Изчистваме нещо само с приемане. Действията или бездействията не са важни. Важно е отношението и то трябва да бъде на приемане.
Пустото Да....ех, колко е трудно и болезнено...

Можеш да избереш да не осъзнаваш,че си бог,но не можеш да избереш да не бъдеш бог.

ехааа,пътник....
радвам се да те чуя...
описвал съм си преди,това,за което говориш/за настройката и улавянето/,че е като да хвърляш бумеранг....
пускаш нещо от себе си,което не е твое,но което Си в момента,хвърляш го/в случая го постваш/,а то после се връща обогатено...
забелязал ли си,че всики това правиме....ние се замеряме постоянно с частици от себе си...
а после ни замерят на свой ред...
за да можем да прибавим "новото" си разбиране към собствената ни същност и така да израстнем...
странна симбиоза сме заформили,'ша знайш...
ама мен си ме кефи...
и като каза за мислите ,те наистина не са наши...
ош-ката,казваше някъде подобно нещо...
ние сме просто кух бъмбук....
с целия си потенциял да станеме флейта.../познаи какво свири на нея?/
а мислите са като дъха....те постоянно влизат и постоянно излизат от нас...
вдишваме мисли и издишваме мисли...
вдишваме въздух и издишваме въздух...
в един момент твоя дъх /излезлия от теб/ може да стане мой и т.н.....
същото е и с мислите...
моите мисли /излезлите от мен/ могат да влязат в теб и обратно...
подходящата настроика долавя подходящи мисли /поне аз така го разбирам/
подобните неща се привличат-това си е космически закон...
в тази връзка как можем да променим своето бъдеще /което си е чисто настояще/?
като променим мислите си май?!....
винаги съм обичал да казвам-границите на нашите възможности,са границите на собственото ни въображение...
знаеш ли как си го представям...?
например имаме някакви мисли по отношение на някакво предстоящо събитие...
естествено това си е типично човешка черта-да мислим и обмисляме бъдещите събития...
създаваме,да речем някакъв битиен проект...
та...колкото повече мислим за него толкова повече варианти създаваме...и толкова повече сме подвластни на случайността да изпитаме варианта,които не ни се иска чак толкова...понеже привличаме към себе си нещата от които най-много се страхуваме или нещата,които най-силно желаем.../пак космически закон/...
питам се тука,това ли е непреклонното намерение за което кастанеда говори..?
в смисъл избираш си само един вариянт и съблюдаваш за неговото реализиране...тоест ти не правиш нищо,и наблюдаваш за нащата,знаците искам да кажа,които ще спомогнат за неговата проява...
вероятно това са небивалици ...и все пак чиними се че има таквоз нещо...

ти какво "мислиш" по въпроса?...
пак ще се чуем...

...омммм...

Всичко е състояние.
Умът е радиоточка, приемник на радиовълни-мислите. Настройката му обаче се прави чрез състоянията.
Радостно състояние-едни мисли, мрачно състояние-други мисли. Когато попаднете в синхрон, идват подобни мисли в главите ви...Кришнамурти или може и някой друг...той го казваше и в началото много ме шокира. Всяка мисъл, излъчена в ефира, не изчезва. Мисли отпреди хиляди години витаят преспокойно и чакат някой да си настрои приемника на тяхна вълна...Умът, мислила съм си, е приемател на мисли...не е генератор...А кое е генератор? Сигурно само бог. Когато изпаднеш в състояние на творчество, умът приема божиите сигнали и ги трансформира в мисли, които започват да щъкат и да търсят приематели със сходни настройки.

Можеш да избереш да не осъзнаваш,че си бог,но не можеш да избереш да не бъдеш бог.

Хм, преди време Непукист беше задал въпрос за състоянията- на какво се дължат те, от какво са провокирани? Състоянието, в което се намираш, не е произволно. Не се ли дължи то на мисъл? А тази миъл на какво се дължи? Според мен, на това, че така са те учили. Така са те възпитавали и са ти вградили грешни мисловни модели. От неправилното мислене идват неправилните състояния.., чрез които почваш да приемаш още неправилни мисли.. и така се получава затвореният кръг.

