Нека да ви разкажа една приказка:
Имало една страна. Нейните жители се хранели с плодовете на земята. Но съществувал един закон, че никой не можело да се храни с плодове от чужда градинка, а само с тези от своята. Затова всеки сам отглеждал своите плодове. Въпреки, че земята била плодородна, тази страна била сушава и дъжд валяло много рядко, а извори и кладенци нямало. Всеки човек се отнасял по различен начин към градинаката си в зависимост от собствените виждания. Веднъж се събрали няколко стопани и започнали разговор за своите градинки. Единият казал:- Насадих семената, прекопавам я редовно, направих лехи и тирове за да задържат водата. Изградих отводинителна система. Много труд вложих.
Другите му се изсмели:- Ти си неразумен, защото се трудиш на вятъра, колкото и да копаеш, дъжд няма да докараш, той е важният и не зависи от твоят труд. Ето ние не сме се трудели толкова, но като завали и нашите градинки ще напои и ние като теб ще ядем вкусни плодове. Всеки от нас е понаправил туй-онуй, но без да се напряга много, колкото му душа сака. В това време се задали и първите облаци. - Виждаш ли дъждът идва и няма значение дали си копал или не.
Облаците дошли и заваляло. Но за беда валяло много малко. Тези градинки, които не били прекопани, не можли да се напоят, защото водата се плъзнала по спечената почва и заминала. Стопанинът, които поддържал добре градинката си, получил добра реколта. Погледнали я те и казали: - Абе може да не е прав за всичко, ама за разкопаването не е лошо да се напънем. Криво-ляво разкопали и те градинките си, и направили тирове за задържане на водата. Ето, че пак дошъл дъжд, но този път бил пороен. Всичко се наводнило и реколтата им изгнила. Граднинката на съвестният стопанин имала вади за отводняване и реколтата била добре. Събрали се те, гледа-гледали и накрая казали, абе може дъжда от небето да пада и да не зависи от нас, но от нас зависи да подготвим градинките си за него.

Та така, всеки човек чака Небесната Благодат, но или не е подготвил градинката си за нея и тя мине и замине, или му дойде в повече и само вреди нанесе. Нека не се превръщаме в неразумни стопани и само да кръстим ръце, понеже така или иначе ще завали, а да подготвим почвата. Трудът(практиката) има своето място, макар и да не докарва "Дъжд"...

Мъдра приказка

Дъгата

Хареса ми:-)))))даже много.

как мислиш, дали се покрива с народната поговорка "залудо работи, залудо не стой"

По тоя повод ме подсети преди време бях чула следното, по памет - Тялото ти да е в движение, ума в покой, сърцето ти да е винаги топло, не режи крилата на душата си, поддържай силата на духа си!

Дъгата

Хубава притча. Кали може да я сложи към колекцията.

Който не работи, не трябва да яде - с тази приказка направих асосиация.

Тази приказка е само една алегория и представя процеса на духовната практика. Получих я тази нощ и ми беше много интересно, че така беше представен този процес. "Дъждът" е Небесната Благодат. "Нивата" е нашето тяло. "Трудът" е практиката.