Били, това което разказваш е много интересно. Даже се чудя откъде да започна, защото много нещата се включват тук и все са интересни.

Но да започна с Третото Око. Моето усещане за него е че когато го усещам “отворено”, като съм си затворил учите и поставил вниманието върху него ми е светло и бистро на съзнанието ... Някъде давах примера, че е като да се издигнеш със самолет изведнъж над облаците и се открива целия безкрай облян в светлина ... Усещането е особено отчетливо – когато е затворено и когато се е поотворило. В последния случай все едно, че съзнанието се разширява и докосва стотици нови неща ...

За Динамичната. Всъщност това, което прави Динамичната е че благодарение на катарзиса, тя отваря и активизира енергии и “неща” много дълбоко скътани и блокирани в нас. А какво ще стане след това зависи от състоянието и взаимодействието на всичките ни по-фини тела. Възможности – колкото искаш. И все интересни ... Навлизаме в нас и все ни чака нещо ново ...

Това, което казваш “човек трябва да спре да очаква и автоматически се проявяват нови неща” е много вярно. Въпросът е да можем да го направи! За това мога да изпиша цяла страница и един Закон за Загубване на Надеждата и Случването, който бях си формулирал на шега.

Всъщност не е от значение дали ще правиш една или десет медитации. Медитациите са нещо странично. ТИ си важна. А пък към себе си човек може да подходи по различни начини. Интересното е накрая, нито с Динамичната, нито с Микрообита или каквато и да е друга медитация да можеш ПРОСТО ЕЙ ТАКА да влизаш в даденото състояние. Почти както в Силва Mind Control (видях че си имала опит с него) събираш си трите пръста и хоп става. А пък даже и пръстите не е нужно да си мърда човек – просто си мести само ВНИМАНИТО и го фокусира върху дадена част от съзнанието си.

Това обаче става едва когато човек е наистина усвоил дадения метод и се е слял с него. А за да се усвои – трябва достатъчно да се прави преди това. И относно Динамичната медитация, моят опит показва, че е многократно по-силен ефекта, когато е в група. Не знам дали ти си я правила така и какво е твоето мнение? Така или иначе, това ми е идеята да се съберем и да ги направим нещата заедно през лятото. А пък когато хората се познават и са общували, ефектът се задълбочава още повече ... Просто енергията на всеки един по отделно помага на всички останали да отключват нови врати от съзнанието си. Въобще има няколко Ошо медитации, които са специално проектирани за група и даже аз, който съм индивидуалист по принцип, си давам сметка за това, пък и бидейки практичен ми се ще да се възползвам от това.

Та, се надявам да се възползваме заедно. Докато това стане, те прегръщам, Били !

П.П. Гледам, че още пишеш нерегистрирана. Просто се регистрирай под друго име-Login . А пък името, което ще се показва е различно от Login името и може мисля да си го избереш и като “Били”.

Важното е именно да се видим и да помедитираме заедно за известно време . А пък за разказването за йога не се коси – виждам, че ти е на сърцето и че ще го направиш просто от само себе си .

Естествено, може и да доведеш когото поискаш.

Май се очертава да е по-скоро на Витоша именно за да бъде по-удобно на максимален брой хора да дойдат, даже и за малко. Пък и Ния, още нищо конкретно не е предложила за Родопите.

Освен мен, Венци(беше ти писал веднъж) прояви желание да се запознаете. Той май е само за там. Занимава се с Тантра, Тай-Чи и Айкидо, И-Дзин, Фън-Шуй. Приятелката му и с йога. Ако са двамата, още по- добре.
Ако се получи естествено, може. Не мога от сега да кажа, това не зависи от мен. Понякога става, понякога, не.
Поздрави.

Добре е дошъл и Венци, и приятелката му .

Пък ако "неведомите пътища божи" се окажат наистина много неведоми и бъдете възпрепятсвани да дойдете, ще се видим в София.

Ще се чуем допълнително.

