за стабилността на света бил осъзнат като такъв към средата на XXI-ви век, с натрупването на все повече знания за света и особено за микрокосмоса все по озадачаващ изглеждал факта, че една частица не можело спонтанно да изчезне от мястото си, като същевременно се появи на друго място. Никакъв физичен закон не забранявал това, но от друга страна подобен пренос не бил наблюдаван никога. Никога не било наблюдавано такова явление и в макросвета, въпреки, че и там никакъв закон не забранявал това, освен здравия разум (не сте ли забелязали, че някой явления или обекти са толкова очевидни, че разума отказва да приеме странността на самата им проява). Другият естествено възникващ въпрос бил, какво забранява проявата на подобно явление, защо не наблюдаваме изчезващи от едно място предмети, които същевременно се появяват някъде във Вселената. Така към края на века учените се разделили в становищата си относно Проблема за стабилността, едната школа, така наречените спиритуалисти, твърдяла, че подобно явление не се наблюдава в природата защото няма предизвикваща го причина и дори едно явление да е позволено от природните закони, то щом няма какво да го предизвика то последното няма как да се случи. Натуралистите опонирали, , че дори в квантовия свят подобни явления не били наблюдавани и че самата идея за предизвикващата причина е обратен завой на науката към мрака на средновековната теология, в природата имало много явления, които възниквали спонтанно и, че самата поява на света не се нуждае от някаква определена причинност, а на натрупване на обстоятелства. Споровете по мпроблема проидължили още около столетие, но въпреки своята нагледна безизходност проблема в края на краищата бил разрешен, и двете групи били прави, от една страна и двете групи грешали от друга. След натрупването на достатъчно фактология станало чсно, че да подобни явления не се наблюдават в природата поради анизотропността на пространството и липсата на каквато и да било глобална симетрия в него, след опитите на Карпо и Ръсел знаем, че няма две напълно идентични точки в пространството, които да притежават една и съща енергия, знаем, че вакуума макар и празно пространство има своя структура и свръхвисока плътност, а самата материя представлява аномалия на по безплътни обеми в невероятноплътна среда. По този начин никоя частица и никой материален обект не може да "прескочи' от едно място на друго, защото това забранява закона за запазване на енергията, от друга страна целият наш свят се явява ефирна структура на самия вакуум... Разбира се, все още има много неразрешени проблеми по пставения въпрос, дали няма точки в пространстовото с ендаква стойност на енергията и дали света не е съставен от една единствена частица която непрекъснато изчезва и се появява на безброй места във Вселената създавайки впечатлението за наличието на някаква материя...
Из Новите хоризонти пред физиката, 2234 г., София

Очаквайте Рефлексът като количествен показател на различието между човека и животните или за произхода на езика. 2235 г.

Всяка прилика с действителни лица и събития е умишлена и целенасочена

Аз не бих приела, че това е проблем и още по-малко бих да се съгласила, че света(макро и микро космос)е стабилен. Но човешката природа търси конкретни отговори, задавайки грешни въпроси.

След като не съществува подобен закон, защо ли.... цитирам :
-все по озадачаващ изглеждал факта, че една частица не можело спонтанно да изчезне от мястото си, като същевременно се появи на друго място.

Как може да е озадачаващо нещо, което не съществува... или ние сме прекалено съвършени, та се озадачаваме от несъществуващото или сме толкова ограничени, че не желаем да приемем доказателствата -именно с които, се разубеждаваме.
Та как можем да знаем за нещо- което не съществува...? Това е озадачаващо.

По темата може да се беседва и спори много, но смисъла на постинга ще се загуби сред многото
лични, празни или двусмислени изявления. Затова и ще се опитам да конкретезирам горната тема в простичкия си въпрос, над проблема който все още озадачава.

Що е то Телепортация !?
По какъв начин едно тяло, се дематериализира до най- фините си енергийни частици, които от своя страна престават да се съпротивляват на пространството и по този начин биват захванати от още по фината виолетова енергия на 6-то измерение, над което не действат и много от несъществуващите закони и засмукани в спираловидният му образ, излизат от среуположения край, от безкрайноста му...!!?

