...

Добро начало.
Пожелавам всички постинги тук да са така кратки и ясни...

Можеш да избереш да не осъзнаваш,че си бог,но не можеш да избереш да не бъдеш бог.

.....и еднозначни

Еднозначността не предполага ли единна знакова система? Къде ти...

"Ако допуснете грешка, непременно си я признайте. Всяко отлагане само ще задълбочи проблема. Ще бъде трудно да учите, ако обичайното ви състояние е категорично неприемане. Стиснатия юмрук не получава подарък."

Исках да кажа еднозначни в думите, все тая, пак си прав

Ще бъде трудно да учите, ако обичайното ви състояние е категорично неприемане. Стиснатия юмрук не получава подарък.

Няма да ми повярваш, ама точно върху тия думи наблягам в ученето си напоследък...не върху същите думи, а върху смисъла им.


Можеш да избереш да не осъзнаваш,че си бог,но не можеш да избереш да не бъдеш бог.

Разбира се че ти вярвам, приятелко!
Мисля, че това е първата стъпка към отдръпването от АЗа. Следва също така трудно намиране на ново място и функции на същия АЗ! Следва опознаване на новото дошло на негово място, нова опитност и изразност на съзнанието. Всичко на думи го знаем, на практика в живота е друго. В представите ни приемането е по-близо до бездействието, но всъщност е обратното.
Мисля, че трябва отново да се объркаш за да се оправиш?
Повече ти ще кажеш, нали върху това наблягаш!?

Тая първа стъпка съм я направила преди има няма 9-10 години....
И от тогава е е дно непрекъснато спускане на все по-дълбоки и по-дълбоки нива....
Може би сега е по-скоро стигане на дъното...а дъно няма...Абе....

Можеш да избереш да не осъзнаваш,че си бог,но не можеш да избереш да не бъдеш бог.

Ако са, защо тогава говорим за едни и същи неща по толкова различни начини? Защо има толкова много различни учения и религии, след като в крайна сметка те ни казват едни и същи неща с различни средства...
Уффф, то май за това вече е говорено в тези клубове или поне на мен така ми се струва- думите са само отражения. За да има една и съща дума едно и също натоварване, трябва да отразява точно същия мисловен и емоционален заряд, независимо кой се изразява? А пък всъщност ние винаги влагаме свои собствени нюанси в думите, нали?
Много добре си го казал това за грешките и стиснатия юмрук- след като е в кавички, не е от теб? (не че е от съществена важност). Все пак има един момент- като все говорим за това, да осъзнаваме грешките си- какво означава това? Какво прави едно действие или идея грешни? Много е важно, да, да осъзнаваме своите грешки- да ги осъзнаваме не с мисълта за погрешност, а с визията за причинно-следствената връзка в погрешността. И колкото е трудно това, толкова по-трудно е да видим ясно и да осъществим промяната, която би ни позволила да изчистим причинността...
Понякога сме проиграли шанса си за признание и само Бог чува молитвите за прошка... но защо ли са му молитви, след като чете в сърцата ни?!
Да, стиснатия юмрук не получава подарък... а протегнатата ръка, какво получава? Подарък или милостиня?

Думите са нееднозначни и неточни. Затова и бог не говори с думи.
А ти не философствай, ами се отпусни и приемай, приемай...Научи се да казваш ДА на всичко. Да на абсолютно всичко, което ти се случва...
Ако си забелязала, то си се случва независимо от твоето Да или Не.
Но обикновено казваш-Не.
Опитай малко да казваш само Да.
Страхотна техника е...на първо ниво...
А в един момент се оказва, че то друго освен Да няма....Само умът си мисли, че си мисли Нетата...пък и само си ги мисли....

Можеш да избереш да не осъзнаваш,че си бог,но не можеш да избереш да не бъдеш бог.

привет пътнико...
забеляза ли как твоето предположение,докара след себе си естественото си продължение....
за какъв край и за какво начало става дума /отнася се за разговора ни/,нима сме ограничени откъм празни прказки.....шегувка...
да спомням си как започнахме този разговор-сякаш на майтап....и от майтап на майтап-стигнахме до тук....а това си е доста път....и минавайки по този път забелязах известна цикличност........ние ту нямаме за какво да говорим ту от нас изкачат разни истини,които на пръв поглед нямат отношение към действителността ни,към битието ни,ала /поне при мен/ съвсем не е така........
та как се пораждат тези "тези"....
поради това,че не ги очакваме..?
или поради това,че когато необходимо Те-нещата,които трябва да знаем ще ни открият за да ни покажат нещо съществено за нас...?...
и още питаш какъв е нашията дял във всичко това....
забелязал ли си ,че най-дълбоките въпроси са най-простите...?...
ала така ли е и с отговорите им...?...
според мен ,нашият дял е не получаване на нещо породено от "нашите действия"-понеже ние поначало всичко си имаме,а в изживяването на тези "неща"....
знаеш ли кокато се прибирам с автобуса и все минавам покраи един огромен рекламен постер/не че така има викаха/,на който пише с огромни букви:"СЪЗДАВАМЕ НОВИ ВЪЗМОЖНОСТИ"...това ли е нашият дял пътнико?...такова ли е призванието ни..?и кой ги създава тзи възможности...?
усещам се като участник в един грандиозен филм-платил съм си за него с цената на забравата-знаеш за коя говоря...и гледам ли гледам.....
присъствам в него....отделил съм "време"тоест влязъл съм в него...седнал съм на моето си "място",което е моето пространство......
е пътнико ,може ли докато седя и гледам филма Си,да променям тук таме сюжета...имаме ли силата /и славата/ да коригираме събитията,които ни спохождат....можем ли да станем на полувината филм и да си излезем...?
айде до скоро приятелю...

...омммм...