sektanstvoto nosi mir na sveta , no ne nosi mir na individualnoto

Здравей Миро,
Ще ти отговоря отзад напред. Динамичната медитация съм я правила само и единствено сама. Всички техники, които съм използувала досега, съм ги правила сама, с твърдото убеждение, че това е моят път. Напоследък все по-често се замислям за това колко все пак е добре да се опитат някои от нещата наистина в група и колко още по-добре би било, ако наблизо има и човек, който е стигнал далеч напред. Както казва Хуанжи - когато човек е готов, учителят се явява. Сигурно е точно така. но аз си мисля колко време (за труд не говоря, защото той винаги трябва да е в достатъчно количество) може да бъде спестено, ако някой те насочи. Преди години един доцент от Софийски Университет обичаше да казва - "по метода на пробите и грешките - колкото проби, толкова грешки...". За себе си знам, че работя точно по този метод. За щастие обаче при медитациите не е валидно - колкото проби, толкова грешки. Но все пак грешки има и точно те отнемат много време.
И сега искам да не се съглася с нещо, което казваш - че не е важно дали ще правиш една, или десет медитации. Важно е, много е важно. Важно е поради две много съществени причини. Първата е, че колкото повече медитираш, толкова повече елиминираш ума. Ти знаеш колко е трудно това на практика. Втората е, че САМО медитирайки с теб започват да се случват разни неща. Не казвам, че се случват точно по време на медитация, това не е задължително - но спреш ли медитациите, спират и преживяванията. Опитвала съм го.
Първото преживяване, което имах - дълбокото пропадане в нищото - стана без да съм имала и най-малка представа какво е това медитация. Но всичко останало, което до момента ми се е случило е следствие на медитациите, които правя. 90 процента от това, което съм преживяла е в моменти, когато не медитирам и съм напълно будна. Почти винаги е по едно и също време. Като чели точно в това време се отваря някаква врата и аз мога да вляза - в съвсем друго състояние, в съвсем друго измерение.
Интересното е, че при пропаданията усещам винаги секунди преди това, че ще се случат - започва нещо като жужене и вибрации едновременно най-често от стомаха, изкачва се и в момента, в който го усетя в главата - пропадам. В началото беше ужасно страшно за мен, сега вече му се радвам.
При другите преживявания обаче има само рязка граница, никакво предварително усещане. Абсолютно будна, понякога даже си мисля за разни неща, изведнъж - щрак - и съм в другото състояние. Никакъв преход. Помня в детайли и предходното и последващото състояние. Убедена съм, че тези преживявания са следствие от използуваните техники. Убедена съм, че това държи интереса ни винаги буден и ни кара да вървим напред.
Оная сутрин "пропаднах" отново. Не бих го споменала, ако този път не беше по-особено. Усещах ясно как пропадам в някаква бездънна пропаст, в която няма нищо, абсолютно нищо.В предишните случаи винаги ме е съпровождало някакво усещане - или панически страх, или неистово желание да излязя от състоянието, а напоследък се усмихвах някак си вътрешно. Този път нямах абсолютно никакво усещане, само за части от секундата си помислих - да става каквото ще. Само осъзнавах как пропадам като че ли безкрайно и изведнъж посоката рязко се смени. Усетих как с невероятна скорост започнах да се издигам нагоре. В един момент имах усещането, че летя в открития космос със светлинна скорост. Във всеки случаи и сега все още вътре в мен си стои едно много особено и приятно усещане за нещо непознато, до което съм се докоснала. Не зная защо, но пак си мисля, че смяната на посоката е също следствие на медитациите.
Днес, когато правех Чакра саунд, също усетих нещо.
За тази медитация знам, че могат да се видят, или усетят чакрите по различен начин - като цвят, звук, картина. Не ми се е случвало подобно нещо. Но тъй като в обложката на диска пише, че последната част можеш да си станал, седнал, или легнал - днес реших да опитам тези 15 минути легнала. Само след няколко минути започнах да усещам голямо количество енергия, която влизаше в мен - усещах я в краката, ръцете и особено в гърба. Докато в един момент тялото ми просто започна да потрепва- не прекалено, но достатъчно силно и отчетливо. Продължи до момента, в който чух гонга и се изправих.
Не зная дали си обръщал внимание, но в моменти като тоя, когато нещо се случва по време на медитация - умът почти изчезва. И то за доста време след медитацията. (ако, разбира се не ти се налага да вършиш непременно нещо)

И аз също като теб бих се радвала, ако лятото се съберат повече хора. Пътят, по който сме тръгнали съвсем не е лек и е много деликатен. Затова си мисля, че личният контакт е много важен и в един момент би могъл да даде достатъчен тласък за много от нас.

Нещо с моята пререгистрация не се получава. Три пъти опитвам и както е тръгнало, ще стигна до края на азбуката да лепя букви след името. Не зная защо, но стигам само до - моля, влезте в системата, давам име и парола и след това съм пак в - моля, влезте в системата. Май трябвя дя опитам с ново име.

Спирам за сега. Прегръдки от мен. Били...

Здрасти Хуанжи,
Отдавна се каня да ти отговоря, но напоследък ме затрупаха задачи и не ми остава време за компютъра. Би ми се искало да ти напиша какво мисля аз за Учителите, но ще го направя друг път. Принципно ти си абсолютно прав.
Сега бих искала да те попитам две неща.
Първото е за ритмичното дишане. Обръщал ли си внимание, че до един момент дишането става съвсем ритмично, но е нормално. В смисъл, че се усеща и то много ясно как влиза дъхът, как се придвижва, спира и излиза. От тук нататък обаче рязко се променя. Ритъмът остава, но дъхът вече се усеща по много различен начин - като че ли нещо топло и живо се влива в теб, пауза и издишване почти не се усещат. Може би не правя нещо както трябва.
Другото, което искам да те попитам - Сахаров пише, че за да можеш да практикуваш това , което той обяснява, трябва дя се спазват строго редица неща, между които и това, да не се консумира месо. Можеш ли да ми обясниш малко по-подробно оптималния вариант и модел, към който да се придържа човек?

