Привет, Миро!

Пристигна ли във Франция? Как беше пътуването?

Айде, идвай вече в клуба..Дейти

А кантар не трябва – най добре се мери
на око и на сърце. По обич и доверие.

Привет, Дейти.

Все ми се щеше Цялото да ми разпише малко повече отпуска от Клуба. Все пак казах, че съм женен за Цялото, а не за Клуба .

Обаче нищо не ми преча да вляза и в “извънбрачни” отношения с Клуба. Още повече наскоро видях една дефиниция от един обичан от мен член на Клуба, където той прави едни оприличавания с кон и каруца. И тъй като Любов имам достатъчно, слагам коня пред каруцата и давам напред ... А за важните детайлите, които той не е споменал, питай него.

Казваш ела в Клуба. Обаче знаеш, че с едната ръка прегръщам, а с другата ... бъркам в раните, разголвам, тегля за косата, закачам се ... Е, за разлика от христосовата история тук лявата ръка знае какво прави дясната, но да не съжалиш после ?

С доста хора се срещнах в България и един час на живо с някого е много повече от седмици писане из ДИРа. Пък да не говорим, ако общуваш и си взаимодействаш повече. Чак не ми се започва да пиша. И не поради причината, която чух от някой хора като тяхно негативно отношение към Клубовете, а именно че имало много караници и критики там (аз бих разцелувал всички, с който съм дискутирал без изключение и нямам никакви лоши спомени). А понеже трябва на много хора да им се вадят думите с ченгел от устата. Като погледна назад и видя с колко хора за нещо дребно е трябвало да изпишем тонове постинги и най-често оставаме до под крушата, защото другия може да разкаже и романи, само не и за това, за което го питам. За щастие има доста хора, които като ги попиташ едно малко нещо, а те ти отворят и още 10 неща, и все по същество. И споделянето и общуването става много красиво. Та, с такива хубави хора се срещах в България сега... И с всичките се прегръщахме, даже и с Мулето, и никак не ни беше зле . Опссс, с една жена само не успях да се прегъна, защото я нервирах за 10 минути. Няма да споменавам името й, но ти ще го отгатнеш от първия път. Какво да се прави, беше ми интересно да изследвам доколко се държи като робот и да й натискам бутоните. Не те тези по върха на гърдите й, а тези по-навътре. И работеха.

Но това което е най-слабо застъпено в ДИРа в сравнение с реалния живот е това, че в реалността, определящо е ДЕЙСТВИЕТО. И именно действието променя нещата, Е, в ДИРа приказките са също вид действие, но все едно да вдигаш една възглавница 100 пъти за да правиш мускули. Не че ДИРа няма и полезни функции, но за тях съм писал вече, пък за да е в хармония е хубаво да го и разкритуквам .

Останалото са прегръдки, за теб лично и за всички останали, които ги приемат. За по-плашливите, може усмивки само или ръкостискане (странно защо някои мъже ги е страх да се прегръщат – сигурно от малко ходене на Ошо семинари).

Аз пък след срещата с теб, обясних на общите ни познати така впечатленията си-Миро си е Миро. Мазен и нахален. Наживо повече.
20 пъти за 10 минути ти обясних, че има хора, на които не им е приятно да се прегръщат, както има хора, на които не им е приятно да перат, да мият прозорци, да ядат сладолед или да пият бира.
И ти всеки път питаше-а кога ще се науча да се прегръщам.
Изглежда не можеш да вденеш, че прегръдката не е непременно признак за висока духовност? Изглежда смяташ, че който не мине през пътя на прегръщането, изобщо не е и тръгнал към по-високи нива?
Казах ти, че признак на духовност е да отчиташ желанията и настроенията на другите. Да ги уважаваш.
А не да изискваш прегръдка та прегръдка.
И като си тръгнах, последните ми думи бяха, че си нахален.
Не се отказвам от тях.
Но мога да допълня-наживо установих, че нивото ти на вибрации наистина е доста ниско. Първично.
На висота е, Миро, само самочувствието ти.
Наистина-никога не съм отричала, че дребните тирани в живота ми са хората с високо самочувствие и ниско ниво на разбиране. Установих, че още не съм ги преодоляла.
Признак за духовност е да разбираш другите, а не да им налагаш собствените си разбирания. Пък били те и прегръдки.

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева

И още нещо ти казах, Миро.
Деликатните хора разбират без думи и се държат адекватно на това, което са разбрали.
По-малко деликатните не разбират от раз, на тях трябва да им се намекне.
После идват ония, на които трябва да се каже.
После други, на които да се повтори и потрети.
А накрая са ония, които от дума не разбират. Нито от каквото и да било друго. Те са толкова заслепени от себеотразяването си, че нищо не минава през тях. Те продължават да настояват и настояват, и да са прави и да изискват точно това, което смятат за най-най-най-правилно.
И ако от едната страна на класацията стоят деликатните, от другата страна кои стоят-духовните ли ще кажеш? Миро?

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева

Здрасти .

Тука бокса и без теб продължава.

Много мислих за бутането и ми се ще да го обсъдим по-подробно когато си по-свободен ...

леле елфче!

Ти си отишла да се срещнеш с Миро. направо не мога да повярвам.

Издигна ми се в очите до безкрайни височини. Съжалявам че не бях там да гледам.

Беше ми попътно. И реших, че трябва да добия и визуална представа за него и да усетя вибрациите му и наживо.
Придобих.

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева

Леле, Дронче...падна ми в очите.

Кажи ми, че не съм права за онова, което си помислих, имайки предвид Миро, навиците му, думите му, мислите му, излъчването му...

Кажи, че съвсем друго си имала предвид под "бутане"!

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева

Кали, следващия път като организирам семинар по бутащи ръце - специално ще те поканя - да видиш, че няма нищо страшно в тия бутащи ръще Е, аз два пъти се изтърсих здравата на пода - ама то и двата пъти си беше по моя вина и споко, той миро няма да ни пречи - щото сигурно ще си е във Франция - ама желаещи за бутане - колкото искаш. Например ти и Дрона може да напровите една двойка за бутане
/говоря ти за стил в бойните изкуства - да не си помислиш нещо друго/

...що е време - все е пред нас...

Бе де да знам вече какво да мисля....с тоя тартор на клуба и с тия секви убеждения и свободи...знам ли накъде ще ви избие...

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева

Здрасти, Миро!

Ама май ти е липсвало заяждането в клубчето, щом като с това започваш и то пожелание :))))

Пак не ми отговори на конкретните въпроси! Как не те е срам?! Само два елементарни въпроса ти зададох, а ти написа съчинение на друга тема, дето въобще няма нищо общо, обаче постигна (май) желаното ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ.

Ти сега да не намекваш, че съм женена за клубовете?! Който не знае да знае, че съм омъжена само за мъжа си и нямам намерение да се омъжвам за нищо или никой друг. ТОЧКА. Тия дето са женени за Цялото да си му мислят.

А иначе ме подсети за една притча с коня, каруцата, каруцаря и господаря. Мился да я преведа когато ми остане време и да я пусна в отделна тема. Тенкс за подсещането.

