Предлагам това да е една тема, в която да споделяме опита си - въпроси и отговори, свързани предимно с практикуването на Динамичната медитация.

Ще започна с първата част- дълбоко хаотично дишане през носа. ( Добре е първо да си издухаме носа. Не че ще сме застраховани от изненади, но поне ще са по-малко. И най - важното е да не се гипсираме заради сополите - всички ги имаме. )

Идеята на първата част е да разруши стереотипите ни - мисловни, емоционални, енергийни, подхващайки ги откъм дишането. При мен всичко това става с много болка и страх. Например аз доскоро дишах много плитко - това е една инстинктивна реакция на страха. И много ме болеше, когато се опитвах да дишам дълбоко в първата част. Освен това имах проблеми с дишането през носа. По-късно забелязах, че всъщност гърлото ми е постоянно свито и затова въздухът не може да преминава в нужното количество. След известна практика свикнах с тези неща и сега не ми правят чак такова впечатление. Пък и те отслабнаха. Когато свикнах да дишам дълбоко, в мен се появи един страх от голямото количество енергия, която имах. Появиха се едни мисли, че ще припадна, че сърцето ми няма да издържи и т.н. Все неоснователни, но пък чудесно се вписваха в страха, който имах. Напоследък колкото повече се впускам в този страх, толкова повече кеф усещам от цялата работа. За тоталното изживяване е необходимо и тялото да е напълно отпуснато. Това също болеше в началото, докато се разхлабят и раздвижат всичките ми стегнати мускули, но сега усещането за телесна свобода е прекрасно.

Да, приемам предложението медитациите да са по - ясно и подробно описани. Просто вчера вдъхновението ми дойде късно вечерта, след няколко разменени реплики с d8ta и затова пуснах темата набързо и непълна. Освен в постинга на Миро Динамичната медитация е описана в "Медитация - изкуството на екстаза" и в "Оранжевата книга". Това не е задължително "групова" медитация, човек може да я прави и сам. В група, обаче, въздействието е по-силно. Често съм чувал обяснението, че в групата се поражда повече енергия или нещо друго подобно.
Какво точно означава това? Ще споделя моето виждане след много динамични медитации в по-малки и по-големи групи. Според мен реално се случват следните неща: човек бива увлечен от примера на другите и катарзиса на хората от групата отключва потиснати емоции у всеки един.
Как влияе примерът на другите върху всеки един от групата? За мен голямата трансформираща сила на динамичната медитация се проявява, когато достигна и дори леко надмина границите на физическите си възможности. Когато започна да усещам умора, задух, страх, болки - достатъчно е да погледна другите, да видя как някои дишат с пълна сила или бодро си подскачат и си казвам "Я да видя, мога ли и аз така?".
При груповия катарзис се получава следното - всеки крещи, плаче, ръмжи, смее се, движи се по някакъв начин. С всичко това той отправя енергийни сигнали към останалите. У едни виковете, които се чуват, отключват потиснат страх или гняв, у други плачът на хората наоколо може да породи тъга и т.н. По този начин във втората катарзисна фаза участниците в групата си взаимодействат и се подпомагат.
Ако обстоятелствата не позволяват да се вдига шум, катарзисът може да се изрази главно чрез тялото - с различни движения.

Прегръщам те и тук
И те поздравявам затова, че си сложил текста и на български и на английски.

Разбира се, че нямам нищо против линка към темата ми, дори я търсих, но нещо с диренето не се справих, а и нямах много време да пиша в тази хубава тема.

Сега мога само да добавя, че лично мен Динамичната медитация ми действа повишаващо настроението сутрин. Целият ден ми започва с усмивка, лекота и безоблачно настроение. Горещо я препоръчвам.

Ето 5-ти етап накратко. Танцуването е хаотично, тялото заема неконтролирани пози. Просто се потапяш в танца и оставяш енергиите да те движат, а не манипулираш движенията си. Ето затова не ми допада Паневритмията, защото там има подредени стъпки, вниманието е насочено към строгото движение на ръцете и краката в отделните упражнения.

