Просто бъди наблюдателна!

Форма на патерица? Тоест, имаш предвид, че това е като например да се чувстваш половин човек без някого, без да осъзнаваш, че си Цяло със или без който или каквото и да е, нали? Но все пак, аз искам да те попитам: кое лично теб би те правило по-щастлив - да нямаш никакви привързаности или да имаш? Ти към какво си привързан? И от каква привързаност си се освободил?

Обичам да се гмуркам. На повърхността е лесно и го може всеки.

Единственият случай, в който моите аргументи са ми достатъчни е, когато се гледам в огледалото. За комуникация обаче ми трябват чуждите също. А за прегръщането - никакви!

Ето, виждаш ли сега какво се получава: Значи един затворник никога не може да бъде просветлен! Хах!

Ами не бих искала да самотълкувам себе си, когато някой не ме е разбрал, защото това е като да обясняваш виц, а и защото понякога нещата, които пиша не трябва да бъдат четени, а чувствани. Но това няма как да ти го обясня. Трябва сетивност.

Ами не, не замествам Обичам с Привързана съм. Ето например, аз не обичам приятеля си, но съм привързана към него.

Да, непривързаността е безкраен празник, но за блудната рееща се душа, за душата скитница, която докосва, но не задържа... която върви по острието на бръснача и гледа да не залита, защото порязването е привързаност. Знаеш ли, ще спра до тук, защото виждам, че очевидно имаме различни възприятия за вложените в думата Привързаност значения (а те са много).

Но за финал искам да кажа: според мен има привързаности, от които простосмъртния не може да се освободи. Ако може, тогава вече дайте да си говорим за богове и полубогове, само не и за хора.

Ще се опиянявам, щом казваш. Може ли тогава едно голямо прегръщане, а за мезе няколко усмивки...

ostavam si ve4no pregra6 iceluva6 te

"Ето например, аз не обичам приятеля си, но съм привързана към него."

Трябва сетивност.

Скъпа Чери, много ми харесва, че обичаш гмуркането . Та, след една дълбока прегръдка и целувка (почти като при изкуствено дишане – нали трябва да се заредим с кислород за дълбините) – да се гмурнем заедно. Предлагам обаче преди това да разсъблечем това онова, което би ни пречило в този процес. Да свалим обувките първо – т.е. думата "просветление" да я забравим за сега. На мен не ми е нужна, предполагам, че и на теб и ще ни е по-леко без нея в гмуркането. Да махнем и палтото – т.е. Ошо да го оставим също настрана. Защо трябва да обсъждаме какво той е казал като може да обърнем внимание на това, което НИЕ ВИЖДАМЕ.

Аз не съм против привързаностите. Напротив, каня те да се привържеш не само към един човек, една работа и т.н, а към ЦЯЛОТО, към всичко. И не да стоим настрана в живота (зер да не ни стане нещо), а да на влезем във всяка негова дълбина.

За патерицата. Обикновено използваме патерица, когато примерно кракът ни е наранен и не може да го изколваме Та, говорейки за патерицата (привързаността) за мен е важното КРАКЪТ, т.е. използвайки патерицата да оправим крака. И патерицата може да е много полезна. Въпросът е да не свикнем с нея само и цял живот да не използваме възможностите си на собствения крак. Защото са доста по-големи от тези на патерицата и ти като хедонист сигурен съм, че ще ти е интересно.

От моите големи привързаности почти нищо не е останало. Големи значи даден човек в частност, дейност и т.н. Обаче има "малки". А всъщност, така наречените "малки" привързаности са като малки снежни топки, които като се овъргалят с течение на времето в снега на несъзнателността, правят големите привързаности тип снежен човек. Какви са тези малки привързаности? Това са хиляди импулси, които имаме във всеки момент в нас. Представи си, гладна си сутринта, отиваш на място, където продават по принцип хубави и топли банички. Купуваш си една баничка, обаче тя се оказва от предния ден. Какви импулси се раждат в теб в този момент? Или пък компютъра ти се разваля и ... Или пък заваля дъжд изведнъж, а пък ти си официално облечена и нямаш чадър, пък имаш работа ... И милиони такива уж дребни неща. Обаче там реагираме НЕСЪЗНАТЕЛНО. И от тази несъзнателност се раждат след това куп други неща. Вмалкото е скрито голямото.

Но за да не говорим общо, избери дадена ситуация и да говорим конкретно за нея. Всъщност това значи да се гмурнем. Да вземем едно нещо и да идем във всичките му детайли, а не 100 неща и да ги оставим на повърхността. Ето веднага един пример за нещо, за което аз бих те попитал. Може да се случи да се разделиш с Любимия човек до теб (които ти е давал усещането за Цяло). Ще ти кажа различните възможности от спектъра, а ти може да коментираш твоето поведени във всеки отделен случай.
1. Въпросният любим човек си намира друга любима. Случва се. Огледай се около теб и ще видиш колко често се случва.
2. На този човек му се налага да замине за дълго и на далеч. Примерно получава стипендия за Япония. А пък твоите интереси с любимата ти работа изискват твоето присъствие другаде по света.
3. Случа се човекът да се разболее и да остане физически инвалид. Примерно парализиран. Какво би направила тогава?
4. Най-сигурното, което може да с е случи. Любимият ти човек да УМРЕ. Това става ВИНАГИ. Рано или късно.
5. Ти срещаш нов човек, с когото изведнъж целостта ти с Цялото то става по-цялостна. Нов любим човек се появява без да сте скъсали със стария. Както по т.1, това природно явление не е никак рядко.

Та, кажи как би реагирала и какво би усетила? Разбирам, че може да кажеш че ситуациите са хипотетични, но най-често съответното твое бъдеще действие съществува вече в теб. Като те питам аз, чувствай се свободна да ме питаш и ти. Само опиши ситуацията и бъди конкретна.

Излизайки на повърхността да се прегърнем пак. И още малко кислород ...

Привет Миро!

Хубаво говориш хипотетично - малко разнообразие не е никак зле. Но понеже знам, че по-обичаш конкретното, те моля да споделиш в коя/и от 5-те хипотетични ситуации си попадал? И как си реагирал/потопил/гмурнал? Ако е нито една от тях - избери си една реална и сподели, плийз?

Усмихнати прегръдки..Дейти

Дейти, бил съм в някой от съответни ситуации. И бих споделил. Обаче при условие, че и ти се включиш в споделянето . Въобще нещата не могат да се видят отвън, а ОТВЪТРЕ! Апропо и за любимата ти статия относно Ошо. Отвътре (което значи вътре теб, а не в някаква комуна!), трябва да се топнеш, намокриш. Естесвено, не си длъжна. Както искаш. Но отвън нищо не се вижда.

Прегърдки

Миро, условия ли започна да поставяш? Мина от покани на услвия? Чудя се какво друго следва?

Никога не съм казвала, че въпросната статия ми е любима. Просто се опитвам да погледна ОБЕКТИВНО на ситуацията. Това, че бивш дългогодишен последовател-ученик я е писал, за да помогне на хора като него, беше достатъчно да ме замисли. Разбира се, това не е единствената истина и не бива да бъде. Но всеки разумен човек може да си направи изводи и да продължи да мисли САМ след това.

Наскоро Анон ми припомни една мъдра мисъл: "Платон ми е скъп, но истината ми е по-скъпа" (Аристотел)

За сега си избирам да не споделям..Дейти