Здравей Sin,
Мисля че ние трябва да се научим да даваме и взимаме. Мисля, че е важно.
Не е безсмислена връзката между причинността и следствието. Погрешно е да се мисли че изчистваме нещо с действия или бездействия. Освобождението е път към прекъсване на кръговрата причина и следствие. Появява се въпроса къкво ще правим освободени вече? Не е ли по- добре да сме"неосвободени" и да имаме възможности за "избор и промяна" отколкото да сме Свободни!
Много Освободени се връщат обратно и доброволно се завъртват в колелото на причината и следствието и тяхната единствена цел е да творят добро, любов и т.н. Ние хората и сега имаме тази възможност. Ние не се стремим да използваме сега дадените ни възможности, а очакваме нещо което не знаем какво? Стремим се към някаква далечна цел, която всъщност е тук до нас сега!
Света и ние така сме устроени че и сега го правим някак си неволно. Може би трябва да говорим за волево човешко творчество. Може би това е някаква достойна цел? Може би сега се учим точно на това? Според мен протегнатата ни ръка получава подкрепа.

Привет.
Моля те поясни ми значението на думичката маг , която си написала в инфото си? Магьосница ли си? Вариш ли билки и отвари? Правиш ли заклинания и магии? Не се ли страхуваш случайно да срещнеш ениргии много по- силни от твоите? Какво би се случило тогава?

сега това ли взе да те тормози, пътнико свиден, пътнико млад?
Магиите се правят с енергии, а не с отвари и стъклени сфери.
Когато срещна по-силни от моите енергии, правя същото, което и обикновените хора, дето не са магове-изнасям се по терлици.
Твоите невидими приятели не правят ли същите магии, а?

Можеш да избереш да не осъзнаваш,че си бог,но не можеш да избереш да не бъдеш бог.

Здравей омкара,
Бих го нарекъл " ИЗЖИВЯВАНЕ НА НОВИ ВЪЗМОЖНОСТИ"
Представям си част от човешкото устройство което създава и свои и залавя и чужди мисли? Представям си и други подобни като нас с различни сили за излъчване, насочване и залавяне? Ние никога не можем да установим със сигурност коя мисъл е чужда и коя е наша. За нас изглежда че всичките мисли са си наши? Никога не са ни учили да ги разграничаваме!
Виждаш ли какви елементрни неща не можем, а говорим за велики неща?
Така че аз мисля , че не всички неща изкачат от нас? Ние сме като радиоприемник и можем да се настроиваме на различни вълни и честоти и да приемаме определени мисли. Вероятно това е най логичното обяснение какво се случи с нас двамата от началото до сега. Близката ни настройка за залавяне на мисли ни задвижи да направим някакви "общи"обсъждания на близки теми. Така се случва с всички! От тази гледна точка ние действително можем да предвидим и променяме до известна степен бъдещите събития във физическия свят. За сега мисля, че сме само участници като предварително сме планирали собственото си развитие на участници. Мисля, че се учим да се приспособяваме и докато се учим отделяме бавно и внимателно твърдото от ефирното. Едни много , други малко, кой колкото може.
Хареса ми сравнението ти за филма и цената. Просто няма логика да си платиш и да ни получиш своето си. Няма логика да станем и да напуснем филма посредата му. Вероятно сме помислили и за това преди сключване на сделката. Мисля, че е невъзможно това да стане по наше желание сега, тук?
До скоро!

Защо смяташ че това нещо и общуването ми с теб ме тормози?
Точно за това питах: дали си мислиш, че можеш да се изнесеш по терлици някъде? Много малко от нещата, които правят моите приятели зная. Забелязвам и зная на какво ме учат мен. По това съдя и за магиите и за другите неща в живота ми.
Не съдя какво правят Те-невидимите ми приятели.
Как мислиш, ти същите магии като моите приятели ли правиш,а?

Не правя същите чудеса, естествено. Всеки си прави неговите си чудеса.
А по-голямо чудо от трансформацията няма.
Всеки, който се е трансформирал съзнателно даже и на йота, си е вече маг.


Можеш да избереш да не осъзнаваш,че си бог,но не можеш да избереш да не бъдеш бог.

Пак минахме на общи приказки.
Имаш удивителната способност да обобщаваш нещата по един твой стандарт.
Бих предпочел да ми дадеш един пример в който ти лично си трансформирала нещо на йота за да мога да разбера за какво точно говорим с теб?
Принципно си права май?
Поздрави.

Днес съм щастлива да ти кажа, че съм съгласна с теб- протегнатата ръка получава подкрепа! И, да, есенциално важно е за нас да се научим да даваме и да вземаме.

"Погрешно е да се мисли че изчистваме нещо с действия или бездействия."- как според теб изчистваме каквото и да било? Действията и бездействията ни не изразяват ли нивото ни на осъзнатост, степента, в която сме в състояние да обхванем определени причинно-следствени връзки?
Преди съм си мислила за това "а после". Но, знаеш ли, този въпрос вече не ми изглежда актуален. "После" ще бъде после и тогава ще знам какво следва, какво да бъде. Важно ми е сега и тук. Аз нямам цел, но имам път. Не е за мен същественото дали ще стигна до освобождението, защото това е неминуемо. Съществено ми е какво и как правя, вървейки към него.
И дори ако никога не бъда свободна, дори ако не бъда реализирана; тук и сега, ако съм един малко по-добър и истински човек от вчера, не е напразно нищо...
Всъщност, нямам какво да апострофирам към цялото ти изказване.

Бях горда до степен да не приемам от никого нищо. Защото за гордия човек е много лесно да даде и много трудно да вземе. Вземането на нещо ей така-безплатно, е унижение.
Преди великден една леля ме попита искам ли да ми прати курабийки и аз веднага и рефлекторно казах-Не.
Тя ме попита гордостта ли ми пречи да ги приема....
След размисъл и след известно време установих, че точно гордостта ми пречи, поради гореизложените причини. И реших да кажа Да.
По-добрият вариант беше лично аз първа да отворя дума и да я помоля, ама до там не ми стигна смирението.
Но все пак казах Да.
Това достатъчен пример ли е?

