...пръстите на ръцете да се намеся. Вижте историята на въвеждането на термина аура, интересна е, от гледна точка на последващото му тълкуване, след въвеждането му. Всъщност никой не знае какво е имал предвид въвелия го. Слънцето има аура, така наричат облаците йонизиран газ, виждащи се при закриване на самото слънце. Така, че предвид разглеждания фотографски метод (при който се снима излъчването на нискотемпературната плазма на тлеещ разряд), би могло да се каже, че наистина и слънцето притежава аура.

ВРЪЗВАЙ СЕ!!!!!

Всеки. Въпроса е какво признава пред себе си, от там и пред другите.

ВРЪЗВАЙ СЕ!!!!!

Не сме приятели и това е факт. Не мога да подходя приятелски, но това ще е мой недостатък, който се надявам да бъде простен, това не означава, че подхода ми ще е неприятелски. Приеми го за неутрален.

Личностното ми усещане за Аза е сходно с описаното. Аз съм едновременно в себе си, в различните хора с които съм бил в досег, там обаче азът ми е частично проявен, при едни като приятел, при други като отвратителен, при трети безразличен и т.н. Проявата на Аза ми (предполагам) донесла най силни емоции с някоя от своите прояви е изчерпала този Аз със себе си за отделните хора. Но проявата това не е Аз, не е цялостният Аз. Опознаването на всеки Аз е един безкраен процес, някой тук виждат Любовта, като непрестанно оголване на Аза, разглеждането му в по цялостен план. Според мен не е само това. Та, усещам аза си както в мен, така и в хората в които съм видял проявите му и за които мисля или се сещам. Това е. А, забравих местата и те също, на някой места съм останал, защото и те са в мен. Това е, може би.
"Мисля следователно съществувам." е била спорна теза още от нейното възникване, най малкото предвид възможноста изказалият я да греши.. Мисля, следователно може да се предположи, че съществувам. За последно, смятам, че със загиването на тялото ми, ще изчезне и Аза ми, най пълния, ще останат някакви негови части още известно време на различнои места, но с времето и те ще изчезнат или ще се изкривят дотолкова, че ще се загуби каквото и да било съответствие. Смърт, неизбежна и необходима, както на тялото, така и на личността. Място за следващият или следващите.

ВРЪЗВАЙ СЕ!!!!!

Извинявайте, че се намесвам. Но нали е отворен клуб и всички ви четат.

Хареса ми последното за изчезването на аз-а. Какво разбираш под “най-пълният Аз”, който също трябва да изчезне?Не е ли това цялото его- физическо и психическо тяло, дори и в най-фините му части?Има
ли нещо, което да остане/ не в материалния, проявен свят/?Нещо извън този свят? Изворът, източникът, който се е проявил чрез този аз, забавлявал се е чрез неговия живот и отново го е погълнал в себе си?
Това, което виждаш в себе си и в проявите, в отношенията с хората(отразено в другите) е фалшиво, неистинско, сън.Просто едно отражение в Тоталното Съзнание.То изчезва безвъзвратно със смъртта.
А после какво има?Остава ли нещо?И каква е връзката ти с него сега (с това Тотално Съзнание)?— Ти си това Съзнание.Чрез теб ( твоето тяло, его) То осъществява своя сън. И само чрез теб може да осъзнае Себе си.

Няма за какво да се извиняваш, дискусията е отворена, всеки е свободен да изрази мнение.
Не мога да отговоря на твоите въпроси, първо защото не знам дали са поставени правилно и второ защото, дори да са поставени правилно, не знам отговорите им. Не знам дали съществува някакъв свят, извън този, моето (спорно, поради неубедителността си) присъствие в него предполага единствено наличието на този свят, за други не знам. Така, че мога да допусна съществуването единствено на, наречения от теб, материален свят. Тук се сещам, да поставя въпроса, защо се прави разграничение, защо отделяш двата свята? Нима духовния (съвсем условно наречен така) не се съдържа именно заради материалния, и обратното без наличие на наблюдател (духовно) на материалния, тои би загубил смисловото си съществуване (поради липса на какъвто и да било дебат, относно съществуването му). Не знам и какво би могло да остане, някъде в друг свят, още повече без да знам какъв е този друг свят.
Не мога и да се съглася с нергументираните ти солипсистки твърдения, за съществуването ми, единствено като сън на някакъв (още повече не моя) разум. Нито с възможността тялото ми да е единствено посредник в самоосъзнаването на някакво съзнание.
Явно знеш отговорите на поставените въпроси, а аз знам за тях още отпреди да ми ги беше поставил, но не ги приемам за убедителни. Безсмислено е да ме убеждаваш, по добре да поговорим по темата, поставена в началото. Както си видял пиша единствено за себе си, без да се опитвам да нарапя някаква своя гледна точка. Надявам се и ти да спреш да го правиш.

ВРЪЗВАЙ СЕ!!!!!

...KAKSTE MOM4ENCA...?

ogan,...

Ми иглаем си.

ВРЪЗВАЙ СЕ!!!!!

Az samo 6te slu6kam..

ogan,...

Здравей, Аконитин!

Аз винаги като се обадя в околните клубове се опитвам да уточня понятията които се обсъждат, щото иначе си е направо губене на време.

Само че според твоята дефиниция всяко излъчване, включая обикновената светлина, трабва да се нарича аура. Не се ли губи смисъла "аура" като ново, различно понятие? В смисъл, не се ли въвежда понятието аура с цел умишлено замъгляване на понятията?

Говори се за цвят на аурата, който не се виждал с обикновено око а с друго сетиво (трето око или незнам какво). Цветът е характерна проява на регистрирането на един тесен спектър електромагнитни лъчи (светлина) с човешкото око. Какъв е смисълът да се говори за цвят ако се отнася за друго излъчване, регистрирано с друго сетиво? Все едно да се говори за цвят на шума, възприет с ухото. Или за цвят на ароматът. Освен че звучи поетично, това отново е разбъркване на понятия.

И всъщност такова объркване и размесване се наблюдава и при другите понятия - енергия, информация, светлина, реалност, Вселена и т.н..

паникьосвай се

just the dreamer