Редактирано от MнoroCтpaннa на 25.10.02 01:45.

Динамичната медитация на Ошо е особен тип практика, която може да се окаже изключително полезна за почти всички хора, не зависимо дали практикуват други медитации от други системи или пък са съвсем начинаещи. Бил съм в какви ли не групи и винаги съм оставал с впечатлението, как не малко от хората там биха прогресирали доста в собствените си практики (понякога доста напреднали) стига първо да биха правили Динамичната медитация на Ошо за известно време. А това е така, защото Динамичната медитация е като вземане на "вътрешен" (за душата) душ.

Етапите й могат да се разделят на две. Първите три са активни (ян тип) и вторите два са пасивни (ин тип). И това, което ще се случи в Пасивните етапи зависи от това, което е направено в етапи. Като стане въпрос за Динамичната, Кунадали и прочие, винаги си спомням фразата, която цитирах вече в темата за Антологията на Ошо ентусиастите в България и която ми каза една ученика на Ошо – Прашанта в една зимна вечер на 1990 на спирката на автобусите на Захарна фабрика. Питах я няма ли да се загубим в първите етапи, а тя ми отговори "Да, може да се загубим, но ще намерим нещо по-красиво". Толкова точно е казано, че ако трябва да се говори сбито няма какво да добавя.

Обаче, да видим смисъла на тази фраза. Много хора се опитват да медитират и да спират потока на мислите си, но най-често не се получава. Мислите си текат и хората им се връзват ... Динамичната е много добро средство за това. Почти всеки може да спре с нея мислите си и да види какво има "отвъд" тях. Най-важното е обаче именно човек да може да се "загуби" в първите три етапа. Какво означава това? Когато правим тази медитация обикновено с една част от вниманието си (примерно 70%) я правим, а с другите примерно 30%, се наблюдаваме себе си и се питаме добре ли правим нещата, има ли смисъл от това въобще, ще просветнем ли накрая, както и по-прозаични неща "Опаа, трябва да не забравя да купя хляб после", "Как ли ме намират другите", "Онази там със синята блузка и голямото деколте е много готина", "Няма ли край този етап, писна ми вече" ... При стандартните медитации, от тези мисли е трудно да се отървем, но в Динамичната е лесно – просто трябва да АКТИЗИВИРАМЕ съответно физическо действие от дадения етап. Примерно, когато се забележим, че се мотаят такива мисли, можем да ги "издухаме" в първия етап, да ги изкараме с куп движения или крясъци във втория или с "Ху-то" в третия. Най-важното в цялата медитация е да правим активните етапи с 100% от нашите възможности и внимание. Да вложим цялото си същество до последната капка енергия в тях. Тотално! Ако някой има въпроси, да ги задава предварително или след това. За 30 минути нека да спре с тях и да се ЗАГУБИ в действието.

Колкото е било по-дълбоко загубването в активните етапи, толкова по-дълбока е тишината в следващите пасивни етапи. Както и удоволствието и естествеността в тях. Натам нещата стават от само себе си и няма за какво да се говори. Същото се отнася и за Кундали и за другите медитации.

И тук идваме до въпросния 6 етап при Динамичната (или 5ия при Кундалини). Какво става като свърши медитацията. Обикновено ние се събирахме приятели по 1-2 пъти седмично и след медитацията пиехме чай, разговаряхме и споделяхме неща от седмицата. Обаче, открих, че когато медитацията е правене както трябва (тоест с максимално загубване в първите три етапа), след това си глътвах езика и дума не можех да обеля. Думите бяха тоооолкова далече от мен, че трябваше усилие да приложа за да сляза при тях ... А ми беше толкова добре в безмълвието ... Спомням си как като свършеше последния етап и удареше гонга за край и имаше хора, които на секундата казвах нещо и почваха да говорят. Явно са се въздържали да говорят по време на пасивните етапи и сега се чувстваха вече свободни. Но това е ясен критерий, че не са се загубил там, където е трябвало. Та, Шестият етап е какво става СЛЕД медитацията. Когато няма вече етапи, а всичко е вече естествено ... Спомням си как се гледахме усмихнати с Румбата с безмълвни лица сврели се в някой ъгъл ... Докато лека-полека не се върнем при думите. Но доста различни от преди.