Редактирано от none на 21.05.03 07:07.

Знам, че вече има успешни опити за пренасяне с лазерни лъчи.Но не си спомням подробности.
Защо не питаш в клуб физика?

Много добре написано!

Ти да не пишеш романи? Ще имаш успех, сигурен съм. Не само от този откъс :))

"Ненаблюдавано" не е тъждествено с "несъществуващо". Само припомням, въпреки, че всеки е свободен да смята, че нещата които не наблюдава не съществуват, най-малкото е удобно, навярно.

А закон забраняващ проявата на явлението съществува, тук възможностите са две или не познаваме закона или не можем да интерпретираме правилно наблюдението си, чрез някой от съществуващите природни закони.
Поради факта, че общо взето природните закони са малко и рядко се налага да въвеждаме нови, то и по този проблем бихме могли да подходим чрез някой от съществуващите закони. Та, нека Закона за запазване на енергията да забранява спонтанният преход на частицата(тялото, обекта) от една тока на пространството в друга. При това допускане би следвало всяко преместване да променя енергията на частицата, т.е. всяка точка в пространството трябва да притежава потенциал на енергията, различен от която и да било друга точка на пространството. Самото пространство би имало структурата на особено поле, което няма еквипотенциални повърхности и е разнородно навсякъде. От това пък следва, че във Вселената няма еквивалентни координатни системи, няма повторяемост както във времето, така и в пространството, няма относителност...
Странно, че не зададе въпроса "Къде е духа на чехлите на баба ми, които изгорихме миналия месец?". Странно е, че и по темата може да се спори и беседва много, в крайна сметка, защо да се правят тези неща, а не може ли да не си говорим изобщо?

Всяка прилика с действителни лица и събития е умишлена и целенасочена

Ама аз нищо не питам, а и не смятам, че в клубовете може да ми дадат отговори на някакви въпроси, отговори на въпроси тук могат да се получават, но в други области и след обобщаване на големи масиви от статистически натрупвани данни.
Иначе с лазерни лъчи успяха да предадат мигновенно информация, но там ефекта е друг и друго явление (но е гранично с разглежданото).

Всяка прилика с действителни лица и събития е умишлена и целенасочена

Ужас, аз да пиша романи!?! В никакъв слуай!
Какъв успех, какво е успех?

Всяка прилика с действителни лица и събития е умишлена и целенасочена

Съкива ли сега който много мисли...
Мен в училище ме учеха на едни закони-явно за т.н. среден свят-демек нашия.
Тия закони хич не са приложими в долния и голния-субатомното ниво и предполагам такива някакви вселенско-космически...
Примерно преди години в сп. Космос четох, че звездите можели да не могат да се наблюдават, как ние точно си мислим, щото всяка планета има свое собствено време. Демек ние от земята гледаме слънцата и движението им, ама пречупени през нашето земно време, а в действителност те кой знае какво правят...
Изобщо от научната фантастика какви ли не шантави работи съм усвоила още от дете...
Та цялото учудване идва от там-първо ни набиват в главите някакви уж твърдо установени закони, после събитията опровергават тия закони и ние почваме да ги наричаме чудо.
А тия чудеса са естествени, колкото и изгряването на слънцето сутрин, само неестествени са набитите наши представи за тях.

Я си примерно представи, че в училище са те учили, че слънцето непременно изгрява от запад. И тогава ти е гарантирано по едно чудо на ден.

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева

Ами успех е да правиш това, което правиш, само че в по-голям мащаб.

Много съм доволен от Вас Товарищ. Може и като допълнение да споменете и за единната теория на Полето . И най-вече за Х-полето,слабите и електрослабите взаимодействия. Но там има едни особенности свързани с тоя кондензат който е просмукал вселената. Най-вече средата на Х-полето има по-ниска температура на взаимодействие на честиците, например е, позитрони.
Може да се говори даже за това че в глобален Вселенски мащаб - Еволюцията продължава, като се очаква още един фазов преход

Бъди здрав

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите