Здравейте всички!

Искам да поставя началото на една тема, в която всеки желаещ да сподели свои преживявания, при които е изпитал страх. Имам предвид лични преживявания… какво се е случило, как сте се чувствали, какво сте направили… А не какво сте чели или какво мислите, нито пък какво е казал Ошо или някой друг.

Ако някой иска просто да поразсъждава върху това чувство - страха, или да цитира тоз-оня, може да го направи в някоя друга тема с подобно заглавие. Иска ми се тази тема да бъде само за споделяне на лични преживявания.

Ако някой се страхува да пише за това, може просто да си смени псевдонима, или цялата информация за себе си, или просто да се регистрира още веднъж, или да пише като нерегистриран.

Е, аз започвам … Сещам се за няколко събития, когато изживях силен страх… Последното беше преди около 6 месеца…

Трябваше да ми извадят зъб с операция. Винаги съм се страхувал от такива неща - като се започне от инжекциите, зъболекарския стол, машините и т.н. И сега се страхувам, и в онзи момент също. Тогава го забелязах, този страх. Аз по принцип гледам да го потискам, това е първата ми реакция. Е, потиснатият страх просто се превръща в безпокойство, в тревога, в раздразнение. Интересното е, че тогава вече не приписвах безпокойството си на това, което предстои… знаех, че корените му са вътре в мен, в този страх. И… аз исках да се чувствам добре, каквото и да се случва с мен. Тогава започнах да правя катарзисни процеси, всеки ден до деня на операцията. Вечер се прибирах и просто сядах във фотьойла и оставях този страх да ме завладее напълно… Спомням си, че имах 4 много силни процеса… много плаках тогава… Разбрах, че по принцип нагласата ми за зъболекарите е, че те искат да ме наранят, да ми причинят болка… и колко много се страхувам да не бъда наранен, страхувам се от болката…

Сега, не искам да пиша хепиенд, защото ми се струва, че ще изглежда много изкуствено. Ще го оставя така, недовършено…

Страха е нещо много тежко, но ако е осъзнат мисля че ползата е голяма.
Аз скоро имах подобно преживяване: бях се преборил за един проект със срок на изпълнение, но се наложи да замина в командировка в чужбина. Проблема беше че нямаше кой да го движи, а срока беше за вчера. Няма да изпадам в подробности, но това е от онези преживявания от сорта на "До краен предел" Просто не ти минава мисъл през главата, че нещо положително може да се случи. Нещата са такива и толкова. Не знам дали можеше да се стигне до съдилища или нещо бодобно, по скоро чуството ми за дълг ме накара да се побъркам.
Who_Are_You прав си по добре е страха да се преживее и да се остави да излезе навън под формата на викове, сълзи или както е удобно.
Твърдението на Ошо че всеки страх е просто форма на страха от смърта е най-точното нещо което съм чувал.

Да ти благодаря първо за това, че като си пуснал темата, си си направил труда да споделиш първо своето мнение, а не се запитал само "Какво мислите за страха". Така, темата предразполага повече за споделяне и задълбочаване.

Тъй като темата за страха е доста обширна, не знам дали не би било да я разделим на части – в зависимост от разните видове страх, както и това дали се отнася за хронически страх от нещо или за моментно преживяване. Всеки от нас е имал толкова моменти на страх в живота си, че и 1% да опише пак ще се напълни темата. Но така или иначе да вървя по същество.

Аз имах доста години страх от водата. Като бях малък във втори клас ни отведоха на уроци по плуване. И едно от първите упражнения беше да ни накарат да се хвърлим свободно напред във водата (басейна беше плитък). Обаче не ни бяха казали да не дишаме при този процес, макар че това може да се струва на някого очевидно. Е аз го пробвах два пъти, нагълтах вода с носа и след това в продължение на сигурно 7-8 години съм имал страх от това да се хвърля свободно във водата напред и респективно от дълбока вода. Курса по плуване тогава на времето продължи цяла година и беше истинско мъчение за мен да ходя на него (а беше задължителен), защото така и не напреднах в плуването. Научих се да си топвам главата без да дишам, но да се хвърля – не. Чак години по-късно, когато започнах да се осъзнавам, си дадох сметка за всичко това. Започнах да използвам случвайте, когато съм в плитки води за да експериментирам и лека-полека, в продължение на 1-2 години постепенни опити, успях да се хвърля свободно в басейна. Каква радост беше обаче тогава …

Мога още примери да дам за разни видове страх, които съм изпитвал, но нека да обобщя това, което съм научил. Страхът идва от НЕПОЗНВАНЕТО на нещо. Или по точно от ЧАСТИЧНОТО му познаване. А освобождението от Страха е ЦЯЛОСТНОТО познаване на дадения фактор.

