Основно въведение
"Във духът на Дзен-Будизма,всекидневният живот се превръща в състезание.Трябва да им съзнателност във всеки момент-ставайки сутрин,работейки,хранейки се,лягайки си.Ето това е мястото за надмощие над егото"

Дзен не е нещо което научаваш или правиш.То е това което си "ти" на пътя.
Пътя,е методът,учението което ви позволява да разберете напълно природата на своят ум и своето "аз"/себе си/Това е пътя на Буда,повеждаща ви към разкриване на собствената ви първична природа,събуждане и издигане в една по висока, по-пълна,истинската ни природа наречена индивидуалност.
Какво означава това??Това,че можете да забравите собственото си тяло и ум;да постигнете абсолютен дух,не-его/не-аз/.Да постигнете хармония да обедините вътрешният ум,да позволите на мислите и чувствата да отминават;да се освободите напълно от заобикалящата среда на егоизма/да отпадне/.................

Доскоро.



-MЕMENTO MORI-

БЪДИ СЕБЕ СИ !!!

ОШО ми наду главата с това :))) Непрекъснато повтаряше:
Не имитирай.
Бъди себе си.
Медитацията ще помогне да се премахне пясъка, за да блесне съкровището, което Е.

Точно ОШО каза, че след кристализацията на Егото е подходящ пътя ДЗЕН и ТАНТРА.

Всичко приемам, а после се опитвам да го осъзная...

Аз те приемам, Гръме
А ти приемаш ли да дойдеш (за повече или по-малко време) на медитациония лагер?

какво е кристализация на егото?

Да приемам
Щом вие ме приемата с това което нося:)

Доскоро.

-MЕMENTO MORI-

Не знаех,че Ошо е казал това

Доскоро.

-MЕMENTO MORI-

Привет Сродна

Може би някои неща трябва да отлежат както виното.

Доскоро.

-MЕMENTO MORI-

Кристализацията на Егото е СЕБЕ-ВГЛЕЖДАНЕТО.

Това означава да си наясно с ценностната си система, характера си, навиците си, да познаваш себе си, талантите си, страховете си. От там се тръгва към себе-реализацията.

Първо трябва да Бъдеш Себе Си, а после Е И ИНТЕГРАЦИЯТА , ДА СТАНЕШ ТОТАЛЕН !!!

Днес попаднах на един човек, който обяснява голямото, кристализирало его като нехаресване, неприемане на това, което си в действителност и оттам идва цялото това перчене, надуване на егото, показване на нещо, което БИ ТИ СЕ ИСКАЛО ДА БЪДЕШ, а не това, което си всъщност. И от там идва и извода ми, че егото и себето са две коренно различни неща. Или пък, може би, кристализиралото его няма нищо общо с голямото его. Но все пак е ЕГО!

Не беше ли казал пак Ошо някъде, че е достатъчно да започнеш да правиш нещата така, като че ли вече си постигнал - "Ходи като Буда, гледай като Христос, наслаждавай се като Кришна. Ти приличаш на Бог. Аз ти казвам: играй Бога!" И рано или късно ще откриеш, че просто като играеш, ти си открил реалността. Тъй като всъщност ти вече си това, само че си забравил. Затова, когато започнеш да играеш, забравата ще изчезне, ще започнеш да си спомняш. Другото, което ми хрумва относно Ошо е твърдението му, разбира се, че трябва да бъдеш верен на себе си, никога да не се опитваш да бъдеш някой друг, защото това е единствения възможен грях. И според мен тези му твърдения не си противоречат - във връзка със спомнянето има нужда от имитацията, от играта. Така че тук има хляб, много важно е да се осъзнае тънкия момент, именно непротиворечието в противоречието!

пламъците... роякът от пеперуди... слугите в къщата... маските, които носим... все метафори или заместители на думичката его. желания, емоции, стремежи, мрежа, която налагаме върху реалностите и ги нагласяме през нея. до момента, в който многото слуги са господари в къщата, егото е *некристализирало*, когато центърът, който носи маската се изясни и придобие реалност и не е набутан в ъгъла, тогава господарят се завръща в къщата и използва слугите, за да му служат. кристализиралото его е центърът, наблюдателят, който още не се е разтворил. а това, което се движи като его, независимо дали е характерът на крадец или на светец, е без значение. петното си е петно на покривката, независимо дали е от отлежало вино или от кетчуп:) така че един светец колкото и свят да изглежда има същото его като човека до него.

докато търсиш правилно и погрешно в ошо, противоречия и потвърждения, търсиш извън себе си. seek the seeker, търси търсещия, не търси пътя.

Здравей Берта,

Тук ще ти отговоря и на двата постинга, за да не се преекспонирам.