Give me five..d8a {}

п.п. И един съвет, като на приятел - не се заяждай кой какво предпочита /прегръдки, целувки, усмивки, поздрави, потупване по рамото, ръкостискане и т.н./ - всеки има право на избор и едните не са по-добри от другите, според мен. Може просто да им се радваш щото са ти били подарени.

А кантар не трябва – най-добре се мери
на око и на сърце. По обич и доверие.

хехех

Страхотна двойка за бутане ще са те двете. Дано да се навият :))) Ако стане искам снимки.

Като казах снимки и се сетих - някой няма ли се престраши и да покаже снимките от бутащата среща на 4ти?!

А кантар не трябва – най-добре се мери
на око и на сърце. По обич и доверие.

Редактирано от d8a на 13.05.03 19:22.

Някои хора се сливат на вибрационно по-фино ниво и нямат нужда от прегръдки. Който не може да чувства това сливане на фините нива, той си мисли, че прегръдките са максимума.
За чувствителния слух една музика може да е силна, за тинейджъра, идващ от дискотека да е слаба. Една и съща музика.
Така е с всичко. Зависи от прага на чувствителност.
Я си представи едно дете, свикнало на бой. Цигане в махалата. Пука му как и кога ще го изшамарят.
И си представи едно с нежност гледано дете. На него тон да му повишат, ще се изчерви и потъне в земята от срам. А цигането няма даже и да забележи това едва доловимо повишаване на тона.
Според мен определено едното е по-фино и по-чувствително дете от другото. Но това са просто две деца, поставени в различни условия на живот...
А когато са еднакви, пак има такова различие-дори при деца от едно и също семейство.
Та-един човек може да усеща такова ниво на вибрации, че малко по-грубо ниво вече да е болезнено за него. А същото това ниво да е още под прага на усещане за друг.

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева

Аз се съгласявам с твоите констатации. Да, нахален съм, мазен съм и не ме интересуват разни високопарни духовно-теоретични принципи. Това е. Миро си е Миро и се радвам че не си имала други очаквания и не си остана излъгана. Защото аз като те прочетох за първи път като Селеста още преди година-две и ми се стори доста по-спокойна, усмихната, великодушна и не-засягаща се. Ама нейсе ... Лъжовен е ДИРа.

Кали, ти си точно пример като за по учебник как на повърхността може да е едно, а вътре - СЪВСЕМ ДРУГО. И от това разделяне идва много страдане. Виждам, че се опитваш да се обединиш, но опитите са ти половинчати, именно защото са в сферата на приказките ти само из ДИРа, а не в реалните действия. Виж и сега как си прочела постинга ми, нервирала си се и веднага си му отговорила. Даже не си си оставила време да напише всичко в един постинг, а си била припряна. Пишеш изпращаш веднага. Кой те гони? И защо не пусна всичко това в една тема в Клуба още след срещата ни. За разлика от теб, аз не съм деликатен и нямаше да ти се сърдя да евакуираш навън това, което е явно бушува теб.

Виж как протече срещата ни и разгледай детайлите под повърхността. Първо, 10 минути си приказвахме съвсем приятелски. Ти ми разказваше на какви практики ходиш и как там първо стоиш срещу някакъв човек 2 часа със затворени очи и целта е да останеш неподвижна и спокойна. А пък след това, гледаш другия човек пак толкова време и пак целта е да останеш СПОКОЕН въпреки, че неговото изражение може да провокира разни емоции в теб ... До тук всичко е много хубаво, даже идилично! Но рекох да видя какво има по-надолу ... Ако беше някоя начинаеща, не би го правил, но след всичко изписано от теб в ДИРа и заради приятелските ни чувства, все пак реших да видя как върви на практика този твой семинар.

И цялото копче, което натиснах беше една ЕДИСТВЕНА фраза “Натали, да съм те дразнел до сега в ДИРа” (понеже говорехме за дразнене в семинара ти). И повече не беше нужно да говоря. Малко раздухване и огъня лумна за нула време. От нищо!!! Само си говорехме и ти се нервира. Няма да споменавам името на една жена, която ТИ включи в разговора (не аз!) и която все те нервира също ...Всичко стана натам на AutoPlay без усилие от моя страна.

Толкова е елементарно и не знам колко време ще ти е необходимо за да разбереш, че ти говоря за прегръдки за да те ДРАЗНЯ! Защото виждам, че се дразниш от това като някое дете. Аз не пия бира, но ако ти ме каниш и 100 пъти, няма да ти се разсърдя. Толкова е просто. Трябваше да видиш как Мулето се заяждаше с Лия на срещата, но тя си остана спокойна и му се смееше. И си бяхме приятели всичките там. Мисля си че и ти би трябвало да можеш така. В момента в който видя, че не се засягаш от поканите за прегръдки, ще ги спра от само себе си. Да ти кажа и на ухо и друго нещо. Има някои жени пък на които много им харесват много моите прегръдки и тях ги “дразня” понякога с лисата на такива. Така че всичко е относително. Въобще, на срещата, общуването ни се въртеше около куп други неща, а прегръдките идвах ОТ САМО СЕБЕ СИ! Никой нищо не беше режисирал. Да беше дошла да видиш. Така е и на Ошо семинарите.

Та, това е. И спри с тази “деликатност” все едно че си някоя девствена ученика в прогимназията, която се срамува да й говорят за секс. Виж всичко, което си изписала в ДИРа ... И бъди по-смела! И бъди цялостна най-вече! Каза че си в началото на семинара и сигурно затова не си готова още. Е кажи като минеш всичките нива и ще се видим пак. За наше добро е. Останалото са някакви безинтересни теории за този или онзи учител, които е най-добре може да забравиш. Или да приложиш на практика.

Та, толкова за сега. Да се разберем да се видим след Н месеци и да говорим пак? А до тогава не те закачам и ти може да правиш мускули? Когато си готова и други фрази ще ти кажа, но само когато си готова! Все пак приятели сме и нямам намерени да прекалявам много. А едни приятели точно това могат да си дадат и помогнат. Стига да са готови. Не се чувствай насилвана. Ако не ми отговориш, спираме темата и слагаме точка. Не е нужно да сме еднакви. Иначе не бихме могли да се провокираме.

Усмивка от разстояние. Виждам че се плезиш по клубовете. Да го разбирам ли това като предпочитан поздрав? Ако да – имаш го.

Мирко, верно ме гони нервата, как мога да го отрека.
Ей толкова дълго нещо като твоя постинг, немам нерви изобщо да чета.
Ако искаш наистина да ми кажеш нещо, а не да словоблудстваш, сведи го до няколко внятни, чисти и ясни волеизявления.
Иначе ще си помисля, че нарочно си го написал толкова дълго с надеждата да не го прочета (изпълнявам надежди).
И Миро, и ексхибиционизмът ти също ме дразни, ша знайш. А пък да изнасяш на показ и неща, свързани с друг човек, си е чиста поквара и порочност. Никакви прегръдки не могат да ги измият.

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева

Не знам за финните вибрации, обаче и моите наблюдения са подобни - кой с каквото си е свикнал, с това се чувства удобно.

