Не беше ли казал пак Ошо някъде, че е достатъчно да започнеш да правиш нещата така, като че ли вече си постигнал - "Ходи като Буда, гледай като Христос, наслаждавай се като Кришна. Ти приличаш на Бог. Аз ти казвам: играй Бога!" И рано или късно ще откриеш, че просто като играеш, ти си открил реалността. Тъй като всъщност ти вече си това, само че си забравил. Затова, когато започнеш да играеш, забравата ще изчезне, ще започнеш да си спомняш. Другото, което ми хрумва относно Ошо е твърдението му, разбира се, че трябва да бъдеш верен на себе си, никога да не се опитваш да бъдеш някой друг, защото това е единствения възможен грях. И според мен тези му твърдения не си противоречат - във връзка със спомнянето има нужда от имитацията, от играта. Така че тук има хляб, много важно е да се осъзнае тънкия момент, именно непротиворечието в противоречието!

пламъците... роякът от пеперуди... слугите в къщата... маските, които носим... все метафори или заместители на думичката его. желания, емоции, стремежи, мрежа, която налагаме върху реалностите и ги нагласяме през нея. до момента, в който многото слуги са господари в къщата, егото е *некристализирало*, когато центърът, който носи маската се изясни и придобие реалност и не е набутан в ъгъла, тогава господарят се завръща в къщата и използва слугите, за да му служат. кристализиралото его е центърът, наблюдателят, който още не се е разтворил. а това, което се движи като его, независимо дали е характерът на крадец или на светец, е без значение. петното си е петно на покривката, независимо дали е от отлежало вино или от кетчуп:) така че един светец колкото и свят да изглежда има същото его като човека до него.

докато търсиш правилно и погрешно в ошо, противоречия и потвърждения, търсиш извън себе си. seek the seeker, търси търсещия, не търси пътя.

Здравей Берта,

Тук ще ти отговоря и на двата постинга, за да не се преекспонирам.

Правилно си забелязала нюанса на "Его" и "Себе", както и "играй" и "бъди себе си". ОШО не бива да се чете повърхностно и буквално, а да се разбира и тишината между и зад думите му. Когато чета ОШО аз не просто го чета, а ставам тиха и го попивам. Умът ми не бръщолеви, а когато УМЪТ Е МЕДИТАТИВЕН изгрява СЕБЕТО и изчезва Егото. Кристализацията на Егото започва точно от Егото, за да достигне до Себето _ Свидетеля_Наблюдателя. Така го е нарекъл ОШО и аз го приех.

По същия начин ОШО казва, че Живота е една игра. Гост си на този свят, забавлявай се, играй, наслаждавай се. Негови са думите "Празнувай Живота!!"
Като дете си бил себе си, после обществото те е направило неИстински с измислени догми, и следва играейки да започнеш да си спомняш - да бъдеш естествен и непринуден.

Ne sam chela Osho,samo malko za nego,no mi se iska da spodelia.Mislia che ima vrazka.Vinagi mi e povtariano "Badi sebe si,badi estestvena" i v stremeja si da bada takava,a az sam takava,ili po tochno v tazi igra,as propusnah da opoznaia sebe si i se otdalechih oshte poveche ot Ir,no tazi distancia mi dade vazmognost da zapochna sobstvenoto si opipvane.Moje bi za tova neprotivorechie v protivorechiata govorish!

