Общоприето е, че след секс на повечето мъже им се доспива, е, аз пък и тук, и за всико, съм наобратно, на мен ми се доспива преди секс. За мен това не е болка за умиране, защото обичам да спя, за друг пък е, негова си работа, аз рядко спя и затова всеки сън е добре дошъл. Никой не споделя вслушването ми в нощната тишина, нито неудобството от сгънатото ръбче на чаршафа. Не, че няма кой, просто не ги споделя. Всички спят, само аз не, будувам. Вчера поредният зъб се отрони от устата ми и весело заподскача по пода, достраша ме да го проследя с поглед, понеже се опасявах, че някоя от очните ми ябълки ще го последва. Зъбите ми продължават да капят като есенни листа и се чудя каква ли ще бъде зимата. Всъщнмост почнах да пиша заради друго, едва скоро научих, че имало седем добродетели, противопоставени на седемте смъртни гряха. Представяте ли си, цели седем добродетели и се оказва, че всичките, тяхното цяло е почти непознато на околните ми, за разлика от техните антиподи. Последните станаха популярни чрез киното, не единствено чрез “Седем”. За съжаление все още не знам кой е седмия, но затова пък познавам три повече от хората около мен, особено от религиозните и вярващи във всемогъщи неведоми сили или в разни други тинтири-минтири. Състрадание, търпение и мъдрост, противопоставени на вяра, надежда и любов. Защо ги противопоставям ли? Заради етичните основания. Често съм се сблъсквал с един парадокс, хора дълбоко религиозни или вярващи в и следващи дадени учения, които наготово им предоставят етичните основания за протичане на съществуването им, са способни на по-големи мерзости от вечно мнителните и съмняващите се в отвъдното или съществуването на душата хора. Защо се получава така, винаги съм се питал. Преди години намерих задоволителен отговор, но винаги му е липсвала пълнота. Невярващия в душата, в живота след смъртта и изкуплението човек е по склонен да следва вътрешните си етични подбуди от вярващия, защото животът за него се състои от низ уникални мигове и той няма как да не следва стремежа си да бъде колкото се може по-добър и по-завършен от вярващия във втория шанс. А защо се е получило така, ами, според мен заради непознаването и противопоставянето на добродетелите. Състраданието се заменя с вяра в това, че страдащия ще бъде овъзмезден, търпението с надеждата, че нетърпимостта ни към болката на ближния ще бъде простена (повече бих предпочел “извинена”, но все пак трябва да се спазва реда на изказа), сремежа към мъдрост се заменя със стремеж към някаква разтеглива, неконкретна и поради това неосезаема любов към всички ближни. Все пак, искам да науча коя е седмата добродетел. Възможно е пък тя да ме опровергае.

Всяка прилика с действителни лица и събития е умишлена и целенасочена

Хубаво казано и бих могъл да отбележа, едно от малкото неща, които с удоволствие прочетох тук, но дали е така? Може ли възприелият християнството, искрено стремящият се към постигането на хармонията със себе си и света, да излезе извън онова, което е основанието и причината на неговото равновесие и неговия мир? Аз мисля, че не може. Тук имаме нещо друго. Тук го имаме момента на докосването. Моментът на невъзможността да се стигне до дълбочината и до цялото. Независимо от грандиозните приказки и невъобразимите абстрактни разсъждения. Независимо от цитатите и зависимостта от учителите. Защо? Защото я няма способността на разпознаването. Защо го няма усетът за необходимото. Човекът иска, но не може. Не може да се откъсне от своето его, а когато реши да го стори, го отдава на най-неподходящия. На този, който би му дал за най-кратко най-много. А всъщност дали му дава нещо или само му взима?

Първо радвам се, че с удоволствие сте прочели написаното от мен, най малкото защото с удоволствие съм го писал, но нищо повече, защото пиша за собствено удоволствие, т.е. за удовлетворяване на някакви нужди на собственото ми его, което, от своя страна дълбоко ценя и уважавам и не желая да скъсвам с него защото то е единственото нещо което имам и е това което съм. Или иначе казано, ако трябва да се отричам от егото си, това значи, че ще трябва да се отрека от себе си, пък някак си, не ми харесва това, а което не ми харесва не правя, принцип за лесно постижими добро душевно здраве и разположение на духа.
Радвам се, че изказа мнение и няма да го възприемам като нищо повече от това, по някой точки съм съгласен, по други не. А може и двамата да грешим в мненията си, не знам, но ще продължа да се съмнявам.

Всяка прилика с действителни лица и събития е умишлена и целенасочена

Егото е разтегливо понятие, не знам какво точно влагаш в него като казваш ако трябва да се отричам от егото си, това значи, че ще трябва да се отрека от себе си. По-естествено би било да добавиш -"... тоест да се отрека само от частта, която съм разбрал в себе си, защото не се познавам изцяло".

И защо спекулираш, че само 7 добродетели има - умът ти си играе да противопоставя цифрата на Библейските 7 гряха ?! Вярата не е тъждествена за мен на Увереност и в този смисъл не е добродетел, а порок, да вярваш без основание - в какво, на кого, за какво и защо?! Надеждата е упойка за ума, бръщолевене за бъдещето, приспивно, но нездравословно, липса на реално виждане за тук и сега. За църквата това е изгодно, държи в послушание, разчита се на Спасител, попадане в Рая и т.н. Любов има, но проявена спрямо множество може да се нарече съчувствие, състрадание и милосърдие.

Да бъдеш отговорен - това за мен е добродетел. Да бъдеш мъдър - добродетел, засягаща те не само персонално, но имаща и отклик за другите.