Като даде примера с децата и се сетих за дъщеря ми и едно момиченце на наши приятели. Те я възпитават доста строго /пък и тя е една палавница :))/ и веднъж щерка ми пита защо непрекъснато й се карат. А пък те просто така си говорят по-остро, т.е. повишават тон. Аз й обясних, че така са избрали да я възпитават и на нея и беше странно, но прие отговора. Няколко седмици след това пак бяха заедно и малката направи нещо хубаво, при което дъщеря ми й направи комлимент, но тя не го разбра. Наложи се да го повтори бавно няколко пъти на български и на английски /за всеки случай да няма езикова грешка :))/ ама тц - ни приема, ни предава. /Тогава ми хрумна, че малката не знае как да реагира при похвала. И малко след това се потвърди предположението ми :))) Обаче не се намесих, а ги оставих сами да се справят със ситуация./ Понеже не знаеше как да реагира се нацупи и намръщи, при което дъщеря ми веднага й каза нещо от сорта на "Ах каква си лоша!" и тя вече се чувстваше в свои води - ухили се до уши.

И това може да се промени /с процесинг, например :))/, нали?

А кантар не трябва – най-добре се мери
на око и на сърце. По обич и доверие.

Редактирано от d8a на 13.05.03 23:05.

Признак на едно нещо е това да е можеш да прегърнеш друго същесво ,Кали-на скованост...Блокираност..на всякакви нива...Особено на сърдечната чакра.И да ти кажа не виждам как ще се развиваш духовно с затворена и блокирана сърдечна чакра...как ще ти проникне енергията до висшите чакри ако не може да мине през сърцето???
А интересно е също защо си се ядосала чак толова...Ако ти беше само неприятен Миро,и не те беше нацелил в отворена рана нямаше да подскочиш така....
Замисли се...
Не съм сложена да те възпитавам,така че не се чувствай длъжна да ми отговаряш.И без това е ясно че това супер лесно би преминало в упражнение по надплюване....Но като се изказваш в клуба,мога и да ти отговоря....

Miro strikes back...mildly...kind of....

КАЛИ на кого ги пробутваш тия?Поне измисли друг начин да се измъкваш като нямаш аргументи...Дълъг ти бил постинга...ти само вестник "Лична драма" ли четеш?Да са до 50 знака писмата....
Преди с мен една дискусия така я завърши-тогава беше проблема ,че не четеш на латиница...А как хубаво си четеше десетки писма наред,докато не остана без аргументи...И ти се стори че това е изход..А сега човека ти е писал на кирилица,но пък дълго..ти да видиш значи..проблем
Вземи се в ръце....
А като страничен наблюдател мога да те уверя,че освен името ти никаква лична тайна не се вижда разкрита в писмото на Миро....Поне нищо,до което човек не би могъл да стигне сам само от постингите ти в Клубовете...Просто ти казва истината....

Ми то ако прегръдките са проява на някаква ошовска братска любов, за което се претендира тук, то къде е мястото на назидателните беседи за блокираната сърдечна чакра на ближния?

Блокиран бил, скован бил, робот бил, бутони имал, в нервност изпадал - а стига бе! Или прегръдките са само лицемерна показност - виж ме как хубаво прегръщам, пък ти не умееш, щото не си достатъчно духовен, не си се прегръщал както трябва по ошовските медитации, скован си, марш бързо да се разковеш!

Толкоз ли е трудно да се приеме някой такъв, какъвто е, без да се изисква да прави това, което друг си е наумил за правилно?

На всичкото отгоре това с прегръдките не ми е попадало никъде, ама абсолютно никъде в казаното от Ошо. Нововъведение някакво трябва да е.

С поздрав,
едно камилче

Прав си че осъждането е кофти...Но тук се води дискусия...И дискусията е на лична тема...Явно участниците в нея добоволно са се впуснали именно в такъв разговор и то именно публично.И съответно могат да се очакват мения.Различни..Не винаги приятни на всеки....Ако не желаят да чуват публични оценки за личностите си ,да не се впускат в публични дискусии...

Прегръдката е форма на контакт,която много показва какъв си...И е факт че със задръстена 4та чакра трудно прегръщаш...И аз имам периодични проблеми с нея.Не претендирам че говория от позиция на съвършенство.Но говоря от позиция на знание идващо от опит и преживяване...

Няма да те питам какво си помисли.....

За бутането - да знаеш че не съм никакъв противник....

Физическият контакт е форма на приемане.... като под физически контакт аз разбирам и това дали гледаш един човек или не. Нали си забелязала, че в асансьор например, хората се гъчкат плътно един до друг но се стремят да компенсират като упорито не се поглеждат....

Или пък лафа "не мога да го диша".... такава нетърпимост че не може да диша един въздух с някой си....

С процесинг всичко може да се промени. В смисъл-премахване на аберации, енграми, всичк, що съдържа реактивният ум. И да се изчисти съдържанието му. Така че да се освободи потокът.
Ошо винаги това е казвал-че всичко, което прави, е да премахва камъните, запушващи потока.
Е, това прави процесингът, но много точно и ефикасно, не се върти на сляпо в тъмното.
Обаче-когато се изчисти човекът, различните хора не са еднакви просто.
Хъбард на духа вика тетан.
Та зарличните тетани са с различно качество. Има по-ценни и по-неценни за обществото.
Изчистеният тетан няма да свири като Паганини, рисува като Пикасо и бъде физик като Айнщайн.
Само ще бъде себе си в най-добрата си възможна светлина.
Та и тетаните са различни. Аз това винаги съм го знаела впрочем.
Изчистването на мърсотията ти вдига качеството и ти помага много и по-леко да продължиш нагоре, но не те прави априори способен на всичко.
Трябва сам да си го учиш.

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева

Нека ти дам един твърде драстичен пример. Не мога да прегръщам слузести зелени блатни жаби. Толкоз по въпроса.
Сигурно ще се наложи да минат още еони време, докато се науча да ги прегръщам. Очевидно, както и преди съм забелязвала, съм много далеч под твоето ниво. Ти с твоята отворена сърдечна чакра, сигурно нямаш никакъв проблем с това, нали? Прегръщала ли си жаба?
Обаче съм достатъчно тъпа да не съжалявам за това.

П.С. Примерът е прекалено драстичен и не визира по никакъв начин Миро.

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева

Редактирано от Kaлu на 14.05.03 12:47.

Прощавай че не ти отговорих на конкретните въпроси. Не ме е срам, обаче .

Заяждането е първото ниво – ако някой му се връзва какъв е смисъла да говорим по-натам, все космоса ще му е крив .

За съжаление на Клуба, отдавна най-интересните общувания (за които поне аз съм в течение) са се изнесли извън него. Какво да се прави, сигурно така трябва ... В Клуба нещата са мнооого бавни и екстензивни. Въобще Клуба е като физическата реалност в сравнение с другите по-фини, които могат да се опреличат на извънклубните директни комуникации. Та и физическото тяло си има смисъл, но пък си е и затвор. Но това е отделна дълга тема... А сега трябва да отговарям в съседни постинги защо някой се връзва на едни нищо и никакви думи ... Май ще ми разпишат дългата отпуска за радост на някои (вкл. и на мен) .

Що се отнася до омъжването за Клубовете, ти прецени колко време прекарваш с тях и колко със съпруга ти. Нищо не намеквам.

