Машала!
Ах, как добре го каза
Това защо не го написа в темата, че Христос не е идеален?

А на стария завет се базира една цяла съвсем друга религия ако не знаеш

Хаха! Това ми звучи като да се "подчиниш на свободата" :)))
Някой може да каже, че свободата е поробваща.
Има няква логика всъщност.....

Ах, ще взема да се преселя в тоя клуб и само ше ви слушам вече!
Говори ми, говори ми......

Привет,
Не само тази дума, а още много други от нашия човешки речник не са точни. Това е така защото правим опити да анализираме ефирното с материалните си органи. Единствения точен анализ може да бъде направен от човек постигнал Безмълвие. Това е точно толкова неточна дума колкото и другите.
Мутрите също като нас чувстват чистотата и правотата на собствените си идеи, съзерцават ги от всякъде и живеят в синхрон с тях. С какво се различаваме от тях в твоя пример? Мутрите са по- непукисти от нас?
Важния въпрос е, след като сме еднакво устроени и се подчиняваме на еднакви закони и принципи каква е разликата между нас? Защо мутрите са мутри, а ние не сме?
С най - добри чувства към теб

Знае! Какво да знае жена ми , за кои вас?
Жена ми знае достатъчно и за мен, за да няма притеснения за вас или от вас.
Смятам въпроса ти за неуместен, въпреки че ти дадох задоволителен отговор.
Надявам се да ти послужи?

Здравей omkara,
Засягаш много важна тема за свободната човешка воля.
Преди около 5-6 години потърсих в себе си волята и започнах усилени наблюдения върху нея. След дълги настройки и нагласи / въпроси , запитвания, отговори/ от моя страна, тя волята се прояви внезапно и неконтролириемо от мен. Тя бе моя господар в оня случай. Случая не бе приятен за мен, но бе полезен като показно. От тогава до днес аз със сигурност установих начина и на действие, свободата и и зависимоста и от други фактори. До известна степен волята подлежи на контрол от човек, но извън тази степен е неконтролеруема от нас. Степента на свобода на волята за която говоря е различна при различните хора, но аз мисля, че в голямата си част волята е извън нашия контрол? За мен това са истинските факти днес, сега и тук. Да си мислим, че можем да проявим воля и да го направим са две различни неща. Трябва добре да ги разграничаваме. При тези факти, че имаме известна степен свободна воля , а не можем да я проявим за каква свободна воля говориш? Ти можеш ли да ми посочиш едно единствено нещо което си постигнал с воля? Но, само със свободна воля, без никаква друга мотивация, което вече не е свободна воля, а реализация чрез воля на личната ти мотивация. Как ще наречеш тогава свободното действие на воля при зависима и ограничена мотивация?
Природния закон за силите и борбата им за надмощие /за това са сили/ си остава така както го казах преди. Много добре зная и разбирам невъзприемането на този закон от нас хората /това е нашата защита от Силите/ но пак казвам, че изразът на Силата е насилие, принуда с цел проява на силата. Всяка по- силна от нас сила ни насилва и ние се защитаваме. Колко естествено! Това условие обаче не променя Истината и Законите. Ние не трябва да се борим със Сили по- силни от нас, а да се пригодим към тях. А, какво правим? Не ги признаваме, не искаме да ги забележим, заблуждаваме се със свободната си воля, искаме да ги променим. Как мислиш да променим нещо по- силно от нас? Като не ни пука? Като отричаме присъствието им? Със силата на свободната си воля?
Много сложен въпрос засегна ти.
Това е за Силите и слабостта ни!
Но, има нещо велико в творението ни щом оцеляваме и се приспособяваме сред тези сили по- силни от нас. Има величие в нас, има! Него търсят и за него говорят древните писания и мъдреците, но те за разлика от нас всички тук, първо са открили слабостта си , а после уникалността си и силата си.
За това Те , примерно Исус ни казва: " Тръгни след Мен!"
По навик или от заложената ни защитна реакция ние отказваме да Му се подчиним. Сами също оцеляваме и се заздравяваме /предварително заложено от Твореца/ но много страдаме.
За лелката и нас. Дава ни се външен тласък-вяра! Ако я съхраняваме и ползваме правилно, ще получим допълнителен тласък. Ако тази дадена ни сила ползваме неправилно срещу Този който ни я дава, Той взима обратно дадената ни вяра и всичко друго което ни е дал, включително живота ни!
Той казва, че всичко ще ни прости само ако Го поругаем няма да ни прости.
Кой дава Сила и да я ползваш срещу Него? Има ли такъв? А следващите заповеди за ближния. Нали и на брата ни е дал Сила от любов, както и на нас?
Нали употребявайки сила срещу брата си, нападаме Неговата сила дадена на брата ни? Коя Сила ще допусне да се самоунищожава? Има ли Такава?
Това са изразите на Силата на нашия Творец.
И когато Той ни учи на тези прости истини, ние казваме че е Насилник и че си имаме свободна воля. Той никъде не отрича че е Насилник и че ние нямаме свободна воля. Селестито казва, че сама може да развие собствената си уникална същност, а не може да забременее дори сама. Аз казвам, че в нас е заложено и сами да развиваме уникалната си същност. Заложено е предварително , което означава, че не сами въпреки че и сами? По - доброто за мен е да се доверя на Оня който е заложил отколкото на заложеното.
Не мога да кажа кой от нас до колко има тук в примера свободен избор.
Друга е темата Какво е Той, Къде Е, това също много ни обърква. Ако Селестито Го вижда някъде, не бива да обвинява другите, че Го виждат на друго място. Той е навсякъде! Ние виждама различно-нали сме уникални!
Имам чувството, че ние не участваме в събитията-присъстваме в тях! Истината е че с присъствието си правим нещо много важно.
Свободната ни воля има сила в присъствието в живота, а не в действията ни! Там е смисълът на живота, ако изобщо има смисъл и важни неща?
Бъди здрав приятелю

