.....ама това го знаят само ценителите на качествен шоколад, не любителите на шоколадени изделия.....

10 марципана не дават вкуса на едно блокче качествен шоколад...

Един набляга на количество, друг на качество, според възможностите....

Кой каквото е хванал, да си го яде, да му е сладко......

Дъгата

Здрасти слънчице....

Чета и изпадам в екзистенциална криза....

Шоколад.... марципан.... шоколад..... марципан.....

И какво да правят тия дето не обичам сладко!!!!!

Долу шоколада и марципана!!!! Развалят зъбите!!!! До диабет ше се докарате!!!!!!

Всъщност никак не обичам марципан. Не си падам и по въз сладкия млечен шоколад ....

Ах как си хапвам по веднъж на петилетка някой голям, черен шоколад със съдържание на какао минимум 70%!!! Без никакви там ядки, кремове и прочее въздух.

Отхапваш едно мъ-ъ-ъничко парченце и оставяш да се стопи поле-е-ека на върха на езика. Размазваш тая благодат по небцето и вече ти се реве от желание да отхапеш следващата хапка.....

Здравей Ценителко!

Най-хубав е шоколада направо от Производителя, дето държи НоуХау. Не е минал през ръце, не е бил опакован. Може само да си близнеш и ти стига усещането на върха на небцето, та и на други места се усеща сладостта. Не оставя горчив вкус в устата от неправилно дозиране....

Дъгата

Ох, как се разсмях на един спомен. Сега ще ти разкажа.

Помниш ли навремето имаше мода да се прави в къщи течен шоколад от сухо мляко... забравих каква беше технологията. та така.... Имам си двама много изобретателни братовчеди ( всъщност имам много повече братовчеди, но тия двамата са героите на малката случка).

Та тия двама непрокопсаници бяха големи любители на тоя домашен шоколад. И решили да се облажат самостоятелно и тайно от родителското тяло. Речено-сторено.

Същия тоя ден леля ми ме покани на.... домашен шоколад и двете весели и несведущи за домашната драма влетяхме у тях.....

печката, пода.... таван.... и прилежащите 4 стени бяха плътно покрити с втвърдена черна полуовъглена маса..... Двамата творци бяха направили жалък и недостоен опит да замажат положението и действително го бяха замазали яко - няма отчегъртване.

Не питай, не питай какво последва.... леля ми обмисляше да се преместят в друго жилеще и да забравят децата някъде по пътя.... Това беше след пиене на успокоителни, полягване, 1-2 истерични припадъка....

Ех няма милост за творците и това е....

Кой каквото си може, това си твори... Брадчедите гладни и наоколо оплескано, важното, че опита са си направили. Така се учи човек...Намерили се добра душа да им покаже как се прави хубав шоколадов крем или си останаха с опитите?

Дъгата

O, тях само огнепръскачка би ги спряла. :)))))

Доразрушиха кухнята, но шоколада им стана супер.

Изобщо тия двамата са извор на неизчерпаем семеен фолклор. :)))))))))

То така поне на човек да не му е жал за пораженията, кога резултатът излезе добър. Учебният процес не винаги минава гладко като течен шоколад между езика и небцето, а и не винаги е по вкуса на обучаващите. Майка им сигурно се е примирила накрая, та и те да мирясат.

Дъгата

:)))) не е за разказване... Мислехме че и те и тя няма да доживеят до зрелите им години. Макс и Мориц в български вариант с основна жертва - чувствителната им маман. :))))))

Много бяха жизнени и изобретателни. и сега са си такива но поне донякъде канализираха в по-цивилизована насока разрушително-творческите си импулси.

Да кажем - Дай Боже всекиму такъв обрат в посоките на творческите импулси! Все някога децата разбират, че могат и творчески да градят, като вече са се пробвали и оттренирали способностите си да рушат...

Дъгата

Добрутро, колежки по шоколад!

Разчекна ми се устата от смях тази сутрин, за което ви съм ви много благодарна и ви черпя с шоколад! Даже го обелих, за да ви е по-лесно :)))



Да ви е сладко..Дейти