Скоро се сблъсках с един случай, всъщност участвах пряко в него, който ме наведе на някой мили. Самата случка би била смешна, ако пораждащите се от нея размисли не бяха страшни.
Виждали сте онези младежи, предлагашти адаптации на индийски древни епоси. Учтиви са, излъчват блаженно благоразположение към всичко и всички и човек много трудно отказва да купи книгите им (идеалният мениджър сигурно би бил кришнар, къде учат техниките си е интересен въпрос). Една моя позната страда от това, смята, че има кришна заговор срещу нея, защото щом си подаде носа на улицата и веднага от някъде се появява учтив младеж с пъстри книжки в ръце. Никога не им отказва, а на мен някога отказа, както и да е. Та преди известно време и аз накрая забелязах учтивата усмивка, уверената походка и директният искрен поглед в очите. Виждайки книгата, която носеше насочилия се право към мен младеж, започнах мислено да потривам ръце от открилият ми се шанс за реванш, ето най накрая щях да се срешна очи в очи с въплъщението на мъжете, на които моята позната не отказва, пък билко то купуване на книга. Още докато се приближаваше, тази персонификация, на нараненото ми себелюбие, съставих плана. От известно време се занимавам с лексиката на тоталитарните общества (защо ще разберете впоследствие) и понеже фашистка литература почти липсва, започнах да се занимавам с комунистическата такава, тя е евтина и достъпна има я все още в изобилие. Особен интерес проявявам към философията, оправдаваща подобна идеология и естествено се заех с “Диалектическия материализъм, изд. 1956 г. (за незапознатите, това е предпоследната година от откритото съществуване на частна собственост в нашата рродина и последната година на Сталин). Не изчаках младежа да ме заговори, а започнах пръв:
- “Махабхарата” и/или “Рамаяна”? – учтиво започнах проявявайки своето подобие на интерес, впрягайки целия си набор от познания в сферата на древната арийска епика.
- “Бхагават гита” – любезно казва младежа и се опитва да вземе инициатива – явно проявявате интерес, а искате ли да научите още, нещо, което не сте знаели.
Става опасно, нима толкова рано трябва да нападам. Диалектическият материализъм трябва да влезе в действие, а исках да се насладя на свиваща се към жертвата спирала. Оказа се, че е нужна фронтална атака.
- Вижте какво, за мен подобни философии предстваляват само изследователски интерес, но съзнавам ретроградната им същност. Философиите, пропагандирани от Вас, обслужват единствено интересите на експлоататорските класи в бедните страни и са предназначени да увековечат експлоатацията на трудещете се не само в Индия но и по целия свят и то в момент…
- Не нашата философия е, че всеки трябва да приеме заслуженото му място…- започва младежа, вече минал в защита.
- Това е мракобесна теория отречена в историческия процес, днес е различно…-отново нападение.
- Всеки трябва да заеме отредената му каста, нима отричате, че различните хора са с различни способности, тогава нима не смятате, че едните са родени за роби, а други за господари? – тук вече загубих ума и дума, никога не бих очаквал, че някой все още може да мисли така. Дори ултрадесните не са смеели открито да изразяват подобни становища. В миг на душевен смут успях само да попитам глупаво.
- И кой ще управлява? А кой ще бъде роб?
- За тези, които се развият духовно, е отредено да са управляващи, а другите ще трябва да се развиват и да им служат. – ми казва младежа, сякаш това е очевиден факт.
Тук не издържах и го почнах отново с диалектическия.
- Чакай, днес когато технологиите са напреднали до степен, която дава възможност хората да се освободят от физическият труд и да започнат да развиват емоциите и интелекта си, днес когато сме на крачка от това трудещите се най после да отхвърлят оковите на…
Младежат вече бързаше към друг, колегата ми, който седеше встрани после ми каза, че дори бягал. А аз все повече се замислях. Замислях се и ми ставаше все по тъжно и тъжно. Нима всяка човешка фантазия е обречена да се превърне в кошмар (това на английски би звучало добре)? Как човек може да искара чудовището от главата на другите, показвайки им чудовищата от собствената си глава?
Всъщност искаш да кажа нещио за НЛП, за невролингвистичното програмиране. С този термин се сблъсках скоро, едва преди около 3-4 години. Идеята (тук не искам да влизам в дебати относно същността на понятието, защото и този термин е станал разтеглив), общо взето е, че езикът това е парадигмата на човешкото световъзприятие. Облякал в абстракции своето мислене, човек влязал в капан. Самото възприемане на действителността е станало зависимо от абстракциите, които го описват. Значи сменяйки този набор от абстракции бихме могли да променяме и представата за света. Ркламите го правят, вече не купуваме продукти с определени качества и свойства, а символя, който носят. Престиж, щастие, наслада. Обградили сме се с илюзии, а ни говорят, че трябва да се освобождаваме от предразсъдъци (е, това има смисъл, защото освободения от предразсъдъци е по склонен към потъването в илюзии, но това няма да коментирам сега). Имам няколко познати, които работят в тази насока, как човек може да се научи да сменя опосредстващите възприятието абстракции, за да може сам да управлява процеса. Дори направиха няколко, останали незабелязани експеримента, при това успешни. Разбира се, не само върху провеждащите експериментите. Има и други начини, по радикални. Употреба (еднократна при това) на някой растителни алкалоиди, но имаха, уви, някой трайни странични последици. А сега, отново към гореописаната случка. Какво стана тогава? Сблъскаха се два светогледа, два начина за опосредстване на действителноста и се отхвърлиха, имнаше неприемане, не можа да стане каквото и да било съгласуване и сблиужаване. Тогава? Дали не можем да говорим за имунология на светогледите (имаше явно отхвърляне, невъзможност дори за общ досег)? Ако можем да говорим за имунология, тогава дали няма прояви на паразитизъм или съвместителство? Интересни въпроси, имащи връзка с една, поставена преди от мен, тема.

