Здраси hi,

имах две баби - едната беше религиозна фанатичка, а другата непросветена атеистка ( в смисъл, че имаше само гимназиално образувание, а обикновенно по-образованите се приемат и за по-атеистични).

Едната живееше във вечен страх и угризения, а другата - във материалистичен непукизъм ( ако трябва да я цитирам -" Като умра може върху ми и дърва да цепите" ).

И сега като призоваваш към почит към вярата на дедите (предполага се и бабите) изпадам в голямо раздвоение - ако се съглася с теб - ще обидя паметта на едната; ако не се съглася - ще обидя паметта на другата.

Та в тази връзка си мисля - не е ли по-добре да оставим дедите (и бабите) да почиват в мир.