Клубове Дир.бг
powered by diri.bg
търси в Клубове diri.bg Разширено търсене

Вход
Име
Парола

Клубове
Dir.bg
Взаимопомощ
Горещи теми
Компютри и Интернет
Контакти
Култура и изкуство
Мнения
Наука
Политика, Свят
Спорт
Техника
Градове
Религия и мистика
Фен клубове
Хоби, Развлечения
Общества
Я, архивите са живи
Клубове Дирене Регистрация Кой е тук Въпроси Списък Купувам / Продавам 10:41 25.05.24 
Религия и мистика
   >> Ошо
Всички теми Следваща тема *Кратък преглед

Страници по тази тема: << 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | (покажи всички)
Тема Re: Изневярата/ От невяратанови [re: Миро]  
Автор vidiya ( I LOVE MY SELF)
Публикувано19.01.15 14:33







Тема Re: Конфликти и кризите на отношениятанови [re: vidiya]  
Автор МироМодератор ()
Публикувано20.01.15 15:43



Който търси - намира (или му помагат) и ето за какво ще се хвана:
ние знаем – ние ще опитваме, ще се учим и ще ги опознаваме заедно
Акцентирам на последната дума, защото тя е като водеща нишка в цялото ти споделяне за Конфликти и кризите на отношенията. Разбира се, двамата ще се учат, ще се опитват и и ще се опознават. Разбира се, че ще това ще го правят и заедно. Но есето ти не би било пълно, ако не се отбележи, че в един момент отношенията между тези двама човека може да се изчерпят... И пътищата им да се разделят. При това съвсем естествено и без да е нужен някакъв драматизъм. И в контекста на темата, не заради някого друг или някаква изневяра, а просто защото им е дошло време. Времето винаги идва два пътя да се разделят!

Ако никога нямаше раздяли, никога нямаше да напуснем корема на майка си. И даже нямаше да влезем в него. Щяхме да си останем с първата играчка, с първото любимо другарче. А Животът е непрекъснато движение... Така че заедността върви ръка за ръка с раздялата. Не са самички тези двете.

Забелязах и едни други малки детайли: "да се поизмъчим" (гледането как стоят нещата мъчене ли е?), "мълчим" (нещо лошо?), "възмущаваме" (ако така е осъзнато?), "обиждаме се" (дали всяко несъгласие с другия е обида?) и "агонизираме от болка" (чак пък агонизиране...).

И "с ужас си мисля", "отчайвам", "стоически преживява болката", "стискайки зъби, измъчвайки се", "гледайки сълзите ми"... Да, драматизмът е много як! А може по-просто: гледаме в себе си, гледаме в другия и слушаме Цялото. Накъдето каже - натам. Точка.

Нашето съзнание започна да се пренастройва от режим ”аз съм сам” на режим ”ние сме заедно".
Когато съзнанието е в този последния режим бъдещите конфликтни ситуации се виждат вече на хоризонта. "Аз съм сам и не ми пука за другите" е едната крайност. Другата е обаче "ние сме сиамски близнаци". Моето наблюдение е, че когато "аз"-овете са си на мястото будни и естествени, "ние"-то идва, когато е нужно и си отива, когато му дойде времето... За да остане едно голямо НИЕ.



Тема Re: Конфликти и кризите на отношениятанови [re: Миро]  
Автор vidiya ( I LOVE MY SELF)
Публикувано20.01.15 17:00



Аз съм СЕГА с този човек.
СЕГА е случващото се в отношенията между нас .
СЕГА (в момент в който сме все още заедно) се учим да разрешаваме конфликтите си съвместно ( защото са между мен и него, а не обществени)
И пак повтарям: Ако животът ни раздели, ние пак ще останем заедно защото това е повече от нас (най - малко, в паметта....освен ако не развия старческа дименция или алцхаймер ).



Единственото сигурно в този живот е -смъртта.

Редактирано от vidiya на 20.01.15 17:03.