Фундаменталният страх е от смъртта. А страхът от смъртта идва от това, че не сме изживели живота си досега цялостно, т.е. че нещо ти липсва като изживяване, усещане, разбиране … Но това е тема за друг разговор, за СМЪРТТА … Може да поговорим за него по-натам.

Така или иначе, за изход от страха има две неща. Първото е да си дадем сметка за него. Може да се плаче, крещи или пък да се седи в тишина, но важното е да се види ясно страха. И второто е ПОЗНАВАНЕТО и РАЗБИРАНЕТО. Влиза се в конкретната ситуация, изследва се, търси се … Гледа се от различни гледни точки…

А за зъболекаря да ти кажа аз как спрях да се страхувам от него. Един път бях в тежка изпитна сесия и ми се наложи да ходя на зъболекар. Беше в началото на 90те, а тогава зъболекарите работеха още по социалистически бавен и с много чакащи начин. Имах 4 дена да се приготвя за един изпит, а вече на два пъти бях висял по 4-5 часа пред зъболекарския кабинет без да мога да вляза. Най-накрая желаех само да вляза и да седна на зъболекарския стол зъболекарката да човърка каквото иска, само да свърши без да ме оставя за другия ден. Просто ми се смениха приоритетите.

В заключение, не се притеснявай от хепиенда накрая. След всеки страх има хепиенд, стига да се свърши работата в осъзнаването Пък не е чак толкова сложно, нали това ни е работата в този живот.

Хайде и аз да споделя един силен детски страх.

Може би съм била 10 годишна когато го сънувах този кошмар. Сънувам, че сме на терасата с брат ми и наблюдаваме звездното небе, търсейки извънземни. Изведнъж всичките звезди започнаха много бързо да падат от небето и идваха някак си към нас с брат ми. Ние хукнахме да бягаме и тогава се събудих от този силен страх, който никога до тогава не бях изпитвала. Сърцето ми щеше да изкочи и ме беше толкова страх за заспя отново, че отидох при майка ми и се гушнах до нея. Дълго не можах да заспя, защото ме беше страх, че съня може да се повтори. Така няколко вечери все ме беше страх да спя и се въртях в леглото. Накрая, прибегнахме до баенето на баба ми - тя бае срещу уплах. Нашите не вярват в тези неща, но решиха, че ако не помогне, поне няма да попречи и баба ми ми бая. Не знам дали беше съвпадение или не, но постепенно страха изчезна и съня не се повтори. :))

Преди няколко месеца си спомних за този кошмар, докато четях за lucid dreams и използването им като лек срещу кошмарите. Направи ми впечатление, че отдавна не съм имала кошмари и за съжаление няма да мога да пробвам методите, за които четях :)) Обаче, няколко дни след това сънувах сън, който донякъде приличаше на кошмара от детството ми. Само, че не бяха звезди а метеори, които се приближаваха към земата (отново през нощта) и този път не беше брат ми с мене, а една приятелка от основното училище. Тъкмо се канехме да хукнем, когато аз осъзнах че сънувам и й обясних че не трябва да бягаме, и че това е само сън, който сънуваме заедно!? След като се събудих това твърдение ми звучеше странно, но тогава, по време на съня си беше точно на място и веднъж като разбрах, че сънувам сънят се смени в обикновен сън :))

Sorry for the happyend..d8a

ето ,че се реших да споделя и аз моят страх.истината е,че се срамувам и досега никога не съм го споделяла...
когато обичам някого (най-много важи за брат ми),когато съм приела някого за част от мен...тогава аз започвам да се страхувам да не го изгубя и си представям много варианти,които биха ни разделили ,например катастрофа или нещо подобно.
още по-лошото е,че осъзнавам вредата,която нанасям на любимият човек по този начин.знам,че негативната мисъл нанася вреда на човека ,към когото е насочена.това е причината да подтискам този род мисли,но не много ефектно,защото страхът е жив в мен.
преди време баща ми се напиваше редовно и тормозеше майка ми(още от дете съм ставала свидетел на боя,който жената преживяваше)...когато си лягаха аз си представях как той я души...когато я биеше,а и дори когато само го видех пиян тялото ми се разтреперваше и не успявах да скрия това от никой...напоследък(може би ,защото спря да я бие )аз не съм си представяла как я души и не треперя,когато го видя пиян...
няма хепи енд в моята история.
ако някой има идея как мога да преодолея страха си,нека заповяда