Е, не се притеснявай да ме критикуваш, когато забележиш нещо. Ето за поздравите, аз и на ръкостискане и усмивка се радвам стига да ми я подарят (не е толкова често тъдява). Всъщност, все ми е едно какво ще е. Да ти кажа тайната, че това е вид капан. Една искрена усмивка води до следващото отваряне, докато се стигне до тотална прегръдка с ... Цялото (не задължително в леглото както им се иска на някои ). Останалото е въпрос на време, но пък що е време все е пред нас ... А мога да ти кажа със сигурност, че на всички тук им се иска прегръдка с Цялото. Няма по-хубаво от това !

ОК. Давай. Може и тук, може и извън. Пък след 2 месеца пак ще пробваме на живо.

А аз даже и името ти не бях споменал в началния ми постинг към Дейти. Всъщност възможно е въобще да не съм имал теб в предвид ... Но понеже ти се обади... И хем нямаш нерви да четеш, хем си инфромирана какво пише там ...

Както и да е. Оставям те на мира, всеки има право да стои в собствената си мизерия докато му писне накрая. Но ако проявиш интерес за излизане, дай знак .

За пореден път принципа, който ми рекламираха като малък “Не прави на другите, това което не искаш те да правят на теб” се оказа неточен.

Остави тези кухи приказки за ошовска братска любов. Никой не говори за това, пък и този израз “ошовска братска любов” е смешен. Махни първите две прилагателни в него и ще си дойде на мястото.

Когато обичаш някого истински ще го и критикуваш, ще му даваш и акъл ... Но същевременно ще го и прегърнеш и ще приемеш той да направи избора си. Двете крайности са много лесни, не си ли забелязала? Всъщност те са форми на измъкване. Трудното е двете заедно, защото се изисква будност и защото никога не е лесно.

А това, че не нещо не ти е попадало, не значи че не е съществува. Я да пробваме. Приемаш ли прегръдката ми сега?

Вместо да се кефиш само ми се обади на е-мейла, де

Ма много мразя да пробват да ме правят на будала.
Трябва ли да споменеш името, че да се знае за кого говориш? След като си описал 10-минутния ни разговор в том, в който някой ще вмести цял живот.
Между другото, Мирко, установих, че не ме дразни заяждането точно.
Е го лекето Атанасов-министър на образованието. Никога не сме се заяждали с него, само от ТВ-то го познавам, но видя ли го и се изприщвам.
А е го и ненормалното муле. Да ми падне, ще го оскубя до шушка, ще му отскубна опаша и ще му я навра в устата приказлива, ще...ммм...колко гот било да си мислиш какво още можеш да сториш на тиквата зелена муле...
Обаче интересно не предизвиква това избухване в мен. Нито тази нервност, нито...
Та май не е само до заяждане въпроса.
Може пък вибрациите на някои да ми влияят директно. Да са ми неприятни. Като на зелени слузести жаби примерно...

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева

Ако обичаш някого, ще се съобразяваш с него.
А ти се съобразяваш само със себе си. Щом продължаваш да прегръщаш на инат.
Никога ли не се усещаш? Знаеш ли, че си като топка-колкото и да я удрят, тя все подскача и си пее безгрижно.
Аз не виждам нищо положително в това. Понякога се налага топката да се отмести, ама няма начин.
Първо я поглеждаш, после я побутваш нежно, после по-грубо, после почваш да я биеш-и ефектът е все един и същи. Топката си е наумила, че трябва да подскача и че е въпрос на чест да прави това и ни приема, ни предава.
Знаеш ли, че историята се повтаря, имам чувството за дежа ву.
Миналата година дори имах същото усещане за една друга топка лятото и по това време...женска топка...и дори на едно място използвах същото сравнение...
Мирко, ти ще прегърнеш ли зелена слузеста жаба?


диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева

Простено ти е, безсрамнико! Кога смяташ да ми отговориш!?

Aналогията за клубното общуване като физическо тяло и живото общуване като по-финно ниво, не е лоша. Ако ти се занимава, можеш да я доразвиеш като нова тема.

Преди на ненамекнеш нищо за времето ми по клубовете и с мъжа ми, може да погледнеш статистическите данни по часовете, в които пиша и евентуално да ти се изяснят нещата :))))

Както знаеш хич не се притеснявам да те критикувам, нито да те похваля когато има защо /тук или на майл :))/. Надявам се да е взаимно както до сега :)))

Отвъдокеански поздрави и усмивки..Дейти

А кантар не трябва – най-добре се мери
на око и на сърце. По обич и доверие.

Обединявам отговора ми на горния ти постинг с този твой от разговора ни с камилчето.

Сега правим един СТОП. Ако приемаш, че темата, за която говорим е безинтересна за теб или че Мирко е досаден тип, с който не си заслужава да се дискутира, спираме дискусията и се разделяме като приятели (поне от моя страна). Като те обичам, съм готов да приема и това твоето решение.

Ако приемеш, обаче, противното предполагам, че осъзнаваш ОТГОВОРНОСТТА, че ТИ желаеш да дискутираме. И тогава ще ти отговоря по същество.

Аз бих те посъветвал да спрем, но както ти решиш. Това е Любовта да приемеш и двете възможности .

Не знам ...

Знам обаче, че взимността ни е взаимна . Колкото и да се критикуваме това не нямалява приятелските ни чуства. Най-много да ги увеличи. Така, че с мярка

10х за взаимната взаимност :)))

А кантар не трябва – най-добре се мери
на око и на сърце. По обич и доверие.

Мирко, отидох, видях те, не те харесах и си замълчах. Направи ли ти впечатление?
Ти се върна и си отвори устата.
Затова сега искам точно да знам-ще прегърнеш ли крастава слузеста зелена жаба или не?
Когато човек е във вселюбие, той обича еднакво всички божи твари.

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева

По приказките жабите не се прегръщат а се целуват... за да се превърнат в принцове /или принцеси, в зависимост от това кой целува :))/

А ти защо искаш да знеш?! С какво ще ти помогне отговорът на Миро?! Замисляла ли си се за това?

А кантар не трябва – най-добре се мери
на око и на сърце. По обич и доверие.

Добре, извинявай. Да спрем тогава. Какъв е смисълът да си говорим още щом не ме харесваш (аз те харесвам, обаче). В такъв случай няма значение моето мнение за жабата ...

Но ако нещо ти харесва все пак, кажи, и тогава ще ти отговоря за жабата.

Да сме практични. Ако е за надспорване няма смисъл - давам ти първентсвото на теб

На мен ли? С нищо. Аз знам отговора.
Надявам се да помогне на Миро и последователките му обаче.
Като са се възнесли толкова, по-добре е леко да се надупчи балона, че да се спуснат плавно. Иначе бум на северния полюс...или южния...или даже западния...

В парадоксалната ми любима магия се третира този въпрос. Не гледай онова, което го има. Гледай онова, което го няма, за да откриеш истината. Истината е в несъществуващото, а не в съществуването.
Просто като Миро се е втренчил в конкретното прегръщане, му разширявам перспективата-включвам и онова, което не прегръща. Само тогава може да разбереш цялостно нещата...или поне по-цялостно...
Лесно се прегръща онуй, що ти е приятно и лесно се обяснява, че всичко ти е приятно...а с жабата, м?
Навремето много пъти питах изгревче като обича целият свят, трепе ли си редовно домашните любимци-хлебарките, или си ги храни по три пъти на ден.

