Тази нощ си поиграх на котка и мишка с Егото си. С главна буква е, защото много зор ми даде. Аз го мачкам, то като гумено се изправя и се опитва да ме лъже. Любов към всички имало, пък се пали от половин дума. От друг акъл не ще, имало си достатъчно, пък иска да го слушат като разказва за себе си. Иска когато дава да вземат, без да пита искат ли или не. Когато иска да му дават се цупи, че не се сещат колко е нетърпеливо. Много е хитро... Сега съм го завряла в един ъгъл, малко се е посвило, но докога?
Използвам момента на омаламощване, че да драсна тези няколко реда.

Благодаря на всички, които пуснаха в действие техните егенца, за да си ги мерим. Приканвам едно Его, което обича да прегръща наред, без да пита, да си нареди неговото след моето и да пробва да се извини на едно друго его, че без да пита господаря му, тръгна да прекопава чужда градина, без да е прекопана неговата. Това ще е проверка колко е прекопало своята нива в действителност, ако ме разбра истинският господар на егото?!!!

Докато временно съм сгърчила моето Его, подавам документи за ученичка в училището на тези, които са търпяли повече от мене страдания и унижения на егото и имат повече опит в игрите с него. А, егенцето ми се обажда от дупката си: - Помоли ги да не използват непозволени удари и по-лекичко да бият!

Шшшшшттттт, да мълчиш там, тарикат на дребно с големи претенции!


Дъгата

Редактирано от Изrpeв на 15.04.03 12:13.

Менсинг (който не е сциентолог) ме научи на нещо много важно-нищо не си отива в тънкия свят, като го гониш или бягаш от него.
В тънките светове единственият начин да се освободиш от нещо е да го приемеш тотално, да благодариш за съществуването му и да разбереш какво съобщение ти носи.
Та, като се опитах да разбера какво съобщение ми носи егото, като поговорих с него, вместо да го навирам в ъгъла, се оказа, че то си имало положителна роля за мен. Пазело ме като орехова черупка, пазело целостта ми. Докато орехът е зелен, а опитай да му махнеш черупката. Като узрее, тя сама си пада.
Та мойто его ми каза на мен-не се опитвай да ме махнеш, аз съм ти последна грижа, по-добре насочи си усилията към зреене.
Аз съм само едно нещастно следствие, не съм причина...

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева

Аз не ща да го махам, ама то да ме води - не е познало, а калпазанина се опитва това да прави...Да не би да е презряло, та се прави на толкова важно, ааа?

Ти как го зрееш твоето его?

Дъгата

Не си зрея егото, зрея себе си.
Егото да прави, каквото си иска. Като ми е черупка, значи е част от мен, значи все пак трябва да се съобразявам и с него. Иначе прави номера.
То като с лошите деца, бе.
Като са неразбрани и са калпазани.
Като подходиш към тях с доброта и разбиране, и омекват.
Ти защо обичаш целия свят впрочем, пък егото си точно не обичаш?
Възлюби себе си и всички свои части.


диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева

Как бре, обичам се цялата, но не може едно немирно и глезено дете, ако наистина го обичаш да не си строг с него, ако вземе да прави бели. Обичам всичко и всички, пък се наежвам на Калини провокации...Кой се ежи, кой се обижда, кой? Взех да се ровя и хоп - едно егенце ми се хили хитро

Дъгата

Добро утро, миличко!

Каква изненада само - брях, тази сутрин толкоз много се разписали всички си викам. За кво ли се чудех?! А то за егото било :))) Ама голямо оправдание е това его си мисля! На който каквото не му изнася и хоп, аз съм невинен/на егото ми е винивно - дай да го набием, а :)))

Не знам за вас, но на мен ми е смешни това оправдание. Аз се опитвам да се възприемам цялостна и да бъда отговорна за постъпките си. Затова не ги разделям на постъпки на егото или на себето.

Наскоро четох в една книга на Тарт, че през 70-те години имало нещо като духовна мода назапад, при която хората се опитвали да си махат егото. В последствие разбрали колко безсмислена е тази игра :))) Не може егото да бъде само вредно или само полезано. Ако някой се интересува мога да препиша целия текст на английски.

Или по друг начин казано - с трите феймас думи на Кали: баланс си требе!

Предлагам да му се посмеем на егенцето по нашия начин и не приемам отказ..Дейтичката

Единственото сигурно нещо за егото е, че накрая то се смее последно. А, смей се сега.

Здрасти Хуанджи!

За това ли си го отглеждаме, за да ни се смее до последно?
Голям веселяк това егото, ей! Сигурно защото е нужно за другарче, да се упражняваме в надхитряне, за едното забавление, на криеница да си играем!



Дъгата

Здравей Дейтичке!

То не сме спряли да се смеем, некогиш през сълзи, та не се знае смях ли е, рев ли е, ама най-големия майтап е, че като се закопам на дълбоко, нямало за какво да ми е тъжно. Направо миньор бях тая нощ, пък сутринта - с егенцето се надсмивахме и всичко прерастна в купон на суетата и илюзията... По-важно има, ама то е ..........

Дъгата

Смея се с кеф, независимо дали с его или без...