Не знам как да го кажа. Трудно ми е, болно, сякаш светът ми рухна, опустя. Случи ми се това лято. Срещнах човек, който ненавиждаше, както той казва, моите "Ошовистки глупости". Ошо заема доста продължителен период от така наречения ми съзнателен живот. Появата му бе плод на непрестанно търсене - минах през романи /Достоевски, Казандзакис........../, прочетох доста окултна, езотерична и от рода литература, докато стигна до него. Повярвах, че е най-важният човек в живота ми - никога няма да ме изостави, винаги ще разбере, там беше, когато се лутах, когато губех себе си. Дори изживявайки "голямата си любов" оставах със съзнанието, че всички човешки отношения са нетрайни, исках вечното, непроменимото, винаги оставащото. Ошо беше, как да кажа - не опора, не вяра, а знаене, че "това" е там, че съществува. Показаха ми филма по Дискавъри - гледах го и не вярвах, дори не виждах и не разбирах всичко. Не успяха да ме убедят. Знаех, че не е точно така, както го показват. Но сякаш светът се срина, не исках да е такъв. Плаках, исках, протягах ръце... Но и това мина. Ошо си остава такъв, какъвто аз го усещам, такъв, какъвто аз го виждам, такъв, какъвто аз го искам!

Разбирам те прекрасно.

И аз изпитвам дълбока благодарност, признателност, и любов да се нарече, пак ще е вярно, към човека, който е дал екзистенциалното ми възпитание и разбиране за живота. Просто в него намерих отговори на въпроси, които съм си задавала сама на себе си и са ме вълнували през всичките тези години.
Дълбок поклон!

Както самият ОШО казва, неговата задача е да руши ЕгоИндентификации и да те центрира във Висшия ти АЗ. След това Пътят е отворен, след това СИ ТИ.

И затова допълва: "Като ме разберете, освободете се от мен. Иначе рискувате да ми станете роби."

След това човек започва да се учи от всичко и от всички, просто става Буден, Осъзнат. И запазва дълбоката си признателност към човека, който е насочил вниманието му в началото на Пътя.

В книгите с беседи веднъж една жена се жалва и оплаква на Ошо, че страда, щото мъжът й пие. Ошо я пита: "Той бие ли те?". Жената отговаря, че - не, не я бие. Тогава Ошо й казва:"Че защо страдаш тогава? Като пие той, нека той да страда, не ти."

Всъщност исках да ти кажа, че Ошо не е най-важният човек в живота ти, ако не те е научил "светът ти да не се срива".

Благодаря ти.
Хм, как не ми е хрумвало това до сега. Освен май да се бия в гърдите, че съм това или онова... И после - пак да се самосъжалявам, защо пък да не почна да пия и да пуша, след като всичко и без това е изгубено. Току да започна да се харесвам..., а това, което е, май, хич не е за харесване. Хем си казвам - е, какво пък, имаш това, това, това, разполагаш с всичко, за да бъдеш щастлива - всъщност, освен със себе си. А къде е това СЕБЕ - напълно забравено някъде там, страхуващо се да се покаже на светло, защото "какво ще кажат хората", хората - с техните съвети, мнения, определения за добро и зло.
Като му вземат залъгалката, детето започва да плаче, да тропа с краче - къде ми е ОШО-то. А иначе сме много умни, много успешни, просто прекрасни - крием се зад куп глупости, но иначе ги смятаме за приоритетни неща в живота си, без тях не можем, залъгваме се с дребни завоевания и си казваме - постигнах много, държа нещата в ръце. А ето - детето отвътре плаче, крещи и иска - да го видим, да му обърнем внимание, да го погалим и целунем. Но ние дори не разбираме, не съзнаваме - за какво всъщност става дума.

Не е ли странно, че хора опитващи се да се освободят от илюзиите, попадат във все по задълбочаващи се такива. За това ми напомня твоя случай.

