Както писах в християнство...и това си бяха думи на Ошо...
Човек не е нищо друго освен въжеграч. През цялото време ходи по въже, опънато върху пропаст. Бавно, внимателно, нащрек. Накланя се наляво, накланя се надясно. Губи контрол, пада в пропастта и ... се ражда наново...И пак така...
Та творчески разширих Ошо. Християните вървят в равното, по магистрали, на стада...Някои се катерят по подножието на планината, там магистралите се превръщат в пътища...После лентите се превръщат в криволичещи селски пътища, после в коларски черни такива, после в кози пътеки....И все по-малко хора могат да вървят накуп по пътя си към бога...
Докато остане пропастта, над която се минава по въже. И трябва да си адски добър балансьор, за да избегнеш и намалиш безкрайните падания...
Защото всяко падане-играта започва отново, нивата бързо се претичват, щото вече имаме тренинг, ама доскучава...

Можеш да избереш да не осъзнаваш,че си бог,но не можеш да избереш да не бъдеш бог.

Тази друга гледна точка е критика и отричане. Т.е обратното на приемане. На приемането на многообразието, на различните начини, на многото пътища.
Някои биха отрекли това, което този критик предлага като алтернатива /сигурно все пак предлага нещо/. Но какво от това? Това какво би казало за гледната точка само по себе си? То говори повече за критикаря, не за самата същност на критикуваното.
Пък и накрая се препоръчва на мистор Ошо в следващ живот да прави Йога?!?! Защо? това ли е единствения път? Аз да я бях писала, щях да препоръчам мистър Ошо в следващия си живот да се роди Нагуал. И????
Не съм ошовист, ама тия неща имал ли смисъл?

Това за силата в думите и за потъването е ясно. Но не бих казала, че е от особенно значение - поне за мен. Важното е, да е казана истината и да говорят фактите.
Преди известно време прочетох една от книгите на Ошо за медитацията и много ми хареса. Написана ерудирано, завладяващо. Голям бе шокът, когато доста по-късно попаднах на не особено привлекателни подробности от неговата биография. Дори и 50% от слуховете да са истина, нима можеш да имаш вяра на такъв човек? Учителят, който го следват стотици хиляди хора.
Ама наистина пише великолепно!

всяко нещо си има излъчване
причини, последствия

Ако горепосочените биографични данни за живота на Ошо са действителни, то казването на истината критика ли е?

Аз съм с две ръце за многообразието и пътищата, но на тези които водят напред. Защото има и такива, от които има опастност и да деградираш. Не казвам, че не са правилни, това вече е въпрос на личен избор, ако изобщо си способен да го направиш. Много зависи и от обстоятелствата и от липсата на знания.
А това за Йога - може би авторът на статията съветва така, защото Тантра е част от Йога.

"...от която нищо не се проявяваше в речите на мистър Ошо..."

трябва ли да го казва, като че ли се прави само това което е казано ? пряка връзка м/у казано и следствие? нещо като заповед/програмиране...

и да не е казано, нищо не пречи, знаенето на свещения характер да си живее в хората които продължават да го чуват...

не съм правил йога, но си мисля че тя не се достига (и край, спираш, другия път нещо друго????!) ... тя се започва... и не се спира в някой момент... ?!

Кои точно горепосочени биографични данни, че не разбрах?

Можеш да избереш да не осъзнаваш,че си бог,но не можеш да избереш да не бъдеш бог.

А ти от къде си сигурна, че това са фактите.
Ръка да види, око да пипне.
Всеки пише, каквото си иска.
А, ако и писачът е бил добросъвестен, от къде си сигурна, че интерпретацията му е правилна.
Всъщност аз факти не прочетох, прочетох умозаключения и разсъждения. Прочетох отношение.
А дори и всичко да е вярно-защо не ми прочетеш темата за разсъжденията-това е древна източна притча.
Всъщност улавяш ли се, че ти създаваш отношение, а отношението няма общо с фактите, отношението има общо с вътрешното натрупване на минали опитности в нас.
Ако фактът е, че там е правен групов секс, по какъв начин биха го приели привължениците на кама сутра? Западните човеци? Някоя комуна? Нудистите?
Та кои са фактите?

Можеш да избереш да не осъзнаваш,че си бог,но не можеш да избереш да не бъдеш бог.

Ошо физически го няма, имаш само книгите. Какво те кара да се интересуваш от автора, когато разполагаш с продукта - информацията? Аз лично, като чета книги се интересувам от идеите в тях, не ме интересува какво е правил автора. А за вярата, човек трябва да вярва на себе си - да прочетеш едно учение и да го приемеш за истина може да бъде вредно дори и ако автора е световно признат и уважаван от всички.

Моят метод е никога да нямам предубеждения и да бъда всестранно информиран. Когато нещо фундаментално ме интересува - преглеждам всичко до което се докопам по въпроса, като най-обичам взаимно критикуващи се течения и така успявам да изградя на базата на моята логика, опит и интуиция, собствена система.

Ако работим на принципа - този правел това и затова давайте да не го четем и да се чудим как можем да имаме вяра на това което сме чели, значи сами да се лишим от обективност. На този принцип мога да обяснявам какво е правила католическата църква през средновековието, но въпреки това в нея има и много добри идеи. Исляма е не по-малко хуманна религия от христянството, но някои нейни последователи и "духовни" водачи я израждат в така наречения фундаментализъм.

Не са важни хората, а идеите. Вярвайте на собственото си сито и не се лишавайте от обективност заради предубеждения.

Поздрави!