Това е само "експеримент",опит,интересно какви асоциации ще предизвика у вас.Не го вземайте твърде насериозно поради което.

Вярата,за разлика от знанието е "неточна",но противно на някои насадени предразсъдъци,и двете (и вяра,и знание) са ПРОДУКТ НА РАЗУМА И ЛОГИКАТА.

Бих искал да засегна въпроса съвсем принципно,без да се впускам в детайли.Затова ще дам главния пример за вярата в Бог.

Дали трябва да се вярва в Бог?Ако използваме за опорен пункт по-новите религии (Християнство,Ислям),тогава възникват две основни положения:
1. Бог съществува
2. Бог не съществува

Ще погледнем съвсем опростено въпроса и ще разглеждаме вероятностите за достоверност на 1. и 2.хипотези като отнасящи се 1:1,т. е. както е вероятно като факт че Бог съществува,така е и вероятно,че Той не съществува.При това равенство остава да сравним предимствата и недостатъците (спечеленото и загубеното) при двете хипотези,и така да преценим към коя се накланя везната на логиката.
1.Той съществува
1.1 и ние вярваме в Него : губим нещо незначително (възможността за светски удоволствия,тъй като ако вярваме в Него,ще знаем че те са само илюзия) и печелим нещо безкрайно (вечната награда на небесата)
1.2 и ние не вярваме в Него : печелим ограниченото приживе,но после губим безкрайното (вечния живот на небесата)
Съпоставка при хипотеза 1.:
-при вяра губим малко,но накрая печелим всичко
-при не-вяра печелим малко,но накрая губим всичко
Обобщение и логичен избор при 1. : при вяра печелим всичко,при "не-вяра" губим всичко,везните накланят ясно към логичен избор на вярата

2. Бог не съществува
2.1 и вярваме в Него : губим възможността от светски удоволствия,с което и всичко
2.2 и не вярваме в Него : печелим светските удоволствия (и не губим нищо)
Съпоставка при хипотеза 2 :
-ако вярваме губим всичко,не печелим нищо
-ако не вярваме печелим всичко (което можем в този случай)
Обобщение и логичен избор при хипотеза 2 : при вяра губим всичко,при не-вяра печелим всичко,което можем в този случай,изборът логично е не-вярата

И така,остава да съпоставим обобщенията (предимствата и недостатъците) от двете основни хипотези :
1.чрез вяра в Бог можем да спечелим в най-добрия случай нещо безкрайно
2.чрез не-вяра можем да спечелим при най-добрия случай нещо ограничено
3.чрез вяра в Бог можем да загубим в най-лошия случай нещо малко
4.чрез не-вяра можем да загубим в най-лошия случай нещо безкрайно

Тъй като вероятностите за достоверност на двата случая се отнасят в този опростен модел както 1:1,то от това следва,че от гледна точка на загубеното и придобитото изборът да вярваме в Бог е по-рационалният.

Редактирано от Люб на 06.12.02 04:39.

Привет !!
Въпроса има две страни на пръв поглед.
Едната за вярата като феномен на ума и другата вярата в Бог (предполагам в съществуването му).
В предвид хипотезите за 1. и 2. то си мисля че се касае по-скоро за вторият вариант.
Сиреч кое е по-добре да вярваме в Бог или не....

Ако ударението пада върху БОГ а не върху ВЯРАТА то за мене съществува прост отговор: Бог като такъв дето ни го пишат в “Светите писания ” – добрият дядка на небето и т.н. – не съществува. Да се вярва в нещо дето не съществува е пилеене на време и живот.
Под Бог най-кратко разбирам процес (неспиращ) в който участваме всички и всичко. Ние сме част от всемира (където боженственото се проявява) та ще е трудно да си представя да вярвам в съществуването си или не . Та аз просто съществувам... , живея .. и т.н. Аз съм в Бог!! бог не е извън мене. Все дено черния би дроб да си вярва дали тялото ми съществува или не...
А дали трябва да вярвам в това или не и от това да зависи че ще загуба нещо сега пък после ще имам нещо си друго ипрочие..... Не не... това прилича на сделка с живота ми със съществуванието ми .. с Бог.
Не приемам че хипотезите 1 и 2 колкото и предизвикателно да стоят обграждат нещо цяло. Нещо ми се губи....
Аз съм си изградил една идея :
Миналото не можем да променим, не можем да променим бъдещето.. не знаем какво ще е то.. е може да отгатваме да го предразположим да е такова или онакова но как точно е трудно ...
ала Единственото което наистина правим е да ИЗЖИВЯВАМЕ НАСТОЯЩОТО.

Единствено чрез изживяването, чрез този божествен процес на пресътворяване, ние съществуваме, ние сме. И по този начин можем да създадем и бъдеще..

Не мисля че трябва да вярваме в нещо или да не вярваме, за да направиме сделка с настоящите в полза на бъдещото.... (напомнями за митовете на рай и ада)

Най-добре е да си живеем вечно.. във всеки едни момент на натоящето с всички радости на всемира, както между впрочем си е....

То ако така може да се каже сделката е направена, ние вече сме в света! вече сме тука! сега остава да се проявиме да бъдеме такива за каквито се мисилим каквито се харесваме. Няма друга сделка освен настоящият момент сиреч вечността.

Да изживяваме настоящето, викаш...Само дето твърде често наблягаме на настоящето и изпускаме от очи изживяваме. Не да го анализираме, не да го коментираме, а да го изживяваме. Да си чувстваме чувствата примерно.

