Кoи филми харесвате? / Религия и мистика / Ошо

Киното, като всяко друго изкуство е отражение на заобикалящия свят. Но магията на киното не е в огледалния образ - повечето филми възникват от обусловеностите на съвремието и уви не успяват да излезят от тривиалноста на модата. Войните, любовта, религията, господството, философията, киното е уникално, защото може да съчетае в себе си всички останали изкуства, всички науки, учения и исторически моменти на човечеството, но не е това магията на киното, това е банално - имаме или скоро сме преживели война, давай филми за война, има сексуална революция давай филми по тази тематика, ето вече няколко години на мода е да се екранизирват най-различни древно европейски митове, истории и т.н. Всичко това е боклук, това е за продан и е с комерсиална цел, да задоволиш глада на човека живящ отъждествявайки се с настоящите шумотевици.

Доста силно изкуство и за съжаление пропадайки с главоломен устрем към нищетата на невежата, който дали ще гледа Изаура или Матрицата, важното е да убие време, да погледа ефекти и УЖ отразяването на реалноста. Силата му иде от достъпноста - от всички сетива, човек е най-подвластен на очите, с тях най-лесно се усвоява. Една картина е пак изкуство на тези сетива, но статичноста й, я прави по-трудно смилаема, окото вижда и това е, няма движение, няма какво да види повече т.е. иска се и въображение, а друго си е да има за какво да се хваща пак и пак. Не напразно повечето медитации, от това което съм чел, започват със затворени или полуотворени очи - ние се прихващаме за мислите, а окото за движещите се обекти и за това, киното е приятно, забавно и модата в момента, да има ефекти, колкото се може, повече неща за окото.

Но не и не, не е в това магията на киното, не е тука разковничето. Секрета, който прави един филм силен е да има разглеждане извън рамките на -измите, съвремието, модата - фундаменталните въпроси, сътворяването от само себе си, критичноста към всички възможни отговори, неопределеноста, уляването на мига, пустотата в човека, това е магията на киното, неписания разказ зад параванния сюжет.
Всички сме чували за Шекспировата мисъл, че животът е сцена, а всички ние сме актьори и хорат ахват, и като питам за какво, масовия отговор, че наистина е така, всички сме актьори, всички играем, а светът е сцена, колко велико. Да, ама не - гения на Шекспир винаги е бил зад красноречивия му изказ, дори не се вижда, колко праволинейно го е написал човека. Това е критика от страна на Шекспир, а не похвала, че именно всички играем и до толкова играем, до толкова сме запленени, че ние дори играем себе си, няма никой в публиката, ние сме актьорите, къде е трезвоста, къде съм АЗ, играя там, играя в еди кой си момент на сценария, играя хиляди лица, персонажи, емоции и какво ли още не, а моето лице, моята персона, моята емоция, кога ще я изживея, кога ще престана с този скапан театър на живеене.

Киното е същото - дори забелязвам, как по документални филми или репортажи, или в научно специализираните канали, като дискавъри и нешенъл, хората играят това, което им е показано по телевизора. Дори негрите играят, образа на негри от екшън филм, с малоумните им акценти, маймунските гримаси, но във филма участват талантливи (и не чак до там, но все пак учили за това) актьори, те просто играят, за да си вземат парите (примерно), но те не са това, което виждаме на екрана ... така но зрителя, много му харесва даден образ и като гладно куче подир миризмата на печено на скара, почва да го преследва в ума си.
Аз лично много ме е яд, че киното - това е забележка, чута от Рангел Вълчанов, че за киното вече не можем да говорим, като за изкуство, вече навсякъде се говори за киноиндустрия ........ тъжно и жалко. Изкуство и индустрия, се получава същото като религия + държавно управление - всичко прекрасно се унищожава, в името на алчноста.

Моя личен опит с киното идва от баща ми - като тетрален режисьор, има по-ясен поглед в/у киното и аз прихванах от него. Трудно ще се сетя, кои са първите филми, от които насетне почнах да изграждам вкус и съответно остра критика, но горе-долу това са първите заглавия пред, които останах шашнат.

"Аризонска мечта" на Кустурица - това ми е топ 10 филмите. Не знам какво няма в този филм, че да го спомена - пустинята дори имаше активна роля. Адски силен, адски луд, адски объркващ, адската красота, всичкото пропадане на човешките фикции.
"Апокалипсис сега" - това мисля, че малко по-късно съм го гледал, защото си спомням, че след този филм захвърлих всичките ми националистични, рецидивистични, скинарски и прочие възгледи, за които се бях хванал ма яката.
"Убийци по рождение" - чак се зачудих, защо ли не хвана и аз пушкалото, и всеки който ми се пречка да си го отнася.
"Доорс" - другия филм на Стоун, който .... хм отвори светогледа ми към музиката. (а и поезията)
"Мера според мера", "Краят на песента" , "Време разделно" - не просто Български филми, това са филми за историята.
"Девет седмици и половина"

Ей това филмите на/ с религиозна тематика, много зле положението - за моя вкус.

