Провокира ме темата "Съмнение и негативизъм" и всички постинги в нея.

Страхът е недъг на сърцето, а гордостта - на ума.

Как го тълкувате? Съмнението и негативизмът не са ли следствие точно на страха и гордостта?

Обратното на ГОРДОСТТА е СМИРЕНИЕТО (Знанието, съзнанието, че без Бога малко можем, пък и това което можем е с Негово допущение).

Обратното на СТРАХА е ЛЮБОВТА (осъзнаването, че не си сам и че си обичан).


СЪМНЕНИЕТО е нужно, ЗА ДА се предпази човек от необоснована и неразумна гордост.
За човек, убеден че има и недобронамерени сили, хора, енергии, то дори е задължително:
Казано е "ИЗПИТВАЙ (а не: опитвай) ВСИЧКО!".
"Всичко е позволено, но не всичко е полезно."

Това позитивно СЪМНЕНИЕ=ИЗПИТАНИЕ може да бъде възприето като НЕГАТИВИЗЪМ само от хора, които се осланят на собствената си интуиция без да се поучат от опита на другите.

Поздрави!

Кога идва времето да се освободим и от съмнението?

"Кога идва времето да се освободим и от съмнението?"


Ako taka съмнявайки се (т.е. изпитвайки) хора, идеи, послания, влияния, енергии и пр.
установиш, че в продължение на
десетилетия,
столетия и
хилядолетия
тези хора са живели богоугоден живот,

че няма разминаване между това което те са проповядвали и вършели,

т.е. чрез тях достига до теб една духовно цялостна и морално зряла традиция,

мисля че тогава можеш да се довериш на тази традиция и на представителите й, (да престанеш да се СЪМНЯВАШ в нея)
да я приемеш като истинна и благодатна,

като не преставаш да ИЗПИТВАШ СЕБЕ СИ и ПРИНОСА ти към тази традиция.

Днес ние отново сме само едно звено от връзката между поколенията.
Да се освободим от съмнението не е според мен цел.
("нещо на което просто ще му дойде времето").

"Да се освободим от съмнението не е според мен цел"

Когато наистина можем да виждаме и чуваме, тогава ще ЗНАЕМ.
Тогава просто няма да има в какво да се съмняваме, няма от какво повече да се освобождаваме, ще сме свободни.

Сигурно ще кажеш, че до тогава има много хляб да изядем и аз ще съм съгласна, ще изпитваме всичко по пътя си, няма да опитваме.

За мене съмнението винаги е било нещо като отровата. Аз съм избрала да вярвам и да проверявам, да изпитвам, не защото се съмнявам, а за да се уча, достигайки до сърцевината на всичко.

"Когато наистина можем да виждаме и чуваме, тогава ще ЗНАЕМ. "

Ние и сега виждаме - напр. слабостите си.
Ние и сега чуваме - нерядко - гласът на собствената си съвест.
И ЗНАЕМ, че пътят не е да живееш с слабостите си (греховете си),
а да се борим с тях и да подражаваме на достойните - доказали чрез целия си живот своята святост, благодетелност и богоугодност.
Какво повече ни е нужно да ЗНАЕМ?!?


"Аз съм избрала да вярвам и да проверявам, да изпитвам, не защото се съмнявам, а за да се уча, достигайки до сърцевината на всичко. "

Първо човек трябва да изучи собствената си духовна традиция. Да осмисли опита на предходниците си. Да се опита да подражава на най-добрите от тях.
Подражанието е най-лесния път да се прави добро. Помисли си, че е това важи във всички сфери на живота и изкуството.

Опитът е най-горчивият път за познание.
Ако се опитваш да "достигаш до сърцевината на ВСИЧКО" без да започнеш
от това, което е най-достъпно за всеки - разбираемият и достъпен за познание опит на предците ни - може много горчилка да се събере в душата ти.

Спести си лутанията, горчилките и съмненията (отровата).
Изучи делата и вярванията на предците си!
Ще се изненадаш колко благодат се е изляла върху тях. Уверявам те!

Истината е някъде там ! - реплика на очния ми лекар.

Никой не може да избяга от отредения му път, сладък или горчив. Обикновено не си го избираме сами.
По пътя си срещаме всичко, за да разпознаваме. Има място за опита на предците, а и за свой опит, за да сме и ние предци за следващите.

"Спести си лутанията, горчилките и съмненията (отровата). "

Не съм от особено пестеливите явно, вероятно затова не бягам нито от сладко, нито от горчиво. Така съм приела да вървя по пътя си.

Страхът е недъг на сърцето, а гордостта - на ума.
С какво ти помага ПРАКТИЧНО въпросната фраза??

Утре някой ще каже, че
Страхът е недъг на ума, а гордостта - на сърцето.
Или, че
Умът е недъг на сърцето, а сърцето недъг на ума.
Или, че
Сърцето и умът са недъг.
Или, че
Мисленето за недъга е вече недъг.
Или че
Просто, няма недъзи, а липса на познание ...

Думи някакви ...

"Има място за опита на предците, а и за свой опит, за да сме и ние предци за следващите."

A според мен нашият опит, откъснат (или противоречащ) от този който сме онаследили, не може да бъде ценен за поколенията.

Но щом си рекла, твоя отговорност си е...