Можеш да избереш да не осъзнаваш,че си бог,но не можеш да избереш да не бъдеш бог.

Изчистваме нещо само с приемане. Действията или бездействията не са важни. Важно е отношението и то трябва да бъде на приемане.
Пустото Да....ех, колко е трудно и болезнено...

Можеш да избереш да не осъзнаваш,че си бог,но не можеш да избереш да не бъдеш бог.

ехааа,пътник....
радвам се да те чуя...
описвал съм си преди,това,за което говориш/за настройката и улавянето/,че е като да хвърляш бумеранг....
пускаш нещо от себе си,което не е твое,но което Си в момента,хвърляш го/в случая го постваш/,а то после се връща обогатено...
забелязал ли си,че всики това правиме....ние се замеряме постоянно с частици от себе си...
а после ни замерят на свой ред...
за да можем да прибавим "новото" си разбиране към собствената ни същност и така да израстнем...
странна симбиоза сме заформили,'ша знайш...
ама мен си ме кефи...
и като каза за мислите ,те наистина не са наши...
ош-ката,казваше някъде подобно нещо...
ние сме просто кух бъмбук....
с целия си потенциял да станеме флейта.../познаи какво свири на нея?/
а мислите са като дъха....те постоянно влизат и постоянно излизат от нас...
вдишваме мисли и издишваме мисли...
вдишваме въздух и издишваме въздух...
в един момент твоя дъх /излезлия от теб/ може да стане мой и т.н.....
същото е и с мислите...
моите мисли /излезлите от мен/ могат да влязат в теб и обратно...
подходящата настроика долавя подходящи мисли /поне аз така го разбирам/
подобните неща се привличат-това си е космически закон...
в тази връзка как можем да променим своето бъдеще /което си е чисто настояще/?
като променим мислите си май?!....
винаги съм обичал да казвам-границите на нашите възможности,са границите на собственото ни въображение...
знаеш ли как си го представям...?
например имаме някакви мисли по отношение на някакво предстоящо събитие...
естествено това си е типично човешка черта-да мислим и обмисляме бъдещите събития...
създаваме,да речем някакъв битиен проект...
та...колкото повече мислим за него толкова повече варианти създаваме...и толкова повече сме подвластни на случайността да изпитаме варианта,които не ни се иска чак толкова...понеже привличаме към себе си нещата от които най-много се страхуваме или нещата,които най-силно желаем.../пак космически закон/...
питам се тука,това ли е непреклонното намерение за което кастанеда говори..?
в смисъл избираш си само един вариянт и съблюдаваш за неговото реализиране...тоест ти не правиш нищо,и наблюдаваш за нащата,знаците искам да кажа,които ще спомогнат за неговата проява...
вероятно това са небивалици ...и все пак чиними се че има таквоз нещо...

ти какво "мислиш" по въпроса?...
пак ще се чуем...

...омммм...

Всичко е състояние.
Умът е радиоточка, приемник на радиовълни-мислите. Настройката му обаче се прави чрез състоянията.
Радостно състояние-едни мисли, мрачно състояние-други мисли. Когато попаднете в синхрон, идват подобни мисли в главите ви...Кришнамурти или може и някой друг...той го казваше и в началото много ме шокира. Всяка мисъл, излъчена в ефира, не изчезва. Мисли отпреди хиляди години витаят преспокойно и чакат някой да си настрои приемника на тяхна вълна...Умът, мислила съм си, е приемател на мисли...не е генератор...А кое е генератор? Сигурно само бог. Когато изпаднеш в състояние на творчество, умът приема божиите сигнали и ги трансформира в мисли, които започват да щъкат и да търсят приематели със сходни настройки.

Можеш да избереш да не осъзнаваш,че си бог,но не можеш да избереш да не бъдеш бог.

Хм, преди време Непукист беше задал въпрос за състоянията- на какво се дължат те, от какво са провокирани? Състоянието, в което се намираш, не е произволно. Не се ли дължи то на мисъл? А тази миъл на какво се дължи? Според мен, на това, че така са те учили. Така са те възпитавали и са ти вградили грешни мисловни модели. От неправилното мислене идват неправилните състояния.., чрез които почваш да приемаш още неправилни мисли.. и така се получава затвореният кръг.

Права си. Затова се почва с разбиване на мисловните модели. Разбият ли се те, после става лесно. Ошо казва-вие сте течаща река. Всичко, което се опитвам да направя, е да разбия самъните, които са запушили устието и да дам възможност на реката сама да потече наново...Това правят истинските учители.
Фалшивите обаче разбиват едни камъни, за да сложат други и да вкарат реката в ново русло. Преоблякъл се Илия, погледнал се-пак у тия.

Можеш да избереш да не осъзнаваш,че си бог,но не можеш да избереш да не бъдеш бог.

Здравей.
Виждам , че си откровена и изказваш щастието което чувстваш сега, тук.
Може би някакво чувство на удволетвореност или нещо друго. Чувство?
Умишлено ми се иска да отклоня темата и да те попитам, ако не беше срещнала разбиране от моя страна /или от друг събеседник/ пак толкова голямо ли щеше да е щастието което казваш, че изпитваш? Нямаше ли да изпитваш разочарование вместо щастие?
Ако в действително е така то твоето щастие зависи от другите /дали ще те разберат и синхронизират с теб/. Получава се на практика, че аз или някой друг всеки момент може да унищожи твоето щастие?
Това ли е щастието? Да подържаш щастието на другия ли е щастието?
Щом има зависимост от нещо и някой то нещата не са наред?
Трябва ли човек да се освободи от щастието по пътя към освобождение.
А, по този път имаме ли право да отнемем илюзията на другите за щастие или трябва да я подхранваме с подходящо поведение?
Аз те чувствам много близка и нямам предвид твоите и моите лични качества и недостатъци.
Просто в мен се появиха въпроси които чакат да им отговоря!

