Човек си има един свят в който живее.Човекът е човек,именно защото не вижда друго освен този свят/реално/.И когато взимаме свръх доза/което е безобразие по моему/ или медитираме ние предприемаме изключително рискована крачка.Защото излизаме от "човешкия" свят.А ТАМ ни гледат невидими очи.И ако успеем да уловим дори един поглед,не ми се мисли какво може да се получи.Най-малкото със състоянието на "здравия " ни разум.С тия си действия ние заявяваме,че не ни е достатъчно да сме човеци.Искаме да сме нещо друго.Но за да бъдем "друго"....първо трябва да умрем....
Звучи ми парадоксално.
Затова до сега съм се въздържала.Ортодоксалните религии,които приемаме още с раждането си и спазвайки нормите им/или не спазвайки/,не ти предлагат такива "алтернативи"Там всичко е ясно.Трябва да се спазва някакъв морал.Това не е отдаване,това е страх.Мистиката е нещо друго.Не е отречена,но .....

Не се притеснявай, умът достатъчно добре се грижи вратата към другото да е добре заключена. Ако искаме да минем отвъд човешкият свят и същевремено очакваме нещо, никога няма да минем, защото умът ще ни даде това, което очакваме. Когато очакванията се изпарят, също и стремежите, можем да се случи докосването с това, което е над умът, но после умът пак ще иска да го вземе под упеката си за да го разтълкува, систематизира и пр...вратата пак се затваря. За да се поддържа вратата отворена, не трябва много, всъщност това е проблема, че нищо не трябва...а ние не можем да се научим на нищо...все става дума за нещо.
Това, което не е на този свят е много просто, то е състоянието между две мисли. Но умът не позволява промеждутък на мислите, дори когато това състояние започне да се случва, умът започва да го анализира и пак го прекратява.

Моралът е средство, а не цел.
Еднакво са неправи и ония, които са го превърнали в цел-църквата примерно.
И ония, които го пренебрегват изцяло като отживелица от миналото.
Без етика няма изобщо как да се качиш на горното стъпало. Силата не е луда да те допусне, докато не си готова, защото можеш много бели да направиш.

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева

Причината не е толкова в ума, колкото в отношението.
Даже и да спрем ума изцяло, пак няма да влезем.
Вратата не се отваря чрез спирането на ума, а с промяна на отношението.
Умът само напразно си го плюем според мен.
Не че не трябва да се спре. Ама достъпът се дава според отношението. Силата наистина няма да се отвори към нас, ако не се научим поне да уважаваме цялото. Иначе можем да го повредим или да сътворим бая бели...

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева

Много чист и естествен въпрос на много малко обременен човек, браво Мооn*.
А какъв ти е отговора-споко,теки иизи,нема проблеми.Изчистен матричен,ни-
каква нотка на съмнение,макар че всичко което пишеш е вярно ама ти не зна-
еш колко,(не се притеснявай и аз не знам).А откаде знам,че ти не знаеш ли,то-
ва е дълга тема.Някаде Мулето беше споменал,че прекалено знаещия(тоест прекалено много чел,ама колко разбрал),е толкова опасен за себе си и колкото
прекалено невежия .

Знам за предупреждението на Ошо,че практикуване и смесване на техники без учител води до не добри резултати.И това е май единственото,което знам.Всичко останало са интерпретации,напомнящи ми за брейда на позната българска бира/премълчавам името и ,защото не са ми платили за реклама:)))/:Мъжете знаят защо!"...леко перефразирана в:Знаещите,знаят как!
Излезе в стил-Мечо Пух

Скъпа moon,

Спомни си когато си си играла като малка с куклите. Всичките ти разсъждения по-горе могат да се приложат и за онзи ти свят, който тогава за теб е бил “човешкия” свят. И може би си виждала някоя по-възрастна какичка, която се тормозела и ядосвала по някакви батковци и ти е било странно и непонятно ... И може би се си питала на времето също “Как може да се излезе от човешкия свят сега” ... Е, в един момент си излязла от онзи свят и си влязла в следващия.

“Човешкият” свят НЕ е нещо фиксирано! Той е възможност, потенциал ... Той е такъв какъвто си го направиш! И такъв какъвто ти харесва.

Забележи че потенциалът е ОГРОМЕН. Всичко останало зависи от теб.

В един момент така наречения обикновен свят ти се става вече плитък и тръгваш към мистичния по НАЙ-ЕСТЕСТВЕН начин. Точно както на времето си изоставила куклите и си се насочила интересите те си към друго ... Без да си се чудила много как.

Така че най-важното е да бъдеш в хармония със себе си и със собствените си интереси. Свободна си да правиш каквото искаш и както го искаш. Просто ТРЪГНИ, другото си идва...Ето прегръдка за кураж.

Смущава ме нещо.И то е просто.Всички непреодолими неща са прости.Измамно усещане.В природата има закони.В духа -също.Религията се отъждествява с вяра,вярата-не е задължително да е идентична с религия.Може да си вярващ,но да не си религиозен.Защото всяка вяра трябва да е споделена.Духа трябва да се поддържа жив,защото както е казал Гьоте-"Науката е суха,друже мой,зелено е дървото на живота".
Та,законите на духа не се изучават в училище,за разлика от тия на природата.Ако се изучаваха щяха да спестят много горчивина.Говориш за детството.Отдавна отминало и носещо светли усещания и те са свързани не със закони,а с инстинкти/ако мога така да ги нарека/,чист дух,невинност.И всичко научено я отдалечава от първоначалният и облик....за жалост.Стремим се да запазим част от нея в себе си.Дълбоко.Защото е лесно накърнима.Но не това е темата.
Тя е за завръщане на духа на място по-съкровено дори от детството ни.Едновременно невенно,но и осмислено/звучи парадоксално,нали/,желано...търсено и откривано .Винаги ново,носещо нови и непреживявани усещания.Но да не забравяме и класиците-знанието носи печал.Желанието да намеря връзката между древната мъдрост и квантовата психология,май ще се окаже прекалено голям залък за мен.Трябва да избирам....Но бих могла да правя друго-да се дрогирам/опит за тъпа шега/Но именно от там е аналогията ми м/у ЛСД и медитацията.Защото медитацията,това е изкуството на екстаза.....а какво е дрогата...?
Не съм пробвала и двете:))Нямам учители а и желанието ми/особено за второто/ никакво го няма...

Ошо смесва всички практики и религии. Така че следвайки него, няма как да не смесваш. Иначе не си ошовист.

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева

Поклон moon*. :)))

Повдигна толкова много теми и то от най-дълбоките така на куп...

Много ми хареса това "ние заявяваме, че не ни е достатъчно да сме човеци. искаме да сме нещо друго"...

По-скоро се опитваме да разберем какво е това да си човек...

МИсля си че не сме чак толкова човеци колкото бихме могли и предчувствието за това какво е човека ни тласка отвъд границите...

Ние действително ежесекундно умираме.... умират нашите представи за това кои и какво сме.... и може би когато отмрат докрай ще започнем да бъдем човеци.... каквото и да означава това.

Тия приказки са пълна безсмислица, но ми беше приятно да ги наредя и ти благодаря, че ми даде повод да го направя.