Това е заглавието на изповедта й във вестник "Дневен труд" от събота, 18.01.2003 г. Преписвам го за нашите приятели в чужбина, които не могат да си купят вестника.

*******
Шарън Стоун е поканила журналисти от "Пари мач" в малко ресторантче в канадския град Кеймбридж, където в момента снима трилър, за първи път след прекарания през 2001 г. мозъчен кръвоизлив.

Върнах се от отвъдното. Както става в гангстерските филми имах чувството, че два куршума се забиха в главата ми. Не можех да мръдна, след като се строполих на земята. Съпругът ми беше в командировка извън Сан Франциско. На горния етаж спеше едногодишния ми син Роан. Веднага разбрах, че съм получила мозъчен удар. После се събудих в болницата.

Веднага след като лекарите ми казаха, че имам мозъчен кръвоизлив, започнах на висок глас да се моля на Господ. Зовях го да се грижи за бебето, което бяхме осиновили. След това поисках да говоря с най-добрата ми приятелка Мими, със сестра ми и с родителите ми. После ми донесоха Роан. Но неговия глас просто пронизваше главата ми и лекарите го изведоха от стаята. Точно в този миг усетих някаква изключително силна бяла светлина. Тръгнах към нея. Не можех да си обясня точно какво става. Имах чувството, че плонжирам. Но нагоре. Видях някои от приятелите си. След това родителите си и двете деца, които загубих при раждане. Приятелите ми казваха да не се страхувам.

Само вярата и молитвите ме спасиха. Единадесет дена бях парализирана. Не можех да говоря. Но си мислех за живота и се молех на Господ да ми го върне. Всъщност от смъртта ме спаси починалата ми баба. Докато в болницата изпадах в безсъзнание и имах проблясъци, лекарите два пъти ми правиха специални снимки на главата. Но не можаха да установят къде е аневризмът и да видят къде се е спукал кръвоносен съд, от който в мозъка ми изтича кръв. Докторите ме успокояваха, че ударът не е бил силен и аз реших да се прибирам в къщи и да гледам сина си. Тогава изведнъж загибих съзнание и започнах да халюцинирам.

Пред мен се появи баба ми. Тя е починала. При това ми се яви като млада. Каза ми вникакъв случай да не напускам болницата и да остана легнала, без да мърдам. След като излялох от халюцинациите, настоях категорично пред лекарите да остана още няколко дни на лечение. Тогава за трети път прегледаха главата ми на скенер и откриха източника на кръвоизлива. После ми направиха седемчасова операция и така се спасих.

Бях филмова звезда. Но сега приоритетите ми са други. Вече не ме интересуват толкова договорите ми с филмовите къщи. Не следя и рейтингите. На първо място е синът ми Роан. Станах друг човек и това го забелязват и най-близките ми. Мисля, че на мъжа ми Фил много ще му липсва предишната Шарън. Но аз не искам да съм предишната Стоун. Сега чувствам, че трябва да помагам повече на хората. Задавам си непрекъснато въпроса " За какво служим ние, ако не се грижим за близките си и за нашето бъдеще"

*******
Когато четох и писмата на Труден в сайта му си спомням, че при едно петдневно гладуване той също беше имал сън-предупреждение - беше се видял на болнично легло. И така беше осмислил, че това е знак да спре гладуването.

Всъщност на подсъзнанието ни въздействат вибрации и картини. Важно е да разчитаме подадените ни знаци и да реагираме адекватно, да бъдем будни.

Разчитате ли знаците за вас?

Преди около 12 години не умеех да разчитам голяма част от знаците, които ми се даваха. Забелязвях, но отминавах, за по-лесно. Да, ама така не може, за някой може и да става, но на мене недвусмислено ми се показа, че ми е нужна дисциплина и работа върху себе си, сериозна, без компромиси.
На всеки пропуск - плесница. Природата ни дава знаците, тя не търпи и дисхармонията.
В началото знаците се даваха на сън. В самия сън с част от съзнанието си започнах да тълкувам и посланията. С времето човек започва да вижда по всяко време и все повече.
Благодарна съм на Соланита, че преди време ми показа колко ми е любовта, щом мога да изпитвам страх за душата си, щом може една заплаха, едно агресивно поведение спрямо мене да наруши вътрешната ми хармония.
Непрекъснатата вътрешна връзка с Бога е тази, която ни дава отговорите на въпросите, предпазва ни от пропуски в разчитането на знаците, а те са навсякъде, стига да сме будни, както казваш.

Редактирано от Изrpeв на 19.01.03 08:50.

Radvam se 4e si me razbrala pravilno, no priznavam si ,togava az prekalix malko sprqmo teb, no takъv sam si az:(( Prodaljavai vse taka...

Винаги трябва да имаме предвид,че смъртта ни е наблизо.Тогава и жовотът ни ще е по-наблизо.

Който се смее последен - сам пада в него !

И аз преди не обръщах внимание. Но ми се случи интересна случка през 1992 г, и всъщност от тогава започнах да се интересувам от езотериката.

Само малко ли?

Всички сме такива, каквито можем да бъдем в даден момент.

Благодаря за труда да препишеш статията и за това, че се сещаш за нас!

Разчитам някои от знаците на сън, но те до сега са били за близки хора, не за мен. В живота ми до сега съм разпознавала малки и не особено значителни предупреждения за предстоящи събития или решения. Това е общо взето. Дано да успея да разчета и моите съществени знаци когато ми дойде реда.

Как е при теб?

Усмивки и прегръдки..Дейти

Редактирано от d8a на 19.01.03 16:31.

...вече не са само в сънищата ми. С напредването в медитацията и овладяването на бърборещия ум намаляха и сънищата. Ако си спомням сутрин съня, той определено е ясно послание, за което съм нащрек. А иначе се започнах да обръщам внимание на усещанията, които вибрациите на дадена среда или човек предизвикват в мен. За сега е това.