Здравей Селеста горделива
За твоя случай моя Бог казва, че греха е у вас, в случая у теб не в едната леля. Зная че не можеш да намериш място у теб на думите грях, свързваш ги с някаква заплаха и наказание та за това така ти пиша. В мен е същото, и в другите, ако не е гордост ще е завист, злоба, алчност. Много или малко все тая и е наречено за обобщение грях. Може би ще трябва да си отговориш на въпроса наказанието/ страданието/ от грешката ли иде, поради нея или чрез нея? Не е правилно да мислиш , че Бог стои някъде и те чака да сгрешиш и веднага те наказва и така съдиш, че Той е несправедлив и лош? Дори си мислиш, че ние така мислим!
Аз мисля, че ти без нови понятия и разбирания за Бог няма да намериш отговори на много въпроси. Друг е въпроса за какви понятия говоря, не за тези които имаш сега. За мен Бог не е злобно старче седнало но трон , а всичко Онова, което ми се случва докато живея и Онова в което живея и още и още...
Много ми се иска да пиша за гордостта и унижението , силата и слабостта.
В примера който ти ми даде се вижда как правиш анализи и опит да победиш гордостта чрез волево "унижение" на нещо у теб, което ти нарече гордост.
Сама вече си разбрала, че няма друг път към победа освен"унижение"?
Христос не направи ли същото на кръста? Разликта между теб и Него е само че той Го прави за друго, а ти за курабийки.
Говоря на теб, но ти много добре знаеш, че споделям собственото си мислене с теб, което вероятно е пълно с много грешки, нали греха е в нас!
Да, благодаря ти, това бе достатъчен пример, който ти ми даде за себе си.

Здрастииии...
Така приятно си бърборим тук че се чудя как да спирам вече?
Ти какво сега? Разнищихме начина на действие на мислите и ги поставихме на карта като пътни магистрали, големи, малки, широки, тесни, подлежащи на ремонт и затворени участъци
Ти обаче ме подсещаш за нещо друго - ВЪОБРАЖЕНИЕТО
Докато те четях се представях богатото ти въображение и въздействието му върху теб!
Един от начините за подтикване на волята да задейства човешкия организъм е въображението.
Кажи нещо , моля те, за въобръжението?
Кое друго според теб подтиква към действие човешката воля?

Пътниче, много вода изтече за мен от тогава. Не са само курабийките на лелята.
Унизиха ме и ме предадоха лекомислени същества, които много добре защитават собствените си интереси, ама хич не разбират, че някой може да страда. Които могат да прегазят всекиго заради собственото си удовлетворение и да питат невинно-ама що сторих, имам право да го сторвам...
Допълнително се подложих на унижение и се опитвах да излъчвам ако не любов, то поне неутралност и да си повтарям-нека бог ги благослови...
Много труден урок беше за мен и още е.
Преди време ми каза, че съм много силна и затова бог ми праща и големи страдания, за да се смиря. Много насериозно взех думите ти.
Опитах се да бъда безупречна. Външно да им покажа, че не трябва да причиняваш на другите това, което не искаш да ти причинят на теб. И вътрешното, трудното-да приема.
Приемането ме доведе до ясно виждане-прости им, господи, те не знаят що правят.
Животът наистина не само трябва да се живее. Трябва да се изучават и божествените закони. Това, че си мисля, че нещо е правилно, защото на мен така ми се иска, значи само, че погазвам законите, които не познавам. И наказанието няма да закъснее, защото времето се е забързало.
Няма грях.
Грехът е само, ако направиш нещо от незнание, а може да си го знаел, но си заблудил умишлено себе си. Защото много ти се е искало.
Имам чувството, че остарях със стотина години. За една нощ.

Можеш да избереш да не осъзнаваш,че си бог,но не можеш да избереш да не бъдеш бог.

Здравей Селеста,
Радвам се че разговорите ни тук стават все по- човешки и човешки.
Мисля, че споделянето и разбирането облекчава нашето страдание по тежкия ни път.
Нещата които ми описваш от живота си бих разделил на две.
Моя Бог ме учи да не хвърлям бисери на свинете за да не ги стъпчат в калта.
Учи ме да не говоря със заспал човек. Учи ме да обичам врага си. Защото когато обичам този който ме обича аз нищо не правя!?
Това не са противоположни неща както изглеждат от пръв поглед.
Това и възможност за избор и свободна воля. Това е път за учение и опитност.
При всяко едно от тези действия резултата му не зависи от нас или от някакви ясни ни закони. Резултата зависи от Него! Това би означавало да не очакваме резултатите от действията си и да не съдим по тях за действията, правилни или грешни са били или ще бъдат.
Доброто което избираме да правим си има скъпа цена и ние я плащаме.
Трябва добре да си направим преценка при избора на действия дали можем да платим тази цена или не можем.
Тези унизителни същества който си срещнала в живота си не са нито унизителни нито достойни - те са твоите учители изпратени при теб от невидимия свят с някаква цел която ти сега не знаеш.
Няма грях има грешки, които водят до страдание като единствен път към добиване на твърдост и опитност. Ти сега не можеш да премахнеш твоя определен път, въпреки , че се стремиш усилено към това. Нима можеш да премахнеш това за което си тук на Земята, нима можеш да прескочиш този път. Колкото ти го видоизменяш толкова то ти се противопоставя.
Аз не познавам добре Ошо, но той казва същите неща който ти пиша и аз.
Не ми харесва само това”ако” и “трябва” в Ошо.
Нека не говорим за Ошо или друг наш учител – те са навсякъде около нас.
На силен дух –тежък товар. Правилно съм ти го казал.
Така можеш да се досещаш за проблемите на хората около теб.
Колкото ти се увеличава личната възможност за решаване на проблемите толкова те са по - големи. За това не бива да съдим за хората по външните им белези и състояния и да се заблуждаваме че те поради грях, грешки или некадърност са изпаднали в тежки състояния или са издигнати или унизителни същества-това е заблуда-илюзия.
От тежести, страдания и грешки трудно можем да се освободим – от илюзията можем!
Желая ти лек път, приятелко

Лек път ли?
Мерси все пак.
Я кажи какво се прави, когато имаш бисери, а наоколо само свине?
А какво, ако хората са заспали, пък се мислят за будни?
И не се опитвам да премахна пътя. Опитвам се да трансформирам себе си.

