Медитационен лагер-купон-сбирка на Клуба през юли / Религия и мистика / Ошо

Били, нямаш никакви основания за притеснения. Не знам къде си ги видяла тези много хора занимаващи се с бойни изкуство – освен Ния, май няма други от досега изказалите се. Даже и аз, въпреки, че тай чи е и бойно изкуство, реално не съм се бил за последните 15 години никога. Та, ако разчитам само да бойните си умения, Ния ще ме натупа

. Но не се бой от нея, тя е особено чаровна и с една прегръдка може да бъде туширана

.

Друго нещо – обзалагам се, че това, което ще ти покажа от тай чи и бутащи ръце ще ти хареса МНОГО! Готова ли си на облога? Всъщност, идеално е ако на медитационния лагер има хора, които могат да ни покажат и други, НОВИ за всеки от нас практики, пък били те и от бойни изкуства. Какво по-хубаво да бъдеш въведен, макар и за малко, в нов метод, от човек, който има известен опит в него. Това само ще ни обогати!

Трето, не бих искал да взимаме решенията само с мнозинство, а доколкото е възможно с КОНСЕНСУС (пълно съгласие). Т.е. да бъдат отчетени интересите на ВСИЧКИТЕ хора. Даже, ако в един момент една част от групата искат повече да направят една практика, пък друга част – друга, няма проблем да аранжираме нещата, че всяка група да бъде задоволена. Просто трябва да сме ГЪВКАВИ, което не е чак толкова трудно.

Ето ти една СЪВСЕМ ПРИМЕРНА програма на един ден. Естествено, всеки може да предложи и други неща и е сигурно, че ще бъде видоизменено. Но основната идея е 60-70% от времето за медитации да бъде посветено на класическите Ошо медитации като Динамична, Кундалини, Надабрахма, Звуци на чакрите, Мандала, Натарадж, Не-ум .... + неща от Книга на тайните, а пък останалото време в зависимост от хората с опит, може да пробваме и други методи. Какво по-хубаво, ако Гръм се навие да дойде и ни покаже неговите Дзен практики. Или пък, ако Хуанджи реши да дойде за малко поне и ни покаже от неговата Йога. Чудесно би било да пробваме и Дао, Тантра и цял куп други неща, стига да има хора с опит в даденото направление. Сигурен съм, че и ти има какво да ни покажеш специфично.

Сутрин (примерно 7:30-8.00 часа, часовете ще ги уточним по-късно): загряващи упражнения тип Цигун или Йога. Това е факултативно за желаещите и естествено може да бъде сменяно всеки ден с различни неща (ако има паневриматджи, защо пък не и с паневритмия);

8:00-8:30 – закуска;
9:00-10:00 – Динамична медитация или аналогична;
10:00-10:15 - Пауза, абсорбиране ...
10:15-11:15 - Или дискусия на някаква екзистенциална тема (за един час на живо може да се свърши това, което в Клуба говорим с месеци) или към нещо от рода психо-драма, или някой ни показва някой негов метод;
11:15 –12:15 – Звуци на Чакрите или аналогична;
12:15 -12:30 - Пауза, абсорбиране ...
12:30 –15:00 – Обяд и свободно време (желаещите да правят нещо специфично, могат да се възползват)
15:00-16:00 – Не-ум медитация или аналогична;
16:00-16:15 - Пауза, абсорбиране ...
16:15-17:15 - Или дискусия на някаква екзистенциална тема, или към нещо от рода психо-драма, или някой ни показва някой негов метод;
17:15-18:15 – Кундалини или аналогична,
18:15-18:30 - Пауза, абсорбиране ...
18:30-20:00 – вечеря и свободно време (желаещите да правят нещо специфично, могат да се възползват)
20:00-21:00 –Гледане на видео на Ошо или от друг учител или пък слушане на аудио лекция (Омраам и Елеазер от бялото братсво, тай чи и дао учители, ...) ;
21:00-23:00 – Дискотека-латихан: Чудесно би било, ако заедно с ”класическа” танцувална музика, който може да донесе музика от различни краища на света. Много е интересно да се танцува музика, която никога не си чувал ... Оставащ тялото си нея и ...
Всеки си ляга и става, когато иска, стига да не пречи на останалите. Въобще, разписанието е съвсем примерно. Както и посочените практики. Сигурно е че ще има цял куп други неща.

И последно нещо, Били. Ако ти ще дойдеш примерно за няколко дена само – естествено, че за тези дни ще изменим програмата по ТВОЙ ВКУС, което е съвсем нормално! И същото е за всички други, които ще дойдат само за няколко дена, но искат непременно да направят тази или онази практика.

Прегръдки

(А, има и една практика, където за един час всеки се прегръща със всеки за по няколко минути и се сменяме докато всеки е прегърнал многократно всеки)

Ако някой има опасения или сериозни възражения да се обажда.

Здравейте на всички! Цяла седмица само наблюдавам дебатите, наистина много ми хареса идеята за медитационен лагер и изразих намерението да се включа, но деликатно ми намекнаха, че трябва все пак и да се покажа в темата. Един вид намерението ми трябва да бъде регистрирано, пък и май се преброяваме по примера на колегите от един друг клуб! Не мога да не направя аналог с един друг човек, който действайки изключително в сферата на абстрактното и безличното, изправяйки се лице в лице с безкрайността, бе длъжен да обявява името си преди да дръзне да навлезе в нея: “Аз съм Хуан Матус!” По този начин той потвърждаваше своята индивидуалност пред безкрайността. Така де, това е моята заявка за присъствие. Между другото особено ме зарадва и въодушеви предложения план, режим за протичането на деня (всъщност това е и основната причина да пиша сега). Обичам нещата да са точни, конкретни и ясно регламентирани (не мога да кажа, че се движа по някакъв строг план, но смятам за необходимо предварителното набелязване на някои опорни точки за протичането на деня, тук не става въпрос само за предстоящото събиране, а въобще в ежедневието, за всеки божи ден). Това го свързвам донякъде и с психологията на жената, повече насочена към рационалните, практични неща, докато мъжете май имат повече склонността да се губят в абстрактните неща.
Та на въпроса – за мен мястото на събирането е без значение, навсякъде бих се чувствала удобно, по-важно е, както споменах по-горе, предмета на занимания и, разбира се, не на последно място – хората. Наистина за местоположението не бих имала по-особена претенция, защото така или иначе ще пътувам, по-кратко или повече не е от значение, тъй като едва ли бихме организирали лагера в близост до Варна, където понастоящем пребивавам. Не че местата, местностите са лоши, но в разгара на курортния сезон трудно би се намерило уединено местенце, подходящо за нашия “курс по източни ГИМНАСТИКИ и УПРАЖНЕНИЯ за ЗДРАВЕТО”, пък и както виждам никой не споменава за установяване на морския бряг, предпочитанията са за планина. Може би това идва от наложеното от Изтока предубеждение или приоритет на височината (нали сигурно ще се реем, възнасяме, издигаме съзнанието), макар че за мен морския бряг е еднакво подходящ (тук оставям настрана предпочитанията, съветите, маниите и консерватизма на някои “мъдреци” относно предимствата на едното пред другото). Но както и да е – пак казвам за мен местонахождението не е от особено значение, както казва Миро и в центъра на София би било добре, но все пак отчитам необходимостта от уединение или просто достатъчно пространство за действие.
Относно организацията на деня – харесва ми това, което е предложил Миро, но очаква се, че някои хора ще имат по-различни навици, режим на организация. Тук само съдя от моето подреждане на деня, където винаги преди да съм направила каквото и да било сутрин, са първите “сто крачки”, казано съвсем символично. Или като стана сутрин правя няколко обиколки (на блока, детската площадка, или просто слизам и се качвам няколко пъти до 9-тия етаж на блока ни). Приех този модел преди около 7-8 месеца за сутрешен крос (противно на някои мнения, че сутрин сърцето не трябва да се натоварва по този начин) и наистина действа много ободряващо, раздвижващо и пр. Пък и нашият така наречен “гуро” (както обичат да омаловажават нещата някои мои “съ-ученици”) често доста язвително, доколкото успявам да доловя, ни казва: “Вие какво мислите правят онези монаси, саняси от източните будистки индийски или тибетски ашрами по йога, ако мислите че по цял ден седят в удобна седяща поза за медитация правейки опити да медитират, концентрират и възнасят, или се ограничават само със стоенето в асани, избийте си го от главите! Стават по тъмно, сериозна тренировка, бягане, мускулни упражнения, тежък физически труд и чак тогава определени медитативни практики и асани. Ще кажете че к`во му е духовното? Ами май няма духовно и не-духовно – всичко е само такова каквото е, не по-малко духовно е да изпиеш едно кафе или просто да си сложиш дънките и да си подредиш косата!” Такива са в общи линии думите му, предадох ги доста телеграфично, но мисля става ясно за какво говори. Та в този ред на мисли едва впоследствие (след задължителните “сто крачки”) идват разтягащите упражнения (йога, стречинг) и най-после дихателните или по-скоро медитативни практики. Разбира се, не искам да налагам на никого моите убеждения за плануване на деня, рискувам дори да помислите, че граничат с лудост и мания, но забелязах, че има хора, които се занимават с бойни изкуства (в случая Ния), която, предполагам, ще се съгласи, че разгряването, предварителната подготовка на тялото е точно толкова важна колкото и останалата практика по същество в съответното бойно изкуство. Давам си сметка, разбира се, отчитам и това, че лагера ще е насочен повече към споделяне на опит, научаване на нещо ново в медитативните практики, но също вярвам и в това, че и останалото трябва да се впише някак, защото нещата са вързани, вървят ръка за ръка, едното се обезсмисля без другото, и обратно. Винаги съм симпатизирала на системата йога, защото означава свързване, интегриране на всичко, но наистина на всичко, не изолиране на медитацията, като нещо извън живота, ежедневието, не оприличаването на лудост на усилията хвърляни в нещо толкова безсмислено за останалите “нормални” хора, а виждането, усещането на връзката между всичко и всички.
Това май много дълго дойде, в противоречие на намерението ми да не пиша хич (май взех идеята твърде присърце), но използвах възможността да кажа тук някои неща. Не искам да ме разберете погрешно, че се опитвам да наложа нещо, просто давам моето предложение и споделям виждането си. Всъщност всеки може да прави каквото иска, защото това е вярното за него, не да се насилва да влиза в някакви рамки, защото насилственото, вървенето против себе-то е още по-вредно и неестествено. Пак казвам – само предложение за вместване и на по-“прозаични” занимания редом с “издигането на духа”!
И накрая, наистина ще се радвам да се осъществи замисъла, защото, предполагам, ще се съгласите, че всеки би могъл да научи нещо ново, което да “работи” при него по-добре.
Поздрави от капризна мартенска Варна и прегръдки, а, да - и честит рожден ден с днешна дата (за хората с повече от един такъв в годината