Ще спра до тук и ще продължа по-късно с още споделяния.

Препоръчвам пак тази медитация на всички. Включително и на Натали във връзка с всичко, за което си говорихме напоследък . Не е панацея, но върши много работа. Неподозирано много работа! И всеки може да я пробва като в група медитацията е все пак по-ефикасна от самостоятелното правене както Ху (Who am I) обясни по-горе.

Реших да споделя публично, това което обсъждахме с тебе на бележки вечерта, когато те провокирах да пуснеш темата :))

Докато чета обяснението ти за въздействието на медитацията в група и си спомням, че съм изживявала нещо подобно преди няколко години. Тогава ходех редовно (всяка събота) на интернациолани фолклорни танци и научих много български, пък и всякакви други хора. Та, при продълвително танцуване съм изпитвала нещо подобно - едно неописуемо удоволствие от самия танц и настроение което той поражда. При бързите хора искаш не искаш дишаш бързо и дълбоко чак оставаш без дъх; когато ти е кеф се провикваш иииихххууууууууу, ооппппааа и подобни; естествено танцуваш с цялото тяло; докато трае безкрайното хоро се питаш мога ли да издържа до края?; чувстваш се на предела на възможностите си, но не се отказваш, ами продължаваш с усмивка до ушите и великолепно настроение :))) И накрая като свърши ръкопляскаш с огромно удоволствие и оставаш за малко безмълвен в тишина да абсорбираш всичките тези емоции докато от теб се лее под като от чешма :)))

Не знам дали си пробвал да танцуваш народни танци (сигурно важи и за други видове танци) по този начин, но много ми прилича на състоянието което описваш при динамичната медитация.

Усмивки и до скоро..Дейта

Редактирано от d8a на 29.10.02 22:59.

Благодаря за съвета!

Обещавам да го пробвам веднага като изуча добре медитацията и взема изпита (хихих :)))

До тогава приемам всякакви обяснения и анализирам всякакви гледни точки, включително за и против.

Да, Дейти, това което разказваш е много подобно на Динамичната медитация. Всъщност, могат да й се правят най-различни разновидности. На мен ми е интересно да опитвам всякакви, защото всеки вид отпушва определени страни в мен. Не съм играл народни хора, но пък съм танцувал всякакви други танци... Важното е при всички тези активности или медитации, човек да бъде ЦЯЛОСТЕН в действието. Тогава, както казваш, умът спира ... и сме в естествена медитация - БУДНИ, но не в ума. А в това състояние няма въпроси, а има чувство на удовлетвореност

Умът не е лошо нещо, като добър компютър е Но просто не трябва да сме непрекъснато с него. Може да му позволяваме да влиза в Stand by режим, а пък ние през това време да ПРЕСТОЯВАМЕ в ДУХА си. А там не е никак зле.

Con nich wa, Miro-san!

Да не искаш да кажеш, че без да искам и без да знам съм правила Динамична Медитациа, а ла Дейти?

Big hugs..d8a

Ей, знаеш ли, това и аз съм го усещала като тебе. Особено силно беше като играх "Елено моме". то е доста бързо и изразходваш много енергия. Срещу мене ухилени и щастливи лица и в един момент просто всичко се слива - танц и музика става едно. Страхотно е.

Аз така танцувам на любима музика. Просто й се оставям и тялото ми само се движи. Невероятно е. Само разликата е, че съм сама.

"Елено Моме" ми е едно от любимите! Знаеш ли какво ми хрумна? Ще те поздравя по интернет радиото в поделеник с него!

Ето линка:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите