А сега в космоса! / Религия и мистика / Ошо

Първо искам да кажа, че междузвездни полети отдавна се извършват от хората. Принципите за преодоляване на огромните пространства са най различни и тук няма да се спирам подробно на тях, само ще изброя някои. Последователна ротация на пространсто-времеви координати, АПР преход, червоядини, квантова дифузия и т.н. Принципът на придвижване на моя малък кораб се основава на нарастване на квантовата неопределеност в неограничена област на пространството и има своите предимства и недостатъци. предимство е необикновенната му бързина, недостатък, че в рамките на 500 000 години е невъзможно да се върнеш на място на което вече си бил, как се връщам на Земята не знам, автоматиката го прави.
Та исках да ви разкажа за последното място на което бях, това беше планета от земен тип, намираща се в първата точка на Лагранж на двойна звездна система, т.е. планетата седеше в цетъра на масите на двете звезди, а последните обикаляха около нея. Ясно ви е че ден и нощ на тази панета няма има здрач и ден, за години и сезони също не може да се говори, а най интересното е, че жителите й, въпреки предпоставките да развият една планетоцентрична система, бяха развили космогоннна система в която планетата им обикаля около всички светила. Разбира се последното пък е предпоставка за развиване на много сложна математика от населението там, несрещана никъде в познатата Вселена. Външният вид на местните обитатели не мога да опиша поради всеизвестният факт за спецификата на човешкия интелект, склонен да атропоморфизира всеки чужд разум. Та цивилизацията на местните е изключително напреднала, може да се каже, че те са решили всички проблеми които са си поставили, разбира се по свой собствен начин. Интерес представлява решаването на проблема им за щастието. Хиляди години техните най големи светила на интелекта са си блъскали главите или там каквото имат за блъскане вместо глави, над този проблем. Имало е няколко предложения, които са отхвърлени, да кажем на крачка са били от разрешаването на проблема за щастието по най радикалният съществуващ начин, а именно – принципа Няма разум, няма проблем. Впоследствие тази концепция е интерпретирана, доразвита и изпълнена в тази си форма, но без прибягване до физическо унищожение на расата им, каквато е била първоначалната идея. Логиката на въпросният възглед е следната: Кое носи най много мъка, несгоди и душевен дискомфорт? Мисленето! Гениален и прост отговор. Разбира се противниците на идеята опонирали, че дори ако няма мислене, дискомфорт би се пораждал от липсата на средства за задоволяване на най елементарните жизнени потребноси. Тук светилата на местната мисъл намерили решение, били построени автоматизирани заводи за производство на храна и някой напитки за определен брой от населението, с жребий били избрани точно толкова представителя на тази цивилизация, а другите били пратени в автоматичните заводи за да послужат като първоначална суровина. Това не било достатъчно имало и други потребности, а как можели да бъдат задоволени, от друга страна хората продължавали да мислят и това пак ги водило до дискомфорт и състояние на перманентна нещастност. Оказало се много трудно да накараш някой, който до сега е мислил да спре да се занимава с това. Разгледали проблема всестранно и намерили елегантно решение, вместо да атакуват задачата фронтално решили, че проблема съдържа отговора си. Не трябвало да се спира мисленето, а просто да се намерят готови мисли, които хората да използват. Тогава мислите им можели да текат в насока, която не би ги довела до терзания и излишен разход на ментална енергия. В началото опитали с писменост, но не се получило в писмена форма имало много мисли и не всички били в нужната насока. Отново седнали и започнали да си блъскат главите, умните представители на този разумен вид и отново намерили решение, елегантно и просто. Не било нужно мислите да са във формата на реч, все пак основата била образите, защо да не се подходи с прилагането на готови картини и движещи се образи, би било по лесно, а оказало се и по ефективно. Наскоро било направено и едно откритие, което позволило необходимите мисли да се наложат като практика. Оказало се, че ако изчистиш главата на някого от мислите му, тяхното място се заема от каквито си поискат налични мисли. Тук подходите били различни, зависило от спецификата на почти всеки индивид. При едни старите мисли били изчиствани след като били обявявани за нещо ненужно, остаряло и вредно. Други били приканвани да прекарват дълго време в състояние на сетивен глад, докато собствените им мисли изчезнат и станат податливи към проникване на какви да е мисли, а при трети и четвърти приложили електрошокова и/или химическа терапия. Така всички спрели да мислят и обществените мисли потекли, течали от монитори, разположени в сградите, от говорители поставяни на слуховите сензори на съществата, други обществени мисли били залепяни на пана покрай пътища, стълбове или стени. Така всички мисли започнали да текат в една посока, всички били щастливи, отговорите на възникващите въпроси можели да бъдат видяни или чути навсякъде, самите въпроси били поставяни по същите места, на които могли да бъдат намерени и отговорите им и т.н.

Прекарах няколко дни на тази планета и сигурно разбирате, че контакт не можах да установя, не се оправдавам, но един контакт е обмяна на мисли, а аз не можах да обменя мисли с представителите на тази цивилизация или по точно, обмених едностранно. Записах прожектираните и изложените им мисли, помълчах и си тръгнах. Сега съм добре, продавам чат пат по някоя мисъл, която съм записал. Оказа се че тук на Земята, тамошните мисли вървят добре. Търсят се, а самите вие можете да ги видите или помислите всеки ден.

ВРЪЗВАЙ СЕ!!!!!

Първите няколко месеца от пребиваването ми на тази планета изобщо не са интересни. Както на всяка планета, гледах първо да се устроя. Задачата ми по устройването ми се улесни от това, че местните жители не даваха вид, че се притесняват от моята другост. Дори напротив, за да демонстрират толерантност, врати затворени за повечето местни, се отваряха за мен, а аз не бих отказал да се възползвам от каквото и да било, явно е родова черта свързана с това, че един мой прадядо е бил разбойник, но за това не ми се говори. Черно минало, какво да се прави.
По време на престоя ми не разбирах нищо от ставащото около мен, местните бяха учтиви и учтиво избягваха темите по които не искат да говорят. С времето се научух да преодолявам това и заочнах да научавам много неща за тях. Оказа се, че двата континетна са с различна степен на достигнато развитие. Континента на който бях кацнал, бе по изостаналия и купуваше почти всичко от другия континент, който беше значително по напреднал. Тук трябва да отбележа, че населението използваше една единствена суровина за добив на всички необходими им продукти и потребности. Поради сложността на речта им , съдържаща звуци, невъзможни да бъдат чути от човешки слух, съм принуден да избягвам опитите за трансформиране на тамошната реч в човешка, затова и суровината ще наричам просто Суровината. Та Суровината се добиваше по различен начин, едни я засаждаха и тя израстваше, с течение на времето, други я отглеждаха, като и даваха да яде Суровина, трети я добиваха от земните недра и т.н и т.н.. Изобщо Суровината беше навсякъде. Континента на който бях добиваше Суровината и я изпращаше на по развития континент, там Суровината се пакетираше, оформяше по съответните начини, за съответните нужди, с нея се сртоеше и изграждаше, а после тези продукти се употребяваха След употребата им, продуктите от Суровината се връщаха на по изостаналия континент, след сключване на договор за добив на Суровина, съответсващ на внесените употребени продукти. Тук трябва да разкажа за една странност, която забелязах. Никое от съществата, сред които бях, не искаше да говори за тези продукти като за употребени, да кажем, в началото се опитвах да разговарям с тях така:
- Не ви ли се струва, че този хамбургер е нахапан, плънката му е изядена и изобщо, прилича на нещо взето от кофа за смет?
- Какво?!!!? – и разговора спираше някъде тук.
След време, обаче, като привикнах с местните обичай, започнах да комуникирам така:
- Чудесен хамбургер, превъзходно изглежда.
- Да, нали! И виждате ли, за сто грама от него трябва да произведа само килограм суровина!
- Нима? Толкова евтино? Ах, какво е това, тук има следи от колбас!
- Да, представяте ли си! Дори не са могли да изсмучат цялата майонеза от него, а тук дори е останала троха сирене!
Трябва да отбележа, че от килограм Суровина можеха да бъдат произведени около 23,4 пълноценни хамбургера. Това обаче изобщо не правеше впечатление на местните и това не само за хамбургерите. Но както и да е, важното е че научих, че да знаеш думите на местният език, не значи, че можеш да говориш с когото и да било, без да знаеш как да употребяваш думите. Езикът им беше изключително сложен, да кажем имаха дума за ‘отпадъци’, но вместо нея предпочитаха да използват поетичният израз ‘потенциален източник за задоволяване на нечия необходимост, при повторната употреба на тази вещ’. Мисля, че последното не се дължи на нищо друго, освен на невероятната им склонност към бъбривост и изключителната им тактичност. Нека ви покажа още примери за замяната на думи с изрази:
Безработен – все още търсещ начини за добив на Суровина;
Неизличима болест – състояние на медицинска неопределеност;
Престъпен – толкова амбициозен, със склонност към пренебрегване на етиката, от време на време;
Грозно – нещо което не бива да се забелязва или да му се обръща внимание;
Лъжа – невярно съждение, което определено може да е вярно за някого;
Красиво – нещо към което не бива да се привързвате толкова, защото загубата му ще носи болка;
Мисля че – според голяма част от представителите на вида ни;

На края искам да изложа мотивите си за заминаването си от това ‘изключително приятно място, на което всички проблеми са решени, а тези които не са, са с обозримо разрешаване’. Ами, какво да ви кажа, не искам да се оправдавам, но от една страна се затруднявах да разбирам, какво точно имат предвид, когато ми говорят нещо, а от друга - такава натура съм, че много много не ме свърта на едно място, а както виждате разговорите там бяха много дълги. Ако случайно не издържиш до края на някой от разговорите тези изключително толерантни същества проявяваха изключително разбиране към твоето желание за усамотяване. Сглобяваха ти един сал от празни бидони за пренасяне на Суровина и те пускаха на свободен дрейф в Океана. Така ти се гарантираше усамотяването, а също и това, че няма често да срещаш други подобни с които да провеждаш изключително дълги разговори. За щастие, когато ме качваха на сала, не забравиха да натоварят и моите лични вещи, като една от тях беше М-ятКК…

ВРЪЗВАЙ СЕ!!!!!