Можеш да избереш да не осъзнаваш,че си бог,но не можеш да избереш да не бъдеш бог.

/намеса - без-упрек...

да си безупречна, какво значи?
в момента който го знаеш, можеш да се подлъжеш да се сравниш с небезупречните свине, и да утвърдиш с тази илюзия, нежеланието да отправяш упрек към някой който също се има за безупречен, но ти виждаш него като себе си - в желанието да си безупречна, си представям се повличаш в представен от теб свят в който всички са безупречни. разминаването идва после, когато поискаш да кажеш на другите какво правят те, не ти е достатъчно това да виждаш света, искаш и да го изживееш... тогава се сблъскваш със стената, че живееш все пак твоя живот, не и чуждия докато все още има аз, а не ние...

Безупречност?
Наистина сложно понятие.
Далеч съм от него.
Но поне го осъзнавам.
И това е крачка напред.
Няма по-лошо нещо от самомнението. Което не само те кара да си мислиш, че си безгрешен, но парира и всички опити на бог да ти покаже по някакъв начин правилния път.

Можеш да избереш да не осъзнаваш,че си бог,но не можеш да избереш да не бъдеш бог.

Самомнението наистина е капсулиране. Ни приемаш, ни предаваш. Бях чела и го приех за себе си, че когато оценяваме някого, когато сме склонни да съдим, поемаме отговорността да поправим ние грешката на другия. Затова наистина е много важно за нас да се научим да виждаме само доброто у другия, да не забелязваме недостатъците, защото всички сме в процес на растене, един по-напред, друг по-назад, но всеки си е на мястото. Иначе все едно се съмняваме във промисъла на Твореца.

За бисерите ли? Те не са думи, не са и понятия - те са състояние-вътрешно.
Моя Бог ме учи че ние трябва да казваме само "да, да" и "не, не" останалото не е от нас!
Не може да се отговори на въпроса ти с няколко думи, но вътрешното състояние /любов/ най добре се запазва с подходящо за конкретния случай външно поведение, което понякога ние наричаме лъжа! За да запазим чистото си вътрешно състояние ние трябва да подведем "лъжеца, крадеца, свинята" с подходящо външно поведение за да постигнем изява на вътрешното си състояние. Изкарвайки чистотата си на показ, то тя винаги може да бъде поругана от каквото и да е. За какво ни е чистота без да можем да я изявим или как ще я имаме когато позволяваме да я поругават. Това води и до страдание. Мисля че Кастанеда описва такива методи на прикриване.
Пак ти казвам, хората не са нито заспали нито будни - те са нашите учители.
Хората сме средството Му за изява.
Добре, трансформирай се, работи с всичко което имаш и има около теб.
Не отхвърляй нищо/приемане/ всяко нещо което ти срещаш по пътя си може и те среща за да си служиш с него, а не да го ненавиждаш и отхвърляш по някакви си наши критерии за "добро, зло, правилно, неправилно"
Много неща знаеш, но пак ти напомням, че света не е това което ти си мислиш за него, никой не го е разбрал и няма да го разбере- той е мистерия.
Как мислиш да се приспособиш като много знаеш? А, как мислиш да забравиш това което знаеш? Ако искаш да станеш Нещо преди това трябва да станеш Нищо, а ти точно това не искаш и се бориш против него и себе си.
Така мисля аз доколкото те познавам.
Много не ме слушай от същото тесто като теб съм замесен.

Това да не те слушам можеше да го кажеш в началото. А не след като те прочетох.
Туй прикриваческо поведение хич не ми е присъщо. Миналото лято го попреслушах, установих, че не го владея и реших да го овладявам. И веднага почнаха да ми се случват беди.
Затова и писах преди време, че да считаш, че бог е само любов и само светлата страна значи просто да се изолираш с положителни енергии, нищо лошо да не ти се случва, но и ти да не можеш да мръднеш наникъде от саксийката. До едно време помага, но миналото лято реших, че ми е писнало от уютната саксия и трябва да се размърдам. Как се размърдах и хоп-неприятност. Това беше знак, че съм излязла навън.
Ама много боли тухлите, като ти падат на главата и ти правят цицини, ще знаеш.
Сега се чудя дали да не се върна в хралупата си, до гуша ми дойде и от цицини.
Кажи как подвеждаш свинята с подходящо външно поведение? Ей това хич не го умея...
А за отхвърлянето-ми това беше втората стъпка. Отдавна Ошо ми рече да казвам да на всичко, ама друго си е да некаш. И да си мислиш, че си прав.
Наскоро съвсем си наумих да дакам-и гледай-тухлите станаха тухли четворки.