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева

При прегръдката отваряш полето си. Не винаги е приятно усещането, зависи какво има в човека отсреща.
Зависи какъв е пътя на човека. При Кали е аджна, не е анахата. Първо ще отвори аджна, после сърдечната чакра сама ще се отвори. В момента може да получава информация. Тя е интелектуален тип. Чувал съм, че големите учители имат конкретен подход при учениците в зависимост от техните заложби. Ако е ориентиран към пътя на любовта ще му даде посвещение, което е свързано с него, ако е склонен към пътя на волята, ще му даде друго...и т.н.
Правилата са много различни при всеки човек.

Аз че от известно време получавам информация-получавам. По всевъзможни пътища и като лавина на моменти, друг път по-кротко.
От някакъв много специален вид, не инфо от новините и ТВ-то и прочие такива-въпреки че понякога изскача и оттам.
Ама ти какво точно имаш предвид под това, че в момента получавам информация и откъде знаеш?

А за полето и прегръдката е точно така. Отсреща има неща, които ме удрят директно в същността ми. Има особени вибрации.
Аз работя с вибрации. Не знам дали другите вече са се научили да обработват неприятните им вибрации или още не са се научили да ги чувстват...

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева

Да съгласна съм с теб за това че усещането от прегръдката зависи от това кой кого прегръща...А е и въпрос на отвореност...Ако си затворен -господ да доиде да те прегърне-все тая...
И Ошо казва че има различни подходи към нещата-женски-любовен и мъжки-интелектуален.На едно място Ошо беше казал , че би искал да инициира снаясите не както е обичайно-жените стават -МА а мъжете Свами...а споед тази ориентация-интелект или любов.Тоест някой жени да стават Свами ако са интелектуални , а някой мъже МА ....
Но да да ти кажа малко се съмнявам ,че Кали е интелектуална.Не искам да кажа че е тъпа или нещо такова...Просто си мисля ,че тя си е съвсем женска-любовна.Само че е наранена и се е затворила за да се предпазва.Ако беше интелектуален/мъжки тип нямаше да реагира толкова емоционално на нещата.И нямаше да подскача толкова много при всеки намек за прегръдка.Интелектуалните типове просто нямат силно отношение към прегръщането,а не че имат отрицателно....Тя реагира силно негативно,което е същата енергия като на силно позитивно,но с обратен знак.Люшнало и се е махалцето...
Тук едно уточнение-това не е сочене с пръст към Кали и осъждане.Това е съвсем естествен и обичаен за всеки човек механизъм на защита.И аз го имам...Години прекарах затворена след едно разбиване на сърцето,докато не излязох от там.Сега внимавам непрекъснато как регирам на нещата...Дали се спичам и затварям или просто изстрадвам каквото има за изстрадване и оставам отворена.Защото нали можем да изпитваме любов и удоволсвие в същата степен в каквато и болка..Ако избягаме от болката-затваряме вратата и на удоволсвието...
А ще ми обясниш ли повече за това-отваянето на аджна и от там на анахата?Не го знам това.

Кали,същността ти не може да бъде наранена от ничии вибрации пък били те и на МИРО:)):)
Виж егото ти и чувството за собствена занчимост могат...И си боли де..Ама не е страшно...
Това,което наричаш "обработване на неприятни вибрации" ми се вижда много вредоносна практика...Има един начин да спреш да изпитваш неприятните усещания-да блокираш дишането си, да спазмираш мускулатурата на тялото /диафрагма, гърло, рамене, анус.и т.н/ и съответно да блокираш автономната си нервна система и енергиините пътища.И след минута не усещаш нищо вече-ни неприятни вибрации ни дявол...Нито позитивни и любов разбира се...По простата причина че имаш една нервна и енергиина система,а не две-една за лошо една за добро.
Другият начин да не изпитваш негативни усещания е да направиш себе си прозрачна...т.е да няма в теб нищо,което да "закача" неприятните вибрации...Не че е лесно...това е всъщност да си безупречен воин...просветлена..или както там си го наричаш.Но просто трети път няма-или това -или си жерта на самата себе си...и сама блокираш живота си.

Както ти казах, далеч съм от твоето високо ниво, признавам си го и страня от неприятни вибрации. Вибрациите на твоите точно поучения също са ми неприятни впрочем. Ето ти отговора защо не се насилих да ти чета латиницата.
Не виждам защо трябва зорлем да се пъхам в дисхармонични вибрации и къде донът е казал, че това е много воинско?

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева

Разбери едно-колкото и да съм отворена, не се считам за длъжна да прегръщам или усещам вибрации, които са ми неприятни.
Сложи си ръка на сърцето и се закълни, че ти можеш да прегръщаш всички-абсолютно всички.
Не говоря даже за краставата слузеста зелена жаба.
Има ли човек или хора, които ти е неприятно да прегръщаш? Честно?

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева

И още нещо-не знам ти какво мислиш за мен.
Но знам аз какво усещам.
Аз съм и двата типа-и интелектуален и чувствен. И двете са ми силно развити, обаче са дисбалансирани една спрямо друга. Така че имат нужда от баланс и хармонизиране.
И усещам, че това става с хармонични вибрации, не с всякакви.
Затова и избягвам дисхармоничните всячески.
Като ги балансирам един ден - тогава ще ми е все тая.

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева

Ей, Калито, покрай тебе се сетих за приказката "Помни като слон"...

Ако ми кажеш и какво съм ти отговорила...признавам те!!!

Дъгата

Всеки си живее живота и всеки си знае..Ако се окаже че не си знае-той първо го разбира..Така че Кали-успех.Не го казвам иронично.

Да ,разбира се че не всеки искаш да прегърнеш-и аз също.Въпроса е защо не искаш и кого искаш ...и има ли такъв...и колко често го правиш.И как го правиш,когато го правиш. Не те познавам.Може просто Миро да не искаш да прегръщаш,а куп дрги хора да искаш...ОК си е...Но имам леки съмнения по този повод...та за това така...

Мене ме е прегръщала, но няма да кажа нито аз, нито тя, надявам се какво сме усетили, защото прегръдката е била между нас и усещанията са си били наши...

Донякъде разбирам Кали от какво се дразни. Истинските неща се усещат и може би с говоренето за тях ги омаловажаваме или поне отнемаме от силата и и значението им. Просто едно виждане и усещане - нищо повече.

Дъгата

хармониченият вибратор е на твоите услуги!

О ,много хубаво тогава:))Явно е било приятно щом пишеш за това:)
Както е казано "важното е младите да се обичат"

Мноого странно ми звучи това,което си написала..И без да се засягаш ми звучи като небивалици...Но всеки си знае-може да ни се разминават школите и с твоя подход да стигнеш където си решила...Просто през моя поглед това са нереални интелектуализации....Но пак-успех на теб!

Според мене прегръдките се случват, не е важно дали се говори за тях. Или има вътрешен порив за близост или няма. Насила, още по-малко с приказки не се предизвиква желание за прегръдка. Нали тя е обмен между двама... Как да се прегръщаме, ако не искаме нищо да приемем от човека отсреща или ние нямаме какво да дадем?

Искреност е нужна, доверие, за да има прегръдка, не само на физическо ниво...Ако няма духовна близост, какъв смисъл има от прегръдката, само физически допир ли???

