Влизаш в Интернет и се оглеждаш.
Търсиш нещо.
Какво?
Търсиш нещо което знаеш, че би трябвало да го има, ама не го виждаш покрай теб. По-скоро чувстваш - би трябвало да го има.
Би трябвало, а го няма.
Опитваш се да го намериш в “реалният” свят, но какво става?
Защо го няма?
Толкова близо до здравият разум и до сърцето ти е, а го няма.
Е, може би пък ще го намериш във виртуалният свят.
Пак търсиш.
Намираш и там отражение на “реалният”. Същата студенина, глупост, омраза, завист, егоизъм, жажда за пари и власт.
Дали ще го намериш в Нета?
И какво ВСЪЩНОСТ търсиш?

Може би нещо което е в теб.
Нещо за което едвам си спомняш.
Нещо което беше естествено за детето.
Красотата, обичта, приятелството, свободата, добротата, състраданието.
Къде са те? Защо така се изпариха?
Какво е това което става в така нареченият “реален” свят?
Кое е реалното в него?
С детските очи и сърце светът беше много по-реален.
Кой ти го взе?

Не е трудно да видиш кой. Всички покрай теб от сегашните и предишни времена. Взеха ти го с глупостта си и омразата си. Направиха те роб.
Робството ти е доброволно.
Навремето също беше роб по времето на робовладелците.
Сега с какво е по-различно?
Пак си роб, но с мисълта че правиш каквото искаш.
Цял живот си правил това което другите са искали от теб. Каква е разликата с робството?
Навремето знаеше поне че си роб.

Дойде един ЧОВЕК който искаше да покаже че си роб и къде е пътят, но “почтените” го убиха.
Сега “вярват” в него.
Този ЧОВЕК се появи и в нашият век.
И него убиха.
Сега и в него вярват.

ЧОВЕКА убиха, но не могат да убият ДОБРАТА НОВИНА.
Новината че ти си свободен.
Че не си длъжен да повярваш и да приемеш света покрай теб.
Че светът който видя като дете съществува.
Че не е невъзможно пак да го намериш.
Той не е никъде другаде освен в теб. Скрит дълбоко в сърцето ти от потоците студенина която те облива отвсякъде.
Спомни си го и той пак ще стане реалност за теб. Реалността която търсиш толкова отдавна.
ПОВЯРВАЙ че съществува!
Стреми се ежедневно към него!
Мисли за него и ще го постигнеш!
Не си сам.
И други са го постигнали.
ТАКА ще помогнеш за ерата на разума.
Най-доброто което можеш да дадеш на свойте деца.
Не бъди съучастник в заробването!
ОБИЧАЙ!

Задаваш толкова много въпроси .....
Нека и аз задам няколко....
Защо искренноста и доверието,които са качества останали ни от детството, винаги провокират злоупотреба?!
Защо наивноста е синуним на слабост?
Защо доверието у хората ,които обичаме обикновенно е предпоставка за болка?
Трябва ли да сме мнителни и недоверчиви,за да ни приемат на сериозно?
Кое е правилно?
Как да сме "себе си",когато същинското ни АЗ е онова,което дава право на другите да се разпореждат с него по начин удобен за тях?
Търся отговорите на тези въпроси във всичко и във всички..навсякъде...И във виртулния и в реалния свят.За мен виртуалния и реалния свят са единтични..просто начина на комуникиране е различен.

Здравей Здрасти!


Най-същественото е невидимо за очите- От един друг очен лекар

И ти задаваш доста интересни въпроси, на които не знам отговора...
Май работата опира до баланс. Или да реагираме адекватно на злите въздействия, но без да влагаме отношение в тях.

Можеш да избереш да не осъзнаваш,че си бог,но не можеш да избереш да не бъдеш бог

3gpacmu!
Отговорите на всичките тези въпроси са записани в сърцето ти.
Не е толкова важно аз какво ще ти отговоря ами ти в какво вярваш, защото ще стане точно това в което ти вярваш.
Колко пъти си си казвала "сега ще изпусна чашата" и веднага след това си я изпускала?
Предвидила ли си, или предизвикала това?
Помисли!
Бъди щастлива!

3gpacmu!
Бъди щастлива!

Здрасти
Радвам се,че ги има такива като теб.И дано стават/ставаме/ все повече!

Dano!

S pojelanie ot nikoi da se prevyrnesh v nqkoi tochno opredelen/a.

Pozdravi!

Privet Zdrasti!

Haresva mi temata ti i vyprosite ti. Mislq che vseki rano ili kysno si zadava podobni vyprosi i moje bi e po-dobre rano, otkolkoto kysno.
A ti zashto si nepoznat? Kato kazvash 'Zdrasti' obiknoveno se zapoznavash s nqkogo i ot nepoznat stavash poznat, nali?

Do skoro

Добра новина!
Желая ти щастие!