ВРЪЗВАЙ СЕ!!!!!

Akonitin, привет!!

Интересно ми е да следя мисълта ти в твоите теми. И историческите факти, които включваш, също. Историята никога не е била мой любим предмет, не ме е интересувало кой факт на коя дата е точно . Винаги са ми били интересни обаче причино-следствените връзки между събитията.

И в този смисъл разбирам потребността ти от нареждане на пъзела. Аз по този повод взех, че изчетох т.нар. свещени книги, ей така за обща култура. А виж и каква е нашата народопсихология, след като можем да имаме поговорка: "Законът е врата у поле." А колко врати могат да се поставят в необятното поле на неизследваните явления и процеси, а? Както казва Аристотел в своята "Метафизика": "Всички хора по природа се стремят към познание." Вярвам, че мостът наука - окултизъм е започнат, в строеж е. :)))

Право да ти кажа-на страната на идеите на момчето съм. Не че то самото е наясно какво казва...отдавна се блъскам в малтусианството. И все повече ми се струва, че съвременната демокрация и правота на място под слънцето за вечни времена за всички са абсурдни.
Природата навсякъде се подсигурява. Изобилие от един вид в името на оцеляването на вида. Обаче ако всички единици от вида почнат да оцеляват, настъпва апокалипсис...
Що касае днешните времена-аз смятам, че всичкото човешко прераждащо се население е на земята за последно. На всеки му е даден шанс...на принципа бог помага, но в кошара не вкарва.
Кой изскочил, изскочил. Кой не-духа супата. Апокалипсиса тече.
И така-до окончателната победа на комунизъма...

Разбирането е илюзия. Оцени нивото на осъзнатото незнание. Неразбирай осъзнато.

аз пък отдавна съм на страната на карнокополизма, няма нищо неизчерпаемо в природата има само ограничено въобръжение. Не е абсурд, ако е бил нямало е да съществува взаимопомощ и при други разумни видове, като неандерталците да кажем. Щом са полагали грижа за недъгавите, значи има голяма вероятност общото състрадание да е принцип. всеки има място под слънцето, просто едни не са приспособени добре за днешните условия, но нали и условията не са вечни. Тогава?
Аз също смятам, че сме за последно на тази земя, но именно поради ллипсата на прераждане или на каквато и да било друга форма на живот след смъртта, ето виждаш ли как една атеистична и една есхатологична постановка могат да достигнат до еднакъв краен резултат.

ВРЪЗВАЙ СЕ!!!!!

Значи говоря за варианта Помогни си сам, за да ти помогне и господ.
Напоследък съм заобиколена с твърде много хора, затворени в черупките си и живеещи на принципа-След мен и потоп. От който следва идеята, че те имат само права и никакви задължения.
Ти с какви хора си заобиколен в ежедневието си? Комшии, познати, колеги? Имаш ли такива примери?
От демокрацията българинът точно това научи-че има права. И приключи с всякакви задължения. Като се почне от опазването на природата и се свърши с риенето на снега пред общия вход.
Я кажи-тия хора състрадаваш ли ги? И как виждаш развитието им занапред?
В нета и клубовете пък се сблъсквам с хора, които са 200% убедени в правотата си, че и аз много често изпадам в същото.
Не знае, но знае, че не знае
Не знае и не знае, че не знае.
Не знае, но знае, че знае.
Знае, но не знае, че знае.
Знае, но знае, че не знае.
Знае и знае, че знае.

Всички ние май попадаме в третата графа-не знаем, но знаем, че знаем. И това ни довършва.