Разбирането е илюзия. Оцени нивото на осъзнатото незнание. Неразбирай осъзнато.

Привет,
ако желаеш малко критика,чети по-надолу;ако ли не,пропусни моята по-долу изложена гледна точка относно твоя постинг.

"Бог като такъв дето ни го пишат в “Светите писания ” – добрият дядка на небето и т.н. – не съществува" - наивно е да се отхвърлят Светите писания изцяло,така както е и наивно да се приемат дословно.Това са двете крайности,и ако нямаш правилно разбиране,можеш да изпаднеш в тях.Всяка от тези крайности е фанатизъм,бил той религиозен или атеистичен ("нихилизъм").Така че Светите писания помоему трябва да се приемат с разбиране.Има истина в тях,макар и тя да е истината за времето,през което са били съставени.Това не трябва обаче да значи,че всяко "писание" е истинно,било за времето си или въобще,понеже ако не се изхожда от цялостното (Бог),се представя полуистина,от която само ако се изхожда от хората,се получава изопачаване,т. е. изхожда се от една лъжа.

"Аз съм в Бог!! бог не е извън мене" - тук разбираш ли как отричаш съществуването на Бог извън теб?Това,че си в Бог,и същевременно че Той не е извън теб,означава че "ти Го изпълваш" - което е една голяма лъжа.Бог има проявление в теб,но естествено не само.Като даваш примера за черния дроб,който вярвал или не в целия организъм,бих добавил че този организъм,който представляваш ти на космическо ниво,принадлежи на друг организъм,метафората за космическия човек (както и Христовото тяло,което представляват всички хора взети заедно) - а всеки човек е клетка от някой орган в него.

Поздравявам те за включването !!

Абсолютен атеист съм. Вярвам (моето убеждение отново е продукт единствено на вяра, понеже не мога нито да го докажа, нито да го отхвърля категорично), че след смърта ми личността ми ще изчезне напълно, оставяйки частичен отпечатък в спомените на хората с които съм бил в контакт. Продукт на тази моя вяра е и отношеието ми към заобикалящото ме в неговата цялкост и многообразие, както и отношението ми към това какво съм и какво искам да бъда (обосновка на етичността при невярващия). Все пак, като един абсолютно невярващ в Бог (или подобни на него) смея да заявя, че не съм чувал по неубедителна обосновка на нечия вяра. Целият текст ми напомни за едно обяснение какво е хуманизъм, дадено в някои от книгите на Кърт Вонегът (член на Дружеството на писателите хуманисти, негов член е бил и Айзък Азимов). Та според споменатия вече Вонегът, хуманист е онзи човек, който върши добро без оглед на това дали ще получи ползи и дивиденти за вършенето на доброто, било приживе, било след смъртта.

По Вашата "неподлежаща" на оспорване логика би било добре да си закупуваме индулгенции, защото ако преценим възможните ползи и вероятните негативи, би било по добре да го направим.

ВРЪЗВАЙ СЕ!!!!!

Това е другият феномен на вярата. При Вас вярата се явява оправдание за дадени действия или бездействие. За да бъда по ясен, Вие явно разполагате с минало, което трябва, но "не може да бъде променено". Разполагайки с това придобито знание, Вие откривате несъстоятелността да се оптваме да изграждаме бъдещето. Смятате, че "настоящето трябва да се изживява", но пропускате, че това става, по един или друг начин и именно в начина е разликата. Или иначе казано, за Вас е по добре да се оставите на увличането Ви в събитйиността, а не в дейното и изграждане. Това явно поражда дикомфорт у Вас, дискомфорт, който приглушавате с вярата си, че сте част от общ процес, който не може да се обхване, но който ТРЯБВА да е такъв. Това е оправдаване на безсилие. Разбира се, Вие не сте единствен, тенденцията към разпространение на оправдателната вяра е към увеличаването й сред хората.

Чоевк е принуден да живее в настоящия момент, но човешката същност не се изчерпва с временното и пребиваване, защото човек е съвкупност, както на миналите си състояния (това, какво е бил), така и от бъдещите си (това, какво иска да бъде). От тук доводите в подкрепа на вашата вяра са най малкото смехотворни. Вярата именно за това е вяра, защото я приемаме без каквато и да е обосновка. Обосноваването й е безпредметно, а това са го забелязали още преди около 200 години, хора, които можем да наречем, професионалисти в обосноваване на вярата.

ВРЪЗВАЙ СЕ!!!!!

Много съм съгласна с теб, особено с последния абзац.

И кой,при това положение, е най-добрия начин да се живее?

Благодаря за участието.

"По Вашата "неподлежаща" на оспорване логика би било добре да си закупуваме индулгенции, защото ако преценим възможните ползи и вероятните негативи, би било по добре да го направим." - Точна така е по тази логика.Вярата сама по себе си няма нужда от логика,тя самата не изхожда от логичното,съзнателното,видимото,а от подсъзнателното (формално казано,тъй като и двете са в постоянна връзка едно с друго).А подсъзнателното е много по-голямо от съзнателното (според научни данни средностатистическият човек използва едва няколко процента от целия капацитет на мозъка),става ясно,че при средностатистическия човек вярата не може да изхожда от една малка част от подсъзнанието,т. е. вярата не изхожда от ума (по принцип).

Редактирано от Люб на 08.12.02 02:31.