привет....
какво мога да кажа....
преди време гледах един филм ,в който имаше сблъсък на интереси...
някакъв европеец с типичен западен ум и разбирания хлътна по една азиатка-възпитана в духа на дзен....та при всеки конфликт или неразположение тя му казваше простичко "приеми"....
тази дума се запечата дълбоко в мен, а прочитайки те взе да идва все по-често за да ми напомни....
та както се зачехнахме за волята-съгласен съм с теб....
само с воля без предпоставка за неиното "задвижване" не би станало нищо...
естествено това не противоречи и на моето твърдение а дори и да противоречи,не виждам нередност в това понеже знам,че всяко противоречие е просто допълнение на нещата /каквито и да са те/...
и така,вчера се подложих на експеримент и изгледах много странен филм, с 4 епизода и съответно с .....как се наричаха... с 4 абстрактни ядра в тях....
някой от ядрата не разбрах цялостно,но с малко медитация по въпроса смятам че ще се изяснят/на много от "поясненията" се посмях обаче-твърде ободряващо/...но поне мога да твърдя ,че разбрах едно,което в началото бе само като догадка...
и то е че волята ни,индивидуалната а не вселенската не задвижва нищо,не прави нищо и почти нищо не умее,освен едно и то е да приема...
ние само си мислим че правим разни неща с волята ни и колкото по-силна е тя толкова повече неща ще сътворим ала съвсем не е така...
тази воля нито е силна нито пък е изобщо воля,а е просто балон раздут от егото ни...,което претендира,че е вършител на нещата...егото не може да бъде сила,а и да породи сила,защото то е в страх....всъщност то е страх....страх от това да бъдем каквото сме ,а ние сме необятни,дълбоки ,тъмни /не в лошия и не в добрия смисъл/ и непредвидими...страхът не може да е сила и това е ясно всекиму...следователно волята му ,която си мисли че проявява изобщо не е воля...
тогава......в какво се изразява волята....
ти каза:ние не участвяаме в нещата,а присъстваме в тях....и това е нещо ,чрез което се разтърсих по време на вчерашния "филм"....
в тази връзка смея да твърдя,че волята ни се проявява тогава и само тогава,когато приемем нещата в които присъстваме.....и кокото е по- силна волята ни,толкова повече ще се смеем,а аз вчера доста се посмях....
радвам се....
радвам се,че мога да общувам с теб ,тоест да присъствам на общуването между нас....
радвам се...
радвам се,че мога да присъствам на възможностите които пораждаме...
радвам се,че имам възможноста да ги приема като даденост,като....екзистенциялна проява на Силата....
въпреки насилието й,то за мен не е насилие...
насилие ли е естесвената посока на реката....нейното течение ....повърхноста й и дълбините й....
насилие е!
но само ако се съпротивляваме....когато се опитваме да плуваме срещу течението й,което въпреки всичко не е нашата посока...
ала дали е така....?....
дали "правилно" /ползвам тази дума коклото и да е абсурдна/ доловеното от мен....
не знам....
вероятно на следващия завой на реката всичко това няма да изглежда същото...
всъщност няма да изглежда същото...
защото аз съм реката и постоянно се променям...
поздрав и весели празници пътнико....

...омммм...

ехеееех щурав непукисте....

...омммм...

Хареса ми тая река, позволих си да се понося по течението й.