Нуждата от Учител не е нищо повече от прост коректив. За личностното израстване.

Точно това искам да кажа.Равновесието в голямата система зависи от равнове-
сието в по-малките,както и обратното е валидно.
Следователно ако при нас няма равновесие.Или хайде да го
кажа по друг начин,изкривена е преставата за истинко равновесие,като ни е
предоставена дисхармония и ни е обеснено,че тя е в равновесие.Така явно е
разбираема нуждата ни от нещо друго.Според мен това е голямата система,да
не кажа цялото ни провокира тази необходимост.
А като се сетя,че мащабите ни са от ума. Картинката,като че ли се
избистря.

Добро утро!

А какво ще кажеш за това:

Цялото, от което сме ние и ние сме Цялото, чрез самоограничение, чрез индивидуализирано самоосъзнаване, чрез нас /ние сме Него едновременно/ се е дисхармонирало в себе си. То чрез нас след процеса на разделяне отново връща състоянието на Единение, на хармонизиране. Няма нещо външно, чуждо са системата. Цялото сме ние и ние сме Цялото. Ние се самопровокираме, защото няма кой друг. Този, който пръска частите на пъзела, той го и нарежда, само че просто пъзела сам да го направи, а не някой отвън, т.е. и този, който нарежда и частите са едно и също, то е и действието и частите и автора на действието. Не можах по добре да го изразя с думи, но дано си го усетил, както аз съм го видяла, по-точно усетила...

Хармоничен ден!

Дъгата

не разбрах само какво общо имаше твоето изказване
с моето...

Времето създавало учители?

Какво е времето?

На оня свят има ли време?

Само питам.

"Умът е вратата към ада, а тази врата е желанието."

Sorry, сега виждам други неща извън онези, които съм видял в полунощ.
Изходил съм от текста, цитиран от теб. Там акцентът е в милионите семена, аз просто съм го извел от милионите, от елиминирането на риска и съм го сложил във времето.

Що се отнася до времето на оня свят, много зависи от представата ни за него. За този свят. А самата тя е вече относителна и различна за различните религии.

Редактирано от maestoso на 11.06.03 09:39.

kakwo ponqtie vlagam v saznanie li? ami che nikakwo, kak taka shte imam ponqtie za saznanie? az sam si az, zashto trqbva da byda nqkakvo ponqtie? saznanieto e mislite i chuwstwata, a ne gi bulva. a inache ponqtie za um imam, ne bih kazal izobshto che sashtestwuwa, prosto e dvijenie na saznanieto, ogranicheno da, haotichno da, nekontroliruemo da, no vse pak e bojestwen, zashtoto substanciqta mu e bojestwena. taka che ne sam tragnal da go borq i ogyvam (makar che poslednoto do krainosti go praweh predi), nito da go nabludawam daje, shtoto e bezsmisleno i tova.
kak razbirash koe e privneseno otvan i koe ne? shtoto mai ne useshtash mnogo dobre...
a za sarceto ti blaze, az naposledak nqkakvi mnogo tvardi chuwstwa izpitvam, ne sa mnogo choweshki.

navsqkade ima vreme i ako go bqhte razbrali malko po-dobre tova vreme nqmashe da balvate podobni bezumiq che imalo samo sega i samo edin mig i tn. sssamo edna podatka, ako sprete sobstwenoto si vreme se poluchawa mnogo gotin efekt, parvo chakrite spirat da se vartqt i pochwat da pulsirat navan i navatre, vtoro dori fizicheski se izmenqte, silueta stava mnogo po-ostar, po-otkroqwasht se i naprawo reje ochite, treto sqkash celiq svqt preminawa prez vas, sabitiq, energii, misli...aurata stava kato ot staklo i si e naprawo neprobivaema. edinstweniq nedostatak e che ne moje da se natrupwa i obrabotwa informaciq taka, zamrazvate kakto ste si, da kajem che si spirate evoluciata.

individualnostta e sashto tolkova cenen dar kolkoto bojestwenoto cqlo, nito edno ot dvete ne e po-

huanji a zashto ti ne si prosvetlen?

Благодаря за хармоничния ден,който си отиде.
Усетих го.
Защо искаш да го кажеш по-добре с думи,като знаеш,че не е необходимо.

Днес бях на лозе.кучета прилайваха в близкото село,не като тези пред блока в
града,птичките пееха в короните на дърветата,малки облачета бяха потеглили в незнайна за тях посока.Зеленина преливаща в безкрая в най- различни нюанси- на млади лозички,на току що пораснала царевица,на разеленили се храстчета,на безкрайно море от трева.

Не бих заменил почивката след копане под сянката на младо дръвче и сладката водица,дори за почивка на Бахамите.

При последните редове,след като си мислех как ще раскажа днешния ми ден,
усетих "ефира" за които Хуанджи написа.почуствах го като прилив на енергия
за по лесно справяне с ежедневието и много приятно блаженство,в едно.
Но не беше нито предизвикано от мен,стана спонтанно,нито идваше от някой.
По скоро като отзвук от разговорите с теб и другите в дира.
Продължи около 10-15 минутки и постепенно затихна,но беше леко,приятно и
блаженно.
Това,което си написала изглежда почти идеално,но почти поне според мен.
Но сега не ми се пише за това.

Добра да бъде за теб вечерта Изгрев.