Прекалено много разчиташ на думите за да разбереш нещо. В другите области те вършат работа, но тук не.
Не се хващай за думата "дете". И не слагай цифри за възрастта на детето. Опитвам се да предам едно чувство. Хващайки се за думата има голяма вероятност да изпуснеш най-същественото. То не може да бъде предадено с думи.
Не интерпретирай думите ми. Просто си почивай докато ги четеш. Вече си у дома си. Винаги си била там, но не си го знаела. Моята работа е само да те подсетя.

На мене ми се струва, че е духът, посредством душата.

Говориш като постигнал вече. И говориш като на нищо ненамерил.
Просто цитираш Ошо? Забравил си кавичките.

Защо ми е сила да сътворя море от илюзии,когато имам сила да създам капка реалност.

Цитирам Духа. Той навсякъде е един и същ. Всички учители от всички времена повтарят едно и също с надеждата някой да ги чуе.
Виждам обаче, че за теб кавичките са по-важни.
Защо не се опиташ да разбереш какво пише между тях?
Иначе ме развесели искрено с констатацийте си за това какво съм постигнал и къде съм пристигнал:-)
Нямам намерение, нито пък време да споря с теб за каквото и да било. Отговарях ти защото ми се стори че има интерес в теб за тези неща. Оказва се обаче, че и ти като повечето хора в този чат се опитват да докажат себе си, без да са се намерили. По пронцип избягвам да казвам на хората това, за да не губят куража, но за теб ще направя изключение. Права го само за да ти кажа да не си губиш времето. Духовният път не е за всеки. Разбери го и се примири с него, защото иначе само неприятности ще си създаваш. Повярвай ми! Спри да се преструваш и ще видиш че ще ти бъде по-добре.
Каквото и да решиш да направиш, ти желая приятен път и много щастие!
Не се хаби да ми отговаряш защото няма да го прочета.

Хе хе хе.

Ти чувал ли си нещо за финото его?
При теб заплашва да загрубее наново, толкова голямо е станало.
Опитвал ли си скоро да се наблюдаваш отстрани?

Защо ми е сила да сътворя море от илюзии,когато имам сила да създам капка реалност.

Тъкмо бях готов да се включа с обширен увод по темата за Изкуството (връщам се току що от испанския "Лувър" и имам някой впечатления), но виждам, че сте задълбали темата и без особено съжаление правя "skip" на този увод и се насочвам към въпросите "Как изграждате себе си?", за "'обективни' наблюдател", за това "Как самия наблюдаващ може да се наблюдава, т.е. когато наблюдаващия и наблюдаваното станат едно" и т.н.

Да кажа първо, че НЕ съм привърженик на неща от рода "Спри мислите", "Остави егото", "Изключи Аза", "Погледни света през не знам какви си очи" ... По простата причина, че така НЕ СТАВА! Тези приказки са подобни на израза "Клекни и се прескочи". Въобще, ако ставаше така, всички сме ги чели тези приказки и отдавна би трябвало да сме просветнали. Привърженик съм на друг подход, нека го нарека ПРАГМАТИЧЕН, РЕАЛИСТИЧЕН И ПОЗИТИВЕН. Има едно нещо, което и Ошо го е казвал много пъти:

Глупаво е човек да се бори с тъмнината, да я спира, изоставя, изключва, не вижда ... Трябва просто да се погрижи и да внесе СВЕТЛИНА!

Другите неща си идват от само себе си на място. А какво значи да се внесе светлина в контекста на човек борещ се с егото и с ума си? Това означава да намери и създаде в себе си друг център, нека да го наречем на Духа, който на самия човек би му харесвал повече да играе ролята на господар на неговата къща. И всичко това съвсем прагматично.

Между другото, това е валидно както на индивидуално, така и да колективно ниво. Примерно, много често основен метод в ДИР Клубовете е НЕГАТИВНИЯ подход. Някой прочете нещо в някоя тема, по една или друга причина нещото не му хареса и хоп му удря една яка критика. Пълна е Религия и Мистика с хора, които казват, че тъмното е тъмно или, че твоето тъмно е по-тъмно от моето тъмно и т.н. Но да се погрижи някой да внесе някаква светлинка (колкото и малка да е тя) е доста по-рядко. За щастие, обаче, съм забелязал и такива подходи и това е единствена причина, заради която си заслужва да се чете и да се пише в тези Клубове. Няма нищо лошо в това човек да критикува, стига след това да ПРЕДЛОЖИ СВОЕ ВИЖДАНЕ, ПОЗЦИЯ или РЕШЕНИЕ по дадения въпрос.

Та, да кажа как аз виждам изграждането на себе си, т.е. как се изграждам. Най-важното нещо е да се започне от СТАБИЛНА ОСНОВА, а не от плаващи пясъци, които обикновено са нещо прочетено и в крайна сметка външно. Ако човек в самото начало тръгне на доверие на приказките на А или Б (пък били те Ошо или вуйчо му) надалеч няма да стигне. Доста говорих досега за Желанията като практичен и базов метод. Но има едно нещо още по-фундаментално. Кое е най-базовото и фундаментално нещо, на което човек може да се опре, изграждайки себе си и движейки се в живота си? Хубаво е всеки да потърси отговора за себе си. Аз бих споделил, че това най-фундаментално нещо е САМИЯ СЕБЕ СИ. Всичко тръгва от този 'Аз' и в крайна сметка това ни е отправната точка. Нямаме друга. Но тази точка ми изглежда повече от достатъчна. Архимед е казал "Дайте ми опорна точка и ще повдигна Земята". Същото важи и в нашия случай, а опорната точка я имаме.

