Ми хубаво де. Ама съвсем пък се обърках вече.
Ето, стигнах до изводи едни-хората, които ми причиниха това, които ми причиниха, още не са стигнали до идеите за етика, добродетели, вярност, предателство и т.н.
Една леля пусна тема сутринта и в нея каза, че който ги няма добродетелите, хич и да не си мисли за царството божие.
От теб разбрах всъщност какво е станало-поругали са моята вътрешна чистота.
Или са се опитали. Камъкът може да погуби розата и даже да не осъзнае, че го е направил.
Ама сега да я вея тая роза насред полето и на божията милост ли или все пак да и направя навес?
Я кажи за прикриването. Там ми е мъгла.

Можеш да избереш да не осъзнаваш,че си бог,но не можеш да избереш да не бъдеш бог.

da im go prostish
samo tova
ot opit go znaia

ti tazi roza otdavna si ia skrila zad ograda ot bodliva tel i vupreki tova sa tia ia potupkali ... ottuk i goliamoto razocharovanie
rozata niama nujda ot ograda, nito puk ot naves
predstavi si ia samo - prekrasna sama po sebe si, no kak shte raste, otkude shte cherpi sili, i komu shte bude polezna, skrita zad bodlivata tel
ostavi ia na dujda, na slunceto i na viatura, mahni i ogradkata i tia sama shte ukrepne

Не знам с тази твоята логика като как, ама и другата ми се чини вярна...даже по-вярна-ако камък падне върху розата, умира розата. Камъкът даже няма и да разбере какво е сторил. Това, което дълго си градил, едно прасе може да влезе в градината и да ти го хрупне.

Можеш да избереш да не осъзнаваш,че си бог,но не можеш да избереш да не бъдеш бог.

Първо не сме сигурни това което наричаме роза с теб роза ли е или само така си мислим за него. Необходима ни е безпристрастна преценка. За нас е роза , за тях не е? Живеем в света на илюзията! Коя е истината?
???Аз, ти, те, розата и камъка сме едно и също нещо-това е Истината!
Аз ли да ти кажа или сама ще погледнеш колко пъти ти до сега си била и камък и роза? Нали вече знаеш, че камъка не осъзнава, как мислиш ти да осъзнаеш това което не можеш да осъзнаеш? Какво и от кого искаш да прикриеш и запазиш?
Всичко е грешно в представите ти! Коя си ти, какво знаеш и какво можеш та искаш да правиш нещо?
Такава каквато си сега, ти си нищо, приятелко! - "Можеш да избереш да не осъзнаваш,че си бог,..."

Чистата ти връзка с Него... - "...но не можеш да избереш да не бъдеш бог. "
Изостави нищото си, оправи връзката си с Него и Го остави Той да се прояви чрез теб, тогава, и само тогава, ще бъдеш Бог!
До кога мислиш да се изявяваш с твоите си илюзорни и ограничени умения, знания, възможности?
Той те чака търпеливо да Го освободиш за действия и ти не можеш да не избереш да бъдеш бог!

Оставям го-лека полека.
Не става всичко наведнъж, нали.
Ти говориш за двете крайности-когато в мен съм си изцяло аз и когато в мен е изцяло в бог.
Не знам как е при теб, но при мен има междинни положения-където съм изчистена, бог тече и ромони. Където не съм, аз си шляпкам из блатото.
Е за това питам-докато не стана той, те го пусна да тече навсякъде, как да си опазя розите от камъните.
Ти лично спомена за прикриването и за вътрешната чистота и за опозоряването и, ако я покажеш навън и безсмислието да я държиш вътре.

Можеш да избереш да не осъзнаваш,че си бог,но не можеш да избереш да не бъдеш бог.

Сила има в словата ти, Пътниче. Наистина, защо ли не можем да осъзнаем единственото правино решение - да се отдадем напълно на Бог и във всяко свое чувство, мисъл, слово и действие да го молим Той да се изяви чрез нас.
Когато си признаем слабостта пред Създателя ни, тогава всъщност ставаме истински силни чрез Него.

"...Учи изкуството на прикриването, така че никой да не узнае, че си предрешен. За целта трябва да си безжалостен, лукав, търпелив и благ. Запомни добре:
1.Безсърдечността не трябва да бъде- грубиянщина.
2.Лукавството- жестокост.
3.Търпението- безгрижие
4.Благостта- глупост.
Прикриването е изкуството за използване на поведението по оригинален начин за определени цели. Поведението трябва да излъчва нравственост и красота. За да постигнеш сигурност в своите нови действия ще трябва да обезсилиш последователността на своя стар живот. Прикриването има за цел да създава впечатление показвайки само чертите избрани от прикривача, черти за които знаят, че очите на зрителя са подготвени. Подсилвайки определени впечатления, прикривачите могат да създадат у зрителя твърдо убеждение за това което виждат.
Стремежа към Духа трябва да се освободи от самомнение, притежание и задължение.
Затвори вратата на себе отразяването, бъди безпогрешен и ще имаш енергията да достигнеш до зоната на безмълвното познание.
Трябва да разрушиш сигурността, че нашите възгледи за света основани на здравия разум са окончателни. Всички неща са еднакви и това че са такива ги прави незначителни. Целият свят е такъв. Човек на знанието живее действайки, а не мислейки за действието или мислейки какво ще мисли след като приключи действието. Човек на знанието осъзнава, че нищо не е по-важно от нещо друго. Като знае това той избира кое да е действие и го прави така сякаш е най - важното за него. Тези действия човек трябва да извършва перфектно, като отдава от себе си всичкото си време, умения, знания, възможности с най-голямо старание, все едно че е пред изпитна комисия. И за това като завърши действията си, той се оттегля в покой и дали действията са му били добри или лоши, полезни или не това не е негова грижа. За знаещия победа и поражение са едно и също нещо. Човек трябва да прави усилия - без отказване, без оплакване, без треперене, докато види, само за да разбере, че нищо няма значение. Един знаещ човек поема отговорността и за най-незначителните си действия. Хората са или победители или победени и в зависимост от това стават потисници или жертви. Прогони илюзията за победител и победен. За знаещия победа и поражение е едно и също. Гладът и болката са само мисли. .."

Цитирах ти Кастанеда.
Е, и какво? Да не би да не си го знаела до сега? Да не би като си го знаела да го можеш или си мислиш, че ще го можеш. Бъди сигурна , че щом го научиш да го можеш то ще се промени и ти ще бъдеш пак там от където си започнала?
Друг е Истинския Път и аз ти го казах!
Прекалих!

Знаела съм го разбира се на някакво ниво...
Пътниче, имам чувството, че човек каквото минал, минал, каквито уроци получил-получил. И който не е влизал във всички форми и се е туткал, сега в един живот ще му се наложи да облече всичките...че даже и по-малко от един живот.
Светлината и любовта хубаво нещо. Ама не мога да се отърва от усешането, че се искат и други неща.

Можеш да избереш да не осъзнаваш,че си бог,но не можеш да избереш да не бъдеш бог.

камъните не летят по орбита. имат траектория. цветето, може да привлече погледи. а безупречността може да привлече завист. и цветето и безупречността са едно и също нещо. но от завистта не можеш да се прикриеш, защото собствената ти горделивост я подхранва...