Права си. Затова се почва с разбиване на мисловните модели. Разбият ли се те, после става лесно. Ошо казва-вие сте течаща река. Всичко, което се опитвам да направя, е да разбия самъните, които са запушили устието и да дам възможност на реката сама да потече наново...Това правят истинските учители.
Фалшивите обаче разбиват едни камъни, за да сложат други и да вкарат реката в ново русло. Преоблякъл се Илия, погледнал се-пак у тия.

Можеш да избереш да не осъзнаваш,че си бог,но не можеш да избереш да не бъдеш бог.

Здравей.
Виждам , че си откровена и изказваш щастието което чувстваш сега, тук.
Може би някакво чувство на удволетвореност или нещо друго. Чувство?
Умишлено ми се иска да отклоня темата и да те попитам, ако не беше срещнала разбиране от моя страна /или от друг събеседник/ пак толкова голямо ли щеше да е щастието което казваш, че изпитваш? Нямаше ли да изпитваш разочарование вместо щастие?
Ако в действително е така то твоето щастие зависи от другите /дали ще те разберат и синхронизират с теб/. Получава се на практика, че аз или някой друг всеки момент може да унищожи твоето щастие?
Това ли е щастието? Да подържаш щастието на другия ли е щастието?
Щом има зависимост от нещо и някой то нещата не са наред?
Трябва ли човек да се освободи от щастието по пътя към освобождение.
А, по този път имаме ли право да отнемем илюзията на другите за щастие или трябва да я подхранваме с подходящо поведение?
Аз те чувствам много близка и нямам предвид твоите и моите лични качества и недостатъци.
Просто в мен се появиха въпроси които чакат да им отговоря!

Здравей Селеста горделива
За твоя случай моя Бог казва, че греха е у вас, в случая у теб не в едната леля. Зная че не можеш да намериш място у теб на думите грях, свързваш ги с някаква заплаха и наказание та за това така ти пиша. В мен е същото, и в другите, ако не е гордост ще е завист, злоба, алчност. Много или малко все тая и е наречено за обобщение грях. Може би ще трябва да си отговориш на въпроса наказанието/ страданието/ от грешката ли иде, поради нея или чрез нея? Не е правилно да мислиш , че Бог стои някъде и те чака да сгрешиш и веднага те наказва и така съдиш, че Той е несправедлив и лош? Дори си мислиш, че ние така мислим!
Аз мисля, че ти без нови понятия и разбирания за Бог няма да намериш отговори на много въпроси. Друг е въпроса за какви понятия говоря, не за тези които имаш сега. За мен Бог не е злобно старче седнало но трон , а всичко Онова, което ми се случва докато живея и Онова в което живея и още и още...
Много ми се иска да пиша за гордостта и унижението , силата и слабостта.
В примера който ти ми даде се вижда как правиш анализи и опит да победиш гордостта чрез волево "унижение" на нещо у теб, което ти нарече гордост.
Сама вече си разбрала, че няма друг път към победа освен"унижение"?
Христос не направи ли същото на кръста? Разликта между теб и Него е само че той Го прави за друго, а ти за курабийки.
Говоря на теб, но ти много добре знаеш, че споделям собственото си мислене с теб, което вероятно е пълно с много грешки, нали греха е в нас!
Да, благодаря ти, това бе достатъчен пример, който ти ми даде за себе си.

Здрастииии...
Така приятно си бърборим тук че се чудя как да спирам вече?
Ти какво сега? Разнищихме начина на действие на мислите и ги поставихме на карта като пътни магистрали, големи, малки, широки, тесни, подлежащи на ремонт и затворени участъци
Ти обаче ме подсещаш за нещо друго - ВЪОБРАЖЕНИЕТО
Докато те четях се представях богатото ти въображение и въздействието му върху теб!
Един от начините за подтикване на волята да задейства човешкия организъм е въображението.
Кажи нещо , моля те, за въобръжението?
Кое друго според теб подтиква към действие човешката воля?

