Специално за теб, ето още малко за блаженството:

"Кога се отваря хилядолистният лотос? Когато нищо не тече навън.
Сега виж: удоволствието е налице, когато енергията ти тече навън - телесната енергия. Радост имаме, когато енергията тече навътре - субективна, психологическа радост. А кога е налице блаженството? Когато енергията ти не тече наникъде, а просто присъства. Не отиваш никъде, просто си там - чисто съществуване.
Сега нямаш никакви цели, нямаш желания, които искаш да изпълниш, нямаш и бъдеще. Тук и сега си. Когато енергията се е превърнала в басейн, когато не се движи наникъде, не тече изобщо; без цели за постигане, без нищо, което да се търси; ти си просто тук, невъобразимо тук, тотално тук; това сега е цялото време, оставено на твое разположение, а това ТУК - цялото ти пространство. Тогава изведнъж тази събрана енергия, която не се движи наникъде, не е обезпокоявана от тялото и ума, се превръща в огромна сила вътре в теб... Отваря се хилядолистният лотос."

Enjoy..d8a

Редактирано от d8a на 09.10.02 16:34.

Абе да, така е.
Само че, като спре да тече енергията и се получава затлачване.
Лично Ошо на друго място е казвал, че основна функция на енергията е да се движи, тя просто няма как да не се движи.

Защо ми е сила да сътворя море от илюзии,когато имам сила да създам капка реалност.

Винаги е по-лесно да се каже нещо, отколкото да се направи.
Затова сме толкова велики на приказки, а в делата хич ни няма.
Погледни веднъж света през очите на куче....

Защо ми е сила да сътворя море от илюзии,когато имам сила да създам капка реалност.

Не разбирам как така се получава затлачване, като енергията непрекъснато се движи?

Защо пък куче? Когато говоря с малко дете, например, се опитвам да се поставя на негово място. Така се опитвам да отговарям на безкрайните детски въпроси. Понякога успявам и детето е радостно, друг път не се получава и изглежда объркано.

Като спомена за гледането през очите на друг, си спомних за филма "City of Angels" който гледах преди 2 вечери. Страхотен филм, ако не си го гледала ти го препоръчвам! Там ангела, Сет, се опитваше да разбере как се усеща вкуса на круша по описанието му. Но, това не можеше да се сравни със самото удоволствие от вкусването на крушата в края на филма...

Е, това е! Друго си е да опита човек. То затова казват - Не питай старило, питай патило. В малго негативен аспек е тук, но пак е свързано с опита, по-точно с опитността.

Ами аз затова си питам, с надеждата да попадна на патило.

Ти от кои си? Що не се изкажеш по основната тема, плийз?

Ето ти цитат на твоя цитат, на който се базирах.
Когато енергията се е превърнала в басейн, когато не се движи наникъде, не тече изобщо;

Защо ми е сила да сътворя море от илюзии,когато имам сила да създам капка реалност.

Защото ми се е случвало да погледна през очите на куче. Спонтанно.
И защото, за да спреш с човешките интерпретации, трябва да погледнеш през очите на нечовек. Избери си котка...гълъб...делфин...извънземна цивилизация...

Защо ми е сила да сътворя море от илюзии,когато имам сила да създам капка реалност.

Кучетата не виждаха ли в черно и бяло? Бъзикам се, разбира се.

Може и аз да опитам да го направя, но си избирам котка :))) Всъщност като бях малка и исках да съм котка - блаженна, безгрижна и грациозна! Тогава май съм гледала през нейните очи :)))

П.П. Офф-топик - Ти няма ли да ходиш на сбирката в НДК?