Ще започна с Бог или както предпочитам да му казвам аз - ВРЪЗКА С ВСИЧКОТО.
Тази връзка може да дойде, да се появи единствено, когато има вслушване – вслушване в тялото, в гласа отвътре, в себе-то. Нали при всяко наше занимание, сядане за медитация, дори да не се прави нещо по-конкретно като концентриране, медитиране върху нещо, дори само това е достатъчно – да се вслушаме в оня вътрешен глас, да създадем настройката, да установим връзката, да чуем себе-то. При наличието, появата на тази връзка установяваме и разликата в отношението на хората към нас, което е индивидуално, зависи от човека, с когото общуваш – един може да е привлечен, друг отблъснат, при трети да се прояви като нещо съвсем различно. Но важна тук е РАЗЛИКАТА в отношението, именно поради наличието на тази връзка.
Изписах целия този коментар, изглеждащ на пръв поглед без особена връзка с казаното до тук, точно и именно заради маските. Мисълта ми е, че без маската не може да се мине, в един или друг момент ти трябва да я сложиш, да играеш, не толкова заради себе си, колкото заради другия. Защото е нужен различен начин, различен подход с всеки човек, за да се осъществи някакъв контакт, за да можеш да стигнеш до другия, тъй като не всеки е готов, не всеки би могъл да приеме, да чуе, това, което имаш да кажеш. Основната ми идея тук е, че при установяването на връзката (от мен, от теб или някой трети човек), придобиването на тази отвореност към всичко, ти оставаш с усещането, нагласата за това, но животът, общуването налага маската. Така че убеждението ми е, за да бъдем максимално ефективни, полезни дори, в общуването си имаме нужда от маските, а иначе пред нас, за нас или за този който вижда, приема, усеща – не е необходимо.

“Докато търсиш правилно и погрешно в Ошо, противоречия и потвърждения, търсиш извън себе си. Seek the seeker, търси търсещия, не търси пътя.”
Тук мога само да ти благодаря за напомнянето – имаш право, че търсейки кое е вярно и кое погрешно, така се оплитаме, че забравяме КОЙ ВСЪЩНОСТ ТЪРСИ!!!!!!

Привет, ЛИЯ!
Обърнах внимание на разликата между Его и Себе, най-вече защото ми се струва, че прекалено се акцентира върху кристализацията на Егото, докато по-важното за мен е да се положат повече усилия върху намирането на Себе-то, другото ми изглежда несъществено, пък било то наречено и кристализация на Его.
“Кристализацията на Егото започва точно от Егото, за да достигне до Себето _ Свидетеля_Наблюдателя.”
Давам си сметка, че Егото е това, което тръгва да търси Себе-то, първата стъпка е Егото, ако наистина правилно те разбирам.

Да видим правилно ли те разбрах – в опитите да намериш себе си, се отдалечи от тази Ир, която всъщност не си и в отговор на въпроса “Коя съм аз?” видя коя не си? И това виждане на тази неистинка Ир те накара да започнеш “опипването”, действителното търсене на това, което си наистина?

Chakai, che i az se obarkah.Distanciata spored men e neobhodima za da ogledash sebe si i da se opoznaesh i togava da badesh tova koeto si,a az bez da se poznavam si jiveeh i si mislih che tova sam az.No tova biah az sashto.Da,sega gledam otstrani i vijdam che tova sa dvama dushi ,ili trima,ili koi znae kolko koito jiveiat zaedno v ne osoben mir.Taka che ne mi e mnogo iasno koia tochno ot tiah e Ir.Trudno mi e da razbera kolko lesno razgranichavate sebeto ot drugite.Da, vapreki tazi barkotia dnes sled tai chito se chuvstvah svetla i obichliva,no tova beshe ednata Ir.Drugite niakolko si biaha pak tam.Te sa protivorechivi,no sa zaedno.I blagodarenie na otdalechavaneto az uspiah da vidia drugite.Dali stana neshto iasno?

Здрасти, Ир!
"Trudno mi e da razbera kolko lesno razgranichavate sebeto ot drugite."
Егото ти е онова, което МИСЛИШ, че си. То обаче няма нищо общо с това КОЯ СИ ТИ ВСЪЩНОСТ! Всичко онова, което очаква, желае, предпочита, избира е Его, под една или друга форма. Връщането у дома, пътят към себе-то е приемането, предпочитането на това, което се появява, случва. Тайната, вратата тук е не в това да имаш всичко, което си поискаш, а да поискаш всичко, което имаш !