Дори подадена ръка за поздрав може да е само допир на плът в плът... Поздрав ли е? На мене ми е било неприятно в такива ситуации...

Дъгата

Редактирано от Изrpeв на 16.05.03 11:49.

Дрън-дрън....:))

Това с бутането... всъщност не се търси контакт а се избягва контакт....

КОгато се опитах да те бутам на мен ръцете ми "залепнаха" и даже усещането беше като че потъват в теб до китките.

Така и не разбрах всъщност защо тябва да ме изместиш от центъра....и защо трябва да избягвам контакта и да ти се изплъзвам един вид....

На теб май всичко, що е различно от твоите разбирания, ти звучи странно. Или невъзможно. Или се съмняваш. През твоя поглед, викаш...що не смениш перспективата. Или да си преместиш събиратгелната точка. Никога ли не си го правила?
Честно да ти кажа, двучиш ми като даскалица-стара мома, а не като воин.

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева

Упс...Кали...
Започваш да удряш,което една Кали прави като е наранена и ядосана...Нали знаеш,че мога да ти отговоря?И няма да ти стане приятно от това със сигурност...Зарежи тия глупости.Всеки може да обиди другия..това е лесно.По важното е как да си говорим човешки и да чуваме другия...А дали е прав-това решаваме вътре в себе си.Ако не е -просто не е.Ако обаче е и ни засяга и започнем да се защитаваме и да обиждаме-какво ни носи това?И прави ли ни по-прави?

Не удрям, коментирам. Не знаеш какво е като удрям.
И не си мисли, че си права-то е от летача ти.

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева

Това твоя летач ли ти го каза?
Знам че можеш да си далеч по зла от това...Е и?Аз мога също....Това качество ли е?Мисля ,че е обратното.Щом като само кометираш пак се заяждаш...седни помедитирай над комуникацията си.
поздрави

Ти съвсем наистина ли не забелязваш, че половината ти думи са все назидателно-поучителни?
Ако ти козирувам и изстрелям-Слушам!, ще знам, че съм влязла в комуникация с теб.
Иначе се разминаваме.

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева

Здравей.
Честно да ти кажа и мен Кали ме е прегръщала. Всичко си й е наред. Проблемът с прегръдките е, че трябва да има доверие между прегръщащите се. То е като да пуснеш някой в дома си. Нали няма да дадеш ключа на човек на който не вярваш.
Аз също избявам да се прегръщам когато нямам доверие в човека. Когато го има пък, физическата прегръдка въобще не е нужна, понеже тя си се получава на фино ниво и това е много по- добро.
Специално за Кали, не можеш я разбра ако разчиташ само на написаното от нея или на това, което ти говори. Всъщност тя приема на подсъзнателно ниво. Не може да го облече веднага в думи, но то съществува, като сън за който не можеш да се сетиш, но е в съзнанието ти. Свикнал съм да я разбирам, но за целта игнорирам това, което ми говори и се насочвам към директно възприемане, то е отвъд думите. Много често, това, което казваме няма нищо общо с това, което предаваме.

Това, което ми говориш го разбирам и мисля, че е логично.

За аджна и анахата, какво точно? Ще ми се всичко да кажа, но за нещастие няма начин. Има си съвсем логично обяснение. Една техника не може да се каже, тя се предава. Ако ти я напиша, нищо няма да постигнеш. Ти трябва да си до мен или ако не си да има между нас пълно доверие за да може да протече информацията. Тази информация протича и ти я получаваш. Получаваш усещането, чувството. Просто си вътре в техниката. Има и друго, когато предаваш нещо сериозно, се задължаваш кармично към човека на който я предаваш. Съвсем просто, неговата кал ще премине в теб за да може да я разбере. Това изисква разширение на съзнанието, а за да се разшири съзнанието се отстраняват пречките, които са кармична кал...просто я взимаш. Такъв е закона. Не случайно преди намекнах, че знанието е Живо. Нещата могат да бъдат безкрайно прости и лесни ако човека е отключен, но и твърде сложни ако не е. Освен това пътят към всеки е различен. Това не значи, че нищо не казвам а само намеквам, както бях обвинен, напротив. Много неща казвам, но в лични разговори и срещи, просто всеки се нуждае от нещо различно. Какъв е смисъла да говоря на някой за тратака примерно, при положение, че той се нуждае от увереност в себе си или изжвява любовно разочарование? Ще се постарая да го подкрепя, от това има нужда, не от техники. Истината е, че до сега само няколко човека са имали нужда от конкретна техника и каквото се е искало от мен е дадено.
А, защо въобще говоря за това е добър въпрос. Мисля, че всеки тук си го задава за себе си по различни поводи. Отговорът е там някъде...

В това, което писах на Таиша има и нещо за теб. Ако има друго, не е проблем има кю, има срещи...има и прегръдки.

Що ли не млъкна изцяло. Се чудя напоследък. И ще почнат да ме приемат само, които знаят тоя език.
С другите ми писна да споря кое е първично-Миро или Ошо.

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева

ОК на мен половината ми думи са такива.А на теб всичките ти са заядливо ирационални.Кажи нешо по същество...
Не ме грее да ме слуша някои и да ми козирува.Интересува ме да може да общува РАЗУМНО.Да обменя идеи..Ако не може и се заяжда и пробва удари под пояса на посоки , /които поради липса на инфо не улучват/ какво да правя?Да си премълча и да клатя глава в съгласие?Не мисля...ако се държиш като коза такъв и фиидбек ще получиш-Кали държиш се като коза!Ощипана!

Кали забелязваш ли яе никой не говори за Миро освен тебе?А уж на тебе ти бил най-противен...какво беше.."мазен и нахален"..."зелна жаба" ....с която обаче нямал прилика....И пак -само ти!Мине не мине постинг и ..Миро това,Миро онова....Ми аз така се сържа като се влюбя много...А ти?

Да вярно че не с всеки човек иска да се прегръща...
И това което казваш -че едно се говори,а друго тече, го знам.Понякога е адски интензивно...И другото не се забелязва дори-думите,разговорите..после никой не помни какво е говорено,но се помни какво е ставало.

Интресно ми е обаче много това за чакрите.Не питам толкова за техника,колкото за теорията зад нея.Макар че ако в общи линии опишеш техника ще е много интересно. Как така първо се отваря аджна а после анахата? Просто разкажи за това.Не очаквам да ми даваш някакви детаилни инструкции.
Не се безпокои за кармата.Представи си че това е списание/то си е подобно-публичен форум/ и пишеш статия по темата за специалзирана публика...Към никой не се задължаваш,никои не се задължава към теб...Просто споделяне...Както други са споделили с теб.
А между другото -точно на някой дето страда от любовно разочрование ще му е най-полезно да чуе за тратака.То тои ако не страдаше, защо му е тратака изобщо?ще си ходи с любимия нагоре -надолу и кво му дреме за разни глупсти?!Ето-разкажи ми на мен моля те....

Бях ти приготвила едно цитатче от Ошо за отварянето, приемането и прочее, който започва така :"Идва при мен някой и ми казва :"никой не ме обича?" Аз докосвам ръката му и чувствам как се отдръпва, държа ръката му, а той не е там.. " и т.н. Но реших да не ти го пускам защото ще те поставя в много неловко положение. както и hunaji защото пак ошо малко по-нататък говори от страха да се отвориш.....