Можеш да избереш да не осъзнаваш,че си бог,но не можеш да избереш да не бъдеш бог.

mila mi Seleste, svinete ne sa tova, koeto sa
nito puk biserite
i mi se chini, che ot svoita si kambanaria vseki poniakoga gleda na drugite kato na svine, a na sebe si kato na izkljuchitelno riaduk, neumestno poiavil se sred drugite ekzempliar:) tova se sluchva, kogato egoto e naraneno i vdigame vsichki zashtiti da si go branim
ia go ostavi egoto bez zashtita, bez voda i hrana, i posle mi razkaji za svinete i za biserite
pozdrav nai-surdechen

Така е, де.
Пътник е виновен, аз не съм.
Той така се изказа и аз, за да съм разбираема.
Говоря за следното-всеки има различни качества, у някои много повече по-добри и по-развити; у други-други.
Примерно ти си Айнщайн. Редно ли е да бъдеш учител в основното училище?
Не казвам, че децата нямат нужда от учители, а че е безсмислено Айнщайн да си губи качеството като преподава елементарно смятане на децата.
За това говоря.
Разговорите, които водим тук...ти ще отидеш ли примерно при бай Пешо пияндето, ще го събудиш ли от мъртво пияния му сън и ще започнеш ли да му обясняваш що е просветление и има ли то почва у нас.
Така е и с нашите качества...
Безсмислено е да пилеем качествата си и да ги хвърляме в неплодородна почва.
Когато примерно някой е решил, че свободата е безотговорност, какво можеш да направиш?
Когато някой заради собствен кеф те е наранил и не смята това за нередно, защото още не познава висшите закони на добротата.
Темата за свободата, предателството, верността...ако те предадат хора, които още животи им трябват, докато осъзнаят изобщо съществуването на такива категории. А сега са на принципа, че просветлението е свобода без ограничение и отговорности.
Какво трябва да направиш в този случай?

Можеш да избереш да не осъзнаваш,че си бог,но не можеш да избереш да не бъдеш бог.

Пътниче, за това ли говориш?
(цитирам Ошо )

Висшето се достига с огромни трудности, но може да изчезне в един миг. Много е лесно да се загуби контакт с него. Това е едно от качествата на висшето.
Прилича на отглеждане на роза. Един, не много силен, порив на вятъра и-къде е розата? Листенцата са опадали. Някакво животно е влязло в градината и розата е изядена. Много е лесно да загубиш онова, което толкова дълго си създавал.
И винаги, когато се създаде конфликт между висшето и низшето-помнете, низшето побеждава леко. Ако хвърлите камък върху розата, ще загине тя, не камъкът. Камъкът може дори и да не осъзнае, че е станало стълкновение, че е погубил нещо прекрасно.

Когато говориш за чистото си вътрешно състояние и опазването му от поругаване.
Научи ме как да го опазвам от другите, от себе си сама ще се науча.

Можеш да избереш да не осъзнаваш,че си бог,но не можеш да избереш да не бъдеш бог.

Моя Бог ми казва , ако ми ударят шамар по едната буза да подложа и другата, ако насилник ме принуди да вървя с него една миля - да вървя две!??? Само няколко глави след това написано поучение в библията ни се обяснява / в библията рядко има обяснения/ : Постъпвайки така ти слагаш жар върху главата на противника си!???
Тук се говори за силата на любовта като наше единствено оръжие.
Защо двата цитата не са събрани на едно място? Събрани на едно място те биха били противоположни действия унищожавайки се взаимно.
Прошка, смирение, любов и струпване на жар на главата на насилника????
Развитието на действието струпване на жар е подвластно на други закони, които ние сега не знаем и не разбираме-то не е наше действие вече!
Такива сътояния на едно място не могат да съществува в никой от световете!?
Двойствеността на нашия свят която много ни "тормози" /топло-студено, добро-зло и така безкрайно/ може и трябва да се използва, можем да се нагодим към нея и Христос ни показва как да го направим!???
Вътрешно състояние, вяра в Него, в съвършенството Му, в съвършенството на Творението Му, смирение, търпение, допускане, разбиране, братолюбие , ... - любов! Това е розата на Ошо!
Това е задължителното ни вътрешно състояние и силния ни стремеж да го запазим ще ни даде сили да се подлагаме на ударите на "врага". Ако не прикрием това си състояние , то "врагът" ни ще го атакува и ще го разруши. Това е камъкът на Ошо!
Външното ни поведение зависи от конкретния случай и силата, която сме придобили и притежаваме. Ако в конкретен случай имаш сили и можеш да платиш цената ти трябва да победиш и изявиш вътрешното си състояние.
Ако нямаш такива сили /най- често така се случва/ ти трябва първо да запазиш от себе си вътрешното си състояние чисто, след това умело да го прикриеш с подходящо за случая външно поведение, да подведеш умело негативното, да го докараш в подходящи за теб условия и време и да го победиш!???
Ти можеш да бъдеш победена само от себе си и голямата опасност идва от теб, а не от твоя "враг". Точно това се случва с нас.
Кастанеда казва, че света се дели на победители и победени.
Ако съчетаеш това знание със знанието, че изборът и твой, но резултата от действието или бездействието ти на зависят от теб ще разбереш защо пак Кастанеда казва, че и победители и победени отиваме в отвъдното!
Ако, съчетеаш неочакването на резултатите от действията си с разбиране, че ти няма да се отървеш от болки и страдания, а само ще добиеш много сили за да го понесеш по- леко, ще се доближиш до съвършенство.
Ти си такава защото си такава!
Най - трудното и сложно нещо е да опазиш вътрешното си състояние от самата си теб? В думите си ти казваш, че е най - лесното нещо. Това не е вярно и ти не се познаваш добре. Не можеш да опознаеш нищо извън себе си ако не се опознаеш сама!
Учителят ни е Един, всички ние сме еднакви за Него и Той ни учи чрез живота.
Намери Го първо в себе си и после ще Го виждаш навсякъде дори и в "свинете"!
Ние знаем по- много от колкото ни е необходимо!
Моя Бог казва: Мъдрите ще улича в мъдростта им!
Страхувай се от знание и мъдрост Селеста-те са тежък товар!
Подържането на чиста и пряка връзка с Него е по добър път за нас сега от знание и мъдрост!
Ти ме помоли да те науча и аз ти казвам: Поискай, потърси и изучи всички начини за чиста връзка и контакт с Него, ревностно съхранявай и умножавай полученото от тази връзка и нямай други грижи - светът ще бъде твой!
Само така душата ти ще се окъпе в кръвтта на твоето сърце и ще достигне онова към което се стремим!
Думи, думи, думи-празни думи. Думите имат друго предназначение.
Те могат да бъдат ползвани за прикриване на розата от камъните, но трудно биха сътворили сами роза!
Не желая да изпадам в конфронтация, но мисля, че Ошо прави прекрасни диагнози, моя Бог-терапия. Двете могат и се допълват и ние така трябва да гледаме на тях!
Бъди здрава, приятелко!