Тема Re: Ревността и Изневяратанови [re: Exaybachay]  
Автор МироМодератор ()
Публикувано20.01.15 17:33



И те така да си дойдем на думата. Ти обичаш и живееш с жена и един ден я виждаш с друг мъж в кревата ( Видия го е описала в нейното резюме). Как ще реагираш?



Тема Re: Ревността и Изневяратанови [re: Миро]  
Автор Exaybachay (хедонист)
Публикувано20.01.15 21:11



Е браво - ти намери кого да питаш. В такъв случай е редно първо да уточня, че по принцип, принципно съм безпринципен, а поставения въпрос е принципен и за това е малко особено да отговоря, но нека опитам, какво пък.

Как ще реагирам - в действителност не знам, за това карам на евентуално. Значи има една въпросителна в мен, на която все още не е отговорено. Не един път ми се е случвало да имам възможност за групов секс, обаче, обаче, има една такава работа, че като има покрай мен голи мъже и не ме кефи някак. Та примерно в създалата се ситуация мога да се опитам да вникна в този въпрос, а именно - да попитам може ли и аз да се включа сиреч да направим една тройка, за да видя в себе си, какво аджеба ме спира толкова, че да не мога да си направя кефа, ако във забавата участват и голи мъже.

Има и още една евентуалност. Тъкмо наскоро една жена ми сподели следното, то бе по- скоро просто заключение от нейния опит, та каза - ех вие мъжете, все да ви е скришно и да гледате през ключалката. Което ме замисли, защото наистина е факт - поне що се отнася до мен - че обичам да съм някак на скрито, да воайорствам, не знам защо. Та мога и да ги помоля, да се правят, че все едно не съм тука, не съм ги хванал в крачка и ако не възразяват, те да си вършат работата, а аз да надничам през ключалката.

Така или инак да изневеряваш на медитатор е особена работа - никой не знае на къде ще му избият чивиите, дори самия той. Но понеже съм отговорен човек и бих желал все с нещичко да помогна на хората, които все още не са навлезли в дебрите на медитацията, нека споделя и нещо друго, но първо да разкажа един виц.

Един одил по чуждо,да ама на онаа мъжъ земе па са прибере по-рано:
- Леллее тоа моа съга ,че ни избийе.Седи като статуа я че му каем че си восъчна фигура
Влиза онья...
- Кво а тава ма
- Восъчна фигура ,голем ит
През нощъ станал на онаа мъж и, отишъл у куфнята,отоворил бирица,зел яденье ,занесъл ги на онья и му рекъл:
- Земи баце,че кога бе я така, вода ми не дадоа нихната мамица

Сещате ли се ....? През годините все съм се срещал с една патова ситуация, която не мога да си обясня, толкова ли па не я проумявате - всички викат: е па те сички се изневеряват и аз така. Е ако сички си изневеряват, значи е повече от видно, че има нещо гнило в тази работа, най- простото е, че ако всички си изневеряват, то тогава има ли изневяра въобще? Да наистина изневярата е по- привлекателна от вярата, защото в нея има както вяра, така и изне, но фактически въпроса е, не защо и какво е изневяра, а каква е тази вяра, на която може да се изневери. Примерно вярващите в Бог - може ли Бог да им изневери, какво ще представлява тази изневяра и не се ли продиктува най- напред от самата вяра. Каква е тази вяра - ще ти вярвам, ако еди какво си. Но това не е вяра, не е доверие, това е интерес - как беше: няма приятели, има интереси, ми много ясно, че ако интереса е основния възел, то няма как да има приятели и вярата не е никаква вяра, а чиста сделка.

Това не е вяра, а договор - вярата е съвсем друго нещо. Доверието е такова, само когато е пълно, а не сметкаджийско - аз съм се доверил на това момиче, което означава, че съм се доверил на нейната интелигентност, каквото реши значи това е правилното решение за нея, ако е решила да се чука с още някой, значи така трябва да бъде. Фактически тя може да изневери, само на себе си, на мен няма как - иска нещо, но не си го позволява, заради мен, това не е редно и не съм съгласен, че кой съм аз в крайна сметка, аз ли живея вместо нея? Аз ли ще умирам вместо другия?