Ако много държиш ще ти го цитирам на бележки.

А това което реагираш на huanji с "дрън-дрън" :)))) - пак едно цитатче, което започва с" идват при мен хора и ме питат "Издигнала ли се е кундалинито ми?" ... те не се интересуват от кундалини.. ".... и т.н. - пак ще ти го пусна на бележки ако искаш.....

Изобщо заради вятъра с неговата тема за избора вчера проведох много занимателна вечер с Ошо.

Инересно, колко пъти ти си ме убеждавала, да не го правя. Айде сега и аз да ти кажа, да не млъкваш, защото...не знам защо, но сигурно си има причини. Може би така не се капсулираме. Всяка критика води до промяна. Азър си тръгнала да се променяш, карай нататък.

Права си за раговорите. Даже напоследък като съм в компанията на хора с които си имам доверие, много често си говорим без думи, просто си мълчим. Както казва Титикша от клуб "Йога", "Наслаждавай се". Бил съм на гости в неговото семейство, през голямата част от времето нямаше нужда от разговор, човек се наслаждава на вътрешният мир, а всичко тече ли тече.

Има най- различни пътища за отваряне на чакрите. Отварянето на чакрите всъщност е разтваряне на съзнанието. Едното е равносилно на другото. Те могат да се отворят като следствие на разширение на съзнанието. Самото разширение на съзнанието е резултат от практика, например пътят на Веданта, за който преди писа PRN. Може да се получи и при силна отдаденост на Бога. Освен това, при отдаване на безкористната служба. При тези пътища, човек може да не използва никакви техники, защото самият път ги съдържа в себе си. Ако го следваш все някога ще постигнеш нещата. Класическата йога, използва специфични техники. Тук целта е да се прочистят нервните пътища, по които ще протече енергията. Когато генетичният път, след дълга практика е подготвен и съзнанието на ученика е подготвено от медитацията, се събужда кундалини. В книгите се говори, че Кундалини се събужда от опашната кост(Муладхара чакра), но това не е вярно. Единствената чакра, която я задейства е аджна чакра в главата. Т.е. кундалини се задейства чрез Третото око, което се помещава в Сахасрара чакра, но обикновенно се казва за него, че е в Аджна, понеже чрез нея пък се активира Сахасрара. Има взаимна връзка между Кундалини, Третото око и Медитацията(можем да кажем съзнанието). Тези трите са всъщност едно. Аджна се отваря по няколко начина. По- скоро отношение към нейното отваряне имат няколко пътя. Най- добрият и лесен метод е чрез "Духовният метод на стрелба с лък". Използват се следните ключове: Тратака (за изостряне на мисловният принцип), Шамбхави мудра за пренасяне обекта вътре в главата и директно активиране на аджна и Кхечари мудра чрез която пренесеният обект, се прехвърля в третото око. Кха е духовното небе, което се намира вътре в главата. Когато обектът достигне третото око (епифизата), той мигновенно бива изстрелян в кха. Самото видение за обекта се поектира в кха. Тука кхечари мудра продължава като се поддържа необходимата техника на съзнанието, за да не бъде изпуснат обекта. Когато методът на стрелбата с лък бъде овладян, се преминава към директно пускане на "Стрелата". Т.е. директно към Кхечари мудра. Тогава се разкрива Третото око и интуицията. Малко преди да бъде помислен конкретният въпрос, отговорът идва като видение. По- нататък, следва "гълтането на езика". Става въпрос за огненият език, т.е. Кундалини, която пробива и стига до Сахасрара. Това има връзка с прочутата Випарита карани мудра. Тя се извършва в Сиршасана(стойката на глава), но пак става дума за пробиване на Кундалини. Споменатият в упанишадата "Връх на Меру" е издигането на Кундалини в Сахасрара. Само тогава започва да се отделя хормонът на безсмъртието - Амрита. Затова се казва, че Випарита-карани мудра, премахва смъртта.
В книгите на Сахаров има застъпени тези неща. Това не значи, че човек като ги чете ще ги проумее как стават на практика. Само вътрешният учител може да освети всяка стъпка, т.е. интуицията. Разкриването на всяка една стъпчица идва като проблясък в главата. Човек години наред може да чете и прави нещо, но един ден да разбере какво точно значи и как точно се прави. Много е вълнуващо, все едно си Аладин, който открива пещерата със "Съкровищата".

При прегръдката отваряш полето си - обаче - неприятното усещане идва не само от това, което е в човека отсреща, зависи също какво има и във теб самия.
Нито аджна, нито сърдечна чакра може да отвори въпросната Кали. Тя нито е толкова интелектуална (като е защо дрънка глупости), безумно нервна и невъздържана е, а и е пълна с негативни емоции към всичко, към всеки.....
Я си помисли като е толкова задръстена как може да отвори каквото и да било. Пречистване й требе на нея. И то яко. А ти не й давай напразни надежди.

Че какво значение има дали се отваряш или не? Нали според теб всичко е едно и също и всичко е за добро?
Точно с теб не очаквах да се конфронтираме по никакъв начин. За теб всичко е еднакво.

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева

Бреййй, тук се напълни с непознати като в Дуно по някое време. И всичките разбирачи.
Големи плодове дава Ошо очевидно.

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева

мдааа...
А пък и аз въпреки усилията си да запазя воинска безупречност се провалям като ме раздразни много тя...Ама то си е мой пробем-а тя ми е благодетел дето ми дава възможност да тренирам....

Ма ти за воин ли се имаш?

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева

Да си воин не е титла,която полчаваш или си извоюваш и след това си седи с теб до края на живота ти...Да си воин е ежесекундна борба.В този смисъл-да воин съм.И всяка секуда се боря за максимална съзнателност и безупречни избори.И мога да споделя с теб ,че съм доволна от изборите си до този момент.
А ти?

Ние с теб не се конфронтираме по никакъв начин. :))))))))

Но щото сме клуб Ошо исках да ти кажа че твоята позиция в момента се конфронтира с Ошо.

И нямаше да го казвам ако ти не беше декларирала че си ошовистка :)))))))))

Олоуууу, Хуанджи, и ти като мене ли усещаш прегръдката .... почти повтаряш синичкия и розов Изгрев малко по-нагоре?!!

Разпукването на черупката и отварянето идва след капсулиране, себепознание...Първо е нужно центриране, за да се стигне до необходимостта ни и осъзнаването за засияване навън от центъра, иначе светлината е разсеяна и слаба...Пречистване на телата като облекло е нужно, за да може да станем прозрачни и светлината да проникне през тях навън...