Ще ти бъда много благодарна.
Били

Здравей.
Напротив, Били, правиш го както трябва. Ритмичното дишане, само преминава в непрекъснато. Това е началото на непрекъснатото дишане. Него не съм го описвал.

Питаш за различните въздържания. Този път (на отваряне на третото око и кундалини) е само за тези, който ще тръгнат и никога повече да се върнат. Ако има дори едно нещо, което би могло да те върне, ако има дори едно желание, което ще те накара да се обърнеш, никога не тръгвай по този път. Вариантите са два, или постигаш Бога в себе си, или се продънваш в дън земя. Пътят на директната реализация, могат да си позволят само хора, които всичко са изживели, които всичко са надживели.

Ние не сме стигнали чак до там и не мисля, че е редно нещо да се отказва прибързано. Лично аз съм против всякакво насилие. Те нещата сами си идват...с практиката.
Йога е разумна дисциплина за разумни хора. Важното е чрез практиката и осъзнаването постепенно да подготвим съзнанието, тялото и да изчистим енергиините канали. Което значи и постепенност във въздържанието, но то е във връзка с осъзнаването. Пък ако му дойде някога времето, може и да хванем "тясната пътечка".

Здрасти и на двамата,
Първо искам да отговоря на Хуанжи - благодаря за това, което си написал. Прав си напълно. Не съм стигнала още до точката, когато вече няма да искам да се върна. Не са ми останали много желания, те отпаднаха с времето, планове отдавна не правя, почти не ме занимават мисли за минало и бъдеще, освен като фактология.Но все пак дълбоко в мен има нещо, което е скътано и си чака времето.
Сега искам да разкажа за това, което се случи с мен тази сутрин. Разказвам го по две причини. Първата е, че на някой може да бъде полезно (на мен самата ми е много трудно, защото почти никой никъде в книгите не описва какво се е случило с него - само се дават техниките). Зная, че за всеки е различно, но мисля, че има и общи неща, които биха могли да са от полза.
Втората е, че все пак искам да си го обясня малко по-реално - и тук вероятно можете да ми помогнете , ти и Миро.
Тази сутрин се събудих в 7.30. Започнах да дишам - често го правя сутрин( и после следобяд още веднъж - вече седнала). В 8.30 чух часовника на църквата и си казах - време е да ставам. И докато си го помислих ЧУХ как телевизорът работи, като че ли в момента предаваха новините (и друг път ми се е случвало). След това си помислих, че може случайно да се е включило радиото ми. Понечих да се изправя, за да видя и в същото време в тялото ми започна да влиза на талази енергия. Беше като удари от електрически ток. Най-силно беше усещането в ръцете, краката и гърба.Едновременно с това започнах да "чувам" жуженето на тази енергия в мен. След това се видях как се изправих в леглото до седнало положение и усетих нещо странно и непознато да става с тялото ми. То като че ли искаше да се раздели. Помислих си - май искам да изляза от тялото, хайде, хайде... След това почувствах как едно второ тяло се приплъэна отдолу - нагоре и едновременно отвътре-навън.Аз бях в тялото, което нямаше тегло и за него гравитацията май не важеше. Буквално доплувах до тавана. Виждах спалнята. Започнах да обикалям по всички ъгли. Видях една стенна лампа с връвчица и се опитвах да я запаля, дърпайки връвчицата. Не се запали ( Всъщност само тази лампа в действителност не съществува в стаята, не зная как се появи). След това се залепих с ходилата и дланите за тавана и започнах да се люлея. Усетих много силно енергията доста по-надолу от пъпа и по-навътре. Усещането беше невероятно приятно, не се наемам да го оприлича с нещо. След това се спуснах, приплъзнах се пак и очите ми се отвориха. Като на кукла - щрак - абсолютно отворени. Веднага погледнах часовника - беше 9 без 10. Продължило е около 20 минути.
Това, което ми направи впечатление беше, че главата ми опираше силно в таблата на спалнята. Сигурна съм, че преди това имаше поне две педи разстояние- никога не отивам толкова високо.
Въпросът ми към Хуанжи е - въэможно ли е излизане от тялото да се провокира от дишането
А към Миро - по всяка вероятност би могъл да ми обясниш как така чувам станция на радио, или телевизора много често преди пропаданията ми, а сега и при тоя случай? И мислиш ли, че при отделянето и влизането във физическото тяло, самото то може да получи малко, но реално отклонение ?

Благодаря предварително и на двама ви.
Поздрави от мен .
Били