Ми хубаво де. Ама съвсем пък се обърках вече.
Ето, стигнах до изводи едни-хората, които ми причиниха това, които ми причиниха, още не са стигнали до идеите за етика, добродетели, вярност, предателство и т.н.
Една леля пусна тема сутринта и в нея каза, че който ги няма добродетелите, хич и да не си мисли за царството божие.
От теб разбрах всъщност какво е станало-поругали са моята вътрешна чистота.
Или са се опитали. Камъкът може да погуби розата и даже да не осъзнае, че го е направил.
Ама сега да я вея тая роза насред полето и на божията милост ли или все пак да и направя навес?
Я кажи за прикриването. Там ми е мъгла.

Можеш да избереш да не осъзнаваш,че си бог,но не можеш да избереш да не бъдеш бог.

da im go prostish
samo tova
ot opit go znaia

ti tazi roza otdavna si ia skrila zad ograda ot bodliva tel i vupreki tova sa tia ia potupkali ... ottuk i goliamoto razocharovanie
rozata niama nujda ot ograda, nito puk ot naves
predstavi si ia samo - prekrasna sama po sebe si, no kak shte raste, otkude shte cherpi sili, i komu shte bude polezna, skrita zad bodlivata tel
ostavi ia na dujda, na slunceto i na viatura, mahni i ogradkata i tia sama shte ukrepne

Не знам с тази твоята логика като как, ама и другата ми се чини вярна...даже по-вярна-ако камък падне върху розата, умира розата. Камъкът даже няма и да разбере какво е сторил. Това, което дълго си градил, едно прасе може да влезе в градината и да ти го хрупне.

Можеш да избереш да не осъзнаваш,че си бог,но не можеш да избереш да не бъдеш бог.

Първо не сме сигурни това което наричаме роза с теб роза ли е или само така си мислим за него. Необходима ни е безпристрастна преценка. За нас е роза , за тях не е? Живеем в света на илюзията! Коя е истината?
???Аз, ти, те, розата и камъка сме едно и също нещо-това е Истината!
Аз ли да ти кажа или сама ще погледнеш колко пъти ти до сега си била и камък и роза? Нали вече знаеш, че камъка не осъзнава, как мислиш ти да осъзнаеш това което не можеш да осъзнаеш? Какво и от кого искаш да прикриеш и запазиш?
Всичко е грешно в представите ти! Коя си ти, какво знаеш и какво можеш та искаш да правиш нещо?
Такава каквато си сега, ти си нищо, приятелко! - "Можеш да избереш да не осъзнаваш,че си бог,..."

Чистата ти връзка с Него... - "...но не можеш да избереш да не бъдеш бог. "
Изостави нищото си, оправи връзката си с Него и Го остави Той да се прояви чрез теб, тогава, и само тогава, ще бъдеш Бог!
До кога мислиш да се изявяваш с твоите си илюзорни и ограничени умения, знания, възможности?
Той те чака търпеливо да Го освободиш за действия и ти не можеш да не избереш да бъдеш бог!

Оставям го-лека полека.
Не става всичко наведнъж, нали.
Ти говориш за двете крайности-когато в мен съм си изцяло аз и когато в мен е изцяло в бог.
Не знам как е при теб, но при мен има междинни положения-където съм изчистена, бог тече и ромони. Където не съм, аз си шляпкам из блатото.
Е за това питам-докато не стана той, те го пусна да тече навсякъде, как да си опазя розите от камъните.
Ти лично спомена за прикриването и за вътрешната чистота и за опозоряването и, ако я покажеш навън и безсмислието да я държиш вътре.

Можеш да избереш да не осъзнаваш,че си бог,но не можеш да избереш да не бъдеш бог.

Сила има в словата ти, Пътниче. Наистина, защо ли не можем да осъзнаем единственото правино решение - да се отдадем напълно на Бог и във всяко свое чувство, мисъл, слово и действие да го молим Той да се изяви чрез нас.
Когато си признаем слабостта пред Създателя ни, тогава всъщност ставаме истински силни чрез Него.