Дъгата

Ако в теб самият има нещо лошо, то при прегръдка ще се почувстваш по- добре, понеже по закона на уравновесяването, ще изсмучеш от другия. Ако погледнеш духовните общества, които приемат прегръдката ще забележиш, че те всъщност стават една еднородна смес, тези, които имат дават на тези които нямат и всички започват да стават еднакви. Така се ускорява еволюцията на масите. Ошо, както и Дънов, дават път за повдигане на нивото като цяло. За разлика от тях, йога е индивидуална система. Не важи нивото на расата или общността, ти полагаш усилия и се издигаш индивидуално. Това значи, че не вървиш успоредно с всички а минаваш "напряко". В този смисъл йога е дадена като изпреварваща нормалната еволюция система. Обществото като цяло може да навлезе в енергетиката на шестата раса, след доста време, но отделният човек веднага. Не случайно е казано да си помогнеш първо на себе си, после на другите. За да може един човек да си позволи да прегръща има два варианта или да е енергиен въмпир и да смуче, или да е отворил каналите и да черпи универсалната космическа енергия. Кали е универсален донор, тя дава енергия. Когато някой я дразни, тя отделя фина енергия и той се храни с нея. Проблемът е, че не е отворила канала и по този начин само се изчерпва. Тя дава от собствената си енергия. Може да си помогне чрез осъзнаване на този процес и контрол върху съзнанието. Енергията следва съзнанието. Ако то е установено, тя също е установена. По моите скроми проучвания когато каналът се отвори вече не е задължително да има прегръдка, понеже ти отдаваш енергия и без този символичен физически акт. По тази причина вече забравих за любимата си медицина, билките, нито се интересувам от биоенерготерапевтика. Някой е в лошо настроение или го боли глава, имам чувството, че само си говорим и нищо не правя. По някое време възкликне, че му минало. В началото се чудих на това, понеже преди давах от собствената си енергия и мен ме заболяваше главата, но сега като погледна нещата, виждам, че това е нещо, което влиза отгоре, откъм главата и се предава без дори да се интересувам за енергия или някой да му мине болежката. Всичко става лесно и просто, включително отварянето на енергиите. Но ако не е била йога, да подготви тялото и съзнанието, навлизането на енергията(съзнанието) ще бъде навреждащо. Ние гледаме на блокажите на енергиините пътища, като на нещо лошо, но те всъщност ни пазят. Космическата енергия и съзнание навлизат сами, само трябва да се "отпушат" нещата. Но какво се получава, имаме една долина, това сме ние. Над долината има язовир с висока стена. Долината е суха и полагаме усилия да разбием стената за да я напоим. Но ако стената падне, водата ще помете всичко по пътя си. Именно за това е практиката. Практиката подготвя постепенно, тя напоява по малко и започва да пропуска "водата" по малко. По тази причина въобще не усещам потока на енергия, но такъв има. Мога да го усетя когато се обидя на някой или се появи претенция към каквото и да било. Това веднага играе ролята на "бент" и тогава усещам нещата в пълната им сила. Или премахвам "бента" за максимално кратко време, т.е. освобождавам душата от наложениете й от мен самият "окови", "вериги", или "водата" ще ме отнесе като сламка. Така разбирам за отговорността която всеки поема, заедно с практиката. Не случайно йога започва с яма и нияма(моралните норми към другите и към себе си). Това е алфата и омегата, с него се започва, като първо се възпитаваме в този дух, а после стигаме до това по естествен път и не е нужно да се напрягаме.

Нямам спор.

А да ти се е случвало да си доволна от един избор в този момент, пък след 20 години да установиш, че си направила погрешния?
Поживей, пък после доволствай. Очевадно някои неща изискват време и перспектива.

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева

Нищо никога не се конфронтира с Ошо-не го ли знаеш? Той е направил своя избор да бъде цялото.

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева

Както казах да си воин е ежесекундна борба.Да-правила съм съмнителни избори,например това да ти отговоря съответно в клуб Кастанеда..дето лелята ме разкритикува...Но пак не е сигурно грешка ли е...в Библията има един пасаж,който навремето много ме впечатли.Той гласи: "И не отговараяй на безумня според безумието му ,за да не се сториш подобен нему.И отговаряй на безумния според безумието му ,за де не се има мъдър пред себе си." Точно така е казано-в две последователни изречения нещо привидно противоречиво....Та за това още мисля-дали се сторих подобна на безумния като му показах че не е твърде мъдър....Както и да е.....
А за long term изборите си съм доволна....не бой се.

Е как го правиш тоя номер, не разбрах. Не си сигурна в собствените си грешки е ли са такива или е не са. Но пък си сигурна на 100% в чуждите?

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева

И защо се чудиш?То е ясно че чуждите се виждат много по-ясно.Ако можем да виждаме своите грешки няма да ги правим.
Всеки е различен-знае и може различни неща и съответно незнае и неможе други...Лесно се вижда отстрани...

МИслех да ти кажа "Което не се отнася за теб"....но що пък да ти го казвам като си го знаеш.

Голяма си драка. Обичам да чета как ту нападаш ту се извърташ....:))))))))

"Ошо, както и Дънов, дават път за повдигане на нивото като цяло. За разлика от тях, йога е индивидуална система."

Всичко, което си написал е вярно, но Дънов просто дава следващата стъпка, на база индивидуално развитие. Може би защото не си се запознал по-надълбоко с даденото от него и си видял външната страна само на учението, затова казваш, че има разлика с йога. Индивидуалната работа е задължителна, но заедно с това се дава и работа в група - Паневритмията. Друг е въпросът колко работи всеки сам със себе си. Ти не си виждал всичко, дадено за индивидуална работа...Няма човек, който да може да дръпне една група от посредствени хора, колкото и духовно напреднал да е. Идеята е индивидуално работещи и духовно издигнати хора да се съберат, за да проведат висшите енергии като поток, а не всеки сам като струйка.
Жалко, че не винаги става така...Но за радост понякога се получава...

Дъгата

Редактирано от Изrpeв на 20.05.03 11:53.

Аз? Драка?!?
Боже!....
Това пък отде го измисли!


диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева

Напълно съм съгласен, но не говорех за индивидуалната работа, а за това, че за разлика от йога, има практика в група. Например паневритмията на може да се прави от сам човек. В йога, дори да си с група, ти работиш сам със себе си, тука всички се обединявате за обща работа. Останалите индивидуални практики са подобни на йога, спор няма и човек каквото си заработи това е, работата в група има друг смисъл. Знаеш какъв е понякога енергетичният фон по време на паневритмия, това е много силна подкрепа. Е, осъзнатите трябва да са повече от начинаещите, както казваш иначе нищо няма да стане, но хората нали затова се събират по подобие. Всъщност ти си го казала по- добре от мен за групата.

Просто, за съжаление това, което е дадено от Беинса Дуно не е още за тези хора, които сме ние в момента. Имаме много да растем, за да го разберем, пък да се се усетим Едно, сляти с Цялото, за да усетим Божествения ритъм, да станем този ритъм ......първо е нужно след като се самопознаем, да се себезабравим......все някога ще стане......

Случвало ми се е да се слея с ритъма, да бъда просто енергия, която тече...Тогава не съм в тази група, с която играя на физически план. Тогава съм нещо друго...Може би точно тогава съм Аз, т.е. всичко и нищо. Няма мисъл, за да се усетя в група, както в дълбока медитация...Тогава кой си и какво си? Има ли те? Индивидуалност ли си или се стопяваш?

Дъгата

Редактирано от Изrpeв на 20.05.03 15:04.

Ние ако бяхме тези хора, нямаше нужда да се дава.
Каквото можем правим, другото не е от нас..

Редактирано от huanji на 20.05.03 17:36.