Чакай да ти отговоря по грамотно.Тъкмо щях да викам Миро .А
пък ти ме сецна.Пак запомнах да пиша както не ти харесва.Ми
то ко да прайш природа,не мойж избяга от нея,нъл тъй.Спирам чи пак зех да съ повтарям

Интуицията, свръхсъзнанието, усетът не се поддават на консервация... май
Е аз за май не знам, ама вече сме юни.
Не се подават, ама има цака-да си съхраниш малко кристалченце, като кристална топчица и после като си я връткаш наляво и надясно, и току виж пак си ги предизвикала. Те ненапразно гледачките се нуждаят я от бобец, я от кафенце, я от захарче, я от кристална топчица.
Нещо има там замразено, съхранено, призма някаква, дето събира фокус....
Амчи зомрази си мигче интуиция. Не казвай, че не може. Просто опитай. Прозрение и хоп-ти си го записала някъде. С една дума. После второ, после трето....нищо няма да ти стане да опиташ.
След няколко дена прочети етикетчетата, нищо че се бориш срещу тях....ще разбереш нещо.
Нали си чела за поети, дето си държат лист и молив до леглото-нещо сънуват, получат хрумка и веднага тръч да я запишат. Щото на сутринта я забравят.
Ако действаха на принципа-вдъхновението е неум, финито с поезията май...

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева

Уау...
Това като етикетирано прозрение ли да го класифицирам?


диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева

Благодаря ти
Не се боря срещу етикетчетата, защото те са средство за общуване. С тях борави рационалния разум. За това сме тук и сега, за да ги разтворим чрез рациото и така да направим следващите стъпки към интуитивното... Но това и сама си го знаеш

Ма всички други се борят...тоя постинг го написах във вида-казвам ти дъще, сещай се снахо.
А етикетчетата не са единственото средство за общуване. Ние общуваме и енергийно, и интуитивно, и чрез свръхсъзнание, подсъзнание, съзнание и каквото още се сетиш там. Т.е. струва ми се, че е добре да научим и други езици за общуване.
В Библията май пише за светци, дето изведнъж проговорили чужди езици. И съм виждала много хора да се напъват или да се фукат, че вече говорят такива-бърборейки с устата си.
Смешно ми става, според мен другите езици не са речеви. Ако започнеш да усещаш вибрациите на нещата примерно, определено си научил чужд език, който никъде не го говорят...
От друга страна етикетчетата не са само средство за общуване с другите, а средство за общуване с ума. Чрез класификациите онова, което една част от нас-интуицията, знае, го предава на друга част от нас-умът.
Иначе всеки си говори на различни езици и ние, като разберем нещо, не можем го разбра с всичките ки части...

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева

Абсолютно съм съгласна
Знаеш ли, кое не мога да разбера само?
Защо повечето от пишещите(не само в този клуб) не се опитат да те разберат, а винаги виждат конфронтацията в написаното от теб
Не ти свалям звезди(знаеш го!), само констатирам

Като ти прочетох постинга по обстойно се сетих.Значи пускам някаква телеви-
зия,примерно гръцка,започвам да разбирам какво говорят.И веднага ми светва,
че този език не го знам,в същия момент спирам да разбирам,като че ли се е включила кодировка с леко закъснение.Това става за стотни от секундата.
Случвало ми се е 2-3 пъти.Вече имам усещането,че едно от най-естествените неща е да можем да говорим абсолютно всички езици.
Само да разбера,кой ни ги кодира?
Знам,това е Цялото,това съм аз,но малко ,като че ли не искам да се съглася.

Предполагам, че щото стилът ми е заядлив.
Ама нищо-ще се науча на нормално общуване.
Всъщност и сега в думите ми виждат заяждане и само заяждане ония, които нищо не виждат, освен върха на носа си. Другите пробиват през пластовете заяждане и си вземат, квото им трябва.
Но е моя грижа да си оттренирам стила...съвсем скоро с това ще си играя.
А за това, че повечето виждат конфронтация и само конфронтация-не си права. Просто тия, които само това виждат, най.много го говорят.
Както казва парадоксална магия-истината е да видиш това, което е и да откриеш онова, което го няма. В отсъстващите звена се съдържа реалността, зад присъствието винаги виждай отсъствието.
Ако гледаш само, което е, виждаш само повърхността. Научи се да виждаш отсъстващото, липсващото, скритото - то определя явното.

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева

На мен ми се е случвало същото. Помня, като бях в Германия, си купувах чадър. Аз го знаех малко немския, но продавачката започна да говори много извън моите познания. С думи, без жестове. И аз осъзнах, че всичко разбирам-е, с по някоя и друга дума назнайване де.
Обаче продължих да разбирам всичко, не се стопирах.
То може да е като онова за свободата, дето нищя в окулта май.
Ние телепатично си разбираме всичко, обаче някому е безкрайно изгодно да ни изманипулира, че единственият начин да се разберем, е езикът. И ние доброволно се отказваме от способността си да разбираме езика на вибрациите или телепатията или каквото и да е там...
Верищагин навремето казваше, че бебето в люлката прекрасно движи етерното си тяло. Понеже не може да движи физическото, то протяга етерната си ръчица да докосва с любопитство разни предмети.
Обаче по-късно започват да го възпитават какво може и какво не може и то забравя тая си способност.
Изобщо-част от способностите си ги имаме, но някой ловко е успял да ни заблузи, че ги нямаме.
А друга част от способностите трябва да си ги развиваме-все пак не сме всемогъщи, дори по презумпция.

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева

Ти вече го правиш
Това е рационалната реалност и заяждането, конфронтацията, агресията, злобата, завистта, са нейни първостепенни атрибути. Всеки намира каквото търси и реагира на намереното според собствената си същност към дадения момент. Това е част от Пътя
p.s. Ако имаш възможност гледай "Магистрала 60", ако не си го гледала вече ...