"...Учи изкуството на прикриването, така че никой да не узнае, че си предрешен. За целта трябва да си безжалостен, лукав, търпелив и благ. Запомни добре:
1.Безсърдечността не трябва да бъде- грубиянщина.
2.Лукавството- жестокост.
3.Търпението- безгрижие
4.Благостта- глупост.
Прикриването е изкуството за използване на поведението по оригинален начин за определени цели. Поведението трябва да излъчва нравственост и красота. За да постигнеш сигурност в своите нови действия ще трябва да обезсилиш последователността на своя стар живот. Прикриването има за цел да създава впечатление показвайки само чертите избрани от прикривача, черти за които знаят, че очите на зрителя са подготвени. Подсилвайки определени впечатления, прикривачите могат да създадат у зрителя твърдо убеждение за това което виждат.
Стремежа към Духа трябва да се освободи от самомнение, притежание и задължение.
Затвори вратата на себе отразяването, бъди безпогрешен и ще имаш енергията да достигнеш до зоната на безмълвното познание.
Трябва да разрушиш сигурността, че нашите възгледи за света основани на здравия разум са окончателни. Всички неща са еднакви и това че са такива ги прави незначителни. Целият свят е такъв. Човек на знанието живее действайки, а не мислейки за действието или мислейки какво ще мисли след като приключи действието. Човек на знанието осъзнава, че нищо не е по-важно от нещо друго. Като знае това той избира кое да е действие и го прави така сякаш е най - важното за него. Тези действия човек трябва да извършва перфектно, като отдава от себе си всичкото си време, умения, знания, възможности с най-голямо старание, все едно че е пред изпитна комисия. И за това като завърши действията си, той се оттегля в покой и дали действията са му били добри или лоши, полезни или не това не е негова грижа. За знаещия победа и поражение са едно и също нещо. Човек трябва да прави усилия - без отказване, без оплакване, без треперене, докато види, само за да разбере, че нищо няма значение. Един знаещ човек поема отговорността и за най-незначителните си действия. Хората са или победители или победени и в зависимост от това стават потисници или жертви. Прогони илюзията за победител и победен. За знаещия победа и поражение е едно и също. Гладът и болката са само мисли. .."

Цитирах ти Кастанеда.
Е, и какво? Да не би да не си го знаела до сега? Да не би като си го знаела да го можеш или си мислиш, че ще го можеш. Бъди сигурна , че щом го научиш да го можеш то ще се промени и ти ще бъдеш пак там от където си започнала?
Друг е Истинския Път и аз ти го казах!
Прекалих!

Знаела съм го разбира се на някакво ниво...
Пътниче, имам чувството, че човек каквото минал, минал, каквито уроци получил-получил. И който не е влизал във всички форми и се е туткал, сега в един живот ще му се наложи да облече всичките...че даже и по-малко от един живот.
Светлината и любовта хубаво нещо. Ама не мога да се отърва от усешането, че се искат и други неща.

Можеш да избереш да не осъзнаваш,че си бог,но не можеш да избереш да не бъдеш бог.

камъните не летят по орбита. имат траектория. цветето, може да привлече погледи. а безупречността може да привлече завист. и цветето и безупречността са едно и също нещо. но от завистта не можеш да се прикриеш, защото собствената ти горделивост я подхранва...

Ако си безупречен, няма да си горделив.
Мини в другата тема.

Можеш да избереш да не осъзнаваш,че си бог,но не можеш да избереш да не бъдеш бог.

Това усещане за щастие, за което ти писах преди дни, то не ме е напуснало и сега, макар да се поуспокоих от моментната еуфория на простичкото си откритие.
Като писах "щастлива съм да се съглася с теб", исках да споделя не просто, че съм щастлива (защото щях да бъда и без да го споделя с някого тук)- исках да споделя колко е невероятно да усетя върху себе си истинността на твърдението ти, че протегната ръка получава подкрепа! Не знам кое беше по-невероятно усещане- дали облекчението и надеждата в момент на криза, или онази мъничка стъпка, която УСПЯХ да направя, протягайки ръка (а буквално- "позволих" си да поговоря откровено за състоянието си в онзи момент с човек, който знаех, че може да ми помогне, но с когото никога не бях си позволила да разговарям, а го познавам повече от година!). Бях щастлива да усетя подкрепа, а винаги бях получавала подарък или милостиня и в това виждам изключителността на това събитие за мен- една малка преоценка или по-скоро преосмисляне на даването и вземането. Защото всъщност те са такива, каквито ги възприемаме ние. Те са изпълнени с това, с което ние ги изпълваме.
Аз нямам претенцията или илюзорната представа, че съм си самодостатъчна. Много неща в мен все още ме правят зависима.
Казвала съм и преди, че според мен животът не е това, което се случва, а това, което ние правим с него (със случващото се). Имам предвид, че и щастието, и нещастието ни зависят само и единствено от нас, от начина, по който гледаме на нещата в живота си, по който ги оценяваме или изживяваме. Това е гледна точка, която ментално не е трудно да бъде изведена като идея. Проблемът и тук е да се реализира такова виждане до ниво на подсъзнание.
Не мисля, че човек трябва да се откаже от каквото и да е. Мисля, че трябва да се опитваме да проникнем до същността на нещата и да ги изживеем докрай и осъзнато. Тогава те престават да ни владеят.
Сещам се, един приятел ми разказваше как баща му, преди да почине, му казал:"Сине, помни от мен, каквото и да правиш- не оставяй сърцето си никога без любов!". И ми казваше как едва години след това е започнал да проумява тези думи.
Накъдето и да вървим, можем да се освободим само то това, от което можем да се освободим. А щом можем да се освободим от нещо- значи, не е истинско и можем без него.
А "другите" около нас? "Другите"... които са "друга" част от нас... това е трудно за мен... признавам, част от най-съществените ми личностни проблеми е как да удовлетворя един вътрешен копнеж, който откривам в себе си и в същото време да не дисхармонизирам грубо илюзорното съществуване на близки до мен същества... Дори просветление за мен не е оправдателна мотивация да загърбя някого, който има нужда от мен, дори ако това е просто неговата собствена илюзия... Много сериозни за мен въпроси повдигаш. Толкова много говорим за Его, осъзнаване, приемане, енергии... но аз винаги съм смятала, че пътят към окултизма минава през решаването на много "обикновени", "неокултни" въпроси. Толкова е деликатно да се намери баланс, а може би само защото не съм го достигнала вътре в мен самата... но дотогава, докато съм на границата между два свята... много е трудно...

prilichash mi na edin delfin

ili na neshto v men samata... ne znam

morksa si...ne moga da ti go obiasnia, no go useshtam

izprashtam ti svetli chuvstva

Приеми заедно с усмивките и искреното ми уважение към теб.
Поздрави