Пътниче, много вода изтече за мен от тогава. Не са само курабийките на лелята.
Унизиха ме и ме предадоха лекомислени същества, които много добре защитават собствените си интереси, ама хич не разбират, че някой може да страда. Които могат да прегазят всекиго заради собственото си удовлетворение и да питат невинно-ама що сторих, имам право да го сторвам...
Допълнително се подложих на унижение и се опитвах да излъчвам ако не любов, то поне неутралност и да си повтарям-нека бог ги благослови...
Много труден урок беше за мен и още е.
Преди време ми каза, че съм много силна и затова бог ми праща и големи страдания, за да се смиря. Много насериозно взех думите ти.
Опитах се да бъда безупречна. Външно да им покажа, че не трябва да причиняваш на другите това, което не искаш да ти причинят на теб. И вътрешното, трудното-да приема.
Приемането ме доведе до ясно виждане-прости им, господи, те не знаят що правят.
Животът наистина не само трябва да се живее. Трябва да се изучават и божествените закони. Това, че си мисля, че нещо е правилно, защото на мен така ми се иска, значи само, че погазвам законите, които не познавам. И наказанието няма да закъснее, защото времето се е забързало.
Няма грях.
Грехът е само, ако направиш нещо от незнание, а може да си го знаел, но си заблудил умишлено себе си. Защото много ти се е искало.
Имам чувството, че остарях със стотина години. За една нощ.

Можеш да избереш да не осъзнаваш,че си бог,но не можеш да избереш да не бъдеш бог.

Здравей Селеста,
Радвам се че разговорите ни тук стават все по- човешки и човешки.
Мисля, че споделянето и разбирането облекчава нашето страдание по тежкия ни път.
Нещата които ми описваш от живота си бих разделил на две.
Моя Бог ме учи да не хвърлям бисери на свинете за да не ги стъпчат в калта.
Учи ме да не говоря със заспал човек. Учи ме да обичам врага си. Защото когато обичам този който ме обича аз нищо не правя!?
Това не са противоположни неща както изглеждат от пръв поглед.
Това и възможност за избор и свободна воля. Това е път за учение и опитност.
При всяко едно от тези действия резултата му не зависи от нас или от някакви ясни ни закони. Резултата зависи от Него! Това би означавало да не очакваме резултатите от действията си и да не съдим по тях за действията, правилни или грешни са били или ще бъдат.
Доброто което избираме да правим си има скъпа цена и ние я плащаме.
Трябва добре да си направим преценка при избора на действия дали можем да платим тази цена или не можем.
Тези унизителни същества който си срещнала в живота си не са нито унизителни нито достойни - те са твоите учители изпратени при теб от невидимия свят с някаква цел която ти сега не знаеш.
Няма грях има грешки, които водят до страдание като единствен път към добиване на твърдост и опитност. Ти сега не можеш да премахнеш твоя определен път, въпреки , че се стремиш усилено към това. Нима можеш да премахнеш това за което си тук на Земята, нима можеш да прескочиш този път. Колкото ти го видоизменяш толкова то ти се противопоставя.
Аз не познавам добре Ошо, но той казва същите неща който ти пиша и аз.
Не ми харесва само това”ако” и “трябва” в Ошо.
Нека не говорим за Ошо или друг наш учител – те са навсякъде около нас.
На силен дух –тежък товар. Правилно съм ти го казал.
Така можеш да се досещаш за проблемите на хората около теб.
Колкото ти се увеличава личната възможност за решаване на проблемите толкова те са по - големи. За това не бива да съдим за хората по външните им белези и състояния и да се заблуждаваме че те поради грях, грешки или некадърност са изпаднали в тежки състояния или са издигнати или унизителни същества-това е заблуда-илюзия.
От тежести, страдания и грешки трудно можем да се освободим – от илюзията можем!
Желая ти лек път, приятелко