Правилно си забелязала нюанса на "Его" и "Себе", както и "играй" и "бъди себе си". ОШО не бива да се чете повърхностно и буквално, а да се разбира и тишината между и зад думите му. Когато чета ОШО аз не просто го чета, а ставам тиха и го попивам. Умът ми не бръщолеви, а когато УМЪТ Е МЕДИТАТИВЕН изгрява СЕБЕТО и изчезва Егото. Кристализацията на Егото започва точно от Егото, за да достигне до Себето _ Свидетеля_Наблюдателя. Така го е нарекъл ОШО и аз го приех.

По същия начин ОШО казва, че Живота е една игра. Гост си на този свят, забавлявай се, играй, наслаждавай се. Негови са думите "Празнувай Живота!!"
Като дете си бил себе си, после обществото те е направило неИстински с измислени догми, и следва играейки да започнеш да си спомняш - да бъдеш естествен и непринуден.

Ne sam chela Osho,samo malko za nego,no mi se iska da spodelia.Mislia che ima vrazka.Vinagi mi e povtariano "Badi sebe si,badi estestvena" i v stremeja si da bada takava,a az sam takava,ili po tochno v tazi igra,as propusnah da opoznaia sebe si i se otdalechih oshte poveche ot Ir,no tazi distancia mi dade vazmognost da zapochna sobstvenoto si opipvane.Moje bi za tova neprotivorechie v protivorechiata govorish!

Ще започна с Бог или както предпочитам да му казвам аз - ВРЪЗКА С ВСИЧКОТО.
Тази връзка може да дойде, да се появи единствено, когато има вслушване – вслушване в тялото, в гласа отвътре, в себе-то. Нали при всяко наше занимание, сядане за медитация, дори да не се прави нещо по-конкретно като концентриране, медитиране върху нещо, дори само това е достатъчно – да се вслушаме в оня вътрешен глас, да създадем настройката, да установим връзката, да чуем себе-то. При наличието, появата на тази връзка установяваме и разликата в отношението на хората към нас, което е индивидуално, зависи от човека, с когото общуваш – един може да е привлечен, друг отблъснат, при трети да се прояви като нещо съвсем различно. Но важна тук е РАЗЛИКАТА в отношението, именно поради наличието на тази връзка.
Изписах целия този коментар, изглеждащ на пръв поглед без особена връзка с казаното до тук, точно и именно заради маските. Мисълта ми е, че без маската не може да се мине, в един или друг момент ти трябва да я сложиш, да играеш, не толкова заради себе си, колкото заради другия. Защото е нужен различен начин, различен подход с всеки човек, за да се осъществи някакъв контакт, за да можеш да стигнеш до другия, тъй като не всеки е готов, не всеки би могъл да приеме, да чуе, това, което имаш да кажеш. Основната ми идея тук е, че при установяването на връзката (от мен, от теб или някой трети човек), придобиването на тази отвореност към всичко, ти оставаш с усещането, нагласата за това, но животът, общуването налага маската. Така че убеждението ми е, за да бъдем максимално ефективни, полезни дори, в общуването си имаме нужда от маските, а иначе пред нас, за нас или за този който вижда, приема, усеща – не е необходимо.

“Докато търсиш правилно и погрешно в Ошо, противоречия и потвърждения, търсиш извън себе си. Seek the seeker, търси търсещия, не търси пътя.”
Тук мога само да ти благодаря за напомнянето – имаш право, че търсейки кое е вярно и кое погрешно, така се оплитаме, че забравяме КОЙ ВСЪЩНОСТ ТЪРСИ!!!!!!

Привет, ЛИЯ!
Обърнах внимание на разликата между Его и Себе, най-вече защото ми се струва, че прекалено се акцентира върху кристализацията на Егото, докато по-важното за мен е да се положат повече усилия върху намирането на Себе-то, другото ми изглежда несъществено, пък било то наречено и кристализация на Его.
“Кристализацията на Егото започва точно от Егото, за да достигне до Себето _ Свидетеля_Наблюдателя.”
Давам си сметка, че Егото е това, което тръгва да търси Себе-то, първата стъпка е Егото, ако наистина правилно те разбирам.

Да видим правилно ли те разбрах – в опитите да намериш себе си, се отдалечи от тази Ир, която всъщност не си и в отговор на въпроса “Коя съм аз?” видя коя не си? И това виждане на тази неистинка Ир те накара да започнеш “опипването”, действителното търсене на това, което си наистина?

Chakai, che i az se obarkah.Distanciata spored men e neobhodima za da ogledash sebe si i da se opoznaesh i togava da badesh tova koeto si,a az bez da se poznavam si jiveeh i si mislih che tova sam az.No tova biah az sashto.Da,sega gledam otstrani i vijdam che tova sa dvama dushi ,ili trima,ili koi znae kolko koito jiveiat zaedno v ne osoben mir.Taka che ne mi e mnogo iasno koia tochno ot tiah e Ir.Trudno mi e da razbera kolko lesno razgranichavate sebeto ot drugite.Da, vapreki tazi barkotia dnes sled tai chito se chuvstvah svetla i obichliva,no tova beshe ednata Ir.Drugite niakolko si biaha pak tam.Te sa protivorechivi,no sa zaedno.I blagodarenie na otdalechavaneto az uspiah da vidia drugite.Dali stana neshto iasno?

