Ошовият санясин не се отрича от света.
Пълното отречение било демоде, разправят. И до никъде не водело. Щото като се върнеш в света, почваш пак от там, откъдето си го зарязал навремето.
Като си узрее крушата, сама си пада. Да я късаш зелена-никаква файда няма.

Можеш да избереш да не осъзнаваш,че си бог,но не можеш да избереш да не бъдеш бог.

Аналогичен случай и у наше село.


Можеш да избереш да не осъзнаваш,че си бог,но не можеш да избереш да не бъдеш бог.

Т.е. се съединяват и образуват цяло, неделимо, самодостатъчно.

Е анджък де. Да си в този свят и едновременно да не си в него.
Донът му вика контролирано безумие.
Това е идеята.
А не да си се отрекъл някъде на края на света и да се правиш на санясин. Отшелник. Или друго подобно.

Можеш да избереш да не осъзнаваш,че си бог,но не можеш да избереш да не бъдеш бог.

има някакво протичоречие в идеята да се отречеш от света и да бъдеш нещо (санясин например) или да се отречеш и за да го направиш да притежаваш някакви качества (да бъдеш санясин, трябва да си велик, не може всеки)

Как пък всички едни и същи приказки ми приказват. :)))
Таратанци образуват ин и ян. Ако беше така, да сме безсмъртни. Поинтересувай се от даоските методи на вътрешна алхимия.
Верно, че е много лесно да продължиш да бъдеш какъвто си и да си свиркаш. Само, че узряването става средно за около 1000 живота.
Значи човек, като рече да плува срещу течението и край...това е его. Щото инъче трябва да си признаеш собствената слабост. А, колко е лесно да седнеш на масата и после да награбиш жената... Ех, живот, живот, здравей! :)))
Особенно пък повярвах за седмата степен?!

Верно е Оле, но не се съединяват току, така. Когато ин и ян образуват едно цяло, се ражда свръхчовек. Т.е., такъв който е в контакт с върховният Аз. Такива са били Христос, Буда, Шанкара и пр. Със салата и гроздова не става. :)))
p.s. не, че никога не опитвам и аз. :)
Поздрави.

Много трудно можеш да разбереш тези, които не принадлежат на този свят. Имам в предвид отреклите се. Нямам предвид подивелите диваци, които можеш да видиш в Индия. Има и истински саняси. Такива, които са в постоянен контакт с Бога. Те наистина не принадлежат на този свят.
Не очаквам това което говоря да бъде разбрано. Поне не тук. :)))

Не е все едно какви упражнения се правят. Канили са ме на семинари(в София),
не нещо имах резерви.
след време ми разказваха за неща, които ми потвърдиха позицията.
не въпроса само в хората, а ако е в методиката.
В книгите на Ошо има интересни неща, но практиката...
(разказвали са ми за плакат на Ошо със последователки без дрехи)
(дали е нужно...

Саняси наричат тези, които са се отрекли. Те не се наричат така сами. Нито пък отдават значение на нещо въобще.
Това което ме впечатлява е следното, когато говоря с някой който следва Ошо, все едни и същи ми ги говори. Сакън, да не отворя дума за някакво усилие, направо цял на его ме обръщат. Но материята се стреми към разрушение. Ако не направлявате тялото то се разболява и умира. Ако не дисциплинирате ума, се извращава. Как тей, някой ще излезе срещу лесното. Не може! И затова почва едно обвинение за голямо его, за да е мирна съвеста. Да сте видели без работа някой да е постигнал нещо? Някой да е стигнал самадхи без медитация. Някой да е усвоил умение без практика в него. И сега к'ва стана тя, всяко усилие, анатема да бъде. Ми добре, дайте да лежим, може да се просветлим по някое време...макар да е по-вероятно да ни удари гръм... :)))
Нарочно ги пиша такива, да се поставят и от другата страна. Не обвинявам никого, че е хайлазин, то тантра за това е дадена. Но да се твърди, че само това е вярно...моите извинения!
Поздрави.