И ето сега мъдро ще спра да бръщолевя

За мен егото е не онова, което ни свързва, а което ни противопоставя на света. Не това, което носим в себе си, а това, което не успяваме да преодолеем.

Егото не е разтегливо понятие и ти и аз разбираме едно и също, няма нужда да го изясняваме, защото не е ново. Грешиш, все пак, егото е едновременно частта която искаме да бъдем и онази която искаме да скрием от себе си, но сме. Тук говорите за алтерегото, в повечето случаи и то за една част от него и не виждам смисъл да се руши нещо, което човек не е опознал (защото никога не ни се отдава да се опознаем).

Може и да спекулирам, но 7 добродетели са постулирани на същото място на което са постулирани и седемте смъртни гряха, та, направих заемката от там. Сега за Увереността, напълно уверени могат да бъдат единствено маниаците и/или фанатиците, затова не съм склонен да бъда напълно уверен, уви, не съм нито едното нито другото.
Виждам ненавиждаш ума, да, той има определени слабости, но дори и думите ти, написани тук, идват от твоя ум, а не от някакви ефирни тела (които пък могат да бъдат продукт на твоя ум, защото явно ефирните тела нямат еднакво въздействие върху двама ни).
Сега за религиите, виждам не ги харесваш нещо, с основание, но монетата има и друга страна, религията изпълнява някаква социална роля, налаганите норми на различните оцелели религии са горе долу идентични, оказали са се жизнеспособни, моделите проповядвани от други учения или религии са изчезнали (дори било под фанатичния напор на настоящите религиозни учения), и затова явно има някаква причина. Нещо е накарало хората да създадат и да спазват на различни места по света, горе долу едни и същи норми, ненаправилите го са били заличени, т.е. били са нежизнеспособни, за това явно също има причина. Ценностите които ни налагат или чрез които са ни повлияли по един или друг начин (дори отричащите ценностите, явно са повлиани от последните, пък било то и антагонистично влиание) явно са необходими. А ако разчепкаме тук ще стигнем и до същината на необходимостта им.
Всъщност, изпитвам известно съмнение, че противопоставянето ти на евроазийските религии има в корена си именно религиозен характер. Отхвърлянето на нормите налагани от религиите (в тяхната цялост, а не на единствено на несъотвествията на времето) мисля, че е свързано с идеята за първородния грях и невинността на хората преди отхапването на плода от дървото на познанието, т.е. отхвърлянето на представите за добро и зло, като символ на пречистване, за хора като теб (без да те познавам и без да имам нещо конкретно предвид). Виждаш ли, самото противопоставяне не води до нищо друго освен до завръщане към първоизточника на антагонизма ти, а за да се освободиш от едни ценности трябват нови, а ги няма и става вакуум и тинтири-минтири.
Ама както казах преди, всичко ми е наопъки и не съм убеден, че е така, както казвам.

Всяка прилика с действителни лица и събития е умишлена и целенасочена

Отзад напред. Т.е. нещо под егото, нещо което се опитваме да управляваме, чрез свръхаза? То? Това не е его?

Нека задам и още един въпрос.

А как нещо което е в света, без да може да бъде извън него, (егото) се противопоставя на самия свят, на нещото, чиято част е, като част от нас, които сме част на същия свят?
От друга страна, самият живот е в противоречие с принципите на света, т.е. противопоставя се на някой фундаментални основи в строежа на всемира, чрез самото си наличие, това, според мен, не означава, че живота се противопоставя на света, а и да е така, това пък не значи, че трябва да се опитваме да го заличим.

Всяка прилика с действителни лица и събития е умишлена и целенасочена

Не отхвърлям представите за добро и зло, защото на тях дори се крепи ЯМА и НИЯМА - личния кодекс и кодекса на взаимоотношения с другите. Във всички религии има такива постулати - правете това, не правете онова. Но нали разбираш, че четейки всичките Егото си взима тези, които според него са верни и правилни.

Като пример от Библията, единия от смъртните грехове е:
ръце, които проливат невинна кръв

Какъв екскюз пред съвестта си може да има човек, който счита, че пролятата от него кръв е на виновен човек - според неговите критерии?! Той се чувства оневинен от това изречение.

По отношение на Исляма - тези, които възпитават кимикадзетата - умрелия за святото дело ще седи отдясно на Мохамед?!

Алергична съм, както забеляза, към религиите на 20 век. Пожъйвьом - увидем, както казват руснаците, накъде ще се занесе масовото съзнание в 21 век.

А може би не е противопоставяне? Може би е просто съвместяване?
Нещо като принципа на противоположностите"хем-хем".?
Хем имаш его за да си все пак по някакъв начин жив и в този свят, хем нямаш, за да си по някакъв начин жив и във Всемира?

А може би просто се опитваме тук с трици маймуни да ловим?

Ех, приятелю, свръхаза, то, Фройд, Юнг и т.н. пак в безкрайната говорилня и в споровете, които няма да доведат до нищо.

И защо е тази вертикална координация? Под, над и термини извадени отнякъде, а не от нещата, които се случват около нас. Егото е онова, което ни е дадено от природата преди да се появи рационалното. В него е заложен характера на всеки един от нас и е моделирано от етичното съзнание. Така оформено, то вече е готово за живота и се реализира в него благодарение на духа.

Що се отнася до света, ние сме в него, но сме в състояние да го осъзнаваме и обективизираме. Също и себе си. Също и всичко останало. Що се отнася до изразеното от теб противоречие между живота и принципите на света, сигурен ли си, че познаваш тези принципи или само си мислиш, че ги познаваш?