Даа.Но как да отсеем едното от другото,възможно ли е?
Преди няколко години започна да ме спохожда усета,че всичко което е в този
свят все някога трябва да го загубя.А дали ще остане спомена,кой знае.
Как и дали е възможно да усетя вкуса на скоро набраните корнишончета и да
не ми прави впечатление миризливата скумрия,оставена да се изцеди.
И дали ще спра накога да се дразня от тези,някой пишещи и в клубовете,
които все са на върха на вълната.Никога не потъват,като мършата.
При комунизма са първи,при капитализма пак там.Започва да се формира,
като че ли ново мислене с нови идеи,което се е развивало с години за всеки
един по отделно,а те отново са на чело.
Мачкали,тъпкали,плюскали не само физическа храна,и отново са първи и
развяват байряка.
От една година нещо го глождело един,и виждаш ли разбрал,усетил се той.
Е не може вечно да продължава това.
И точно от такива трябва да се изчисти света.
Е,нямам в предвид да се унищожават,далеч сам от мисълта да се използват
техните методи.Със познание,разбиране,усет хората би трябвало да разберат
колко малки и нищожни са и да се остранят от всичко що му се пише власт,
пък тогава и тя ще изчезне от само себе си.
Мисля,че тогава земята ще стане по нормално и по добро място за живеене.
Малко се поувлякох,но емоциите са за това.

Лека седмица и на теб.

Ех, ако знаеш как ме нацели по болното място. На въжеиграч се обърнах, за да успея да пробия стената от безчувствена властност, от егоцентризъм на хората, които считат, че са нещо повече от другите, само защото са кацнали на едно връхче, тяхното дълго пазено връхче, макар да са оставили под себе си купища миризливи л...а, за да се изкачат на по-високо. За тях всеки честен човек е заплаха и те решават да го мачкат, първо да го примамят в далаверите си, за да не говори, да си мълчи. Не успеят ли - ужас ги обзема, защото не им е в мрежите, а това е заплаха, той се чувства независим.

Как да се помага на отчаяните хорица, които са повярвали, че нищо добро не заслужават, че нищо ценностно нямат, че не ги бива за нищо???

Знаеш ли колко енергия е нужна да се излъчи към един такъв човек, за да успее да се види в истинската си светлина. Знаеш ли колко енергия отделят от другата страна, за да поддържат в него старото му усещане за безпомощност, за обреченост???

С приказки само не става...Чета кой какво писал тук през трите дни, в които не съм влизала и се чудя как съм висяла и аз и не знам защо, но ме е срам за празнословието ми понякога, твърде редовно май...

Има хора, за които истината е нещо мръсно, защото може да разклати позицийката им, в която са се вкопчили. За едни тя е някаква материална стабилност на някакво ръководно местенце, за други може да е духовно местенце, до което са достигнали и се кефят на големия си успех... Илюзии...

Виждаме ли, чуваме ли, правилно ли усещаме??? Ами първо да разберем себе си усещаме ли и какво от нас усещаме?

П.с. Водена от желанието си да споделя това, което най-много ме е развълнувало от "света" пропуснах да ти кажа по въпроса с губенето на каквото и да било от този свят, що се отнася до мене. Все повече усещам, че нищо нямам и затова нищо не бих могла да изгубя. Странното е, че дори приятните усещания, радостта за сърцето, представите на ума, красотата за очите ми се струват просто дадени ми, за да мога да понеса и тежестите на отговорностите си, които неминуемо поемам, защото няма "чужда" тежест, болка, тъга. Колкото повече се отваря човек, колкото повече се разширява, толкова повече радост и тъга усеща отвсякъде. Може сигурно да се потопи в блажено състояние, била съм в него, винаги мога да влезна пак, но затова ли съм на Земята???

Ползотворен ден!

Дъгата

Редактирано от Изrpeв на 26.06.03 16:28.

Поздрави и на двама ви, пък и на всички наоколо. Днес не съм особено в настроение да пиша, но ми харесахте с разговора си и исках да си го кажа.

Привет, стискам палци, дерзайте и т.н.

