Привет.
Аз също се радвам, че присъствам на този разговор.
Миии..ние изчерпихме всички теми с теб След като го измислихме сега какво ще мислим? Не мога да си представя, че ще живея вече без да мисля. Много добре зная, че нищо до сега не съм измислил, но не мога да не мисля докато действам. Представяш ли си как ще общуваме тук в този клуб без да мислим. Ние не започнахме ли с теб така общуването тук?
Какво се размислихме? Но, го измислихме, нали? Нека да се разберем с теб? Аз го измислих това?
Едно време "измислих", че когато се говори за нещо то няма общи понятия и има различни гледни точки. Често като не взимаме това предвид ние хората си мислим, че не говорим за едно и също нещо и се разминаваме. Двамата с теб говорихме истини за волята. Ти казваш, че е надут балон и нищо не прави. Аз казвам, че няма друг орган в нас , който да задвижи човешкото физическо тяло освен волята. Тя обаче на започва работа без мотивация, а тази мотивация са задава от други органи. Например едно богато въобръжение може да мотивира волята да ни подтикне към един здрав физически секс. Да но може мотивите да са балонни и от там и действието на волята да е балон.
Всъщност говорим едно и също нещо с теб. Какво искам да кажа ли? Бих го определил така: За да няма големи различия в понятия и думи големите неща ще трябва да се гледат от далечна гледна точка, а малките от близка гледна точка. Онова което не се вижда с око? Докосването до истината на големите и малките неща ще трябва да е на същия принцип.
Мислих върху тезата ти за ПРИЕМАНЕ. Много приемлива, логична и вярна. Не ми харесва само това че за всеки един от нас е различна. Това, че не ми харесва не означава че не е вярна или правилна. Хубавото и е , че всеки си мисли, че с всеки е така както с него. Ето много ни хареса истината за реката и веднага приехме, че сме реката. Защо не приемеме докато чакаме пред бариерата, че ние сме минаващия влак и да застанем пред него? Защото знаем че тежкия и силен локомотив е сила и ако застанем пред него ще ни помете? Няма никаква разлика между реката и влака-помитат ни и двете Но, така както търпеливо чакаме пред бариерата, така се носим и по течението. Ние сме насилени да постъпваме така от тези сили, въпреки свободната си воля. Променяме се, променяме се чрез приспособяване!
Тук виждам съвършенство в творението, не в мен, какъв е моя дял? Приемане?Присъствие? Не е и това мой дял! Какъв е нашия дял омкара, днес, сега, тук?
Бъди здрав омкара.

Привет!

Екстра въпрос брато. Но за да го зададеш, ти трябва да гледаш човека като завършен (статичен) по отношение на вътрешното си състояние, а това не е така. Всички сме еднакви дотолкова, доколкото се градим върху общи принципи, но различни защото имаме различен житейски път. Истината не е еднаква за всички, това вътрешно чувство не е крайна истанция, а компас, жироскоп или каквото там се сетиш. Човек е еволюираща система и се подчинява на законите на диалектиката. Тези закони е много важно да се познават и съзнават. Поне от личен опит в процеса на развитието си успях да установя границата на действие на много закони описващи битието - логически, физически, психически и т.н., но законите на Хегел за диалектиката се появяват на всяко ниво. Медитираш, приспиваш ума и трансцедентираш съзнанието - всичко е различно, няма мисли, светът е нов, но диалектиката е същата. Та един от тези основни закони - отрицание на отрицанието ни дава насоката. Нормално е човек на по-низш еволюционен стадии да има друга истина, която дори напълно да противоречи на собствената ни. Човек стремейки се към физическото задоволяване го изживява и осъзнава в последствие го отрицава и се насочва към емоционално, интелектуално и т.н. Същото е и с методите за постигане на състоянията, например медитацията е противоположна на концентрацията, но човек първо се учи да се концентрира, овладявайки концентрацията той я отрицава в името на медитацията и тогава е способен да медитира.

Така, че следвайки собствената истина, живеейки в синхрон с нея, осъзнаваме все повече неща, така истината (компаса) мени посоката, понякога и на 180 градуса, но ние продължаваме и еволюираме. Нима някой би тръгнал против вътрешните си убеждения? Това само би го забавило, но пък би му помогнало да осъзнае, че рано или късно ще трябва да последва този компас.

И мутрите някой живот ще оценят красотата на поезията например.

Поздрави!