Грижа към недъгавите, казваш. Хубаво. Само че физически недъгавите и лудите са малцинство. Аз не ти говоря за тия недъгави. Аз ти говоря за всички 99% недъгави в добро физическо здраве и даже обществено нормални.
Които имат своя истина и своя правда и тя ги погубва. И преди да ми отговориш за собствената правда, която ни убива и как не разбирам и как това пък е моята правда-преди това помисли пак за комшията си, който няма да даде 5 лева за оправяне на прокрива, или няма да изрие снега или ще мине и ще счупи по неведоми причини стъклото на асансьора.
Състрадаваш ли го? И как смяташ да му помогнеш?

Разбирането е илюзия. Оцени нивото на осъзнатото незнание. Неразбирай осъзнато.

Много се изкефих.
Не по-малко интересно е когато подобна среща се разиграе в главата на един и същ човек - каквито сме всички изучавали "Диалектическия материализъм" и последващия аналогичен процес на "да се развием духовно " . :))))))))

Предлагам себе си в качеството на материал за дисертация.

Каква хубава идея!

Въпроса е кой ще пише дисертацията?

...с народопсихологията и спекулациите, които се правят непрекъснато с този проблем. Предлагам ти " Оптимистична теория за нашия народ" Иван Хаджийски. Ако е спорна, то поне е забавна.
За мостът не знам, според мен е още далеко построяванео на такъв, както и някакви наченки на строеж.

ВРЪЗВАЙ СЕ!!!!!

Не смятам, че който и да е има нужда от помощ. Вярно е, че човек е слаб, че сме безотговрни в някой отношения, но всичките ти наблюдения се базират на опита ти от Големия град. Описала си симптомите на заболяване в мегаполиса, а за него си има предпоставки. Концентрационните лагери, наречени жилищни блокове. Съжителство с хора, които не познаваш (малко хора си дават сметка, че на пет сантиметра от главите им, от другата страна на стената живее, друго човешко същество, неговата глава сигурно е в същото положение и дори то прави същото, мечтае за същите неща, мечтани от нас, смее се на същите неща на които и ние се смеем и т.н. и т.н.). Била ли си в малко градче или село? Не с приятели, без да носиш средата със себе си. Аз съм отраснал в такова. Впоследствие ми се налагаше и налага да пребивавам в такива градчета, за които дори не бях чувал. Първото нещо което правят хората е да те питата кой си и да разберат какъв си, и то без всякаква корис или нездраво любопитство, просто им е рефлекс да те опознаят, чистосърдечно. Там не можеш да бъдеш анонимен, в това се крие чара на малкото селище. Та там, да говориш на местните да ти помогнат (в смисъл на взаимопомощ) е безсмислено, те сами ще се отзоват, дори без да ги каниш. За природозащита? та те живеят сред природата, а никой не обича домът да му е мръсен. От всичко това можем да заключим, че проблема не е в самата човешка природа или се дължи на някакви разлики м/ду индивидите, а на заобикалящата ги среда. Или както се изразява един мой познат, имайки предвид друго, но принципа е универсално приложим, "Има начин да направиш една система от нестабилни елементи да работи безотказно, въпросът е да откриеш функционалните й принципи." в момента, обаче, сме обременени силно идеологически, защо на някой му е удобно да изведе принципа, че настоящата и новоиграждаща се система е перфектна, но видите ли елентите в нея не струват. Това ни се набива в главите, по няколко канала, за да се запази статуквото, за да се скрие простата истина, че изграждащите системата са се сблъскали с границата си на некомпетентност, но не желаят да признаят това. Пак стигнах до там да обвинявам някой, но този някой също е продукт на самата система. Circulus vitiozus, но кръгът може да бъде скъсан. В тази връзка, предлагам на вниманието ти нещо интересно, паралелите с днешният ден можеш да направиш сама:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Дадох само пример от директни наблюдения. Не измествай въпроса към големия град или бюрокрацията.
В тези блокове примерно живеят и други същества, които ще изметат снега и без да са дежурни. Или ще поправят счупена пейка и без някой да ги кара или дори да види, за да ги похвали.
И двете разновидности живеят на едно и също място и, както каза ти, под един и същ покрив.
Колкото и да е виновна системата, какво смяташ за хората, които имат само права и нямат задължения? Социализмът е действал със заплаха-ОФ, партия любима , кварталния...Демокрацията изведнъж ги е освободила и те са наблегнали на правата си.
Питам съвсем конкретно, а не философски-екзистенциално-какво ще правиш, ако ти се наложи да живееш сред такива същества. Ще се опитваш да поправиш всичко сам, ще се опитваш да ги превъзпитаваш или ще вдигнеш ръце и ще отседнеш в същата кочина.
А иначе и аз съм родом от малко градче и близо половината живот съм прекарала там.

Разбирането е илюзия. Оцени нивото на осъзнатото незнание. Неразбирай осъзнато.