Да... а този който е пуснал темата със сигорност го няма...

дааа, а другите май се изчерпиха в теоретизирането...

На мене не ми се играе на плод и зеленчук нито на сладкарка. Свиркай си или вдигай революция... Твоя работа. Свят широк, клубове и клубари - бол...

Дъгата

Има и друго решени...
Мноо си пораснала ма какооу

Ох, прав си, бая поотраснах...Налага се да обръщам процеса, към подмладяване...

И какво е решението? Можеш ли без елемент на раздразнение да го споделиш с кака, и не само?



Дъгата

Редактирано от Изrpeв на 06.06.03 12:34.

Браво,знам че успешно се справяш.
Само жена може II пъти ужким да ме одрежи,и за III път да подновява разго-
вора.Вече не знам,кои на кого създава необходимост.
Според мен и в най-сложната развръзка се крие нещо простичко.В положение-
то в което сме,не е необходимо да се борим срещу каквото и да е било:да пра-
вим революции,да унищожаваме "до последен крак",да водим битка в полза на
доброто срещу злото.Точно последното ми се струва,като наседено,по приципа
на куковицата.А някой,от край време и със всички сили ни убеждава,че това е
единствения изход.И естествено накрая доброто и лИбовта трабвало да побе-
дят.Само че тук има един на пръв поглед малък проблем.Не случайно в окулта
дъ бест меен и девушки(с малки икл.) нищят любовта и нищо не могат да кажат
Простичко е,първо е необходимо да усетим,почустваме,разберем,осъзнаем как-
во е любовта,а не да се осланяме на интерпретации,защото явно не я познаваме,кои кавото да говори и да убеждава.Да се абстрахираме от купищата социализация,с които сме затрупани.Как ще стане това?Ами простич
ко.Като започнем да виждаме и разбираме слоевете,един по един да ги игнори
раме,а накрая може и да видим тая химера засега,любовта,а там може и да сме
ние.Кой знае!

Първо, тук съм да обменям мисли с този, с когото ми е интересно. Въобще не съм имала за цел да отрязвам когото и да било, камо ли пък наужким. Изработила съм си усет и реагирам спонтанно. Когато имам какво да кажа - казвам, като нямам - млъквам. Като ме нападат - преценявам дали е злонамерено или имам полза да се вслушам. Ако е първото - оттеглям се, ако е второто - продължавам разговора.

Много ми харесва това, което си написал, но там е работата, че пусти слоеве, хем ги раздипляме и игнорираме, хем неусетно сме се заровили в нещо, с което наслагваме сами слоеве. Усещам го като отклонение, разсейване. Дори преди време установявах за себе си, че в един момент всичко е кристално ясно, поглед отвсякъде, все едно съм във всичко отвътре и едновременно отвън и следва пак замъгляване. Голяма бдителност се иска, ама сме човеци, със слабости, носим си багаж, от който все ни е жал да се отървем...

Дъгата

Е да де-с много важна цел са марулите.
Ама така са и хлебарките, че даже и ларвите.
Примерно на хлебарките целта им може да е да те вгадяват до втръсване, докато разбереш, че бог не иска от теб само да обичаш, ами и да изтребваш гадните твари.
Може пък точно това да им е важната цел на хлебарките-да те карат да ги убиваш, че да не се захласваш само по безгранична любов и да си мислиш, че друго няма.
А виж, за марулите-не знам. За мен най-важната им цел е да се стремят да бъдат поръсени с олио и оцет и сол и после...ма де да знам-те могат кой знае какво друго да си въобразяват.
Какви ли зелени марули сме и ние....

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от huanji на 06.06.03 22:33.

Май много взехме да се хвалиме.Няма лошо,само разговора да не премине в рутина.Ако е възможно обясни малко повече,когато всичко ти е било кристално ясно.При мен се случи нещо като пирамида на мисленето,2 пъти.На върха, усетих всичкото в необятното нищо,най-образно казано,доколкото е възможно
да се опише с думи.Но като,че ли това стана за стотни от секундата,след което
пирамидата бързо се разпадна.Когато чета или наблюдавам също ми се случват,нещо като просветления,но са доста по малки и незначителни спрямо
пирамидата.Нямаш ли усещането след това,как започваш да виждаш и да си обясняваш неща,за които преди не си предполагала ,че съществуват,и други
които са толкова близо,а започват да изглеждат по съвсем друг начин,някак си
по реални и естествени.
За игнориране на слоевете социализация най-добър ,като че ли изглежда начина на аскетите.Но според мен не трябва да се отдалечаваме от нея,а да
я опознаем и разберем тук и сега,със всичко,което е в нея-родители,деца,при-
ятели,колеги,родина и т.н.
В последно време доста се замислям за майката,за раждането.Мисля,че тук е
един от големите стълбове на замъгляването.Но това вече е друга тема.

П.п.Вчера проснах на легло една оранжева блузка,щях да я слагам за пране но забравих.
Днес,като се събудих я погледнах.Беше съвършенно и уникално смачкана и навита,като че ли за изложба на
скулптори.