Гледах Дзен - филм за Доген. Преди време се мъчих да чета негови есета, но дали заради превода или заради самия Доген .... това беше пълен буламач. Сега като гледах и този филм, ако го приема за достоверен, то може да се направи извода, че не е заради превода.

Phorpa / The Cup - видях, че Кхйенце Норбу е много хвален .... ама какво му хвалят толкова не знам. Верно филмчето не е просташко и малоумно, дори има и доста забавен и весел контекст, но .... как да кажа, най-накрая пред прага на 21 век в Тибет открили, че по света имало една игра с топка, която наричат футбол.

Виж за Travellers and Magicians има така И художествена стойност - това ми допадна, не е баш по мой критерии, но струва си гледането.

The Spirit Of Tibet - филма за Киенце Ринпоче, който би трябвало да е просветлен. Аз малко ме съмнява, макар човека наистина видимо да излъчва доста сила, но ...... а е какви ги вършат в този Тибет по дяволите, една камара ненужни неща. Тъй като е документален филм, критика не мога да дам, тъй като нито съм запознат с Тибет, нито съм по документалните филми, та не знам колко е съдържателен и достоверен ...... обаче нещо не ми харесва историята там.

Wheel of Time - пак документален филм за Тибер на Werner Herzog (да не сбъркам на БГ). Това име ми е познато, но не мога да се сетя кой негов филм съм гледал. Добре направен, с хубави кадри на Тибет - ставаше дума за някакво големо събиране в годината, правят там една "мандала" (мисля, че така се казваше) те това колело на времето от пясък и после .... а после от къде на къде, "големия" Лама ще я разпръсква. Ето от този филм много, ама много ми паднаха в очите Тибет - директни кадри на овцо-помияри, които блеят да им хвърлят малко бонбонки пък после буквално!!! ще се избият за тях. Малко като козунаците в Пловдив - баш същото. Ирония - големия Лама излезе, рече че бил болен и няма да се извърши официалната церемония (каквото и да значи това), подсмръкна два-три пъти и се прибра на топло. За они дека от 3 години - божееееее три години лазят по земята, за да идат на въпросното събиране, ама лазят наистина, даваха един чак си деформирал костите на ръцете ........ какво очакват да постигнат с това лазене, до кога ще лазат там, този гърч си го причиняват сигурно от началото на будизма, не виждат ли, че лазят на едно място и никъде не стигат. Та за тях - едно потупване по рамото и туй то. Разбирам ги Тибет, че кой ли не им такова такованката, ама ми се струва, че ламите продължават с таковането.

Waking.Life - който не е баш религиозен, а един опит за мистично изпълнение. По принцип не е зле - бива, но ..... откачиха ми очите, гледам много народ го боготворят този филм, защото А+Б и т.н., но .... а да той е анимация, рисуван, но това е от възможно най-отвратителните похвати, всичко през цялото време се клати и тръска, ужас, много е неприятно за гледане, макар да е интересен, това ми развали цялото удоволствие.

Гледах и на Майкъл Ууд, продукция на BBC за историята на Индия - имаше един епизод за Буда. Възхитата им и т.н. няма да коментирам, но има интересни и бих казал поучителни моменти ...... а учението на Буда, баш в Индия вече прилича на цирк и търговия ... но гледайте, да не разказвам.

п.п. май гледах и други неща, ма нещо не мога да се сетя в момента.
...........................................

Естествено - сега се сетих. Макар да ми казаха, че няма смисъл аз все пак изгледах двата филма за Руми - наистина някак безвкусни, суха документалистика, но .... суфизма за мен е откритие, огромно бих казал .... наистина не знам на някои хора, какво им докривява толкова от Ошо, едва ли някога щях да обърна внимание на Исляма и разните течения около повърхноста му (макар че, къв Ислям, суфизма е цвете сред ученията) , ако не беше Ошо.

Руми - поетът на сърцето: коментарите, които ми харесаха и бяха любопитни, са на хора, които най-малко им дадоха думата .... уви. Но все пак е интересно, а и сефте чувам персийски език, верно е "музикален", много ритмичен, ясно защо Руми не може да се преведе. (като хората)

Руми - танцът на любовта: ако кажа, че е повторение на горния няма да е голяма лъжа, почти същото съдържание.Може би беше обърнато малко повечко внимание на Шамс, а всъщност аз не толкова от Руми, а от Шамс така съм привлечен. Макар да не се знае почти нищо за него, Шамс ми е любим мистик. И изобщо - сифузма е много деликатно и приветливо учение, не знам друго с толкова много музика, танци, песни и поезия.

--------------------
.... не заслужавам!