Разбрах. Ще пиша.

"Kolkoto i da si se otpusnal, vinagi moje da se otpusnech ochte" narodna mydrost
Pozdravi.

Ти го казваш което предполага абсолютна чистота. А на Земята много малко неща са абсолютни.

Предлагам да бъдем реалисти и практични. Което в крайна сметека не е чак толкова лошо.

Прегръдки, Изгрев Абсолютни

Така е - познавам един човек, дето може да се отпусне така, че например да си прави стълба 24 часа и да си спи в това положение. Той може и да си отпусне косата, зъбите и де да знам кво още, обаче казва, че усеща как още има какво да отпусне.

Значи, тази тема дето я засегнах е каква е ролята практически, колко са важни тези неща.

:)))

Пълното отпускане е, когато няма какво да се отпуска; ако релаксираш до степен да загубиш усещането си за тялото....

Благодаря ти, Миро!

Много полезни здравни съвети прочетох.

Тези сайтове са една необятност, толкова много има за четене, а с толкова малко време разполагам. Ще коментираме след като навляза в дълбочина.

Лъчезарна прегръдка

Редактирано от MнoroCтpaннa на 30.11.02 11:32.

Дроне Това зучи добре, и аз съм поотпуснат донякъде, обаче за отпускане в изправено състояние когато краката все пак са натоварени и т.н. не е толкова лесно. Иначе легнали и седящи медитации имам мъничък опит, обаче отпускането е много по-лесно и аз отпускам това-онова. Човека дет ги разправя тез неща за отпускането на косата и зъбите, прави по 5-6 часа на ден динамична медитация вече 20 години, и казва, че има още какво да отпуска. За енергии, тан тиени и т.н. няма да говоря, щото то е ясно и малко дори да си тренирал и малко да си отпуснат се усещат, та какво остава за 2, 3 или повече часа тренировка на ден.
Тъй де, ако някой усеща връзката между тези неща, нека да каже, как чувства нещата, как се получават движенията, силата и т.н.

аз съм мързелива и си лежа :)))

като си лежиш - много хубава практика за отпускане е да тръгнеш да пътешестваш из тялото.... накрая се позиционираш някъде, например в главата и всичко друго изчезва; остава само някакво усещане за натиск в областта където главата допира пода.

сега съм се амбицирала да правя разни динамични неща, щото това тяло требе внимание

Да бъдем практични и реалисти, Изгрев . И да оставим изразите "абсолютна чистота", "съвършен процес" ... за приказките.

Привет от южните околности на Париж и прегръдки .

Както казах на едно място вече, не се усещам “специалист” по бойните приложения на тай чи. Ще ти кажа някои общи неща които съм усетил, както и неща, които е казвал У. Чен.

Ще ти дам един пример от физиката. Елетрическото напрежение се дефинира като разликата в потенциалите между две точки. Обикновено земята има нулев потенциал и за това, ако бръкнеш с едната ръка във фазата на един електрически контакт (която има потенциал 220 волта, а с другата ръка (или част от тялото) си заземен (потенциал 0), през теб ще мине ток с напрежение 220 волта. Обаче ако другата ти ръка докосва само място с потенциал 210 волта, то напрежението на тока преминал през теб ще е само 10 волта (колкото за една лампа на фенерче). Т.е. важна е РАЗЛИКАТА.

Аналогично е и положението при удар. Ако максималната ти сила при стягане е 100%, а се отпускаш преди това до 50%, то ударът ти би бил много по силен ако може да се отпуснеш преди до примерно 10%. У. Чен (а той е обучавал и професионални боксьори), казва също нещо подобно.

Друго важно нещо е че с отпускането може да включиш ЦЯЛОТО тяло. А така силата е многократно по ефективна! Въобще от моя опит това мога да кажа като особено важно – тялото да е интегрирано. Усетът за енергията също помага за това много! Не че с енергията ще удряш някого, както си мислят много хора гледайки разни филми. За да можеш да правиш нещо САМО с енергията се изискват доста различни неща. Но само й усещане спомага за отпускането и за целостността на тялото, както и за усещането на обкръжаващото.

Ударите може да са бавни в началото, но след това трябва да станат БЪРЗИ. Въобще като тай чито се играе бавно в началото, това не значи, че винаги така трябва да е. Отпускането би спогонвало както за силата, така и за бързината.

Естествено като говорим за отпускане, да отбележа, че САМО с отпускане нищо не става. Отпускането е “ин’, трябва да има обаче в един моемнт и “ян” – стягане.