Днес съвсем случайно,ама абсалютно случайно бях в среда от така
наречения духовен и интелектуален елит в обществото,което ми се случва приблизително 0.33 пъти в годината но явно ще е по-често,кво да правя съдба.
Та там видях по-маститите бизнесмени и политици в района колко мили и учтиви могат да бъдат,същински овчици.А като ги знам какви са всъщност,абе
парадоксална ситуация.Ясно е това,че те по нищо не се различават от останалите хора,освен какви методи исползват за да се чувстват по-спокойни,
по-добре,по-неуязвими.Ей това последното,като че ли е основно,с една дума
СТРАХ.
Той е основна задействаща човешки "ресурси" сила.Следователно е хубаво да
се намали по някакъв начин изобщо за цялото човечество.
Да разберем кой и как го поражда.На пръв поглед всичко е ясно,но мисля,че не е така.
И точно преди да ти отговоря на евентуално риторичните въпроси пак съвсем
съвсем случайно и за малко дойде познат от малцината с които мога да разго-
варям на живо по подобни теми. Е,вече леко взеха да ме дразнят тези
т.н. случайности,а и имам усещането,че май аз ги пораждам.
Та и той смята,че силата на лошите да ги наречем,е много голяма.А мисли,че е нужен потопа да прочисти всичко.Аз съм на друго мнение,имам друг усет и
за мен размера няма значение,като в една холивудска реклама.
Според мен нищо не може да спре и да се противопостави на естественото
изчистено ясно съзнание и себепознание.
В часта в която казваш,че с приказки само не става бих поизменил и допълнил,
че и те са голяма сила.Колкото повече се разбира и се казва това,толкова е по-
добре според мен.Толкова повече хора разбират,че имат сродни съдби и мисли. Обмяната на които ги прави по-всевиждащи света,а от там и себе си.
Самите думи и особено тези виртуалните,крият голяма енергия.Така тя,като че
ли по-лесно намира тези които търси.
Аз все още усещам,че ще ми липсва илюзийката,не знам но е така.
Знам,че имам нещо,но какво е то и колко е различно от това което си мисля,че
притежавам и до колко е свързано с илюзийката?
Блаженното състояние ми все още на етап инерция,но като че ли това ме
устройва,поне за сега.Радвам се за теб,че можеш да влезеш в него когато си поискаш.


Лека нощ и усмихнато утро.

Здравей!

Моето влизане тази вечер не е от твоите породени случайности, май е от моите...

Да, знаеш ли, съгласна съм с тебе, че у тези, които треперят за властта си, за желанието си да са на върха, най-силно е чувството за страх от промяна, има несигурност, комплекси дори, колкото и да е парадоксално. Какво е страха, много пъти сме го нищили и тук в клубовете. Стигали сме до извода, че страхът е признак на недостатъчно любов. От мои наблюдения са стигнала до това, че всички стремежи към власт, материални придобивки, въобще всички прекомерни напъни за себеизява, презапасеност, осигуреност, все са проява на недостиг на любов. Трупа този, който няма, усеща липса.

Да, думите са сила, когато в тях е вложена сила. Колкото с по-разширено съзнание е този, който говори, толкова повече сила имат думите му и по-разбираеми от повече хора. Знаещият говори кратко и ясно. Той не се изразява сложно, защото истинските неща са прости, а не сложни.
Забелязала съм, че когато успея да видя в човека срещу мене неговата същност /някои я наричат висщшата му същност, божествената му искра…/, обръщам се към нея, толкова по-лесно успявам да достигна до ползотворно общуване, разбираме се, колкото и да сме различни.

Не знам, но все повече губя границата на реалното и илюзорното, просто не я търся, приемам всичко такова, каквото е, възприемам всичко всецяло, сякаш се идентифицирам с усещането си в даден момент, с дадено състояние. Осъзнавам, че всичко е единно, не е отделни части, моменти…


За блаженото състоянието, не ми се радвай, може би попресилих – нужно ми е време да превключа като че ли, да се потопя, да потъна в него. Понякога става по-лесно, понякога по-бавно, според състоянието от което тръгвам, май не е съвсем ясно.


Лека нощ и ведро утро за тебе и всички!

Дъгата

ti dosta trqbwa da si iztyrpql pri komunizma, maj... dosta gor4iwina ima w dumite ti...

Здравей мисловна светлина.
Ще се радвам да споделиш и своето виждане.
Е,ако имаш настроение.

Първо комунизъм не е имало нито в България,нито в друга държава на нашата
планета.Идеята е нещо много хубаво но се указа и утопично.Основната цел на
ВОСР и всичко последващо бе да се опровергае твърдението,че хората могат
да живеят добре като се поизравнят някои материални стандарти.Така да се
покаже колко велик строй е капитализма.И двата строя(социалистическия и капиталистическия) се оказаха пълна боза,
изпразнени от съдържание,пълни с изкривявания,непълноти,илюзии и мечти.
Мисля,че това им е последния напън за маниполация,властване и зомбиране.
Това което ще дойде ще ги отвее като есенни листа.

Надявам се си разбрал/а,че отдавна съм дръпнал синджирчето и всичко си е
заминало по каналния ред.

И аз се присъединявам към твоята покана, пък и твойта мисъл май е доста силна, щом ме довлече до компютъра посред нощите...Здрасти!



Дъгата

Сънуваш ли?(Сънува ли?)Здравей.

И при мен се преплитат илюзорното и реалното доста отдавна,но като че ли в
последно време започнах да усилвам усета си за това и да се опитвам да ги разгранича.Може би по този начин нашето реално аз ни търси.Дава ни нишани
(знаци).Тоест колко е реална реалноста в илюзииката ни.

Радвам се още повече,защото си приела откровеноста.