"Ошо си остава такъв, какъвто аз го усещам, такъв, какъвто аз го виждам, такъв, какъвто аз го искам"

Ако това не е илюзия и самозалъгване, то кое бихме могли да наречем така.
Привързала си се за представата си за нещо, а дори не можеш дас допуснеш, че то може да има коренно различна същност.
Съмняващия се ти завиждам за вярата.

ВРЪЗВАЙ СЕ!!!!!

Хайде сега, не се съди толкова строго. Има толкова неща, заради които можеш да се харесаш. Опитай да го направиш. Единствено важното при тази процедура е да не се вземаш много насериозно. Ако успееш да си припомняш това по-честичко, ами..да ти кажа, все по-рядко ще плачеш за отнетите играчки.
Изобщо - това си е игра, не го забравяй. Игра с различни играчки. Вземат ти едни, дават ти други..ами такива са правилата й. Ти само трябва да помниш, че е игра и тогава няма да се вземаш насериозно. Даже ще ти е весело, че си в играта. Не вярвам да си от тия, дето могат да се сбият, като не им върви на карти и губят.
Изобщо, както казваш на едно друго място - направи друг избор.
Попитай се от къде у теб идва "сриването на света" - от обичта или от страха, и просто направи другия избор. Лесно е, пък и зависи от теб, не от света наоколо.

До човека Съмняващ се.
Какви са тези хора - опитващи се?! Опитващи се какво - да надскочат себе си, да се издърпат за косите? И къде, всъщност, се опитват да отидат?
Не се опитваме да ходим някъде. Ние само си играем. На нас тук ни е добре. Пък и къде има да се ходи? Нали вече пристигнахме! Ти къде се опитваш да отидеш? Няма път и няма отиване някъде. Сигурно си чувал за всички онези опитващи се, когато пристигнат там, незнайно къде - смехът им е искрен, силен - не може да не си го чул още.
Така че нека си продължим играта - пък била тя и илюзорна, единственото условие тук е да си я направим по-цветна, пъстра и разнообразна. Всичко останало ще дойде с това.
А за допускането /хубава тема, между другото, някой, т.нар. "Обобщаващ и даващ мнение" за всичко - що не вземе да я развие, има потенциал/, та за допускането - как успя твоята коренно различна същност да я сравниш са моята, която ти е така чужда. Признавам, че звучи детински и незряло това "искам го такъв", но това е част от моята игра - позволи ми, моля те, да си я играя.

П.П. Съмняващ се, хрумва ли ти да допуснеш че някои тръгват да се развръзват, предпочитайки да губят по нещо всеки ден, вместо да придобиват.

РАЗВРЪЗВАЙ СЕ!!!!!!!

Re: П.П. Хрумвало ми е, болните от проказа.

"До последний свят,
и до последната планета,
ще водя битка с Него,
единстения, чувствата със разума си изравнил."
Кайн, Байрон


Като пристигнем върха виждаме, че камъка пак се търкулва надолу по склоно, но продължаваме, слизаме надолу изпълнени с радост и ведрост, въпреки безсмислеността на заниманието ни. Просто това е единственият начин да се опълчим срещу боговете. А щом сме се опълчили, значи вече сме ги победили. Победатата ни не се съдържа в изпълнението на условието, на боговете, за да ни оставят пак свободни, а в нашето решение, дори съзнаващи безсмислието на начинанието си да продължаваме да упорстваме, именно тук и по този начин разбираме, че сме се освободили. Непримирили се.

А за същностите, от къде пък знаеш, че са чужди? Напротив имаме много повече общо отколкото ти се иска.

ВРЪЗВАЙ СЕ!!!!!

Прости невежеството ми но за кой филм по Дискавъри става на въпрос ?

"В името на Бога" се казваше, мисля. Обхваща различни течения - Кришна съзнание и някои други, не си спомням точно кои, не гледах много внимателно. Чудя се само как Ошо намери място там.