Я кажи нещо за мен, питай тия твойте приятели. Или ги препрати насам.
Или ми дай някой знахар, баяч, астролог, маг или шаман.


Можеш да избереш да не осъзнаваш,че си бог,но не можеш да избереш да не бъдеш бог.

Всеки когото попиташ много ли е патил, ще ти отговори положително. Всеки си има своя мярка.

Теориите за момента са нещо много ценно за мен, но смятам това за етап. За мен теорията е помощно средство. Учил съм физика и добре зная как се градят теории и каква им е целта, както и че всяка теория е един приблизителен модел на действителноста в определени експериментално потвърдени граници, който ни помага да предвиждаме. Няма общ модел на всичко, който да е 100% еквивалентен на всичкото, ако се опиташ да го осъзнаеш, ще разбереш, че това всъщност е самото всичко. Затова смятам, че в пределния момент от развитие ние просто се сливаме с това всичко и теориите няма да ни интересуват. До тогава те винаги могат да ни бъдат инструмент, но не и цел. Как ще еволюират незнам, но никога няма да напуснат границите на собствената си дефиниция - като модел и като знание. Останалото извън знанието е момента, опита, осъзнаването.

За философските теми написани тук, които в последствие се прилагат в живота е нещо нормално. Аз често успявам да формулировам и обословя някоя теза едва в момента в който я пиша. Почвам с някакво недоизразено чувство за нещата и пишейки и редактирайки я, значението й се избистря, може дори да стигна до пълната противоположност. Не случайно често ни се случва да се нуждаем от слушател за да обясним нещо на нас самите си. Във форума най-често се получава точно това - всеки на базата на собствените си проблеми се опитва да формулирова отговор върху съществуваща дискусия и по този начин намира собствено решение, което впоследствие прилага. Тук разбира се, човек човек не намира просто слушатели, а и много гледни точки които може да взаимства от останалите. Но независимо какво сме научили от останалите, крайната формулировка трябва да си я направим сами, да я почувстваме, инъче наготово нищо не става, ще ни е много по-трудно да я внедрим в живота.

За прехвърлянето на някои неща и сортирането им - умът трупа знания, ние градим модели, теории. Навремето непрекъснато откривах нови модели за обкръжаващия ме свят и все си мислех, как може да несъм ги доумявал досега, а след време ги отхвърлях, намирайки по удачна подредба. С времето разбрах, че моделите просто са отговаряли на моментните ми потребности, те са полезни като теории, приложими в дадените граници (ситуации), но не са абсолютната истина. Ние можем цял живот да въртим най-разнообразни теории върху един набор от натрупани знания за да задоволяваме различни набори от моментни цели, но комбинаториката не ни води към истината. Затова в последно време се опитвам да осъзнавам. Истината се осъзнава, няма теория, която да е в състояние да я опише. Теориите ги ползвам в практиката, за конкретни нужди и понякога, като насока (подход) за осъзнаване на нещо.

Май пак много говоря, но не е зле, като за една от теориите ми
Поздрави!

Здравей.
Харесвам ника ти.
Аз също като теб не ми пука когато го мога! Как да няма какво да мисля? Мисля как да стане така , че да ни ми пука Когато съм отпуснат ми пука, и стегнат ми пука и все не мога да го измисля. Ти как го измисли това с непукизма или си такъв по рождение? Твое ли е или е придобито от някъде?Хайдееее пак започнах.
Прав си и те разбирам. Искам да те уверя че не познавам някой друг толкова оставен на живота като мен Освен теб, ника ти те издава.
Бъди здрав

Здравей.
Виж непукиста какво ни съветва. Той е прав да знаеш! Защо ни е да градим тиории след като подлежат на промяна. Колкото по- здраво са обосновани теориите толково по трудно се променят. Май колкото сме по- умни толкова ставаме по- невъзприемчиви към новото. Тук познавам едно много умно момиче, ама много умно Толкова много е умно, че не може да си представи нещо по умно от собствения си ум!
А какво е осъзнаването? Особено когато не отговаря на теорията ни? Болезнена духовна промяна. Непукиста казва , че нищо няма за промяна-аз съм съгласен с него. И аз казвам много неща, колко му е да ги кажа?
Ако по пътя на логиката и стремежа към Истината изградим теорията си, че не трябва да лъжем за да живеем добре на този свят, защо не го можем?
Много точно и добре си формулирал нещата-допада ми логиката на мисленето ти.
Бъди здрав

Ама това е целта на мероприятието!
Умното момиче не ти ли е разяснила картинката?
Целта е да пренаситим умът с много, ама много теории, да го уморим със постоянното им несъвършенство и той да реши да поспи малко. А заспи ли веднъж - ПАЧАНАГА, ставаме като Непукиста ...

Поздрави!

И как да пренаситя ума с много , много теории, след като непукиста ме съветва да не ми пука. Нали не трябва да ми пука за никакви теории и ум!
Нещо ми се губи от пъзела? Не му се спи на моя ум, довелен съм че е мързелив.
Ти когато медитираш къде заключваш твоя ум или го оставаш свободен?
Моя все се прави на всезнайко до оня момент когато стане напечено. Когато стане напечено той някъде се скътава и ме остава на инстинктите ми.
Ако ти разкажа какви прости задачи не може да реши ще ми се смееш!
Коварен и мързелив е моя ум, а как лъжееее....

Привет!

Аз ти показвам примерна военна тактика, как да гътнем умът за да станем като Непокиста, а ти питаш защо, нали трябва да сме като него. Ако сме като него, няма нужда от военни действия.
А ти ако беше, достатъчно мързелив и за теории нямаше да се сещаш!
Когато медитирам си оставям умът да прави каквото си ще, не го тикам никаде, пълна демокрация и само наблюдавам какво става. Забелязал съм, че неговата сила идва от опита ни да го заставяме. Не го заставяш за нищо - лудее, лудее, та се укроти, досущ като децата.

Поздрави!

По рождение съм наполовина. После просто трябва да бъдеш. Искаш да знаеш как да бъдеш непукист? Просто бъди, това е отговорът, можеш ли да го направиш. Не го мисли, бъди.
Макар че мене тия клубове нещо много ме развалят.
Особено такива като Селеста

И това действа, но ако вярва в теориите. Ако си мисли, че знае и ги отхвърля, няма да подейства.

Много сте готини!
Жив съм още, жив съм!