Кoи филми харесвате? / Религия и мистика / Ошо

Киното, като всяко друго изкуство е отражение на заобикалящия свят. Но магията на киното не е в огледалния образ - повечето филми възникват от обусловеностите на съвремието и уви не успяват да излезят от тривиалноста на модата. Войните, любовта, религията, господството, философията, киното е уникално, защото може да съчетае в себе си всички останали изкуства, всички науки, учения и исторически моменти на човечеството, но не е това магията на киното, това е банално - имаме или скоро сме преживели война, давай филми за война, има сексуална революция давай филми по тази тематика, ето вече няколко години на мода е да се екранизирват най-различни древно европейски митове, истории и т.н. Всичко това е боклук, това е за продан и е с комерсиална цел, да задоволиш глада на човека живящ отъждествявайки се с настоящите шумотевици.

Доста силно изкуство и за съжаление пропадайки с главоломен устрем към нищетата на невежата, който дали ще гледа Изаура или Матрицата, важното е да убие време, да погледа ефекти и УЖ отразяването на реалноста. Силата му иде от достъпноста - от всички сетива, човек е най-подвластен на очите, с тях най-лесно се усвоява. Една картина е пак изкуство на тези сетива, но статичноста й, я прави по-трудно смилаема, окото вижда и това е, няма движение, няма какво да види повече т.е. иска се и въображение, а друго си е да има за какво да се хваща пак и пак. Не напразно повечето медитации, от това което съм чел, започват със затворени или полуотворени очи - ние се прихващаме за мислите, а окото за движещите се обекти и за това, киното е приятно, забавно и модата в момента, да има ефекти, колкото се може, повече неща за окото.

Но не и не, не е в това магията на киното, не е тука разковничето. Секрета, който прави един филм силен е да има разглеждане извън рамките на -измите, съвремието, модата - фундаменталните въпроси, сътворяването от само себе си, критичноста към всички възможни отговори, неопределеноста, уляването на мига, пустотата в човека, това е магията на киното, неписания разказ зад параванния сюжет.
Всички сме чували за Шекспировата мисъл, че животът е сцена, а всички ние сме актьори и хорат ахват, и като питам за какво, масовия отговор, че наистина е така, всички сме актьори, всички играем, а светът е сцена, колко велико. Да, ама не - гения на Шекспир винаги е бил зад красноречивия му изказ, дори не се вижда, колко праволинейно го е написал човека. Това е критика от страна на Шекспир, а не похвала, че именно всички играем и до толкова играем, до толкова сме запленени, че ние дори играем себе си, няма никой в публиката, ние сме актьорите, къде е трезвоста, къде съм АЗ, играя там, играя в еди кой си момент на сценария, играя хиляди лица, персонажи, емоции и какво ли още не, а моето лице, моята персона, моята емоция, кога ще я изживея, кога ще престана с този скапан театър на живеене.

Киното е същото - дори забелязвам, как по документални филми или репортажи, или в научно специализираните канали, като дискавъри и нешенъл, хората играят това, което им е показано по телевизора. Дори негрите играят, образа на негри от екшън филм, с малоумните им акценти, маймунските гримаси, но във филма участват талантливи (и не чак до там, но все пак учили за това) актьори, те просто играят, за да си вземат парите (примерно), но те не са това, което виждаме на екрана ... така но зрителя, много му харесва даден образ и като гладно куче подир миризмата на печено на скара, почва да го преследва в ума си.
Аз лично много ме е яд, че киното - това е забележка, чута от Рангел Вълчанов, че за киното вече не можем да говорим, като за изкуство, вече навсякъде се говори за киноиндустрия ........ тъжно и жалко. Изкуство и индустрия, се получава същото като религия + държавно управление - всичко прекрасно се унищожава, в името на алчноста.

Моя личен опит с киното идва от баща ми - като тетрален режисьор, има по-ясен поглед в/у киното и аз прихванах от него. Трудно ще се сетя, кои са първите филми, от които насетне почнах да изграждам вкус и съответно остра критика, но горе-долу това са първите заглавия пред, които останах шашнат.

"Аризонска мечта" на Кустурица - това ми е топ 10 филмите. Не знам какво няма в този филм, че да го спомена - пустинята дори имаше активна роля. Адски силен, адски луд, адски объркващ, адската красота, всичкото пропадане на човешките фикции.
"Апокалипсис сега" - това мисля, че малко по-късно съм го гледал, защото си спомням, че след този филм захвърлих всичките ми националистични, рецидивистични, скинарски и прочие възгледи, за които се бях хванал ма яката.
"Убийци по рождение" - чак се зачудих, защо ли не хвана и аз пушкалото, и всеки който ми се пречка да си го отнася.
"Доорс" - другия филм на Стоун, който .... хм отвори светогледа ми към музиката. (а и поезията)
"Мера според мера", "Краят на песента" , "Време разделно" - не просто Български филми, това са филми за историята.
"Девет седмици и половина"