Няколко въпроса.
1. Що набърка Кали ни в клин, ни в ръкав и откъде реши, че Кали трябва да бъде убеждавана в каквато и да било преходност?
2. Ти тогава що щеш в тоя клуб, като се изказваш така за Ошо? Сигурно висиш заради Миро? А той пък какво прави изобщо тук, не съм наясно...

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева

Смешни сте...Само ако можехте да се погледнете отстрани...
Отговори,на които не съм длъжна да отговарям...но :
1.Пример...просто пример/а ти си известа тук,спестявам ти ласкателството-личност,макар и с форум в твоя чест/
2.Да...само и единствено заради Миро.Делегирала съм това априори:)))Ама кой да чете-питай Пистолетка и бабичката.Само той може да задържи някого тук.Не заради увлечението си по псевдо религията на Ошо...за друго е:)))И Дрона,разбира се.... С него,точно защото си допадаме във възгледите по отношение на предния/Ошо...да не си помислиш сега с твоето разконцентрирано съзнание-Миро:)))/
Мислете...мислете...и пак мислете ,преди да напишете и едно символче.Имате НУЖДА от това упражнение.

Много к.... станаха в тоя форим.
Аз що се обаждам там,където не ми е работата!

“С тия си действия ние заявяваме, че не ни е достатъчно да сме човеци. Искаме да сме нещо друго. Но за да бъдем "друго"....първо трябва да умрем....
Звучи ми парадоксално.”
Мила, moon, нали разбираш, че животът е само кратко пътуване. Мислиш ли за времето, когато няма да притежаваш това физическо тяло и всичките свързани с него мисли, отношения, действия. В тази връзка, искам да кажа, че медитацията е именно тази подготовка, това зърване на “времето”, състоянието /не знам точно каква дума да употребя/, когато няма да има ни тяло, ни мисъл, само същност. Медитацията най-много ни доближава до това състояние, тя е една малка смърт.

Здравей, Миро!
Позволявам си да репликирам, едно твое твърдение, може би без връзка и извадено от контекста, но не се сдържах.
“В един момент т. нар. обикновен свят ти става вече плитък и тръгваш към мистичност...”
Хванах се за думата “плитък”. И в този ред на мисли, искам да те попитам кое решава, че светът е плитък. Не е ли именно плиткия ум, който иска да избяга от това, което е. Едно плитко съзнание, което вижда, че е плитко и се опитва да не бъде такова, като започва да чете, да се среща с хора, да пътува, да се движи непрекъснато било то и към някаква така наречена “мистичност”, си остава плитко.
И когато осъзнаем, че “светът е плитък”, панацеята не е да стане дълбок, тоест, да търсим “духовност, мистичност”. Повърхностното съзнание не може да осъзнае големите дълбочини. Може да има големи знания, информация, да повтаря думи – всички тези неща, които правят дейно плиткото съзнание. Единственото, което е от значение тук, е да се осъзнае повърхността и плиткостта, и да се наблюдава как действа без оценка и порицание. Това изиска търпение и наблюдение, а не настойчиво търсене на резултати и постижения. Повърхносния ум е този, който търси резултати и постижения, в случая – мистичност.

Хей, Бобчо, знаеш, че ти позволявам не само да ме репликираш, но и да правиш други работи извадени от контекста. В случая, обаче, съответното писание беше адресирано за Moon, а нейните изразни средства са различни от твоите (в което няма нищо лошо).

Но да ти кажа по друг начин как и какво аз бях усетил като "плиткост" на света. Може да го разделя в две насоки. Значи, на 21г бях влюбен в науката (стандартната). Бях току що приет във Физическия факултет на СУ с пълен отличен и науката във всичките й аспекти осмисляше живота ми ... Исках да откривам какви ли не неща ... Но лека-полека започнах да виждам и усещам, че всичкото това, което досега е било първостепенно за мен е всъщност нещо дребно и второстепенно, което не може да осмисли живота ми... Гледах преподавателите ми от откривах колко са ограничени и невдъхновяващи ... От друга страна виждах как и аз самия действам като някакъв робот подобно на всички останали хора около мен в живота ... В заключение, и двата аспекта се свеждаха до това, че вниманието ми беше насочено САМО НАВЪН. От това идваше "плиткостта" на света. Но всъщност самото виждане на това, беше крачка НАВЪТРЕ ... Натам, накъдето Светът започваше да има ДЪЛБОЧИНА.

Спомням си че за около 6 месеца бях в едно преходно състояние. Точно тогава в София беше дошъл един будистки лама и взех посвещение от него ("убежище" на техния език). Не че ми харесваше особено много, но си дадох сметка, че ако примерно ми предложеше да отида с него в някакъв будистки манастир, щях да напусна Университета и да го последвам.

Е, по-късно разбрах, че не е било нужно да правя горното нещо и да ходя някъде си.. Преходния период мина сравнително бързо и нещата си дойдоха на фокус. Разбираш, че не съм търсил нито някаква специална духовност или мистичност, а просто екзистенциално, практично и цялостно съм гледал на живота си. И видях че дълбочинната му зависи от МЕН. И че е плитък, ако фокусирам вниманието си САМО в една част от света. Когато, обаче, въпросното фокусиране има свобода, Светът може да е неимоверно по-дълбок и красив.

И забележи – никога не съм разделял търсенията на такива на ума и такива на останалата част от мен. Търсил съм с ЦЯЛОТО СИ СЪЩЕСВТО. И съвсем практично и действено насочен, а не седнал разсъждавайки. Така че УДОВЛЕТВОРЕНИЕТО ОТ ДЕЙСТВИЕТО ТИ е критерия, за който питаш. Ако искаш - лежи и си фантазирай цял ден, стига да ти носи достатъчно удоволствие. И не забравяй да вземеш под внимание и целия комплекс от последствията произтичащи от горната дейност. Разбираш че критерия си ТИ, няма кой друг.