Здрасти, Ир!
"Trudno mi e da razbera kolko lesno razgranichavate sebeto ot drugite."
Егото ти е онова, което МИСЛИШ, че си. То обаче няма нищо общо с това КОЯ СИ ТИ ВСЪЩНОСТ! Всичко онова, което очаква, желае, предпочита, избира е Его, под една или друга форма. Връщането у дома, пътят към себе-то е приемането, предпочитането на това, което се появява, случва. Тайната, вратата тук е не в това да имаш всичко, което си поискаш, а да поискаш всичко, което имаш !

Vsichko koeto mi pishesh,mila Berta ,otnovo me vodi kam ogromno protivorechie.Tova koeto imash i da go poiskash ti triabva da go otkriesh nai- napred,no samnenieto e pridrujitel vechen i tova koeto mislish che si i tova koeto si veche sa edno i sashto neshto.Tova e edinstvoto na protivorechiata.Onova koeto mislish che si i tova koeto si,sled kato ima mislene si veche otnovo ti.Mnogo mi e trudno da gi razgranicha tezi spored teb razlichni neshta.Neshto ne razbiram otnovo.Ako niakoi moje da mi obiasni kak da razgranicha egoto ot sebeto,molia da mi pomogne!
Razbrah,che si ot Varna,moje prez liatoto da se vidim tam.Az sam vsiako liato po mnogo tam pri dobro zdrave!

Значи да стане 100 % та като го изоставиш да получиш и 100% благодат.

не ставай идиот, как така ще изоставиш егото си? интересно ми е какво ще отговориш и после ще напиша за един експеримент със себе си и т.нар. его

Скъпа Ир,

Разграничаването, за което говориш, може да бъде осветено, когато погледнеш към обекта му от позиция ИЗВЪН и НАД ума. За наш късмет ние не сме само физическо тяло, чувства и ум. Ами има и още други “неща”. Даже, центърът ни не е въобще в изброените три “слоя”, ами другаде. И всичките медитационни методи са именно за намирането му.

Искалити се да дойдеш на летния медитационен лагер (за малко поне)?

Сещам се че не съм те питал едно важно нещо. Ще си пожелаеш ли нещо тук

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Privet ot Ir,
Da,i az podozirah ,che sashtestvuva i drugo,zashtoto ima sluchai v koito se chuvstvam fantastichno,rabotata mi varvi , obicham vsichki i ,no togava interesnoto e che imam chuvstvoto che niakoi mi dviji racete i krakata ,a drug pat si mislia,che tova sam az vsashtnost.Togava se namiram v absoluten mir,i poneje e mnogo za kratko tova useshtane,a az iskam prez povecheto vreme da bade taka, tova e moeto edinstveno jelanie ot Maga,a imenno da bada v mir sas sebe si .Sled kato hodia na tai chi se chuvstvam tochno taka,no mnogo za kratko.
Kak da zapazia tova useshtane ,da bade po-ustoichivo kam vanshnia sviat?
Kolkoto do meditacionnia lager sam si mislila,no imam niakoi pritesnania.Minaloto liato sled dosta silno nervno naprejenie edna priatelka me zavede za parvi pat na 1chasova meditacia .Az biah mnogo napregnata i si mislih che shte raztovaria,no neuspiah i siakash energiata mi se blokira i na drugia den poluchih strahotna ortikaria,shtiah da se zadusha. Moje bi neznam kakvo tochno da pravia. Vtoria pat kogato biah na grupova meditacia beshe vchera i na men mi se paraleziraha v edin moment racete po-tochno kitkite biaha kato nedagavi izvestno vreme. Ne mojeh vaobshte da si dvija prastite,te se biaha izkrivili kato darveni kloni. Tova normalno li e ili az neznam tochno kak se disha? Ot druga strana ne sam mnogo po kolektivnite meropriatia,a i veche ne pravia dalgosrochni planove,zashtoto veche 5 godini vsiako liato pravia niakakav plan i vse neshto se sluchva koeto vodi do nevazmojnost da gi izpalnia. Vse neshta nezaviseshti ot men.

Zasega ne moga da obeshtaia nishto,no triabva da si priznaia,che mi e lubopitno.
A i ideiata za planina ,sabujdaneto sutrin v gorata i mirizmata na svejo zeleno mi e ostanalo ot detsvoto i mi e mnogo svidno kato spomen.
Tova e za sega.
I az te pregrashtam,Miro. I ti blagodaria za pokanata.[

Ир, ако имаш желание можем да говорим подробно за всичките тези проблеми и най-вероятно могат да бъдат преодолени. Аз ще дойда се видим с Жоро и може да се видим и с теб в София през юли. Така, че ти прецени.

Прегръдки