Сега ми стана по-ясно. Благодаря за обяснението!

Усмивки..d8a

Значи ключът към ТУК и СЕГА е в това да преоткрием детето в себе си!? (Ако съм те разбрала правилно.)

Приятен и усмихнат ден..d8a

Редактирано от d8a на 10.10.02 15:11.

Особено настроение се е спотаило в тези думи на човек, който най-жбича лятото.

Сетих се, че най-много обичам това, което е неизвестно. Хем очаквам, хем не, оставям в себе си една тиха радост, която поддържам, и аз не знам как, но е като гладка водна повърхност, като грижливо поддържан огън, като почистван от нападалите есенни листа извор.

Кой ли в мене поддържа всичко това?

Може би твоята детска душа?

Ошо казва че е лесно да се откажеш от външното (пари, къща, кола). Как обаче да се откажеш от това което знаеш?
"Докато не станете като децата ..."
Тук не става въпрос да се откажеме от натрупаните опитности, а само да приемаме света директно, без посредници. Така го приемат децата до определена възраст (докато другите не им го опишат).
С раждането са ни дадени всичките необходими сетива за да можеме да възприемаме света. Не ни трябват посредници.
Това означава - да си тук и сега. Да бъдеш наблюдател. Когато видиш някакъв предмет или явление, НЕ да си кажеш "аха, някъде бях чел за това", ами да го пипнеш, огледаш, почувстваш, помиришеш и да си изградиш свой комплект от чувства за него.
Възприемането на света чрез чувствата (вместо спомените за чужди описания) е естественият начин. Само тогава живееш наистина. Живееш ТИ, не магнетофонни записи направени от други.
Това си е твоят живот. Бог те е създал свободен/на за да имаш избора кое и как да възприемеш. Тази свобода не може да ти бъде отнета без твоето съгласие.
Ако си спомниш как възприемаше света като дете ще видиш че това е едно вълшебно и красиво място в което има само щастие и обич в най-чистата им форма. Свят в който няма невъзможни неща. В който си равен на Бог.

Стига с това дете, бе!
И детето вече има интерпретации. Новороденото бебе само няма. Като какво точно дете искаш да станеш? Ако е като новородено бебе-може. Нали знаеш поговорката, че детето се възпитама, докато още се побира напряко на креватчето си. На колко месеца спира да се побира и вече е възпитано и подготвено за бъдещото сериозно човешко възпитание.

Защо ми е сила да сътворя море от илюзии,когато имам сила да създам капка реалност.

Каня ви да си дойдете у дома. Ако не искате - това си е ваше право. А и не бързам за никъде. Знам че все някога ще дойдете. Всичко е въпрос на време. Време което си отива безвъзвратно.

Никога не съм я чувала тази поговорка. Сигурна ли си, че е така?

Какво възприема бебето докато се побира напряко на креватчето? И бъдещото сериозно човешко възпитание не го ли отдалечава от прякото възприемане на света?

Виж още колко въпроси провокира у мене с това си изказване.

Редактирано от d8a на 10.10.02 21:38.

Сигурна съм за поговорката.
Думата ми беше, че, ако искаш да спреш интерпретациите, ставайки като дете, ще се наложи да се върнеш съвсем, съвсем в началото. Ти през очите на колко годишно дете се опитваш да гледаш?

Защо ми е сила да сътворя море от илюзии,когато имам сила да създам капка реалност.

Сега те разбрах какво искаш да кажеш. Ще помисля върху това.

Мерси..d8a