....вижте какво хубаво мнение си чопнах от един друг клуб:

И какво се получава като подтискаме? Същото както с домашното вино в бутилката - докато е статична виното е бистро. Виното е бистро, но мътилката е вътре ! А си я вкарал в друга ситуация, а се е размътила. Мътилката - това е нашето подсъзнание.


Можеш да избереш да не осъзнаваш,че си бог,но не можеш да избереш да не бъдеш бог.

Подсъзнанието. Дааа. И как все пак да го изчистим от мътилката? Предполага се, че трябва да има голямо раздрусване и размътване на бутилката

То той човеко си отговори там.
Естствено с миене, клатене и всичко, както си му е редът на бутилката.
Църквата при христиените държи бутилката под строго определен ъгъл. Там няма мърдане, щото мътилката се движи и хоп вина, хоп грях, хоп наказание, хоп ад.
Ние останалите мърдаме по малко. Ама в определени рамки. И ние си пазим мътилката. И сме си научили позите, при които се размърдва, та не припарваме там.

Можеш да избереш да не осъзнаваш,че си бог,но не можеш да избереш да не бъдеш бог.

Като човек, който прави вино, ще кажа. Мътилката на дъното се мъти при младите вина. Когато виното отлежи повече, тя се спластява на дъното. Не е проблем да се излее виното без да се размъти. Освен това в бутилката се налива само бистро вино...мътното се отделя за избистряне в дамаджани и бурета. Така, че ако някой мисли да тръгне по пътя, то е добре вече да се е избистрил...в дамаджаната на живота и цикъла на самсара, та да му е лесно.
Поздрави!

Абе не знам кой, колко "мърда".

А може и като воин/ловец по Дон Хуан - издебваш, внимаваш и отделяш само бистрото. Преливала съм така с маркуче в друг съд - отива само чистото, мътилката не. По хуановски се нарича почистване на острова на тонала, пренареждане на елементите от описа си . нещата пак са там, но преподредени и мътилката си е на много последно място, не ти пречи.
Откъде ти дойде на ума да разклащаш силно.

Не всичко което звучи добре е смислено.
Защото... "фактите са онова грозно нещо, което разваля и най-красивата хипотеза".

Истината е някъде там ! - реплика на очния ми лекар.

А какво, ако ти си бутилката? Де ще я дяваш мътилката?
Изобщо-лафа беше, че всички ние си къткаме мътилките и си се пазим да не ги размърдаме.

Можеш да избереш да не осъзнаваш,че си бог,но не можеш да избереш да не бъдеш бог.

Разбрах лафа, така е - кътаме си ги. дори може би изобщо не знаем че има мътилка. Само напомних един друг начин, тоя на Д.Х., дето казва, че всичко с което сме се родили е част от нас и няма къде да иде, можеш само да промениш акцента върху него, да поставиш нещата дето ти пречат на по-задно място. Това беше. /И защо да пропусна да кажа, че Донът е казал всичко за всичко. /

Много е говорил тоя дон, бе....
Ама моят дон е говорил повече.
И е казал друго.
Всичко може да се трансформира. Не да промениш акцента, а да го трансформираш.
Както беше казала една умна уста-прави добро от злото. Защото то няма от какво друго да бъде направено.
Моят дон разправя, че, когато осветиш мътилката, тя изчезва. Когато внесеш пламъка на съзнанието в тъмна стая, вътре става светло. Тъмнината изчезва.
Ето ти варианти-има бутилка, има мътилка, имеет проблема...
Изходи-стой в такова положение, че мътилката да не се разклаща.
Мий, вкарвай вода, пясък, трий, чисти, отмивай и изхвърляй.
Трансформирай мътилката директно, ако имаш сили за това.
Акцентирай на бистрото вино-както бил съветвал дона. Ама, акцентирайки, се не поклащай много много, щото язък за виното.

Можеш да избереш да не осъзнаваш,че си бог,но не можеш да избереш да не бъдеш бог.