Привет.
Добре и логично си подредил мислите си и аз няма какво да допълня. Това е една част от истината.
Може би общото което трябва да приемем, е че всички ние сме част от Едно съзнание. В индивидуалната си същност сме различни, макар и еднакво устроени, но в Еднното сме еднакви. Еднакви и различни. Трудно можем да приемем подобно понятие без да го разделяме на две.
Понятието мутри е много размито и нищо не означава. Общувам и с такива хора и всички са различни. Водачите на групите са често пъти по-интелигентни от мен в много отношения и притежават още куп положителни качества. Но, са мутри. Според мен това не е техен свободен избор, както и моето раждане и начин на живот, въпреки, че всички от нас имаме хиляди варианти за избор и промяна? Защо аз не мога да зарежа бизнеса /във всеки бизнес има малко грях/ да стана свободен и да заживея по друг начин? А, ти?
Така и те не искат и не могат по същите закони както и ние с теб? Не сме ли еднакви? Аааа, не сме ние мутри с теб! Ние сме по- добри! С какво?
С условията в които се развиваме.
Нашите лични условия в които сме поставени да се развиваме са различни но и те на са наш дял, както и раждането и смъртта.
Въпросът ми пак остава, кое е наш дял за да мога да се похваля с нещо?
Дали не сме много по- слаби с теб и затова не сме поставени в условията на развитие за мутрите???
Еййй ти да не си мутра? С това Audi и ТТ мога да се объркам
Бъди здрав Audi-TT

Редактирано от ПЪTниk на 29.04.02 18:31.

А такааа... С това Ауди, мутра съм бил.
Ще ти обясня откъде идва, защото и това има отношение към еволюцията и понятието за мутрите. Аз харесвам когато нещо се прави качествено и най-вече когато нещо прогресира (развива се). Затова съм привърженик на различни неща в различни области, когато те отговарят на тези качества, когато имат смелоста да не са консервативни, поемат риска да вкарват нови идеи и показват, че той е оправдан. В случая Ауди е една такава марка. Ауди-ТТ е дълга история, то е закачка към самият себе си, действа ми възпитаващо по отношение на желанията ми.
Та какво общо има това с "мутрите". Това е прекалено еднозначно понятие за да опише двойствена природа, а хората са с такава. Това което аз имах в предвид като Мутра в предходния постинг е герой от народния фолклор, метафора, по-правилно хипербола целяща да абсолютизира някои характерни човешки качества, които определено сочат в посока обратна на интелектуалната и духовна еволюция и се стремят да задоволят физическото и първичното его. Например навремето обяснявах колко добра марка е Ауди, но всичко живо си купуваше БМВ защото мутренско его се задоволява с показване сред себеподобните, а течението бе такова (не само на мутрите, и повечето нормални хора щяха да бъдат мутри ако им беше дадена тази възможност). Наскоро някои по интелигентни шефове на групировки, фудболисти и т.н. видяли как след 10-ина годинки някои по евтини модели на таз марка вече изгниха и се посдухаха, а най евтиният модел Ауди 80 на същата възраст е като нов и си накупиха Ауди и в момента същия този мутренски инстинкт вече действа в друга посока - отиди вечерта на паркинга пред Радисън да видиш какво е съотношението на Ауди към останалите марки, не защото съзнават какво карат, а защото така се задоволява с физически предмети първичното им его. Именно затова смятам, че не сме мутри, защото се опитваме да размишляваме и да оценяваме нещата, които са далеч от инстинктивното и чисто материалното, защото поне хората в този клуб се развиват, едва ли биха влезли тук инъче. А за споменатите от теб водачи на групите, нормално е да са интелигентни хора, щом са заели позиция, изобщо не виждам човек, който може да покрие повече от 50% от това понятие "мутра".

Сега по интересният въпрос. Доколко това което сме е наше лично достояние. Я си задай въпроса какво сме ние? За да можеш да кажеш че това е нечие достояние, трябва да знаеш повече за субекта. Прекопаната нива достояние на ралото ли е, на човека ли, на впрегатното животно? Май нито едно от трите неможе да направи нещо само, а ние твърдим че е предимно наше, защото интелекто го поставяме най високо и останалото, като рало и нещо дето да тегли изхождат от него.
Според мен е грешно понятието изхожда, тъй като е еднозначно, а природата на нещата никога не е такава в проявено състояние.
Днес положението е същото и със човека, той казва това е моето тяло, а Аз съм този дето мисли и следователно съществува. Т.е. аз съм умът и мое свойство е интелекта и от тук изхожда всичко. Ако продължим нататък започва да става ясно че само субективно интелекта е свойство на умът - обективно това са две отделни неща и двете са инструменти на съзнанието, но умът е окупирал институцията - такава е ерата на развитие. Умът се подчинява на закони, той е дефиниран, макар и от субективна гледна точка човек да не иска да приеме това, той представлява целева функция служеща на нещо по висше. Интелектът също е дефиниран и ясен, той е пространството от целеви функции, върху неговата база умът функционира, тялото също е дефинирано - явно ако има нещо което да е наше достояние и да не се дължи на зададените ни закони, то ще да е над тях, но ние неможем да го дефинираме с мисли, тъй като мисълта е свойство на умът и нагоре вече го няма.

Ако имаме божествена природа, значи тя е нашият дял и не всичко е писано, но едва ли бихме успели да я обясним, затова някои се опитват да я изживеят.

Темата е интересна. Поздрави!