Аз също се страхувах да скачам във вода до това лято. И то не защото се страхувам толкова от водата, а защото се страхувах да скачам с главата надолу. Все ми се струваше, че ще се размажа.
Това лято бях на Ахтопол. Там има едни отвесни скали, от които скачах в морето. В началото беше много забавно - скачах с главата надолу от 1,50 м височина и пльосвах с краката надолу. Просто от страх се свивах във въздуха.
Няколко дни опитвах различни видове скокове и накрая един ден аз реших, че просто искам да си забия главата във водата и това е!
Та така проскочих.
Много хубаво беше. Усещах как страхът се превръща в поток от енергия. Обикновено след скоковете сядах на скалите да погледам морето. Веднъж усетих как искам да се смея от радост и в същото време да плача. Просто чувствата ми се люлееха между двете противоположности като морските вълни. И аз, гледайки вълните, се смях. После плаках. После пак се смях. После пак плаках... Това се превърна в едно много красиво пречистващо преживяване.

Ако си в София, можеш да дойдеш на някой от семинарите или на петъчните и неделните медитации в зала "Триадица". Ако искаш нещо, което да практикуваш сама, ще ти отговоря подробно утре, защото вече съм много уморен. При всички случаи ще е много удобно ако се регистрираш или дадеш някакъв имейл. Може да ми го изпратиш с бележка. Кураж!

Zabeliazala sam c 4e kogato me e strah za sebe si /a to se sluc4va 4esto za moe neudovostvie i sram/ kato 4e li v momenta se paraliziram i ne moga da napravia ni6to....Naprimer predi godini varviah po sredata na ulicata i sled men svirna kola,ne biah ia zabeliazala ....Obiknovenna reakcia e da otsko4i6,pone taka mi kazaha priatelite koito biaha v kolata i se po6eguvaha.Az se vcepenih i ne mojah da napravia kra4ka.....Drug moment,kogato niakoe ot decata mi se razbolee6e/togava nai mnogo me beshe strah/, niakakva vatre6na sila i uverenost idvashe v men i ...togava niama6e vcepeniavane ,a tochno i premereno deistvie.Uverenost i smelost ,za koito posle se 4udeh i misleh ot kade sa se vzeli....
Ili ,v edinia slu4ei , nedeistvieto me e pazilo i pazi..../za6toto sam preminala prez ne malko strahove/,a v drugia ,kogato straha me e sgrab4aval taka, 4e daje ne sam mislela za nego, samo deistvieto me e spasivalo....Tova e moia jivot,preminava6t , neprekasnato v borba s nego.....STRAHA.
Ne moga da si krivia du6ata kogato ne mislia za nego ,toi prosto go niama.

Ако страхът те е вече обзел, то остави го да ТЕЧЕ, ти не можеш да воюваш с него,просто го наблюдавай и много важно - в този момент със силата на Волята създай мисли светли ,обратни на това , което те плаши,просто погледни на ситуацията с друго светло , неплашещо те зрение.И винаги прави това от което се плашиш- например ако те е страх да видиш или разговаряш с някого , то не избягвай , а преодолей себе си и се срещни с него , но с предварителна мисловна работа по положителната нагласа.Така полека -лека страховете ще намалеят и един ден ще видиш че ги няма .ПРАКТИКУВАЙ!!!Желая успех

Мен пък ме е страх от отварянето. И съм убедена, че и повечето ги е страх от същото. Нищо друго не предизвиква такъв страх и паника, както отварянето. На черупката на ореха. Случвало ми се е съзнателно на няколко пъти в живота си да се отварям-трябвало е да се отворя. Знам, че след отварянето ще стане само по-добре, не по-зле. Ще влезе светлина повече в живота ми и благодат. Но пуста козирожка природа и мнителност...т.е. знам нещо твърдо с ума си, обаче не мога да се отпусна да се отворя. Сложила съм си защитна стена и тя ни мък ни вък-не отмества се...
Имах преди време в окултизъм тема, че всяко приемане е свързано с болка. Някакъв начален болезнен праг, който, ако го прескочиш и пред теб са блеснали полята....и ти го знаеш това, но повдигането на крака за прескачането на прага е болезнено и се свиваш...аз поне за себе си така съм установила. И при това и понятие си нямам от какво точно ме е страх...някъде четох, че за прескачането на тоя праг се изисква повече енергия.
Може ли липсата на енергия да се тълкува от нас като страх?

Защо ми е сила да сътворя море от илюзии,когато имам сила да създам капка реалност.