Скъпата Дрона писа следното:

Това с бутането... всъщност не се търси контакт а се избягва контакт....

КОгато се опитах да те бутам на мен ръцете ми "залепнаха" и даже усещането беше като че потъват в теб до китките.

Така и не разбрах всъщност защо тябва да ме изместиш от центъра....и защо трябва да избягвам контакта и да ти се изплъзвам един вид....

Това е голяма тема ... Все ми се искаше да я напиша, но ще видим кога ще стане. Сега на кратко.

Всъщност права си. Хем контакт се търси, хем се “бяга” от него ... Контактът на практика е само помощно средство, което показва, че “тук има някой”, т.е. че човек е още твърд, неогъвкавен и непрозрачен на съответното място. Че се връзва, че се ядосва, че се има за това или онова .... Ако никой не ме бута и не съм във взаимодействие с разни хора, как мога да разбера къде съм твърд. Не е възможно! Естествено, важно е и втората част – като забележа твърдото, да се ОГЪВКАВЯ там, да ОСВЕТЛЯ с БУДНОСТ съответната зона, да направя необходимото там ... Да използвам чудесната ситуация, че някой е имал добрината, съзнателно или не, да ми покаже къде съм бил твърд.

И така аз действам в тази област, ти пак буташ, аз действам ти буташ ... и в един момент ти буташ, но там вече няма никой ...Центърът ми е слязъл на метър по-навътре. Голям кеф е това като го видиш как става. И забележи, не да те изместя теб от Центъра ми, а да изместя Центъра ми от контакта!

И се получава точно както казваш “Имаш усещането, че си влязла с целите си ръце в мен, пък аз те чакам да влезеш още, защото именно благодарение на такива бутания, вътрешното “празно” пространство е станало ОГРОМНО ... Малко като миньорска дейност е. Ти ми посочваш къде, пък аз копая там. И не е важно да намеря накрая някакво съкровище, Просветление, Бога ... а в самия процес на копаене освобождавам нужното за това празно пространство (останалото става автоматично). И за това се казва, че Целта е Пътя.

Благодаря ти миличък.....

Като се видим и попрактикуваме ще те питам за още.

Поклон

P.S. Е сега заради това "миличък" ще ме изядат с парцалите. Ама да го приемем като форма на бутане.

Не знам защо, но това дето го пишеш:
И не е важно да намеря накрая някакво съкровище, Просветление, Бога ... а в самия процес на копаене освобождавам нужното за това празно пространство (останалото става автоматично). И за това се казва, че Целта е Пътя.

Та то ми напмни за Мечо пух и неговото:
Защото въпреки че Яденето на Мед бе много хубаво нещо, има един момент - точно преди да започнеш да ядеш, който е по-хубав, отколкото след като започнеш, но Пух не знаеше как се нарича той.

Или пък за любимата ми Урсула ле Гуин и:
Хубаво е човек да има крайна цел, към която да върви, но по-важното в крайна сметка си остава пътуването.

Съжалявам, че не цитирам Ошо - както вече си признах - все още не съм го чела. Но всъщност истините са едни и същи - думите са различни.

Колкото до бутащите ръце - тях няма как да ги играеш сам. Трябва с някого да си взаимодействаш. И ако се наруши равновесието на взимането и даването - губи се смисълът. Ако ти си по-егоцентричния и гледаш предимно своята полза от бутането - другия пада. Ако повече даваш и се опитваш да помогнеш на другия - сам падаш. Равновесие трябва! В бутането! Пък резултатът и усещанията сами си идват.


...ако искаш да разсмееш Господ - кажи му плановете си...

Досега не съм ги правила тези "Бутащи ръце", но много ме заинтригувахте...

Иначе, още от дете открих, че преди празник е най-хубаво, като дойде, вече все едно е минал... Преди година така усещах нещо прекрасно, което откривам, откривам и дойде мига на достигане до една повратна точка, от която нататък сякаш започна слизане. Нужно е да има и качване и слизане, и потъване и изплуване...Пласт след пласт, а все няма край и затова може би точно този процес на постепенно разбулване е най-красив с безкрайното откриване, зад което знаем, че има още...

Открила съм, че като падам, ще се науча да ставам...нали и скиорите първо се научават да падат...който не иска да пада, а предпочита да бута другите, за да се радва, че е по-силен, когато се намери по-силен от него, лошо се удря и повече боли...

Обичам петък вечер, защото идват събота и неделя...

Обичам пролетта, защото ще се затопли...

Дъгата

Редактирано от Изrpeв на 19.05.03 13:36.

Хм, това за равновесието ми хареса.

Мисля си, че равновесието се постига чрез изравняване.

И за мен това е интересното - способите на постигане на изравняване...

И какво откри в търсенето за задоволяване на интереса?

Дъгата

Бутащите ръце...
До колкото ми е известно, това е една от най-добрите техники за опознаване.
Разпространена е в Даоистките бойни изкуства (вътрешни) ...главно в Тай Дзи Цюан, където тя е основоположна.
Тази техника се използва за отработване на определени движения и привикване на работа с партньор.
Практикуващите развиват усещане и представа за основните принципи - "Ин" и "Ян", и "У Дзи"- изначалната пустота, които са фундаменталната основа на Даистката философия.
Партьорите последователно влизат в ролята на двете космични сили Ин и Ян. Първо единия е Ян- Твърд, Навлизащ, Нападателен(в смисъла на тази философия), а другия влиза в ролята на Ин- Мек, Отстъпващ, Отразяващ (Първият излъчва, вторият отразява)
Овладява се представата за тези сили, възпроизведени като движения, Достигането до хармония (резонанс ) и съзнаване смисъла на Живота изобщо- тоест на твърдото се реагира с меко, а на мекото с твърдо
Тайната заложена във всички процеси които стават във вселената.

Практикуващият се научава да възприема и различава основните видове енергия
Освен осезание, Той ПРЕДУСЕЩА потока на енергията, предусеща посоката на движение, намерение, енергия под мисъл форма, до цялостно познаване на ОПОНЕНТА ...

Много благодаря! Надявам се това лято да успея да я практикувам.

Дъгата

това за бутането някаква ошовска техника ли е?

изглежда ми прекалено грубо, примитивно дори и за ошовска техника

при всеки контакт има "бутане" по слабо или по силно, примерно на последната окултна среща дето бях, мулето буташе кали и други покрай нея, после онзи малкия почна да бута муле в отговор, мулето измрънка, а пък ти се захвана да буташ малкия :)))

що трябва с ръце или тва е тантра неква?



концепцията на миро ми изглежда абсолютно погрешна и според вижданията на Ошо. нали той отрича насилственото постигане на каквото и да е... празното пространство трябва да се преразпредели отвътре, а не някой да ти го избутва. другите хора са пасивен катализатор от твоя гледна точка, трбява да ги разбираш и осъзнаваш а не да ги буташ или дърпаш.

а това че не знаел къде е твърд и трябвало да му покажат... хахаха

гледай да не си оплетете аурите, че после и те ще станеш безлична прегръщачка :))))

мдаа грубо, примитивно, остаряло...
източния път към просветление чрез обезличаване и унифициране със стадото...

с две думи идеално за съвременния стаден човек

отвратен бях от групата по айкидо където се замъкнах - груповата аура на тъпота и обезличеност те натиска надолу, натиска... партньорът е или някое нервно същество, което трепери от тикове или някой уморен от живота мрънльо, който не спира да ти мърмори че не правиш нещо както "трябвало".


как ги изровихте всички тия прегръщания, бутания и т.н.
защо в книгите на Ошо които съм чел не съм попаднал на такова нещо?