Ама, че е хубаво!

Голяма любов те пере, няма що!

Айде бе, ти как го разбра?Да не би вече да няма значение за тебе разстоянието?

Не, чета к'во пишеш. По лесно е.

Не ме приемай насериозно. Ако знаеш какво ми е на главата в момента, ще разбереш, че само любовта може да ме спаси. Преди време ми даде един съвет и аз си спомних, че съм забравила - играя и не бива да се вживявам прекалено в ролите /само толкова, колкото да ми е интересно/.

пу, да не ти е уроки
(аз просто отказах да ходя на тантра в София)

За съжаление, на никого не е лесно. Важното е, че си се хванала за правилното нещо - любовта. С нейна помощ, ще преплуваш. Сигурен съм.
huanji@abv.bg

Провокация бе батка. Как ме виждаш......точно пък аз

само да си без задръжки не е достатъчно. откъде знаеш дали това желание е твое или ти е натрапено. от теб ли идва, или си потиснал нещо, което сега извира? в доста случай този, който играе позата на естествен, е досаден. този, който си е естествен, изобщо не го интересува дали е такъв и как го възприемат останалите.
въпросът никога не е стоял до обуславянията (клишета разни), няма значение какъв си, всеки трябва да е някакъв. въпросът винаги е бил до този, който преживява, до свидетелят който осъзнава. а преживяванията могат само да те доведат до крайности, или да те поставят в тихата точка. колкото повече си залитнал в едната посока, толкова повече трябва да отидеш в другата крайност. и дали търсиш потвърждение на това, което си или искаш да научиш нещо ново. дали предпочиташ само да си мислиш и разсъждаваш, да притежаваш разни преживявания или вече не искаш да живееш с илюзиите си? ти колко път трябва да извървиш до тишината?

е, тази дето ме кани, още я помня