Но аз наистина изпитвам трудности да отговарям на принципни въпроси, тъй като най- напред бих попитал Видя - а защо да съм на това място? Защо изобщо да съм се озовал в тази ситуация? Та нали за това сме хора - за да мислим. Нали ще сме се разбрали какво ще бъде нашето съжителство. И да речем, че моето съжителство е с Видя - е аз няма да се съглася, някой друг да се ползва от моята частна собственост без лично да съм уведомен, ако искат секс, да ходят другаде, защо у дома. А и то като се замисли човек - ок, ще я видя как ми изневерява с един, ами ако са двама, а ако са десет ..... десет човека у дома.?!? Че как да реагирам баси - то за мен няма място, аз не мога влезе у дома.

Не наистина - не знам какво да кажа. Може би, ако някоя се навие да заживеем заедно и да ми изневери, и да я хвана, тогава бих могъл да кажа - но така хипотетично ми е странно да отговарям.



Тема Re: Ревността и Изневяратанови [re: Exaybachay]  
Автор L.L. (гхрх)
Публикувано20.01.15 23:16



Иронията е, че вярата напълно изключва въпроси от типа "ами какво ако...".



Целият този диалог прилича на сложна псевдо-задача по математика в която се пита нещо, нямащо нищо общо с изходните данни.

В много традиции се среща идеята, че трябва да подбираме мислите, както избираме дрехите си - с внимание и вкус. В Кастанеда дон Хуан казва, че воините избират да вярват. Или да бъдат щастливи. Също и че няма значение какво решение си взел, но веднъж взето, то става закон. Какво значи това? Означава умението да се поема отговорност. Искаш да вярваш или не искаш? ако искаш - ок - изхвърли от главата си всички съмнения и вярвай независимо от това, през което минаваш. Не искаш - добре - тогава не вярвай и приеми, че съмненията ти никога няма да изчезнат, защото така си избрал - да живееш със съмнения. Всичко друго е безкраен поток от умствени спекулации, които не водят до себепознание, а до еговманиачаване.

Нещата в корена си са прости. Затова ми харесва да си говоря с теб, защото знам, че го знаеш или най-малкото го долавяш. Това твое знание или долавяне е толкова силно, че въпреки склонността ти към пълнословни приливи, то винаги изскача, като шамандура на повърхността. Каква е функцията на шамандурите? Ориентир, който помага на плувеца да не се загуби и да не се удави.

...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...


Тема Re: Ревността и Изневяратанови [re: L.L.]  
Автор L.L. (гхрх)
Публикувано20.01.15 23:34



А всъщност и вярата и невярата не играят пред знанието. Става въпрос за вътрешното знание. Трудно ми е да кажа кое в резултат на кое идва. Но знам, че когато знам, нямам нужда да вярвам.



Така че - по въпроса за отношенията в една двойка - истинско значение има какво се случва в мен и до колко съм в контаткт с вътрешното си знание. Колкото повече, толкова по-голяма независимост, устойчивост, способност за разбиране, обич и приемане имам. Но това си е моя вътрешна работа, не резултат от съвместни действия или усилия. Ако другият човек си върши неговата работа - берекет версим! Ще се забавляваме на синхрона. Ако ли не - ще дойде неизбежно моментът, когато ще му се наложи да си я свърши и тогава ще има други предизвикателства. Но това не е моя работа. Аз мога само да бъда достатъчно отговорна (способна на отговор). Или пък не.

Редактирано от L.L. на 21.01.15 01:31.




Страници по тази тема: << 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | (покажи всички)
Всички темиСледваща тема*Кратък преглед
Клуб :  


Clubs.dir.bg е форум за дискусии. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в дискусиите материали.

Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Dir.bg
За Забележки, коментари и предложения ползвайте формата за Обратна връзка | Мобилна версия | Потребителско споразумение
© 2006-2024 Dir.bg Всички права запазени.