте си самостоятелно...
Тук има тавтология. "Медитирай самостоятелно". Какво да се прави. Медитира се винаги САМОСТОЯТЕЛНО. Медитация значи да влезеш в контакт със самия себе си. Без посредници.

Относно прегръдките. Стига с тия прегръдки. Прегръщай се с жена си, както аз се прегръщам с моята.
Защо така бе човек? Защо да прегръщам само жена си? Нали разбираш, че говоря за приятелска прегръдка, а не за секс. Какво лошо има в това да прегърнеш някого и да се отвориш към него?? Виж, ти си говориш с разни жени тук, ангажираш се социално с доста хора с части от съзнанието ти, които са много по-дълбоки от физическото ти тяло (ум, емоции), а се страхуваш от една нищо и никаква прегръдка. Прегръдката тук е символ на ТОЛЕРАТНОСТ, на ПРИЕМАНЕ, на РАЗБИРАНЕ. Разбери, не е нужно да сме еднакви всичките. Не е и възможно. Обаче може да се приемаме и разбираме като приятели. Не виждам нищо сложно в това. Тук в Клуба примерно има доста хора, които не долюбват особено Ошо (или поне не като мен) - примерно, вземи Дрона, Дейти, Хуанджи, Муун, Дядо Благо ... Обаче се разбираме чудесно. Всъщност, точно различието е ОБОГАТЯВАЩОТО. Даже и ти с твоето различие или на времето имаше един Просител, обогатявате всички хора в Клуба. И не случайно всички тези хора са тук ... Но това е друга тема и да не се отплесваме по окултни неща сега .

Точно така, нещата са мозаечни, защото включват различни неща. Това, което дава културата на виртуалното, е възможността да влезеш в диалог, да полемизираш нещо, да видиш нещо, което си считал като валидно, разпънато на кръст.

Не съм съгласен, че няма култура на капитализма и такава на социализма. Преди всичко какво представляват тези култури. Това е сбор от много норми, включително и регламентирани типове поведение. В тези системи имаше развитие в резултат на взаимодействие на различни, произтичащи от редица обстоятелства и фактори, норми.

А това, че народът трябва да избира и смяна пряко некадърните управленци на една или друга позиция, щом вече ти си го казал, щом са създадени предпоставки да си го помислиш и следователно, да си го помислят много хора, е също една тендеция, която ще започне да се опитва да се превърне в норма. В някакъв момент, на някакъв етап от демократизацията на обществото.