Така, че първото нещо е човек да установи мноооого добър контакт със себе си! И със всичко, което се включва в това "себе си" или "аз", било то физическо тяло, ум, чувства и прочие. Да наблюдава всичко от А до Я и от Я до А. И най-вече да не изоставя и да не изхвърля априори каквото и да е било – егота, желания и прочие. Напротив, да изследва всичко до последната съставна единица. Както говорих в Темата за Единственото Желание, цялото кълбо с желания може лека-полека да се разплита, стига да се почне от най-важното и да се върви стъпка по-стъпка.

Друго важно нещо. Колкото и парадоксално да звучи, ако човек има хубав контакт със собственото си тяло, чувства и мисли, няма да му е трудно да отиде отвъд тях и да види и другата (и най-важната) съставна част на този "аз", част която можем да я наречем накратко Дух. За да усети човек Духа в себе си не е задължително да прави практики и медитации, но е много по-лесно ДА ГО ЗАДЪРЖИ това усещане именно правейки редовно и ежедневно дадени практики. А практики и системи има в изобилие!

Трето нещо. Когато човек е в Духа си, това не значи, че е срещу ума си. Толкова смешни приказки съм виждал в тези форуми срещу ума (а де факто и срещу емоциите и срещу тялото). Духът не е противоположна част на ума или на егото, а е техния така да се каже господар. Умът е като един добър и послушен компютър, който всички ние използваме и може да свърши доста работа. Проблем възниква, ако се опитваме за всичко да използваме този компютър и ако не знаем как да го угасим.

Ще прескоча още няколко важни неща за да стигна до "Наблюдаването на Наблюдаващия", което беше засегнато в дискусията до сега. За да се стигне до този момент, човек първо трябва да свикне да се наблюдава – физическо тяло, енергийно ниво, мисли, емоции, настроения ... Ежедневно, непрекъснато, навсякъде ... До като всичко това му стане естествена природа. При целия този процес на наблюдение, човек ще свикне да Пребивава в Духа си. Обаче, има един принцип, който гласи, където е вниманието, там отива и енергията. А при тези наблюдения, вниманието е насочено към външни обекти. И за това " Наблюдаването на Наблюдаващия" може да се разглежда като съвсем конкретна практика. Когато човек е свикнал да наблюдава и в момента е състояния на безмълвно наблюдение, нека да обърне вниманието си към самия наблюдаващ и да види какво ще стане ... Получава се нещо като оргазъм ... Енергията се затваря в кръг ... Да уточня за Тома-неверниците, че преди да го напиша това изречение, спрях да пиша, пробвах го това за сетен път и се опитвах да го облека в думи. А смисълът на това обличане в думи е да поканя всеки, който желае, да пробва същото нещо .

"Наблюдаването на Наблюдаващия" е особено дълбоко като "усещане", но има и още по-дълбоки и интересни "усещания" (кавичките около усещане не са случайни).

Благодаря ти, Миро, за изчерпателния отговор!

Обещах ти да ти задам още конкретни въпроси след твоят отговор, но за сега не се сещам за нищо конкретно. Запазвам си правото да питам по-натък когато въпросите изкристализират.

Бих искала да коментирам някои неща, които ми направиха впечатление.

Първо, за СВЕТЛИНАТА – толкова е логично и естествено! Независимо колко е тъмна тъмнината тя отстъпва дори и на малко светлина. За щастие няколко от най-близките ми приятели притежават такова невероятно излъчванеи затова винаги се чувтвам прекрасно в тяхната компания. Лъчезарни, искрени, спонтанни и не на последно място с чувство за хумор :):) Със самото си присъствие променят атмосферата и веднага подобряват настроението на околните! С две думи - каризматични личности.

По отношение на критиката – не обичам да критикувам, но когато се налага използвам конструктивна критика, т.е. старая се не само да критикувам, но и да дам поне едно конструктивно решение на проблема.

И накрая искам да те помоля да не презкачаш няколкото важни неща (преди 'наблюдаването на наблюдаващия'), ами да опишеш и тях така подробно както до сега.

Усмивки и до скоро..Дейти :))

П.П. Ще ми бъде интересно и първоначалното ти намерение за обширен увод за Изкуството. Ако искаш дори можеш да му посветиш нова тема.

Макар че другите ни влияят това не бива да ни плаши ,най-важното е човек да е открит и в никой случай да не се страхува че някой може да му навреди.Абсолютно никой не може да навреди на човек, освен ако той сам , чрез своите мисли не направи това.За пример ако ти общуваш с агресивен човек и си кажеш "да ,сега ще ме натовари или нещо подобно",то ти сам чрез своето внушение приемаш тази неприятност .Но ако в този момент поддържаш в съзнанието си светли образи и обливаш в тази секунда човека със светлина нищо няма да ти влияе, пробвайте.Никока не се защищавайте,искрено и открито помагайте на другите и живота много бързо ще ви се промени!!!

Почти съм съгласна с изказването ти. Почти, защото не във всички ситуации този модел на поведение може да бъде полезен. Например, при едина сериозна караница, когато човека отсреща лее гнева си върху тебе и буквално и преносно се пени, колкото и да го обсипваш със светлина няма да можеш да подобриш ситуацията. Говоря от личен опит. В такъв момент съм пробвала този модел на поведение, обаче моето външнно спокойствие и неуязвимост наливат още повече масло в огъня и предизвикват още повече пяна. :)) Реакцията направо не макара да се разсмея, което не бе прието по-различно от спокойствието. В крайна сметка се съгласих привидно с опонента, само и само да има мира.

а аз /не съвсем като теб /съм изцяло недисциплинирана в практиките,та..искам да питам..
ако се чувстваме в хармония с всичко-то..тогава за какво са практиките?
това е един невероятно невеж въпрос,но се надявам да бъдете снизходителни:)
привет!